Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова

...
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова
Коментари Харесай

ЛЮБОВТА

Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.

С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.

--------------

 

Любовта е главният закон на силата, която назоваваме Бог. Смисълът на живота ни се състои в това да се научим да обичаме. Не става дума единствено за любовта към един сътрудник, а за всеобхватната обич, която не изключва никого и нищо. Да обичаш значи и да използваш опциите си да бъдеш късмет за другите.

 Да обичаш различен човек значи да отдадеш себе си, да искаш и желаеш най-хубавото за другия, без да очакваш нещо в подмяна. Любовта желае да се дава и се реализира в даването. Любовта е насладата, която изпитваме, мислейки за обичания човек, или насладата от неговото присъствие- да бъдем покрай него, да му се разваме и да сме щастливи от общо занятие. Да обичам значи да се разкрия, да позволи другия до себе си, да му дам опция да взе участие в това, което ме вълнува.

 Да споделям, да желая да споделям с обичания всичко. Да обичам значи с наслада да способствам за положителното на другия и той напълно да може да разчита на мен, което оказва помощ и на моето лично развиване. Често споделяме „ обичам те ”, което в действителност значи „ нуждая се от теб ” или „ не ме напускай ” и единствено демонстрира, че към момента не сме почувствали същинска обич. Предпоставката за същинското възприятие е да стартираме да обичаме самите себе си, да се приемем безусловно такива, каквито сме, да кажем „ да ” на нашата битност. В резултат на това сме щастливи и удовлетворени и когато сме сами. Тогава непознатата рецензия не ни визира по този начин мъчително и сме свободни от непознатата взаимозависимост, защото до момента в който имаме потребност от другия, не сме в действителност свободни. Ако сами се освободим от страха да бъдем изоставени, към този момент сме способни да дадем повече независимост и на нашия парньор. Едва тогава  е допустима същинска обич, защото любовта не завладява и не задържа принудително. Опитаме ли се, тя умира и след нея остава единствено навикът.

 Усещаме привличане към някого, когато си приличаме с него, тъй като по този начин намираме потвърждението на нашата битност. Противоположностите също се притеглят, когато се допълват взаимно. Нуждаем се и привличаме това, което ни прави цялостни. Ако в действителност обичам, изпитвам сърдечното предпочитание другият да е благополучен и съм подготвен да направя всичко за това – да му дам време, в случай че има потребност от време, да му дам внимание, в случай че има потребност от внимание и независимост, в случай че има потребност от независимост.

 

В любовта не чакам безусловно отклик на възприятията, а действам по този начин от нежна благосклонност, от почитание и почит, даже от удивление. Любовта е както взимане по този начин и предоставяне – и че постоянно стартира с даването. В това се състои най-голямата загадка на любовта. Идеалният сътрудник, духовният партньор  е този, посредством който и двамата могат да се развиват по-най положителния метод. Това е освен съюз на двама души, а  свързването на две души, с всички произлизащи последици за взаимния живот и любовта.

 

Автор: отец Стоян Махлелиев

Още Православни тематики можете да прочетете на:

Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР