Татяна Буруджиева: Медиите катализират тревожност и агресия
Съвременните медии систематично подкопават демокрацията, като все по-често се употребяват за манипулиране, а не за информиране на обществото. Това съобщи политологът Татяна Буруджиева по време на полемика на тематика „ Тревожност и експанзия в обществото “, която се организира в границите на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. В диалога участваха още актрисата Параскева Джукелова и режисьорът Станимир Трифонов.
„ Медиите все по-рядко извършват чисто осведомителната си функционалност. Вместо това те образуват публично мнение, което елементарно може да бъде употребявано – от политици, институции, групи с ползи. Резултатът е радикализация вместо прагматични решения “, акцентира Буруджиева.
Тя показа заключения от свое настоящо проучване, отдадено на медийния резултат върху агресивното държание в обществото, част от издание на Българска академия на науките. По думите ѝ политиците постоянно се възползват от тези резултати, само че не подхващат стъпки за справяне с тревогата и експанзията в другите обществени групи.
„ Хората употребяват принуждение, което надвишава степента на допустимото. Това поражда възприятие на неустановеност, обществена уплаха и чувство за наблюдаване и оценка “, сподели още Буруджиева.
Според нея тревогата и експанзията имат общ корен – страха.
Докато тревожният субект търси изолираност, нападателният търси конфликт. Интернет в допълнение усилва груповите реакции и основава условия за манипулиране, като крайният резултат постоянно е радикализация – развой, в който се съчетават потребността от личностна значителност и идеологическа оправданост за приложимост на принуждение.
Буруджиева обърна внимание и на политическите последствия:
„ След 1989 година българското общество откри обща идея в възприятието за държавност и по-късно – в европейската интеграция. Днес обаче нямаме доверие в държавниците. Избираме комплексирани и тревожни персони, които нямат ясна цел и обосновка. Единствено жителите, посредством своята интензивност, могат да поправят този развой. “
Тя прикани за повече систематична работа посредством обучение, просвета и семейство, като посочи потребността от основаване на „ общ код “ за схващане и другарство в обществото.
