За да задоволят безкрайния глад на AI, САЩ и инвеститорите залагат на недоказана ядрена технология
САЩ залагат милиарди долари на ново потомство дребни модулни нуклеарни реактори (SMR), които имат задачата по едно и също време да зареждат избухливия напредък на изкуствения разсъдък, както и да понижат въглеродните излъчвания.
Експертите обаче предизвестяват, че технологията може да се окаже прекомерно скъпа, с цел да бъде стопански жизнеспособна.
Данни, представени от Financial Times, демонстрират, че от 2019 година насам американското държавно управление – посредством Министерството на енергетиката и Министерството на защитата – е вложило над 6 милиарда $ в създаването на дребни модулни реактори посредством грантове, заеми и съглашения за шерване на разноски. Към това се прибавят още над 3 милиарда $ частни вложения.
SMR дават обещание „ енергийна гражданска война “ – компактни реактори с мощ до 300 мегавата, които могат да обезпечат чиста, надеждна и евтина електрическа енергия за енергоемките центрове за данни, в които се образоват и работят огромните AI модели.
Ентусиазмът на вложителите към този момент е повишил пазарната капитализация на компании, които към момента нямат работещи планове или даже доходи.
„ В момента има извънреден възторг, само че капиталът, нужен за реализация, е голям “, споделя Крис Гадомски, началник на проучванията в региона на нуклеарната сила в BloombergNEF.
„ Това, което виждаме при SMR и центровете за данни, припомня на интернет взрива и последвалия срив при започване на 2000-те. “
Малките модулни реактори създават едвам една трета от мощността на общоприета нуклеарна централа, като Vogtle в щата Джорджия – най-голямата в страната. Но остава въпросът дали те могат да бъдат конкурентни по цена на по-големите нуклеарни мощности, възобновимите източници и природния газ.
Предишни опити за създаване на SMR планове в Съединени американски щати са били белязани от забавяния и внезапно възходящи разноски. През 2023 година компанията NuScale, единствената с утвърден дизайн от американските регулатори, е принудена да анулира план, откакто цената му нараства с над 120%. Трите настоящи SMR в света – в Русия и Китай – също са надвишили първичните си бюджети с 300–400%.
Според Wood Mackenzie, към 2030 година SMR ще създават електрическа енергия на цена от 182 $ за мегаватчас, при 133 $ за обичайна нуклеарна сила и 126 $ за природния газ. Слънчевата и вятърната сила, подкрепена с акумулатори, се чака да бъде към една трета по-евтина.
Компаниите обаче показват надалеч по-оптимистични прогнози. Според Oklo – стартъп, подсилен от Сам Алтман и енергийния бизнесмен Крис Райт – технологията им ще генерира електрическа енергия за 90 долара/мВтч, до момента в който NuScale твърди, че може да реализира цена от 64 долара/мВтч.
„ Много компании имат вяра, че в случай че тръгнат по пътя на Хенри Форд и изградят поточна линия, всичко ще стане по-евтино “, разяснява нуклеарният инженер Ник Торан. „ Но те подценяват какъв брой значими са икономиите от мащаба при огромните реактори. “
Основен проблем остава горивото. Повечето SMR са проектирани да употребяват високообогатен уран (HALEU) – по-плътно гориво от това в стандартните реактори. Производството му обаче е доминирано от Русия, а в Съединени американски щати има единствено един цех, лицензиран за огромно произвеждане. Засега фирмите разчитат на държавни ресурси.
„ Необходимо е веригата за доставки да бъде построена напълно “, споделя Димпъл Госай, началник на проучванията по устойчиви вложения в Bank of America. Тя пресмята, че по-високите цени на горивото могат да прибавят до 20 долара/мВтч към себестойността на създадената сила.
Въпреки това поддръжниците на технологията считат, че цената ще пада с времето.
„ Първата централа постоянно е най-трудната за създаване в стопански проект “, споделя Саймън Айриш, основен изпълнителен шеф на Terrestrial Energy, която предвижда цена от 69 долара/мВтч. „ След това вървим единствено надолу. “
Исая Тейлър, създател и основен изпълнителен шеф на Valar Atomics, прибавя, че дребните реактори имат по-ниски условия за сигурност и това разрешава спестявания.
„ Когато започнеш малко, имаш вградена сигурност, която ти дава опция да опростиш процеса и да внедряваш по-бързо. “
А съгласно Джей Клей Сел, изпълнителен шеф на X-energy, преимуществото на нуклеарната сила е нейната ценова непоклатимост: „ При нуклеарните централи получаваш предвидима цена за 60 години напред – нещо, което природният газ не може да подсигурява. “
Ядрен подем или нова енергийна химера?
От 2023 година до момента фирмите, разработващи SMR, са подписали съглашения за над 32 гигавата бъдещо енергийно произвеждане с комунални оператори и софтуерни колоси. Сред тях е и договорката сред Гугъл и Kairos, която планува 500 мегавата до 2035 година
Голяма част от договорите обаче към момента не са обвързващи. Според Дейвид Браун, шеф в Wood Mackenzie Energy Transition Practice, те въпреки всичко съставляват „ забележителна крачка напред “ за бранш, към който вложителите подхождат с запаси и изискват по-високи лихви.
„ Това е избор на доверие в нуклеарната промишленост и знак, че пътят към комерсиална жизненост към този момент е обрисуван “, споделя Браун.
Експертите обаче предизвестяват, че технологията може да се окаже прекомерно скъпа, с цел да бъде стопански жизнеспособна.
Данни, представени от Financial Times, демонстрират, че от 2019 година насам американското държавно управление – посредством Министерството на енергетиката и Министерството на защитата – е вложило над 6 милиарда $ в създаването на дребни модулни реактори посредством грантове, заеми и съглашения за шерване на разноски. Към това се прибавят още над 3 милиарда $ частни вложения.
SMR дават обещание „ енергийна гражданска война “ – компактни реактори с мощ до 300 мегавата, които могат да обезпечат чиста, надеждна и евтина електрическа енергия за енергоемките центрове за данни, в които се образоват и работят огромните AI модели.
Ентусиазмът на вложителите към този момент е повишил пазарната капитализация на компании, които към момента нямат работещи планове или даже доходи.
„ В момента има извънреден възторг, само че капиталът, нужен за реализация, е голям “, споделя Крис Гадомски, началник на проучванията в региона на нуклеарната сила в BloombergNEF.
„ Това, което виждаме при SMR и центровете за данни, припомня на интернет взрива и последвалия срив при започване на 2000-те. “
Малките модулни реактори създават едвам една трета от мощността на общоприета нуклеарна централа, като Vogtle в щата Джорджия – най-голямата в страната. Но остава въпросът дали те могат да бъдат конкурентни по цена на по-големите нуклеарни мощности, възобновимите източници и природния газ.
Предишни опити за създаване на SMR планове в Съединени американски щати са били белязани от забавяния и внезапно възходящи разноски. През 2023 година компанията NuScale, единствената с утвърден дизайн от американските регулатори, е принудена да анулира план, откакто цената му нараства с над 120%. Трите настоящи SMR в света – в Русия и Китай – също са надвишили първичните си бюджети с 300–400%.
Според Wood Mackenzie, към 2030 година SMR ще създават електрическа енергия на цена от 182 $ за мегаватчас, при 133 $ за обичайна нуклеарна сила и 126 $ за природния газ. Слънчевата и вятърната сила, подкрепена с акумулатори, се чака да бъде към една трета по-евтина.
Компаниите обаче показват надалеч по-оптимистични прогнози. Според Oklo – стартъп, подсилен от Сам Алтман и енергийния бизнесмен Крис Райт – технологията им ще генерира електрическа енергия за 90 долара/мВтч, до момента в който NuScale твърди, че може да реализира цена от 64 долара/мВтч.
„ Много компании имат вяра, че в случай че тръгнат по пътя на Хенри Форд и изградят поточна линия, всичко ще стане по-евтино “, разяснява нуклеарният инженер Ник Торан. „ Но те подценяват какъв брой значими са икономиите от мащаба при огромните реактори. “
Основен проблем остава горивото. Повечето SMR са проектирани да употребяват високообогатен уран (HALEU) – по-плътно гориво от това в стандартните реактори. Производството му обаче е доминирано от Русия, а в Съединени американски щати има единствено един цех, лицензиран за огромно произвеждане. Засега фирмите разчитат на държавни ресурси.
„ Необходимо е веригата за доставки да бъде построена напълно “, споделя Димпъл Госай, началник на проучванията по устойчиви вложения в Bank of America. Тя пресмята, че по-високите цени на горивото могат да прибавят до 20 долара/мВтч към себестойността на създадената сила.
Въпреки това поддръжниците на технологията считат, че цената ще пада с времето.
„ Първата централа постоянно е най-трудната за създаване в стопански проект “, споделя Саймън Айриш, основен изпълнителен шеф на Terrestrial Energy, която предвижда цена от 69 долара/мВтч. „ След това вървим единствено надолу. “
Исая Тейлър, създател и основен изпълнителен шеф на Valar Atomics, прибавя, че дребните реактори имат по-ниски условия за сигурност и това разрешава спестявания.
„ Когато започнеш малко, имаш вградена сигурност, която ти дава опция да опростиш процеса и да внедряваш по-бързо. “
А съгласно Джей Клей Сел, изпълнителен шеф на X-energy, преимуществото на нуклеарната сила е нейната ценова непоклатимост: „ При нуклеарните централи получаваш предвидима цена за 60 години напред – нещо, което природният газ не може да подсигурява. “
Ядрен подем или нова енергийна химера?
От 2023 година до момента фирмите, разработващи SMR, са подписали съглашения за над 32 гигавата бъдещо енергийно произвеждане с комунални оператори и софтуерни колоси. Сред тях е и договорката сред Гугъл и Kairos, която планува 500 мегавата до 2035 година
Голяма част от договорите обаче към момента не са обвързващи. Според Дейвид Браун, шеф в Wood Mackenzie Energy Transition Practice, те въпреки всичко съставляват „ забележителна крачка напред “ за бранш, към който вложителите подхождат с запаси и изискват по-високи лихви.
„ Това е избор на доверие в нуклеарната промишленост и знак, че пътят към комерсиална жизненост към този момент е обрисуван “, споделя Браун.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




