Страсбург пак призова България да ратифицира Истанбулската конвенция
Съветът на Европа приканва страните, които са подписали Истанбулската спогодба, само че са я утвърдили, да го създадат. България е измежду тези 12 страни. Това се споделя в взаимно изказване по случай Международния ден на дамите, направено от германския министър на младежта и дамите Франциска Гифай и генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич.
През месец май Съветът на Европа ще означи 10 години от Конвенцията за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Договорът обвързва 34 страни в цяла Европа. Други 12 страни подписаха конвенцията, само че още се чака да я ратифицират. Истанбулската спогодба и нейното наблюдаване разрешиха на Съвета на Европа да поеме водеща роля в опазването на дамите и девойките от принуждение, даже когато сме изправени пред провокациите на пандемията и на групите, които популяризират погрешни изказвания за контракта, се споделя в изказването.
България подписа конвенцията през април 2016 година, само че не я ратифицира. Оправданието е и това би затруднило битката против домашното принуждение, затова опонира на Конституцията. Съдиите, които подписаха решението с изключително мнение, оповестиха, че то е услуга за политиците от всички цветове.
В края на 2019 година Европейският парламент прикани с резолюция страните, които не са утвърдили конвенцията, откакто са я подписали, да го създадат. Само.
Истанбулската конвеция участва и в, призната предходната есен. В нея се показва страдание, че страната не я е ратифицирала и се осъжда превратното пояснение на нейното наличие посредством " необятна акция за дезинформация и отрицателно медийно отразяване на тематиката от няколко медии с хипотетични връзки към държавни и опозиционни партии ".
Наблюдението демонстрира, че в 17 държави е реализирано доста, споделят Гифай и Бурич. Във всички тези страни са основани горещи телефонни линии за помощ и поддръжка. В доста страни обаче би трябвало да се подхващат стъпки, с цел да се подсигурява, че тези линии за помощ са разполагаем непрекъснато, предопределени за жертви на всички форми на принуждение над дами.
Някои страни са разширили обсега на услугите, налични за жертвите на принуждение, в това число посредством създаване на приюти в региони, където преди този момент са били недостъпни, или посредством въвеждане на специализирани услуги за жертви на полово принуждение. От 2016 година за първи път в Албания, Белгия, Португалия и Финландия са основани спешни центрове за дами и девойки, жертви на полово принуждение.
Законите се трансформират, с цел да дефинират изнасилването като резултат от липса на единодушие, а не на потребление на мощ и опасност. Швеция да вземем за пример наскоро измени наказателния си кодекс, с цел да включи метод, който признава, че " единствено " да " значи " да " и " пасивността не е симптом за непринудено присъединяване ".
Но пътят е сложен. Ограниченията, свързани с пандемията, доведоха до рекордно увеличение на случаите на домашно насилие, добавя изказването.
Мнозина назовават Истанбулската спогодба " златен стандарт ": тя преглежда насилието против дами във всичките му форми, дефинира нужните принадлежности за предотвратяването му, пази жертвите и преследва причинителите, пишат Гифай и Бурич.
В подтекст, в който се вършат опити за деформиране на действителността и отказване на обстоятелствата, ние подсещаме, че съгласно Световната здравна организация 1 на 3 дами преживява физическо и/или полово принуждение през живота си, най-много от съкровен сътрудник. Истанбулската спогодба и нейното наблюдаване са съществени принадлежности за понижаване на този ужасяващ резултат, настояват Гифай и Бурич. И приключват, че се надяват през идващото десетилетие, и даже доста по-скоро, всички държави-членки на Съвета на Европа да станат страни по конвенцията.
Обща информация за конвенцията на български език може да бъде открита и.
През месец май Съветът на Европа ще означи 10 години от Конвенцията за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Договорът обвързва 34 страни в цяла Европа. Други 12 страни подписаха конвенцията, само че още се чака да я ратифицират. Истанбулската спогодба и нейното наблюдаване разрешиха на Съвета на Европа да поеме водеща роля в опазването на дамите и девойките от принуждение, даже когато сме изправени пред провокациите на пандемията и на групите, които популяризират погрешни изказвания за контракта, се споделя в изказването.
България подписа конвенцията през април 2016 година, само че не я ратифицира. Оправданието е и това би затруднило битката против домашното принуждение, затова опонира на Конституцията. Съдиите, които подписаха решението с изключително мнение, оповестиха, че то е услуга за политиците от всички цветове.
В края на 2019 година Европейският парламент прикани с резолюция страните, които не са утвърдили конвенцията, откакто са я подписали, да го създадат. Само.
Истанбулската конвеция участва и в, призната предходната есен. В нея се показва страдание, че страната не я е ратифицирала и се осъжда превратното пояснение на нейното наличие посредством " необятна акция за дезинформация и отрицателно медийно отразяване на тематиката от няколко медии с хипотетични връзки към държавни и опозиционни партии ".
Наблюдението демонстрира, че в 17 държави е реализирано доста, споделят Гифай и Бурич. Във всички тези страни са основани горещи телефонни линии за помощ и поддръжка. В доста страни обаче би трябвало да се подхващат стъпки, с цел да се подсигурява, че тези линии за помощ са разполагаем непрекъснато, предопределени за жертви на всички форми на принуждение над дами.
Някои страни са разширили обсега на услугите, налични за жертвите на принуждение, в това число посредством създаване на приюти в региони, където преди този момент са били недостъпни, или посредством въвеждане на специализирани услуги за жертви на полово принуждение. От 2016 година за първи път в Албания, Белгия, Португалия и Финландия са основани спешни центрове за дами и девойки, жертви на полово принуждение.
Законите се трансформират, с цел да дефинират изнасилването като резултат от липса на единодушие, а не на потребление на мощ и опасност. Швеция да вземем за пример наскоро измени наказателния си кодекс, с цел да включи метод, който признава, че " единствено " да " значи " да " и " пасивността не е симптом за непринудено присъединяване ".
Но пътят е сложен. Ограниченията, свързани с пандемията, доведоха до рекордно увеличение на случаите на домашно насилие, добавя изказването.
Мнозина назовават Истанбулската спогодба " златен стандарт ": тя преглежда насилието против дами във всичките му форми, дефинира нужните принадлежности за предотвратяването му, пази жертвите и преследва причинителите, пишат Гифай и Бурич.
В подтекст, в който се вършат опити за деформиране на действителността и отказване на обстоятелствата, ние подсещаме, че съгласно Световната здравна организация 1 на 3 дами преживява физическо и/или полово принуждение през живота си, най-много от съкровен сътрудник. Истанбулската спогодба и нейното наблюдаване са съществени принадлежности за понижаване на този ужасяващ резултат, настояват Гифай и Бурич. И приключват, че се надяват през идващото десетилетие, и даже доста по-скоро, всички държави-членки на Съвета на Европа да станат страни по конвенцията.
Обща информация за конвенцията на български език може да бъде открита и.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ