Св. патриарх Евтимий Търновски
" Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предшественици е и моята персонална орис " (Св. Евтимий Търновски).
Свети Евтимий е роден към 1327 година в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана фамилна среда, талантлив обилно от Бога с богати заложби, още прекомерно млад Евтимий се издигнал високо със своите познания, мъдрост и чист нравствен живот.
Добил за времето си положително светско обучение, само че духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където към 1350 година станал духовник под духовното управление на преподобния Теодосий. По-късно, в продължение на седем години обитавал в Цариград и в Атонската Света гора.
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера близо до Търново и построил там църквата " Св. Троица ". Скоро при него се заселили ревностни възпитаници и се образувал цялостен манастир, трансформирал се след време в огнище на култура и чист нравствен живот.
Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съгласно с гръцките първоизточници, превел други текстове.
Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния приказваме език. Житиеписецът Григорий Цамблак съпоставя делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като огромен молитвеник, непоколебим монах, образован и въодушевен просветител го довела до патриаршеския трон през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно предпочитание в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни.
Проявил се като същински овчар. Служил на Бога и народа без отдих и отмора. Когато в столицата нахлули турците и почнали да безчинстват, Евтимий самоуверено се изправил против техния лидер и го предиздвикал да спре ужасната сеч.
Сред писъците, жизнен и мощен с пророческата си външност, той издигнал глас: " Не пердах се, народе-мъченик, вярвай в Божията истина и благосклонност! След Голгота иде Възкресение! " Със заповед на султана патриархът бил изпратен на изгнание някъде в Родопите.
Къде тъкмо е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е умрял през 1401 – 1402 година.
Паметта на патриарх Евтимий се празнува на 20 януари.
Свети Евтимий е роден към 1327 година в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана фамилна среда, талантлив обилно от Бога с богати заложби, още прекомерно млад Евтимий се издигнал високо със своите познания, мъдрост и чист нравствен живот.
Добил за времето си положително светско обучение, само че духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където към 1350 година станал духовник под духовното управление на преподобния Теодосий. По-късно, в продължение на седем години обитавал в Цариград и в Атонската Света гора.
Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера близо до Търново и построил там църквата " Св. Троица ". Скоро при него се заселили ревностни възпитаници и се образувал цялостен манастир, трансформирал се след време в огнище на култура и чист нравствен живот.
Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съгласно с гръцките първоизточници, превел други текстове.
Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния приказваме език. Житиеписецът Григорий Цамблак съпоставя делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Славата на св. Евтимий като огромен молитвеник, непоколебим монах, образован и въодушевен просветител го довела до патриаршеския трон през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно предпочитание в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни.
Проявил се като същински овчар. Служил на Бога и народа без отдих и отмора. Когато в столицата нахлули турците и почнали да безчинстват, Евтимий самоуверено се изправил против техния лидер и го предиздвикал да спре ужасната сеч.
Сред писъците, жизнен и мощен с пророческата си външност, той издигнал глас: " Не пердах се, народе-мъченик, вярвай в Божията истина и благосклонност! След Голгота иде Възкресение! " Със заповед на султана патриархът бил изпратен на изгнание някъде в Родопите.
Къде тъкмо е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е умрял през 1401 – 1402 година.
Паметта на патриарх Евтимий се празнува на 20 януари.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ