Том Стивънсън от London Review of Books: Санкциите също са оръжие
Съществува поразителна асиметрия в световната стопанска система. По отношение на търговията и Брутният вътрешен продукт в света има три полюса: Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай. Но в интернационалната финансова система господства една-единствена мощ. Огромното болшинство от наднационалните преводи минават през американски банки. Облигациите, издавани от американското държавно управление, са в действителност авариен финансов актив за всички страни в света. Американската федерална банка е световният снабдител на ликвидност по време на рецесия. Гигантски американски и европейски финансови институции управляват забележителна част от интернационалната корпоративна активност, а Ню Йорк е организационният център на световния капитализъм. Почти всички междудържавни преводи се реализират чрез единствено няколко валути, най-големият дял от които се пада на $.
Ролята на $ в световната платежна система дава на Вашингтон големи благоприятни условия за налагане на финансови наказания на всички места по света. Американските наказания се базират на монополна власт над един световен запас: международната аварийна валута и обменно средство. Санкциите също са оръжие. Като съставен елемент от тактиката на Съединени американски щати на тях се гледа като на опция на военната мощ, позволяваща, по думите на „ Вашингтон пост “, „ постигането на външнополитически цели без използването на военна мощ “. В реалност глобите нормално съпътстват бойните дейности (Либия 2011, Сирия 2012) или са въведения към тях (Хаити 1994, Босна 1993, Косово 1999, Афганистан 2001, Ирак 2003).
Впрочем, както демонстрира холандският историк Николас Мулдер в монографията си „ Икономическото оръжие “ (Nicholas Mulder, The Economic Weapon: The Rise of Sanctions as a Tool of Modern War), актуалната политика на глобите има дълга предистория. Когато избухва войната през 1914 година, Британската империя е преобладаващата морска мощ от близо един век. Лондонските финансови пазари финансират 60 % от международната търговия; сходно на сегашен Ню Йорк, Лондон е ядрото на инфраструктурата на промишления капитализъм. Франция се причислява към Англия в налагането на обсада против немската тежка промишленост, мощно подвластна от импорт чак от Индия. Поради неутралитета на Холандия и Швейцария цялостна морска обсада на европейските пристанища не прави работа. Тогава Англия стартира да стопира и претърсва корабите в Северно море за контрабанда, предопределена за Централна Европа.
Много скоро прочее материалната обсада става и финансова. Английското държавно управление конфискува съхранявани в Лондон финансови активи и принуждава банките да подпишат декларация, че преустановяват контактите си с Централните сили. Англичаните се постановат против неутралните страни, като заплашват, че ще изключат техните банки от финансовата ос Лондон-Париж. Първоначално резултатът е стеснен, само че заканите получават ново измерение, откакто през 1917 година към акцията се причисляват Съединени американски щати.
Смята се, че в резултат на блокадата на Централна Европа са умрели сред 300 000 и 400 000 души. Естествено салдото на силите е бил подобен, че войната по този начин или другояче е била изгубена за Централните сили; изходът от нея не може да се припише нито на комерсиалното ембарго, нито на финансовата обсада. Но както демонстрира Мулдер, тези ограничения са били от решаващо значение в източното Средиземноморие, където огромна част от Отоманската империя е била мощно подвластна от вноса на зърно. За разлика от Северна Европа, тук Англия и Франция постановат тотална морска обсада. Ориентът изживява нечовечен апетит, жертва на който стават близо 500 000 души.
Лидерите на огромните сили са впечатлени и поставят старания да вградят глобите в плана за Общество на народите. Решението на Съединени американски щати обаче да останат отвън ОН проваля цялостната реализация на тези планове. Въпреки това Англия и Франция реализират известни триумфи в опита си да ръководят посредством наказания. През 1921 година опасността от морска обсада, утвърдена от ОН, осуетява война сред Югославия и Албания. През 1925 година гръцките нарушавания по границата с България са пресечени посредством комбинираната опасност от наказания на ОН и вероятността за маневри на Кралския флот във водите пред пристанището на Пирея.
Мулдер твърди, че автархичният поврат в Япония, Италия и Германия през 1930-те е бил частично реакция на опасността от материални блокади. Но в случай че е прав, това би трябвало да е било свръхреакция, тъй като опасността се оказва ялова. Единственият път, когато наказания на ОН биват действително наложени, е след италианската инвазия в Етиопия – и те са значително неефикасни, тъй като Съединени американски щати отхвърлят да наложат петролно ембарго.
В отсъствието на американска поддръжка неуспехът на режима на наказания, упражняван от Британската и Френската империя, не е неочакван. Индустриализацията е трансформирала структурата на световната стопанска система и с това салдото на силите. Само Америка разполага към този момент с финансовата мощност, нужна за сдържането на други страни с стопански средства. Това се вижда първо през 1941 година Преди да се причислят към войната, Съединени американски щати замразяват активите на страните под немски надзор и постановат петролно ембарго против Испания, с цел да я накарат да се дистанцира от силите на Оста. През юли 1941 година Съединени американски щати и Англия отрязват снабдяването с нефт на Япония, което няколко месеца по-късно довежда до японското нахлуване над Пърл Харбър. Следвоенният интернационален ред е натрапен с мощта на американската авиация, а не с стопански напън, само че глобите са показали към този момент своята полза. При образуването на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации глобите биват закрепени в неговата конструкция като първа мярка против непокорните страни.
***
Организация на обединените нации придаде на глобите образа на многостранна легитимност. Но на процедура икономическото оръжие е доларово оръжие. По време на Студената война наличието на Съюз на съветските социалистически републики и Китай в Съвета за сигурност пречеше на Съединени американски щати да употребяват глобите под егидата на ООН; това се случи едвам през 1990-те. Но нищо не пречеше на американците да постановат комерсиално ембарго, като в един или различен миг на прицел бяха както Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и Китай. Най-голямата санкционна стратегия обаче бе непокътната за Куба – една цел, на която се обръща необичайно малко внимание в историографията на глобите, като че ли американското ембарго беше естествено събитие, което не се нуждае от пояснение. Куба така или другояче не попада в проучването на Мулдер, което свършва с 1945 година Но el bloqueo е най-старата и най-безмилостна стратегия от наказания в света.
Преценявани като опит за разрушение на политическите структури на кубинската гражданска война, икономическите наказания очевидно се провалиха. Общо взето същото може да се каже и за Иран. Ефикасността на глобите постоянно е била обект на рецензия в американския истаблишмент. През 1997 година Робърт Пейп, високоуважаван в ръководещите среди политолог, разгласява едно авторитетно проучване (Why Economic Sanctions Do Not Work), в което развива тезата, че и най-строгите стопански ограничения се сблъскват неизбежно с корав националистически отпор. Най-засегнати от глобите ще бъдат бедните, а тяхната орис рядко е измежду основните цели на ръководещите. Само че да се подлагат на критика глобите въз основата на постигнатото значи да се подценява логиката зад причиняването на болежка: в множеството случаи изтезанието цели наказване, а не насила.
Китай и Русия недоволстват систематично срещу наказателните ограничения на Съединени американски щати. Както бе споделил един китайски държавен представител, американските финансови наказания са равносилни на папското отделяне от църквата. Подобно мислене прочее е много ново: Русия поддържа задушаването на Иран, а през 2006 година китайските банки последваха напъните на Вашингтон да довърши стопанската система на Северна Корея. Повратната точка настъпи през 2014 година, когато след анексирането на Крим, администрацията на Обама наложи наказания против Русия. Това не беше цялостна изолираност по иранския модел, само че в композиция с ниските цени на петрола тези ограничения провокираха криза в Русия. Пекин изтълкува създалата се обстановка също като Кремъл: тук бе пресечена една значима межда. Едно е за Съединени американски щати да санкционират периферни страни като Иран или Куба, напълно друго да подходиш по същия метод към една огромна нуклеарна мощ.
Когато доскоро повече от месец съветските войски пресякоха границата с Украйна, американците извадиха тежката финансова артилерия. На 24 февруари водещите съветски банки – Сбербанк, ВТБ и Газпромбанк – бяха лишени от достъп до интернационалната финансова инфраструктура. Това бе офанзива против цялата финансова система на Русия, да не приказваме за болшинството от жителите. На идващия ден последва нов тежък удар: Съединени американски щати не разрешиха всевъзможни преводи с Руската централна банка и замразиха нейните финансови активи. До края на месеца съветските банки бяха отрязани от системата Суифт.
След 2014 година Русия предприе ограничения, с цел да направи стопанската система си по-устойчива на наказания. Разходите за вносни артикули и услуги бяха съзнателно съкратени, а валутните запаси на страната съвсем удвоени на 640 милиарда $. Не се знае къде тъкмо се пазят тези активи, само че се допуска, че 65 % са в банки в Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз, Япония и Швейцария. Останалите 35 % са в злато или някъде в Китай. Тези запаси може би попадат под ударите на Американската работа за надзор върху задграничните активи; напън се оказва и по линия на китайските държавни банки, които отхвърлиха да финансират закупуването на съветски нефт заради боязън от вторични американски наказания.
Но макар тези твърди ограничения съветският енергиен експорт бе в началото изключен от американските наказания. Байдън съобщи, че програмата е била особено направена по този начин, че да разреши на Европа да продължи да заплаща за вноса на съветски нефт и газ, от който зависи; Вашингтон осведоми интернационалните банки, че няма да бъдат глобени за финансирането на енергийните преводи. Енергийната обязаност сред Русия и Европа е подобен централен детайл на международната политика, че изглеждаше малко евентуално тя да бъде нарушена даже от една война. На 8 март Байдън отиде още по-нататък, като забрани закупуването на съветски нефт, въглища и газ. Тази мярка няма да се отрази на американската стопанска система. Европа обаче е в доста по-трудно състояние.
Кремъл в това време призна, че това са „ тежки наказания “. Във Вашингтон започнаха да се тревожат не че глобите не работят, а че работят прекомерно добре: дали слагането на Русия под подобен напън няма да провокира военна ескалация? Никой не се наема да предвижда какви вреди могат да нанесат глобите на страна с мащабите и смисъла на Русия. Правителството се опита да укрепи националната валута, принуждавайки по този начин наречените „ противников страни “ да заплащат с рубли. Някои от защитните ограничения, възприети през последните осем години към момента не са били изпитани на процедура. Руската различна платежна система Мир разреши вътрешните преводи да продължат без очевидни разстройства, макар отдръпването на Мастъркард и Виза от съветската сфера. Но макар името ѝ, което значи „ свят “, тази система няма никакво приложение отвън Русия и Армения. Малко евентуално е също съветската трансферна мрежа СПФС да се окаже сполучлив сурогат на Суифт.
Най-големите жертви на финансовите блокади постоянно ще бъдат елементарните хора в глобените страни. Остава да се види дали американското финансово оръжие ще аргументи тежки премеждия на съветското население.
Финансовата обсада като форма на държавната политика се заражда като средство за имперски надзор и си остава такава даже когато, както в настоящия случай, става дума за отговор на безспорен акт на експанзия. Руската инвазия в Украйна показва, че глобите се радват освен на необятна поддръжка, само че са считани в това време и за естествена, надали не естествена мощ в международната политика. Само че настоящото систематизиране на функциите в световната стопанска система не е неизбежно и постоянно. Нищо чудно в един миг да се окаже, че Съединени американски щати не са повече в положение да експлоатират своята финансова мощност, както вършат в този момент. За немалка част от света настъпването на този миг ще бъде мотив за наслада.
Превод от британски със съкращения Стоян Гяуров, Портал Култура
Ролята на $ в световната платежна система дава на Вашингтон големи благоприятни условия за налагане на финансови наказания на всички места по света. Американските наказания се базират на монополна власт над един световен запас: международната аварийна валута и обменно средство. Санкциите също са оръжие. Като съставен елемент от тактиката на Съединени американски щати на тях се гледа като на опция на военната мощ, позволяваща, по думите на „ Вашингтон пост “, „ постигането на външнополитически цели без използването на военна мощ “. В реалност глобите нормално съпътстват бойните дейности (Либия 2011, Сирия 2012) или са въведения към тях (Хаити 1994, Босна 1993, Косово 1999, Афганистан 2001, Ирак 2003).
Впрочем, както демонстрира холандският историк Николас Мулдер в монографията си „ Икономическото оръжие “ (Nicholas Mulder, The Economic Weapon: The Rise of Sanctions as a Tool of Modern War), актуалната политика на глобите има дълга предистория. Когато избухва войната през 1914 година, Британската империя е преобладаващата морска мощ от близо един век. Лондонските финансови пазари финансират 60 % от международната търговия; сходно на сегашен Ню Йорк, Лондон е ядрото на инфраструктурата на промишления капитализъм. Франция се причислява към Англия в налагането на обсада против немската тежка промишленост, мощно подвластна от импорт чак от Индия. Поради неутралитета на Холандия и Швейцария цялостна морска обсада на европейските пристанища не прави работа. Тогава Англия стартира да стопира и претърсва корабите в Северно море за контрабанда, предопределена за Централна Европа.
Много скоро прочее материалната обсада става и финансова. Английското държавно управление конфискува съхранявани в Лондон финансови активи и принуждава банките да подпишат декларация, че преустановяват контактите си с Централните сили. Англичаните се постановат против неутралните страни, като заплашват, че ще изключат техните банки от финансовата ос Лондон-Париж. Първоначално резултатът е стеснен, само че заканите получават ново измерение, откакто през 1917 година към акцията се причисляват Съединени американски щати.
Смята се, че в резултат на блокадата на Централна Европа са умрели сред 300 000 и 400 000 души. Естествено салдото на силите е бил подобен, че войната по този начин или другояче е била изгубена за Централните сили; изходът от нея не може да се припише нито на комерсиалното ембарго, нито на финансовата обсада. Но както демонстрира Мулдер, тези ограничения са били от решаващо значение в източното Средиземноморие, където огромна част от Отоманската империя е била мощно подвластна от вноса на зърно. За разлика от Северна Европа, тук Англия и Франция постановат тотална морска обсада. Ориентът изживява нечовечен апетит, жертва на който стават близо 500 000 души.
Лидерите на огромните сили са впечатлени и поставят старания да вградят глобите в плана за Общество на народите. Решението на Съединени американски щати обаче да останат отвън ОН проваля цялостната реализация на тези планове. Въпреки това Англия и Франция реализират известни триумфи в опита си да ръководят посредством наказания. През 1921 година опасността от морска обсада, утвърдена от ОН, осуетява война сред Югославия и Албания. През 1925 година гръцките нарушавания по границата с България са пресечени посредством комбинираната опасност от наказания на ОН и вероятността за маневри на Кралския флот във водите пред пристанището на Пирея.
Мулдер твърди, че автархичният поврат в Япония, Италия и Германия през 1930-те е бил частично реакция на опасността от материални блокади. Но в случай че е прав, това би трябвало да е било свръхреакция, тъй като опасността се оказва ялова. Единственият път, когато наказания на ОН биват действително наложени, е след италианската инвазия в Етиопия – и те са значително неефикасни, тъй като Съединени американски щати отхвърлят да наложат петролно ембарго.
В отсъствието на американска поддръжка неуспехът на режима на наказания, упражняван от Британската и Френската империя, не е неочакван. Индустриализацията е трансформирала структурата на световната стопанска система и с това салдото на силите. Само Америка разполага към този момент с финансовата мощност, нужна за сдържането на други страни с стопански средства. Това се вижда първо през 1941 година Преди да се причислят към войната, Съединени американски щати замразяват активите на страните под немски надзор и постановат петролно ембарго против Испания, с цел да я накарат да се дистанцира от силите на Оста. През юли 1941 година Съединени американски щати и Англия отрязват снабдяването с нефт на Япония, което няколко месеца по-късно довежда до японското нахлуване над Пърл Харбър. Следвоенният интернационален ред е натрапен с мощта на американската авиация, а не с стопански напън, само че глобите са показали към този момент своята полза. При образуването на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации глобите биват закрепени в неговата конструкция като първа мярка против непокорните страни.
***
Организация на обединените нации придаде на глобите образа на многостранна легитимност. Но на процедура икономическото оръжие е доларово оръжие. По време на Студената война наличието на Съюз на съветските социалистически републики и Китай в Съвета за сигурност пречеше на Съединени американски щати да употребяват глобите под егидата на ООН; това се случи едвам през 1990-те. Но нищо не пречеше на американците да постановат комерсиално ембарго, като в един или различен миг на прицел бяха както Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и Китай. Най-голямата санкционна стратегия обаче бе непокътната за Куба – една цел, на която се обръща необичайно малко внимание в историографията на глобите, като че ли американското ембарго беше естествено събитие, което не се нуждае от пояснение. Куба така или другояче не попада в проучването на Мулдер, което свършва с 1945 година Но el bloqueo е най-старата и най-безмилостна стратегия от наказания в света.
Преценявани като опит за разрушение на политическите структури на кубинската гражданска война, икономическите наказания очевидно се провалиха. Общо взето същото може да се каже и за Иран. Ефикасността на глобите постоянно е била обект на рецензия в американския истаблишмент. През 1997 година Робърт Пейп, високоуважаван в ръководещите среди политолог, разгласява едно авторитетно проучване (Why Economic Sanctions Do Not Work), в което развива тезата, че и най-строгите стопански ограничения се сблъскват неизбежно с корав националистически отпор. Най-засегнати от глобите ще бъдат бедните, а тяхната орис рядко е измежду основните цели на ръководещите. Само че да се подлагат на критика глобите въз основата на постигнатото значи да се подценява логиката зад причиняването на болежка: в множеството случаи изтезанието цели наказване, а не насила.
Китай и Русия недоволстват систематично срещу наказателните ограничения на Съединени американски щати. Както бе споделил един китайски държавен представител, американските финансови наказания са равносилни на папското отделяне от църквата. Подобно мислене прочее е много ново: Русия поддържа задушаването на Иран, а през 2006 година китайските банки последваха напъните на Вашингтон да довърши стопанската система на Северна Корея. Повратната точка настъпи през 2014 година, когато след анексирането на Крим, администрацията на Обама наложи наказания против Русия. Това не беше цялостна изолираност по иранския модел, само че в композиция с ниските цени на петрола тези ограничения провокираха криза в Русия. Пекин изтълкува създалата се обстановка също като Кремъл: тук бе пресечена една значима межда. Едно е за Съединени американски щати да санкционират периферни страни като Иран или Куба, напълно друго да подходиш по същия метод към една огромна нуклеарна мощ.
Когато доскоро повече от месец съветските войски пресякоха границата с Украйна, американците извадиха тежката финансова артилерия. На 24 февруари водещите съветски банки – Сбербанк, ВТБ и Газпромбанк – бяха лишени от достъп до интернационалната финансова инфраструктура. Това бе офанзива против цялата финансова система на Русия, да не приказваме за болшинството от жителите. На идващия ден последва нов тежък удар: Съединени американски щати не разрешиха всевъзможни преводи с Руската централна банка и замразиха нейните финансови активи. До края на месеца съветските банки бяха отрязани от системата Суифт.
След 2014 година Русия предприе ограничения, с цел да направи стопанската система си по-устойчива на наказания. Разходите за вносни артикули и услуги бяха съзнателно съкратени, а валутните запаси на страната съвсем удвоени на 640 милиарда $. Не се знае къде тъкмо се пазят тези активи, само че се допуска, че 65 % са в банки в Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз, Япония и Швейцария. Останалите 35 % са в злато или някъде в Китай. Тези запаси може би попадат под ударите на Американската работа за надзор върху задграничните активи; напън се оказва и по линия на китайските държавни банки, които отхвърлиха да финансират закупуването на съветски нефт заради боязън от вторични американски наказания.
Но макар тези твърди ограничения съветският енергиен експорт бе в началото изключен от американските наказания. Байдън съобщи, че програмата е била особено направена по този начин, че да разреши на Европа да продължи да заплаща за вноса на съветски нефт и газ, от който зависи; Вашингтон осведоми интернационалните банки, че няма да бъдат глобени за финансирането на енергийните преводи. Енергийната обязаност сред Русия и Европа е подобен централен детайл на международната политика, че изглеждаше малко евентуално тя да бъде нарушена даже от една война. На 8 март Байдън отиде още по-нататък, като забрани закупуването на съветски нефт, въглища и газ. Тази мярка няма да се отрази на американската стопанска система. Европа обаче е в доста по-трудно състояние.
Кремъл в това време призна, че това са „ тежки наказания “. Във Вашингтон започнаха да се тревожат не че глобите не работят, а че работят прекомерно добре: дали слагането на Русия под подобен напън няма да провокира военна ескалация? Никой не се наема да предвижда какви вреди могат да нанесат глобите на страна с мащабите и смисъла на Русия. Правителството се опита да укрепи националната валута, принуждавайки по този начин наречените „ противников страни “ да заплащат с рубли. Някои от защитните ограничения, възприети през последните осем години към момента не са били изпитани на процедура. Руската различна платежна система Мир разреши вътрешните преводи да продължат без очевидни разстройства, макар отдръпването на Мастъркард и Виза от съветската сфера. Но макар името ѝ, което значи „ свят “, тази система няма никакво приложение отвън Русия и Армения. Малко евентуално е също съветската трансферна мрежа СПФС да се окаже сполучлив сурогат на Суифт.
Най-големите жертви на финансовите блокади постоянно ще бъдат елементарните хора в глобените страни. Остава да се види дали американското финансово оръжие ще аргументи тежки премеждия на съветското население.
Финансовата обсада като форма на държавната политика се заражда като средство за имперски надзор и си остава такава даже когато, както в настоящия случай, става дума за отговор на безспорен акт на експанзия. Руската инвазия в Украйна показва, че глобите се радват освен на необятна поддръжка, само че са считани в това време и за естествена, надали не естествена мощ в международната политика. Само че настоящото систематизиране на функциите в световната стопанска система не е неизбежно и постоянно. Нищо чудно в един миг да се окаже, че Съединени американски щати не са повече в положение да експлоатират своята финансова мощност, както вършат в този момент. За немалка част от света настъпването на този миг ще бъде мотив за наслада.
Превод от британски със съкращения Стоян Гяуров, Портал Култура
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ