Център Карнеги: Путин и Тръмп – другари по отпор
Съвместната конференция на президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп след тяхната четиричасова среща в Хелзинки остави учудващо усещане: водачите на двете страни, чиито връзки през последните години компактно се приближиха до боен конфликт, на процедура играха един до друг и даже си подаваха топката като сътрудници във значимата и сложна задача.
При това не бяха реализирани никакви сделки, а и те не се чакаха. Още преди срещата страните се отхвърлиха от концепцията за взаимна декларация като непродуктивна в днешните условия. Съставът на делегациите беше извънредно стеснен. Успоредно със срещата на президентите за пръв път се срещнаха министрите на външните работи: разговорът на това ниво, както наподобява, ще стане главен в околните месеци.
От тематиките обсъждани на договарянията, най-подробно беше прегледана Сирия. Тук Москва съумя да се трансформира в медиатор сред Йерусалим и Техеран. Съединени американски щати, подкрепящи Израел, получават опцията да изпращат своите сигнали до иранското управление посредством Кремъл. Ако Русия успее да откри равновесието сред ползите на сигурността на Израел и геополитическите потребности на Иран в Сирия, това може да се трансформира в най-сериозния триумф на московската дипломация. В тази връзка за Русия е значимо взаимното съгласие със Съединени американски щати.
Иранската нуклеарна тематика беше, по-скоро, единствено обозначена: позициите на страните са известни. На Путин вероятно му е било забавно, какво Тръмп счита да предприеме в бъдеще по отношение на Иран, само че не е изключено Тръмп към момента да не е решил. Затова пък съветският президент поддържа сътрудника си в частта за намирането на спокойно решение на нуклеарния проблем със Северна Корея. Москва е кръвно заинтригувана на нейните граници да не се появи огнище на война. Темата за Украйна евентуално също е била наранена пътем. Тук надали има какво да се разисква в навечерието на изборите и отсъствието за момента на мощна и авторитетна власт в Киев.
Политическият истаблишмънт на Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз, а също по този начин водещите западни медии, опасяващи се съществено от това, че Тръмп ще признае Крим за част от Русия, а също по този начин ще анулира военните учения на НАТО в Прибалтика, въздъхнаха с облекчение, само че едва-едва. Макар Тръмп да повдигна въпроса за съветската интервенция в американските избори през 2016 година, той съобщи, че по този въпрос има вяра както на своите служби за сигурност, по този начин и на президента Путин. Путин, на собствен ред, съобщи, че Русия – само че не обособени жители – е непричастна към случаите на интервенция. Фактически той даде сигнал, че през ноември по време на изборите за Конгрес няма да има никаква интервенция от страна на Русия. Това е значимо изказване. В случай, че не бъде намерено външно влияние през 2018 година, Тръмп ще може да тържествува: това, което е било допустимо при Обама, при него е изключено. Трябва да изчакаме до ноември. Това е кардинално значимо за бъдещето на руско-американските връзки.
Путин даде разпрострат отговор на обвиняванията, предявени от комисията на специфичния прокурор Мюлер. Вместо елементарното „ няма да предадем своите, конституцията не го разрешава “ или риторичното „ а Съединени американски щати биха ли предали на друга страна – да вземем за пример, Иран – своите хора, които са провеждали специфични интервенции срещу тази страна? “ той се базира на настоящия контракт за оказване на правна помощ и предложи съдействие – на равноправна основа. Мюлер надали ще се съгласи с такова съдействие, само че ударът е париран.
Тръмп не анулира глобите, само че освен това дружно с Путин направи непредвиден ход: предложиха концепцията за основаването на група от бизнес водачи от двете страни за подпомагане на развиването на икономическите връзки. Това е значим сигнал от Белия дом: в този момент всичко, което не е неразрешено от глобите, наподобява позволено. Така Русия престава да бъде токсична, а наложените й ограничавания остават отдалечени, въпреки и съществени, трудности. Тръмп не успокои своите съперници, само че и не се стремеше към това. Той не толкоз отговаряше на сериозните въпроси на публицистите, колкото атакуваше демократите и Мюлер. Те, можем да бъдем сигурни, няма да му останат длъжни. Политическата битка в Съединени американски щати набира обороти, само че Тръмп през днешния ден наподобява доста по-силен, в сравнение с преди година, по време на неговата първа среща с Путин на форума на Г-20 в Хамбург.
Преди срещата Тръмп съобщи, че връзките сред Съединени американски щати и Русия са „ неприятни както в никакъв случай “. След нея, на конференцията, той означи, че обстановката се е трансформирала. Естествено връзките не станаха „ по-добри от всеки път “, само че най-ниската точка в тяхната траектория е премината. Политическата битка в Съединени американски щати ще продължи да оказва въздействие върху връзките сред Вашингтон и Москва; даже в администрацията на Тръмп, да не приказваме за републиканците в Конгреса, еднопосочно доминират скептиците във връзка с Русия. Въпреки това точката на поврат, евентуално, преди малко е премината.
Главното значение на срещата в Хелзинки се състои във възобновяването на руско-американския разговор. След срещата на неутрална територия, най-вероятно, ще последва замяна на визити във Вашингтон и Москва. Такъв график ще сътвори динамичност на съдействие сред двете държавни бюрокрации в търсенето на точки за прикосновение и изработването на формула на единодушието.
Хибридната война сред Съединени американски щати и Русия, без подозрение, ще продължи. В тази война, обаче, ще се появят правила и канали за разговор, освен за изключителна връзка. Американско-руската борба не е безконечна. С времето тя ще може да прерасне в обикновено „ съревнование “ сред страни, а по-късно в „ елементарна “ конкуренция. Но това ще се случи не при Тръмп. А може би и не при Путин. /БГНЕС
---------
Дмитрий Тренин, Московски център „ Карнеги “.
При това не бяха реализирани никакви сделки, а и те не се чакаха. Още преди срещата страните се отхвърлиха от концепцията за взаимна декларация като непродуктивна в днешните условия. Съставът на делегациите беше извънредно стеснен. Успоредно със срещата на президентите за пръв път се срещнаха министрите на външните работи: разговорът на това ниво, както наподобява, ще стане главен в околните месеци.
От тематиките обсъждани на договарянията, най-подробно беше прегледана Сирия. Тук Москва съумя да се трансформира в медиатор сред Йерусалим и Техеран. Съединени американски щати, подкрепящи Израел, получават опцията да изпращат своите сигнали до иранското управление посредством Кремъл. Ако Русия успее да откри равновесието сред ползите на сигурността на Израел и геополитическите потребности на Иран в Сирия, това може да се трансформира в най-сериозния триумф на московската дипломация. В тази връзка за Русия е значимо взаимното съгласие със Съединени американски щати.
Иранската нуклеарна тематика беше, по-скоро, единствено обозначена: позициите на страните са известни. На Путин вероятно му е било забавно, какво Тръмп счита да предприеме в бъдеще по отношение на Иран, само че не е изключено Тръмп към момента да не е решил. Затова пък съветският президент поддържа сътрудника си в частта за намирането на спокойно решение на нуклеарния проблем със Северна Корея. Москва е кръвно заинтригувана на нейните граници да не се появи огнище на война. Темата за Украйна евентуално също е била наранена пътем. Тук надали има какво да се разисква в навечерието на изборите и отсъствието за момента на мощна и авторитетна власт в Киев.
Политическият истаблишмънт на Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз, а също по този начин водещите западни медии, опасяващи се съществено от това, че Тръмп ще признае Крим за част от Русия, а също по този начин ще анулира военните учения на НАТО в Прибалтика, въздъхнаха с облекчение, само че едва-едва. Макар Тръмп да повдигна въпроса за съветската интервенция в американските избори през 2016 година, той съобщи, че по този въпрос има вяра както на своите служби за сигурност, по този начин и на президента Путин. Путин, на собствен ред, съобщи, че Русия – само че не обособени жители – е непричастна към случаите на интервенция. Фактически той даде сигнал, че през ноември по време на изборите за Конгрес няма да има никаква интервенция от страна на Русия. Това е значимо изказване. В случай, че не бъде намерено външно влияние през 2018 година, Тръмп ще може да тържествува: това, което е било допустимо при Обама, при него е изключено. Трябва да изчакаме до ноември. Това е кардинално значимо за бъдещето на руско-американските връзки.
Путин даде разпрострат отговор на обвиняванията, предявени от комисията на специфичния прокурор Мюлер. Вместо елементарното „ няма да предадем своите, конституцията не го разрешава “ или риторичното „ а Съединени американски щати биха ли предали на друга страна – да вземем за пример, Иран – своите хора, които са провеждали специфични интервенции срещу тази страна? “ той се базира на настоящия контракт за оказване на правна помощ и предложи съдействие – на равноправна основа. Мюлер надали ще се съгласи с такова съдействие, само че ударът е париран.
Тръмп не анулира глобите, само че освен това дружно с Путин направи непредвиден ход: предложиха концепцията за основаването на група от бизнес водачи от двете страни за подпомагане на развиването на икономическите връзки. Това е значим сигнал от Белия дом: в този момент всичко, което не е неразрешено от глобите, наподобява позволено. Така Русия престава да бъде токсична, а наложените й ограничавания остават отдалечени, въпреки и съществени, трудности. Тръмп не успокои своите съперници, само че и не се стремеше към това. Той не толкоз отговаряше на сериозните въпроси на публицистите, колкото атакуваше демократите и Мюлер. Те, можем да бъдем сигурни, няма да му останат длъжни. Политическата битка в Съединени американски щати набира обороти, само че Тръмп през днешния ден наподобява доста по-силен, в сравнение с преди година, по време на неговата първа среща с Путин на форума на Г-20 в Хамбург.
Преди срещата Тръмп съобщи, че връзките сред Съединени американски щати и Русия са „ неприятни както в никакъв случай “. След нея, на конференцията, той означи, че обстановката се е трансформирала. Естествено връзките не станаха „ по-добри от всеки път “, само че най-ниската точка в тяхната траектория е премината. Политическата битка в Съединени американски щати ще продължи да оказва въздействие върху връзките сред Вашингтон и Москва; даже в администрацията на Тръмп, да не приказваме за републиканците в Конгреса, еднопосочно доминират скептиците във връзка с Русия. Въпреки това точката на поврат, евентуално, преди малко е премината.
Главното значение на срещата в Хелзинки се състои във възобновяването на руско-американския разговор. След срещата на неутрална територия, най-вероятно, ще последва замяна на визити във Вашингтон и Москва. Такъв график ще сътвори динамичност на съдействие сред двете държавни бюрокрации в търсенето на точки за прикосновение и изработването на формула на единодушието.
Хибридната война сред Съединени американски щати и Русия, без подозрение, ще продължи. В тази война, обаче, ще се появят правила и канали за разговор, освен за изключителна връзка. Американско-руската борба не е безконечна. С времето тя ще може да прерасне в обикновено „ съревнование “ сред страни, а по-късно в „ елементарна “ конкуренция. Но това ще се случи не при Тръмп. А може би и не при Путин. /БГНЕС
---------
Дмитрий Тренин, Московски център „ Карнеги “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ