Георги Киряков: Радев ще търси да обедини всички недоволни - не сега, след три години
Съставянето на постоянно държавно управление официално постави завършек на политическата рецесия. Битките обаче не престават, а острото опълчване на президента на кабинета „ Денков-Габриел “ концентрира мощен интерес.
По този мотив Епицентър.бг се обръща към социолози и политолози с три въпроса:
- С държанието си президентът Радев се съобщи като съпротива на постоянното държавно управление „ Денков-Габриел “, като направи невиждани ходове. Какви са упованията ви за държанието на Радев оттук насетне?
- Може ли да се изкуши да напусне президентския пост и да направи партия, която да обере недоволството от компромиса сред ГЕРБ и ПП-ДБ?
- Какъв капацитет, съгласно Вас, би имала една президентска партия, управлявана този път от самия Радев? Какъв избор би привлякла – антикорупционен, антиамерикански, родолюбив, националистически, ляв?
Предлагаме ви коментара на политолога Георги Киряков.
През президента има два хипотетични сюжета на този стадий.
Единият е да се прибере в президентството и да довърши мандата си без да навлиза доста на политическия терен. Това е малко евентуално, тъй като през последните години правеше тъкмо противоположното през служебните си държавни управления.
Другият вид е да продължи да се намесва интензивно в политическите решения, да се държи като съпротива, да нагнетява напрежение в политическия живот и да търси борба с ръководещата гарнитура.
Вероятно Радев ще избере втория вид на дейна интервенция в политическия живот.
Той натрупа задоволително символен капитал, с цел да го изостави толкоз бързо. Най-вероятно е направил и калкулациите, че напрежение, което тлее в българския политически живот, няма да се успокои скоро. Това ще му даде време и благоприятни условия да излезе съществено на партийния терен откакто приключи втория си мандат.
Радев по-скоро ще продължи да направлява процесите и да нагнетява напрежение, с цел да може да задържи протестния капацитет до финала на своето президентство. Тогава ще има още насъбран политически капитал и ще се опита да го трансформира в партиен.
Това е по-изгодният вид за него, вместо да се съобщи като партиен водач в този момент и да напусне поста си. Ако изостави президенството, ще загуби и лостовете, с които може да въздейства върху политическия живот. Тепърва ще би трябвало да разчита на себе си, а не на институцията.
Видя се, че няма необикновен капацитет с внезапните си придвижвания и в Народното събрание, и по отношение на главните политически сили.
Президентската институция е значима за Радев. Тя е добавка към персоналния му престиж и харизма. А той няма особена харизма отвън президентската институция и отвън това, че е военачалник от Военновъздушни сили.
Какъв избор би могла да притегли една президентска партия зависи от развиването на политическата обстановка. Затова има интерес като президент да нагнетява обстановката, има интерес тя да не се успокоява, да е неразбираема, с непредвидим край. Затова вбива чеп на всевъзможни места на партийния терен, има интерес да направлява процесите, макар че започнаха да измъкват лостовете му един по един.
Умора от политическото опълчване през последните три години има, само че има и търсене на протестен избор.
Границите на „ Възраждане “ към този момент се виждат. Тя не съумява да реши дилемите на гневните хора, не е задоволително безапелационна. Противниците им ги нападат доста ловко на тематика непознати посолства. Излиза, че протестираш против това, че другите вървят в американското посолство, а ти самият вървиш в съветското. Противоречиво е и държанието им в Народното събрание. Излизат при основни гласувания и дават учредения на съперниците им да ги нападат, че извършват волята на Движение за права и свободи.
В тази ниша и в нишата, която оставиха Политическа партия, загърбвайки революционния порив, президентът може да влезе и да обере протестния избор. Но не като партиен водач, напуснал предварително поста си, а като индивидът, който продължава да поддържа политическото напрежение и след края на мандата си се появява като опция на всички, в това число на ПП-ДБ като партии на смяната, на „ Възраждане “, на ГЕРБ като статуквото, на Българска социалистическа партия.
Радев ще търси да сплоти всички недоволни от актуалната обстановка. Но не в този момент, а след три години.
