ЕС - притегателната сила срещу носталгията по комунизма
Съществува ли още носталгия по комунизма? Как одобряват източноевропейците демокрацията и пазарното стопанство? Проучване на " Пю Рисърч " установи превес на утвърждението, означават Петер Хиле и Керстен Книп в разбор, представен от Deutsche Welle .
През 1989 година Европа се разтресе: от Берлин до Москва комунизмът стартира да се срутва. Държавите от Средна и Източна Европа към този момент не бяха под руски ботуш, границите към Западна Европа внезапно се отвориха, а през идващите години се отвориха и самите руски спътници – както публично, по този начин и стопански. Вълна от оптимизъм заля континента.
30 години по-късно множеството жители на някогашния Източен блок към момента утвърждават политическите и публични промени, само че все пак не са напълно удовлетворени от настоящето политическо и икономическо състояние в своите страни. Тъкмо това демонстрира последното допитване на " Пю Рисърч " и немската фондация " Кьорбер ", озаглавено " Общественото мнение в Европа три десетилетия след рухването на комунизма ".
" Степента на задоволеност зависи от икономическото богатство ", споделя Нора Мюлер от фондация " Кьорбер ". Това не е изненада, показва тя, и дава образец с Полша и Литва, където демократичната многопартийна система и пазарната стопанска система доста покачиха благосъстоянието на хората, а с това – и тяхното чувство за задоволеност. Особено в страните от някогашния соцлагер, включили се към Европейски Съюз, хората имат преобладаващо позитивно отношение към политическите промени преди 30 години. Те считат, че участието в Европейски Съюз е нещо положително за страните им, демонстрира допитването, извършено измежду близо 20 хиляди души.
Независимо от всичко това привързаността към демократичните полезности не е чак толкоз мощна. Нора Мюлер изяснява: " В страните от Европейски Съюз, които стопански не са толкоз добре - като да вземем за пример България, възприятието за задоволеност е по-ниско ".
Разликите сред някогашните руски спътници са огромни. В Полша да вземем за пример 85 % от хората приветстват многопартийната система и пазарната стопанска система. Подобно е ситуацията и на територията на някогашната Германска демократична република. В Чехия поддръжката за демокрацията и пазарното стопанство възлиза на 80 на 100, в Словакия и Латвия – на 70 %. На другия полюс са страни като Украйна, където такава поддръжка дават единствено половината жители, и най-много Русия, където единствено 43 % поддържат многопартийната система и едвам 38 на 100 са " за " пазарна стопанска система. Както към този момент стана дума, явно участието на страната им в Европейски Съюз дава на хората повече очакване в тази система.
" Европейски Съюз продължава да има притегателна мощ ", споделя Нора Мюлер. " Когато една страна има вероятност за присъединение към Европейски Съюз, това ѝ дава мощен подтик за промени. " А след присъединението икономическото състояние се усъвършенства и удовлетвореността на хората пораства. Но даже когато усещат усъвършенстване в материално отношение, интервюираните подлагат на критика други аспекти от обстановката в своите страни, да вземем за пример положението на правовата страна или на опазването на здравето, както и трендовете във връзка с така наречен " обичайни полезности ". Между Западна и Източна Европа към момента има съществено разминаване, когато става дума за търпимостта към хомосексуалните, да вземем за пример. " Разбира се, и в Източна Европа има прогресивни сили, и там доста хора се борят и застъпват на правата на хомосексуалните ", напомня Нора Мюлер.
В поддръжката на някои други демократични правила няма особени географски разлики. " Повечето хора се изричат за почтено работеща правосъдна система и за тъждество сред половете ", настояват създателите на допитването. В същото време интервюираните постоянно слагат под подозрение свободата на вероизповеданието и дейностите на разнообразни цивилен организации и начинания.
В резюме може да се каже, че 30 години след рухването на Желязната завеса равносметката е позитивна. В множеството страни от някогашния Източен блок хората може да не са въодушевени, само че най-малко демонстрират въздържан оптимизъм за бъдещето. И поддържат демокрацията, свободните избори, върховенството на закона и свободата на словото. И още нещо доста значимо:
" В Средна и Източна Европа болшинството хора имат позитивна настройка за бъдещето на връзките сред техните страни и останалата част от Европа ", споделя Нора Мюлер. Тя разяснява, че съгласно това болшинство, в бъдеще съществени спорове вътре в Европа няма да има.
Още данни от изследването може да прочетете в този материал.
Заглавието е на
През 1989 година Европа се разтресе: от Берлин до Москва комунизмът стартира да се срутва. Държавите от Средна и Източна Европа към този момент не бяха под руски ботуш, границите към Западна Европа внезапно се отвориха, а през идващите години се отвориха и самите руски спътници – както публично, по този начин и стопански. Вълна от оптимизъм заля континента.
30 години по-късно множеството жители на някогашния Източен блок към момента утвърждават политическите и публични промени, само че все пак не са напълно удовлетворени от настоящето политическо и икономическо състояние в своите страни. Тъкмо това демонстрира последното допитване на " Пю Рисърч " и немската фондация " Кьорбер ", озаглавено " Общественото мнение в Европа три десетилетия след рухването на комунизма ".
" Степента на задоволеност зависи от икономическото богатство ", споделя Нора Мюлер от фондация " Кьорбер ". Това не е изненада, показва тя, и дава образец с Полша и Литва, където демократичната многопартийна система и пазарната стопанска система доста покачиха благосъстоянието на хората, а с това – и тяхното чувство за задоволеност. Особено в страните от някогашния соцлагер, включили се към Европейски Съюз, хората имат преобладаващо позитивно отношение към политическите промени преди 30 години. Те считат, че участието в Европейски Съюз е нещо положително за страните им, демонстрира допитването, извършено измежду близо 20 хиляди души.
Независимо от всичко това привързаността към демократичните полезности не е чак толкоз мощна. Нора Мюлер изяснява: " В страните от Европейски Съюз, които стопански не са толкоз добре - като да вземем за пример България, възприятието за задоволеност е по-ниско ".
Разликите сред някогашните руски спътници са огромни. В Полша да вземем за пример 85 % от хората приветстват многопартийната система и пазарната стопанска система. Подобно е ситуацията и на територията на някогашната Германска демократична република. В Чехия поддръжката за демокрацията и пазарното стопанство възлиза на 80 на 100, в Словакия и Латвия – на 70 %. На другия полюс са страни като Украйна, където такава поддръжка дават единствено половината жители, и най-много Русия, където единствено 43 % поддържат многопартийната система и едвам 38 на 100 са " за " пазарна стопанска система. Както към този момент стана дума, явно участието на страната им в Европейски Съюз дава на хората повече очакване в тази система.
" Европейски Съюз продължава да има притегателна мощ ", споделя Нора Мюлер. " Когато една страна има вероятност за присъединение към Европейски Съюз, това ѝ дава мощен подтик за промени. " А след присъединението икономическото състояние се усъвършенства и удовлетвореността на хората пораства. Но даже когато усещат усъвършенстване в материално отношение, интервюираните подлагат на критика други аспекти от обстановката в своите страни, да вземем за пример положението на правовата страна или на опазването на здравето, както и трендовете във връзка с така наречен " обичайни полезности ". Между Западна и Източна Европа към момента има съществено разминаване, когато става дума за търпимостта към хомосексуалните, да вземем за пример. " Разбира се, и в Източна Европа има прогресивни сили, и там доста хора се борят и застъпват на правата на хомосексуалните ", напомня Нора Мюлер.
В поддръжката на някои други демократични правила няма особени географски разлики. " Повечето хора се изричат за почтено работеща правосъдна система и за тъждество сред половете ", настояват създателите на допитването. В същото време интервюираните постоянно слагат под подозрение свободата на вероизповеданието и дейностите на разнообразни цивилен организации и начинания.
В резюме може да се каже, че 30 години след рухването на Желязната завеса равносметката е позитивна. В множеството страни от някогашния Източен блок хората може да не са въодушевени, само че най-малко демонстрират въздържан оптимизъм за бъдещето. И поддържат демокрацията, свободните избори, върховенството на закона и свободата на словото. И още нещо доста значимо:
" В Средна и Източна Европа болшинството хора имат позитивна настройка за бъдещето на връзките сред техните страни и останалата част от Европа ", споделя Нора Мюлер. Тя разяснява, че съгласно това болшинство, в бъдеще съществени спорове вътре в Европа няма да има.
Още данни от изследването може да прочетете в този материал.
Заглавието е на
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ