ЛЮБОВТА
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Любовта е главният закон на силата, която назоваваме Бог. Смисълът на живота ни се състои в това да се научим да обичаме. Не става дума единствено за любовта към един сътрудник, а за всеобхватната обич, която не изключва никого и нищо. Да обичаш значи и да използваш опциите си да бъдеш късмет за другите.
Да обичаш различен човек значи да отдадеш себе си, да искаш и желаеш най-хубавото за другия, без да очакваш нещо в подмяна. Любовта желае да се дава и се реализира в даването. Любовта е насладата, която изпитваме, мислейки за обичания човек, или насладата от неговото присъствие- да бъдем покрай него, да му се разваме и да сме щастливи от общо занятие. Да обичам значи да се разкрия, да позволи другия до себе си, да му дам опция да взе участие в това, което ме вълнува.
Да споделям, да желая да споделям с обичания всичко. Да обичам значи с наслада да способствам за положителното на другия и той напълно да може да разчита на мен, което оказва помощ и на моето лично развиване. Често споделяме „ обичам те ”, което в действителност значи „ нуждая се от теб ” или „ не ме напускай ” и единствено демонстрира, че към момента не сме почувствали същинска обич. Предпоставката за същинското възприятие е да стартираме да обичаме самите себе си, да се приемем безусловно такива, каквито сме, да кажем „ да ” на нашата битност. В резултат на това сме щастливи и удовлетворени и когато сме сами. Тогава непознатата рецензия не ни визира по този начин мъчително и сме свободни от непознатата взаимозависимост, защото до момента в който имаме потребност от другия, не сме в действителност свободни. Ако сами се освободим от страха да бъдем изоставени, към този момент сме способни да дадем повече независимост и на нашия парньор. Едва тогава е допустима същинска обич, защото любовта не завладява и не задържа принудително. Опитаме ли се, тя умира и след нея остава единствено навикът.
Усещаме привличане към някого, когато си приличаме с него, тъй като по този начин намираме потвърждението на нашата битност. Противоположностите също се притеглят, когато се допълват взаимно. Нуждаем се и привличаме това, което ни прави цялостни. Ако в действителност обичам, изпитвам сърдечното предпочитание другият да е благополучен и съм подготвен да направя всичко за това – да му дам време, в случай че има потребност от време, да му дам внимание, в случай че има потребност от внимание и независимост, в случай че има потребност от независимост.
В любовта не чакам безусловно отклик на възприятията, а действам по този начин от нежна благосклонност, от почитание и почит, даже от удивление. Любовта е както взимане по този начин и предоставяне – и че постоянно стартира с даването. В това се състои най-голямата загадка на любовта. Идеалният сътрудник, духовният партньор е този, посредством който и двамата могат да се развиват по-най положителния метод. Това е освен съюз на двама души, а свързването на две души, с всички произлизащи последици за взаимния живот и любовта.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Любовта е главният закон на силата, която назоваваме Бог. Смисълът на живота ни се състои в това да се научим да обичаме. Не става дума единствено за любовта към един сътрудник, а за всеобхватната обич, която не изключва никого и нищо. Да обичаш значи и да използваш опциите си да бъдеш късмет за другите.
Да обичаш различен човек значи да отдадеш себе си, да искаш и желаеш най-хубавото за другия, без да очакваш нещо в подмяна. Любовта желае да се дава и се реализира в даването. Любовта е насладата, която изпитваме, мислейки за обичания човек, или насладата от неговото присъствие- да бъдем покрай него, да му се разваме и да сме щастливи от общо занятие. Да обичам значи да се разкрия, да позволи другия до себе си, да му дам опция да взе участие в това, което ме вълнува.
Да споделям, да желая да споделям с обичания всичко. Да обичам значи с наслада да способствам за положителното на другия и той напълно да може да разчита на мен, което оказва помощ и на моето лично развиване. Често споделяме „ обичам те ”, което в действителност значи „ нуждая се от теб ” или „ не ме напускай ” и единствено демонстрира, че към момента не сме почувствали същинска обич. Предпоставката за същинското възприятие е да стартираме да обичаме самите себе си, да се приемем безусловно такива, каквито сме, да кажем „ да ” на нашата битност. В резултат на това сме щастливи и удовлетворени и когато сме сами. Тогава непознатата рецензия не ни визира по този начин мъчително и сме свободни от непознатата взаимозависимост, защото до момента в който имаме потребност от другия, не сме в действителност свободни. Ако сами се освободим от страха да бъдем изоставени, към този момент сме способни да дадем повече независимост и на нашия парньор. Едва тогава е допустима същинска обич, защото любовта не завладява и не задържа принудително. Опитаме ли се, тя умира и след нея остава единствено навикът.
Усещаме привличане към някого, когато си приличаме с него, тъй като по този начин намираме потвърждението на нашата битност. Противоположностите също се притеглят, когато се допълват взаимно. Нуждаем се и привличаме това, което ни прави цялостни. Ако в действителност обичам, изпитвам сърдечното предпочитание другият да е благополучен и съм подготвен да направя всичко за това – да му дам време, в случай че има потребност от време, да му дам внимание, в случай че има потребност от внимание и независимост, в случай че има потребност от независимост.
В любовта не чакам безусловно отклик на възприятията, а действам по този начин от нежна благосклонност, от почитание и почит, даже от удивление. Любовта е както взимане по този начин и предоставяне – и че постоянно стартира с даването. В това се състои най-голямата загадка на любовта. Идеалният сътрудник, духовният партньор е този, посредством който и двамата могат да се развиват по-най положителния метод. Това е освен съюз на двама души, а свързването на две души, с всички произлизащи последици за взаимния живот и любовта.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ