Максималната субсидия на фермер – 81 250 евро след 2020 г.
Сателитни фотоси обрисуват парцелите на фермерите. После служители попълнят документите им за кандидатстване на евросубсидии. Фермерите ги ревизират и в случай че всичко е наред, подават заявките си онлайн. Нещо повече – при наближаването на период за подаване на следващ документ или осъществяване на даден ангажимент фермерът получава увещание посредством апликация на смарт телефона си. Тази футуристична картина за приемане на евросубсидиите след 2020 година обрисува Марио Милушев, шеф на дирекция " Развитие на селските региони и пред-присъединителна помощ " в Генерална дирекция " Земеделие и развиване на селските региони " в Европейската комисия при представянето на новата Обща селскостопанс8ка политика (ОСП) за интервала 2021 – 2027 година на конгрес в София.
Дали това е допустимо да се случи в България следва да се види. Сега действителността е книжа, които се подават три пъти в годината, а общият им размер е колкото един пълен разказ. Голяма част от документите са едни и същи и не е ясно за какво би трябвало да се прави три пъти годишно всяка година, а освен при настъпване на промени да вземем за пример.
Орязване на парите с 5 на 100
Предложението на Европейска комисия за бъдещата Многогодишна финансова рамка е 1279 милиарда евро. От тях 365 милиарда евро са за Общата селскостопанска политика (ОСП), което е понижение с 5% по настоящи цени по отношение на сегашния програмен интервал. От тях 286 милиарда евро са планувани за директните заплащания (първи стълб) и 78.8 милиарда евро за развиване на селските региони (втори стълб).
За България орязването на директните заплащания е минимално - с 0.79 на 100. Предложението е страната ни да получи общо над 5.6 милиарда евро за директни заплащания на фермерите за седемте години. Това е приблизително към 800 млн. евро годишно, колкото получаваме и сега. По-значително е понижението на средствата по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР), където плануваните за България средства са 1.97 милиарда евро при 2.3 милиарда евро за сегашния програмен интервал. Още 200 млн. евро се отпускат по пазарните ограничения. Така общата сума за страната ни е над 7.7 милиарда евро за 2021 – 2027 година
Най-общо предлагането на Европейска комисия по новата ОСП дава повече права на страните да разпределят европарите по този начин, че да реализират заложените цели - повишение на приходите на селските стопани, опазването на климата и екологията, привличането на млади фермери, стана ясно от обясненията на Марио Милушев.
Според критиците това е бягство от отговорност и надзор от страна на Европейска комисия. Използват термина " ренационализирана политика ", а терзанията им са за растеж на измамите с еврофондовете и концентрирането им в още по-малка група хора. От Европейска комисия настояват, че контролът остава същият. Признават обаче, че еврочиновниците повече няма да вършат инспекции на фермите в страните членки. Това става напълно ангажимент на контролните органи в страните.
Страховете от даваната независимост на държавните управления от страна на Европейска комисия идва от дребни и междинни фермери, чиито ползи в страните от Източна Европа не са предпазени. Там близо две трети от земята се владее от шепа едри арендатори, някои от които нямат нищо общо със земеделието.
Равносметката - малко над 1% от едрите фермери в Европейски Съюз ръководят над една четвърт от земята (28%) и получават над една пета от евросубсидиите (22%). Едър фермер е, този който обработва над 250 ха, сочат изнесените данни от Европейска комисия.
За България те са още по-стряскащи. Едва 5% от фермерите получават близо две трети от европарите (60%), заяви Милушев. Според отчет на Българска академия на науките от края на предходната година 22 стопанства у нас управляват 60% от земята.
Таванът на дотациите в действителност ще е 81 250 евро
За да се постави завършек на несправедливото систематизиране на средствата Европейска комисия предлага понижаване на тавана на заплащанията от 300 000 евро в този момент на 100 000 евро след 2020 година от директните заплащания.
" На база хектар това значи по-високи ставки и прекачване на средства от огромни ферми към междинни и дребни ферми ", сподели Галин Генчев от Главна дирекция " Земеделие и развиване на селските региони " на Европейска комисия.
Предложението на Европейска комисия е директните заплащания до 60 000 евро да не се понижават, а над тази сума има няколко прага до 100 000 евро. За сумите сред 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В идващия диапазон сред 75 000 и 90 000 евро понижението ще бъде с 50%, а сред 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
" Това значи, че действителният таван не е 100 000 евро, а по-малък. Една плантация може да получи по този съставен елемент не повече от 81 250 евро ", сподели Галин Генчев.
В евросубсидията ще се включват всички директни заплащания – единното за повърхност, зелени, обвързана поддръжка за животни, плодове и зеленчуци и така нататък През сегашния програмен интервал влиза само единното заплащане на повърхност (СЕПП).
Разходите за труд – заплати и осигуровки, не влизат в сумата от 100 000 евро.
Европейска комисия не е въвела условия против изкуственото накъсване на едно огромно стопанство. Това обаче не е спънка при предпочитание страните членки да вкарат такова условие. България от към половин година написа разпоредба против изкуственото делене на стопанствата.
Основната причина за концентрацията на земите у нас са еврофондовете. Прякото заплащане на единица повърхност без таван на дотациите докара до разгръщане на огромните стопанства и до развъждане на стеснен брой култури на огромни площи, най-вече зърно. През сегашния програмен интервал макар прелюдия таван на заплащанията от 300 000 евро единствено по СЕПП, през първата година 2015 бяха наранени 7 юридически лица, а през втората – нито едно, съгласно отчета на Българска академия на науките.
Възможност за разнообразни ставки за обособените райони
Освободеният запас от тавана на заплащанията може да се употребява като преразпределително заплащане или да се насочи към Програмата за развиване на селските региони за подкрепяне по други ограничения - да вземем за пример агроекологични.
Освен това, с цел да не бъде монокултурно селското стопанство в една страна, Европейска комисия дава опция подпомагането на фермерите да става на районен принцип, като страните членки дефинират разнообразни ставки за обособените райони.
Европейска комисия обаче понижава подпомагането по обвързаната поддръжка от сегашните 15% на 10%. Причината е, че сега междинното подкрепяне по този индикатор в Европейски Съюз е 10% и на процедура няма смяна, сподели Милушев в отговор на неудовлетворен фермер.
Освен това страните може да трансферират 15% от директните заплащания към Програмата за развиване на селските региони. Решението е политическо и все още не е ясно, споделиха от Министерство на земеделието и храните в отговор дали ще се възползват от тази опция.
С цел да притегли младежите да се върнат на село помощта за младите фермери да се усили до 100 000 евро, предлага още Европейска комисия. Тази сума ще се отпуска против предпазен бизнес проект нормално за 5 години. За младите фермери плануваният бюджет е до 2% от бюджета на ПРСР.
Тази скица се радва на огромен интерес в България. Максималното финансиране сега е 50 000 лв.. Въпреки това наблюденията са, че при част от случаите, откакто изминат петте години, фермерите не не престават да развиват стопанството. Милушев счита, че няма по какъв начин в случай че си вложил средства в начинанието, да го зарежеш. В противоположен случай става дума за злоупотреби.
Към момента няма изясненост какъв механизъм ще приложи България по линия на директните заплащания – на хектар или на права за прилагане, както и към кои браншове ще бъдат ориентирани освободените средства от таваните на заплащане.
Без финансиране на инфраструктура по ПРСР
Парите за Програмата за развиване на селските региони понижават с над 300 млн. евро – до близо 2 милиарда евро след 2020 година
Новото тук е, че се подвига съфинансирането. За слаборазвитите региони безвъзмездната помощ ще бъде до 70%, за развитите – 43%, а за регионите със специфични ограничавания – 65%, заяви Елица Живкова от отдел " България, Хърватска, Полша, Словения и финансови принадлежности " в Европейска комисия.
Освен това повече няма да се финансират инфраструктурни планове, с изключение на по схемите " Лидер " и групите Водена от общността локално развиване.
Дали това е допустимо да се случи в България следва да се види. Сега действителността е книжа, които се подават три пъти в годината, а общият им размер е колкото един пълен разказ. Голяма част от документите са едни и същи и не е ясно за какво би трябвало да се прави три пъти годишно всяка година, а освен при настъпване на промени да вземем за пример.
Орязване на парите с 5 на 100
Предложението на Европейска комисия за бъдещата Многогодишна финансова рамка е 1279 милиарда евро. От тях 365 милиарда евро са за Общата селскостопанска политика (ОСП), което е понижение с 5% по настоящи цени по отношение на сегашния програмен интервал. От тях 286 милиарда евро са планувани за директните заплащания (първи стълб) и 78.8 милиарда евро за развиване на селските региони (втори стълб).
За България орязването на директните заплащания е минимално - с 0.79 на 100. Предложението е страната ни да получи общо над 5.6 милиарда евро за директни заплащания на фермерите за седемте години. Това е приблизително към 800 млн. евро годишно, колкото получаваме и сега. По-значително е понижението на средствата по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР), където плануваните за България средства са 1.97 милиарда евро при 2.3 милиарда евро за сегашния програмен интервал. Още 200 млн. евро се отпускат по пазарните ограничения. Така общата сума за страната ни е над 7.7 милиарда евро за 2021 – 2027 година
Най-общо предлагането на Европейска комисия по новата ОСП дава повече права на страните да разпределят европарите по този начин, че да реализират заложените цели - повишение на приходите на селските стопани, опазването на климата и екологията, привличането на млади фермери, стана ясно от обясненията на Марио Милушев.
Според критиците това е бягство от отговорност и надзор от страна на Европейска комисия. Използват термина " ренационализирана политика ", а терзанията им са за растеж на измамите с еврофондовете и концентрирането им в още по-малка група хора. От Европейска комисия настояват, че контролът остава същият. Признават обаче, че еврочиновниците повече няма да вършат инспекции на фермите в страните членки. Това става напълно ангажимент на контролните органи в страните.
Страховете от даваната независимост на държавните управления от страна на Европейска комисия идва от дребни и междинни фермери, чиито ползи в страните от Източна Европа не са предпазени. Там близо две трети от земята се владее от шепа едри арендатори, някои от които нямат нищо общо със земеделието.
Равносметката - малко над 1% от едрите фермери в Европейски Съюз ръководят над една четвърт от земята (28%) и получават над една пета от евросубсидиите (22%). Едър фермер е, този който обработва над 250 ха, сочат изнесените данни от Европейска комисия.
За България те са още по-стряскащи. Едва 5% от фермерите получават близо две трети от европарите (60%), заяви Милушев. Според отчет на Българска академия на науките от края на предходната година 22 стопанства у нас управляват 60% от земята.
Таванът на дотациите в действителност ще е 81 250 евро
За да се постави завършек на несправедливото систематизиране на средствата Европейска комисия предлага понижаване на тавана на заплащанията от 300 000 евро в този момент на 100 000 евро след 2020 година от директните заплащания.
" На база хектар това значи по-високи ставки и прекачване на средства от огромни ферми към междинни и дребни ферми ", сподели Галин Генчев от Главна дирекция " Земеделие и развиване на селските региони " на Европейска комисия.
Предложението на Европейска комисия е директните заплащания до 60 000 евро да не се понижават, а над тази сума има няколко прага до 100 000 евро. За сумите сред 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В идващия диапазон сред 75 000 и 90 000 евро понижението ще бъде с 50%, а сред 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
" Това значи, че действителният таван не е 100 000 евро, а по-малък. Една плантация може да получи по този съставен елемент не повече от 81 250 евро ", сподели Галин Генчев.
В евросубсидията ще се включват всички директни заплащания – единното за повърхност, зелени, обвързана поддръжка за животни, плодове и зеленчуци и така нататък През сегашния програмен интервал влиза само единното заплащане на повърхност (СЕПП).
Разходите за труд – заплати и осигуровки, не влизат в сумата от 100 000 евро.
Европейска комисия не е въвела условия против изкуственото накъсване на едно огромно стопанство. Това обаче не е спънка при предпочитание страните членки да вкарат такова условие. България от към половин година написа разпоредба против изкуственото делене на стопанствата.
Основната причина за концентрацията на земите у нас са еврофондовете. Прякото заплащане на единица повърхност без таван на дотациите докара до разгръщане на огромните стопанства и до развъждане на стеснен брой култури на огромни площи, най-вече зърно. През сегашния програмен интервал макар прелюдия таван на заплащанията от 300 000 евро единствено по СЕПП, през първата година 2015 бяха наранени 7 юридически лица, а през втората – нито едно, съгласно отчета на Българска академия на науките.
Възможност за разнообразни ставки за обособените райони
Освободеният запас от тавана на заплащанията може да се употребява като преразпределително заплащане или да се насочи към Програмата за развиване на селските региони за подкрепяне по други ограничения - да вземем за пример агроекологични.
Освен това, с цел да не бъде монокултурно селското стопанство в една страна, Европейска комисия дава опция подпомагането на фермерите да става на районен принцип, като страните членки дефинират разнообразни ставки за обособените райони.
Европейска комисия обаче понижава подпомагането по обвързаната поддръжка от сегашните 15% на 10%. Причината е, че сега междинното подкрепяне по този индикатор в Европейски Съюз е 10% и на процедура няма смяна, сподели Милушев в отговор на неудовлетворен фермер.
Освен това страните може да трансферират 15% от директните заплащания към Програмата за развиване на селските региони. Решението е политическо и все още не е ясно, споделиха от Министерство на земеделието и храните в отговор дали ще се възползват от тази опция.
С цел да притегли младежите да се върнат на село помощта за младите фермери да се усили до 100 000 евро, предлага още Европейска комисия. Тази сума ще се отпуска против предпазен бизнес проект нормално за 5 години. За младите фермери плануваният бюджет е до 2% от бюджета на ПРСР.
Тази скица се радва на огромен интерес в България. Максималното финансиране сега е 50 000 лв.. Въпреки това наблюденията са, че при част от случаите, откакто изминат петте години, фермерите не не престават да развиват стопанството. Милушев счита, че няма по какъв начин в случай че си вложил средства в начинанието, да го зарежеш. В противоположен случай става дума за злоупотреби.
Към момента няма изясненост какъв механизъм ще приложи България по линия на директните заплащания – на хектар или на права за прилагане, както и към кои браншове ще бъдат ориентирани освободените средства от таваните на заплащане.
Без финансиране на инфраструктура по ПРСР
Парите за Програмата за развиване на селските региони понижават с над 300 млн. евро – до близо 2 милиарда евро след 2020 година
Новото тук е, че се подвига съфинансирането. За слаборазвитите региони безвъзмездната помощ ще бъде до 70%, за развитите – 43%, а за регионите със специфични ограничавания – 65%, заяви Елица Живкова от отдел " България, Хърватска, Полша, Словения и финансови принадлежности " в Европейска комисия.
Освен това повече няма да се финансират инфраструктурни планове, с изключение на по схемите " Лидер " и групите Водена от общността локално развиване.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ