Загадката на празното небе над Тибет: Защо самолетите го избягват?
Съвременната авиация е механически съвсем неограничена във връзка с географията на полетите. Въпреки това има области, над които водачите се отхвърлят да летят. Един от тези региони е Тибет. Можете да се убедите в това сами, като употребявате услугата Flightradar24. Тя ясно демонстрира, че самолетите летят към Тибет, даже в случай че полетът до дестинацията по права линия минава през тази територия. Човек може да си намерения, че полетите са неразрешени по закон, само че в действителност това не е така; да вземем за пример, с цел да прелети над Хималаите, просто би трябвало да получи позволение от китайските управляващи.
Защо е належащо самолетът да бъде преоборудван, с цел да лети над Тибет
Тибет е самостоятелен район в Китай, ситуиран на Тибетското плато на север от Хималаите. Регионът съставлява обстойно плато, което се счита за най-високото в света. Затова е именуван още „ покривът на света “. Основната част от територията е ситуирана на височина към 4000 м над морското ниво. Освен това в Тибет се намират голям брой планински върхове, чиято междинна височина доближава 5000 метра.
Това не е проблем за актуалните пътнически самолети, защото те летят на височина над 10-12 хиляди метра над морското ниво. Както беше упоменато нагоре, с цел да се лети над тази територия, би трябвало да се получи позволение от китайските управляващи. За да го получите обаче, би трябвало да доработите кислородните системи на борда. Но за какво е належащо това, откакто кабината на самолета е херметична, а при положение на изключителна обстановка са обезпечени кислородни маски?
Цялата работа е в това, че пътническите самолети летят на височина, където въздухът е мощно разводнен. Това им разрешава да доближат крейсерска скорост с помощта на минималното противодействие. Въпреки това, в случай че кабината на самолета се разхерметизира по някаква причина на тази височина, пасажерите могат единствено след 15 секунди да изгубят схващане заради неналичието на О2. Точно за това са предопределени кислородните маски, които обезпечават О2 за 20 минути. Това нормално е задоволително време за водачите да понижат височината до 2-3 километра, където плътността на кислорода е задоволителна за дишане без кислородни маски.
При прехвръкване над Тибет обаче водачите може да нямат опция бързо да понижат височината. Следователно общоприетият О2 може да не е задоволителен за пасажерите. За самолетните компании е по-лесно да летят към Тибет, в сравнение с да обновяват самолетите си. Това обаче не е единствената причина, заради която водачите избират да стоят настрани от Тибет.
Защо водачите отхвърлят да летят над Тибет
Добре знае се, че когато въздушните течения се сблъскат с трудности, като да вземем за пример планини, те стартират да се миксират в един изцяло безреден модел. Всъщност въздушните течения се държат сходно на морските талази, които се блъскат в огромните скали или канари. Резултатът е завихряне на низходящи и възходящи течения, или просто казано, турбулентност.
Трябва да се каже, че за самолета турбуленцията нормално не е рискова. Машините са направени с огромен ресурс от сигурност, който им разрешава да устоят даже на рискови механични натоварвания. Поради това самолетните произшествия, дължащи се на турбуленция, са извънредно редки. Един подобен случай стана през 1966 година над планината Фуджи в Япония. Турбуленцията е била толкоз мощна, че самолетът не е могъл да издържи на претоварването.
Турбуленцията е доста по-опасна за пасажерите. Подобни полети нормално приключват със съществени пострадвания. Това обаче нормално се случва, когато самолетът ненадейно навлезе в зоната на турбуленция. В случай на полети над планините можете да се подготвите за мощни земетресения и разлики във височината. Разбира се, сходен полет мъчно може да се назова удобен.
Каква друга заплаха крие полетът над Тибет?
Друга причина, заради която водачите избират да заобикалят полети над Тибет, е съществуването на дейни вулкани в района. В случай на ненадейно изригване на вулкан могат да зародят рискови условия за полетите, като облаци от пепел или рисковата турбуленция, упомената нагоре.
Освен това, заради високите планини и неравния терен, летищата в района са ситуирани на огромна надморска височина. Ако самолетът би трябвало да кацне, той може да има проблеми при излитането по-късно заради разредения въздух. Затова някои летища, като да вземем за пример летището в Лхаса, изискват специфична подготовка за водачите и самолетите. Между другото, би трябвало да се напомни, че от време на време проблеми при политане заради разредения въздух пораждат даже на елементарните летища. Причината за такива изключителни обстановки е рисковата топлота.
Накрая следва да се означи, че Тибет не е единственият район, над който рядко прелитат самолети. Полети не се правят и над Антарктида. Това също се дължи на няколко аргументи. Една от тях е, че на континента има единствено три писти и те не работят постоянно. Затова полетите над Антарктида са просто рискови и напълно нежелателни. Освен това няма потребност от тях, защото всички направления минават около този континент.