Пробив в астрономията: Откриха първото субхало от тъмна материя в нашата галактика
Съществуват доста догатки за това какво съставлява тъмната материя и по какъв начин тя може да повлияе на Вселената. Трудно е обаче да се потвърдят тези теории, защото тя не взаимодейства с съвсем нищо, изключително в мащаба на галактиките. Въпреки това откриватели от Съединени американски щати обявиха, че до момента в който са изучавали сигнали от двойни пулсари, са се натъкнали на доказателства за тъмна материя в Млечния път. Те са съумели освен да открият нейното скупчване – субхало – само че и да изчислят приблизителната ѝ маса.
Съвременната астрономия счита, че звездните купове са заобиколени от хипотетично хало от тъмна материя, която не може да се види, само че която притегля елементарната, барионна материя. По този метод тя играе основна роля във образуването и еволюцията на галактиките. Субхало са още по-плътни клъстери от тъмна материя в границите на халото. Тъй като са относително дребни, те са доста сложни за разкриване, даже и индиректно. За задачата космолозите би трябвало да открият гравитационен сигнал, който се отклонява от упования, като се има поради съществуването на елементарна материя към субхалото. Досега никой не е съумял да изолира подобен сигнал, написа Universe Today.
Екип от откриватели от университета в Алабама реши да употребява двойни пулсари за търсене на субхало. Това са двойки звездни системи, които съдържат най-малко един пулсар – подвид неутронна звезда, която излъчва огромни количества сила в границите на регулярен цикъл (откъдето идва и името им). Редовността на пулсациите им е толкоз прецизна, че може да се съпоставя с атомния часовник. Учените изрекоха хипотезата, че отклоненията в цикъла на пулсарите могат да се употребяват за разкриване на гравитационните резултати на субхала от тъмна материя.
Те са разгледали общо 27 двойни пулсара в Млечния път. И разкрили два – PSR J1640+2224 и PSR J1713+0747 – които имали търсения от тях вид корелирани гравитационни промени. За да изолират тази гравитационна смяна, откривателите е трябвало да изключат другите форми на гравитационно ускоряване, които биха могли да бъдат породени освен от тъмната материя.
Наистина, част от това гравитационно въздействие към момента би могло да идва от барионната материя, само че в тази ситуация с тези две двойни звезди наподобява има значителен съставен елемент, който не може да бъде пояснен по този метод. Нещо повече, параметрите на този спомагателен съставен елемент са толкоз безапелационни, че е мъчно да се твърди, че той може да бъде породен от нещо друго с изключение на невидима гравитационна маса.
Следващата стъпка е била да се дефинира тази маса. Установено бе, че обектът се намира на към 2340 светлинни години от нас, а масата му е към 2,45 на 107-та степен от масата на Слънцето. Еквивалентното количество барионна материя, предизвикващо такава гравитационна смяна, би било 100 пъти по-голямо от количеството, следено в тази част на Млечния път.
Това проучване съставлява първото разкриване на субхалоси от тъмна материя в съседство с нашата вселена. То също по този начин дава способ на другите откриватели да създадат същото с друга извадка от двойни пулсари. Въпреки че те се срещат рядко, астрономите непрестанно получават нови данни за тях.
