Тръмпоцентризмът на Америка, няма връщане назад
Съединени американски щати трансформират радикално разпоредбите на играта
И този месец всички гледаха ошашавени Доналд Тръмп. На срещата с най-верните си съдружници от Г-7 американският президент пристигна по-късно, държа се войнствено, нахока всички и си потегли по-рано. Дори единството към глобите против Москва беше разрушено откакто Тръмп с почтена усмивка предложи Русия да се завърне като член на клуба. Стресираните водачи небрежно приготвиха заключителна декларация, с която въпреки всичко да покажат пред света, че към момента са семейство, само че не съумяха да догонят американеца, който си потегли по-рано.
Видимо неудовлетворен, Тръмп се качи на самолета и пое курс към Далечния Изток. Вече на борда се стартира същинска бомбардировка, само че не против нуклеарните съоръжения на Северна Корея и не с бомби, а с „ туитове “ против личните му съдружници, останали на земята, които гледаха с плаха вяра отлитащия аероплан, че въпреки всичко даже в полет американският президент ще постави автограф върху заключителния документ. Уви! През Туитър Тръмп отхвърли Декларацията, обиди в измама и двуличие канадския министър председател Джъстин Трюдо, упрекна Канада и Евросъюза, че „ богатеят “ за сметка на Съединени американски щати, освен това се възползват от военната отбрана на Съединени американски щати. Конкретно упрекна Федерална Република Германия, че отделя едвам 1% от своя Брутният вътрешен продукт за НАТО, до момента в който Съединени американски щати заплащат 4% освен това от на порядък по-голям Брутният вътрешен продукт и „ …нима към момента някой има вяра, че в това има смисъл?! “. Напомни, че страните от Европейски Съюз имат позитивно салдо от 151 милиарда щ. д. в търговията си със Съединени американски щати и тези страни са длъжни да усилят доста разноските си за защита.
Полетът свърши и Тръмп към този момент очевидно удовлетворен се впусна в преди този момент немислима и другарска среща със северно-корейския ръководител Ким Чен Ун. Дълго и показателно здрависване, суперлативи към корееца, какъв брой бил интелигентен, прогресивен, перспективен. Подписване на „ историческа “ декларация, грандиозни проекти за цялостно нуклеарно разоръжаване на корейския полуостров, анулация на над 300 наказания, гаранции за Северна Корея и персонално за Ким от страна на Съединени американски щати, вероятност за кротичък контракт, вложения, анулация на военните учения с Южна Корея и доста евакуиране на американските войски от полуострова.
И двете събития привидно са радикално противоположни, само че в реалност взаимосвързани и подчиняващи се на една логичност. Съединени американски щати си прибират парите назад. С понижаване на нуклеарната заплаха от Корея отпадат и скъпоструващите патрули на две авионосни групи на Съединени американски щати, разгръщането на нови позиционни региони на тактическата противоракетна защита THAAD. Бъдещото сключване на кротичък контракт ще разреши намаляването на голямата конструкция на 8-ма полева войска на Съединени американски щати в Корея, която за 70 години изхарчи стремглави пари, само че за сметка на това не съумя да усмири Севера. Евентуалното отваряне на Севера ще обезпечи нов изцяло неудовлетворен пазар за целия набор на американската индустрия и без значение, че Пхенян няма пари, всичко може да се уреди със заеми, под проценти, което също си е артикул на американската банкова система.
Декларацията с съперника (защото Съединени американски щати и КНДР са единствено в примирие) се подписа поради пари, спестени и бъдещи. Неподписването на декларацията със съдружниците, също. Ако до в този момент на срещите на Г-7 даже да е имало несъгласия, те са оставали вътре в групата, актуалният показателен демарш от страна на Тръмп към този момент бележи коренна смяна. И дано няма чак толкоз учудени физиономии и наивистични пояснения на протичащото се единствено с ексцентричността на американския президент. Същите тези неща за неравнопоставеността в международната търговия и несъответствието в разноските за НАТО ги чухме от него и предходната година на тогавашната среща на Г-7. Тактиката на европейските водачи, че Тръмп е краткотраен детайл и глобалисткия хайлайф вътре в Съединени американски щати ще му „ свие сърмите “ не сработи. „ Снижаването “ припомня на очакванията на комунистическия хайлайф в социалистическите страни по времената на Горбачов. Тогавашните източноевропейци не разбираха, че глобалисткия (тогава го назовават интернационализъм) план „ руски социализъм “ го приключват и то от самия му Център в Москва. Съюз на съветските социалистически републики стартира поетапно и целеустремено да излиза от всички преди този момент поети групови контракти и задължения в икономическата, политическата и военната област. Подписват се контракти за евакуиране от Афганистан, плановете за промяната на режимите в буферните зони с капитализма се приключват. Дотирането на „ братските “ партии и социалистически страни завършва. Преминава се на понижаване на недостига в търговията, стартира дължимост на задълженията. Поставя се остро въпросът за разноските за защита и като край войските на Съюз на съветските социалистически републики се изтеглят от Източна Европа и завършват с Варшавския контракт.
Същото се случва и в този момент, само че странното е, че западноевропейските водачи някак си не желаят да повярват, че навръх тях това им се случва. Само за една година, откогато е тази администрация, Съединени американски щати поетапно се изтеглят от всички интернационалните задължения и трансформират отношението си към несъответствието с сътрудниците си: Отмяната на Транс-тихоокеанското комерсиално съглашение, спирането на договарянията по Транс-атлантическото, отменяне на Парижкото съглашение за климата, преустановяване на Иранското нуклеарно съглашение, налагане на мита върху Китай и такива, в това число към съюзническите страни от НАТО и Европейски Съюз, на процедура преустановяване на действието на Североамериканското комерсиално съглашение NAFTA, опасността към немския авто комплекс, налагане на санкции на европейски банки, условието за повишение до 2% от Брутният вътрешен продукт на разноските за прехрана на НАТО от европейските сътрудници. И това не е единствено скимване на Тръмп. Иначе ревностният Конгрес не попречва президента в комерсиалната война с най-близките съдружници.
Съединени американски щати трансформират радикално разпоредбите на една игра, която те самите сътвориха преди близо 40 год. Проектът се наричаше демократична глобализация с водещ само Съединени американски щати. Правилата се състояха в следното: изхвърчалата на крилата на цифровата гражданска война американска стопанска система стартира да изнася произвеждане си от предходното софтуерно равнище в други региони, където себестойността на труда беше несравнимо по-ниска. Изнасяха се цели индустриални линии, мениджърите образоваха локалните производители, вкараха се строги стандарти и напълно скоро създаваните артикули доближиха американското качество. На тези артикули им беше възложен големия и препълнен с кредитни пари американски пазар. Срещу стоките към страните производителки потеглиха невиждани парични потоци от долари. Тук се задейства второто предписание, че страните с огромно позитивно салдо в търговията със Съединени американски щати изкупуваха американски държавни скъпи бумаги в големи количества и по този начин на процедура връщаха назад изнесените отвън Съединени американски щати долари, които бяха реинвестирани назад в американския пазар. Тези долари идваха под дълг поради % на американските „ трежърис “, само че взривът на цифровата стопанска система и фонтаните от виртуални пари, които пръскаха тържищата на Уолстрийт компенсираха и дори наводняваха с остатъци. Това време на нескончаем напредък завърши. Първо, цифровата гражданска война към този момент въобще не е монопол на Съединени американски щати и свързаната с нея, както американците я назоваха „ нова стопанска система “, по-скоро сега можем да я открием в Китай, Южна Корея и другите стопански „ тигри “. Но най-важното- демократичната глобализация се оказа доста по-скъп план, в сравнение с американските пари могат да купят, през октомври 2008 год. машината за пари Уолстрийт „ изпуши “ и последните 10 години поправки демонстрираха, че даже и да работят тържищата, няма да доближат тези предходни равнища, а и най-важното- те изрично изгубиха доверието.
Трето, военните интервенции, цветните революции и паравоенни армии, поддръжката на международна мрежа от формиращи и налагащи публичното мнение организации, центрове и НПО-та не доведоха до стремежи резултат. Никъде от водените от Съединени американски щати три огромни войни в Афганистан, Ирак и Сирия няма мир и скоро не се обрисува, в „ цветните “ региони нищо не процъфтява, а самите нови революционери и това което правят в страните, наподобяват повече на хора, които по-скоро би трябвало да бъдат съдени, в сравнение с поддържани. В главните „ ревизионистки “ страни Русия, Иран, Китай, Северна Корея нещата дори и не миришат на революции, в противен случай, напълно скоро ще се наложи с тях да се сяда на масата за договаряния. А всичко това коства големи пари. Конкретно за една година държавният дълг на Съединени американски щати набъбна с над 1 трлн. щ. д. и доближи 106% от Брутният вътрешен продукт. На това нещо би трябвало да се опита да се постави спирачка и в случай че не е допустимо, да се направи нов софтуерен скок или да се въздейства върху борсовата търговия, то понижаване на разноските и събиране на всички вероятни вземания е въпрос единствено на политическа воля.
Това е същинската причина за променяните правила от Доналд Тръмп. „ Настъпват огромни промени…! “, написа от самолета в туит американският президент, няма връщане обратно.
И този месец всички гледаха ошашавени Доналд Тръмп. На срещата с най-верните си съдружници от Г-7 американският президент пристигна по-късно, държа се войнствено, нахока всички и си потегли по-рано. Дори единството към глобите против Москва беше разрушено откакто Тръмп с почтена усмивка предложи Русия да се завърне като член на клуба. Стресираните водачи небрежно приготвиха заключителна декларация, с която въпреки всичко да покажат пред света, че към момента са семейство, само че не съумяха да догонят американеца, който си потегли по-рано.
Видимо неудовлетворен, Тръмп се качи на самолета и пое курс към Далечния Изток. Вече на борда се стартира същинска бомбардировка, само че не против нуклеарните съоръжения на Северна Корея и не с бомби, а с „ туитове “ против личните му съдружници, останали на земята, които гледаха с плаха вяра отлитащия аероплан, че въпреки всичко даже в полет американският президент ще постави автограф върху заключителния документ. Уви! През Туитър Тръмп отхвърли Декларацията, обиди в измама и двуличие канадския министър председател Джъстин Трюдо, упрекна Канада и Евросъюза, че „ богатеят “ за сметка на Съединени американски щати, освен това се възползват от военната отбрана на Съединени американски щати. Конкретно упрекна Федерална Република Германия, че отделя едвам 1% от своя Брутният вътрешен продукт за НАТО, до момента в който Съединени американски щати заплащат 4% освен това от на порядък по-голям Брутният вътрешен продукт и „ …нима към момента някой има вяра, че в това има смисъл?! “. Напомни, че страните от Европейски Съюз имат позитивно салдо от 151 милиарда щ. д. в търговията си със Съединени американски щати и тези страни са длъжни да усилят доста разноските си за защита.
Полетът свърши и Тръмп към този момент очевидно удовлетворен се впусна в преди този момент немислима и другарска среща със северно-корейския ръководител Ким Чен Ун. Дълго и показателно здрависване, суперлативи към корееца, какъв брой бил интелигентен, прогресивен, перспективен. Подписване на „ историческа “ декларация, грандиозни проекти за цялостно нуклеарно разоръжаване на корейския полуостров, анулация на над 300 наказания, гаранции за Северна Корея и персонално за Ким от страна на Съединени американски щати, вероятност за кротичък контракт, вложения, анулация на военните учения с Южна Корея и доста евакуиране на американските войски от полуострова.
И двете събития привидно са радикално противоположни, само че в реалност взаимосвързани и подчиняващи се на една логичност. Съединени американски щати си прибират парите назад. С понижаване на нуклеарната заплаха от Корея отпадат и скъпоструващите патрули на две авионосни групи на Съединени американски щати, разгръщането на нови позиционни региони на тактическата противоракетна защита THAAD. Бъдещото сключване на кротичък контракт ще разреши намаляването на голямата конструкция на 8-ма полева войска на Съединени американски щати в Корея, която за 70 години изхарчи стремглави пари, само че за сметка на това не съумя да усмири Севера. Евентуалното отваряне на Севера ще обезпечи нов изцяло неудовлетворен пазар за целия набор на американската индустрия и без значение, че Пхенян няма пари, всичко може да се уреди със заеми, под проценти, което също си е артикул на американската банкова система.
Декларацията с съперника (защото Съединени американски щати и КНДР са единствено в примирие) се подписа поради пари, спестени и бъдещи. Неподписването на декларацията със съдружниците, също. Ако до в този момент на срещите на Г-7 даже да е имало несъгласия, те са оставали вътре в групата, актуалният показателен демарш от страна на Тръмп към този момент бележи коренна смяна. И дано няма чак толкоз учудени физиономии и наивистични пояснения на протичащото се единствено с ексцентричността на американския президент. Същите тези неща за неравнопоставеността в международната търговия и несъответствието в разноските за НАТО ги чухме от него и предходната година на тогавашната среща на Г-7. Тактиката на европейските водачи, че Тръмп е краткотраен детайл и глобалисткия хайлайф вътре в Съединени американски щати ще му „ свие сърмите “ не сработи. „ Снижаването “ припомня на очакванията на комунистическия хайлайф в социалистическите страни по времената на Горбачов. Тогавашните източноевропейци не разбираха, че глобалисткия (тогава го назовават интернационализъм) план „ руски социализъм “ го приключват и то от самия му Център в Москва. Съюз на съветските социалистически републики стартира поетапно и целеустремено да излиза от всички преди този момент поети групови контракти и задължения в икономическата, политическата и военната област. Подписват се контракти за евакуиране от Афганистан, плановете за промяната на режимите в буферните зони с капитализма се приключват. Дотирането на „ братските “ партии и социалистически страни завършва. Преминава се на понижаване на недостига в търговията, стартира дължимост на задълженията. Поставя се остро въпросът за разноските за защита и като край войските на Съюз на съветските социалистически републики се изтеглят от Източна Европа и завършват с Варшавския контракт.
Същото се случва и в този момент, само че странното е, че западноевропейските водачи някак си не желаят да повярват, че навръх тях това им се случва. Само за една година, откогато е тази администрация, Съединени американски щати поетапно се изтеглят от всички интернационалните задължения и трансформират отношението си към несъответствието с сътрудниците си: Отмяната на Транс-тихоокеанското комерсиално съглашение, спирането на договарянията по Транс-атлантическото, отменяне на Парижкото съглашение за климата, преустановяване на Иранското нуклеарно съглашение, налагане на мита върху Китай и такива, в това число към съюзническите страни от НАТО и Европейски Съюз, на процедура преустановяване на действието на Североамериканското комерсиално съглашение NAFTA, опасността към немския авто комплекс, налагане на санкции на европейски банки, условието за повишение до 2% от Брутният вътрешен продукт на разноските за прехрана на НАТО от европейските сътрудници. И това не е единствено скимване на Тръмп. Иначе ревностният Конгрес не попречва президента в комерсиалната война с най-близките съдружници.
Съединени американски щати трансформират радикално разпоредбите на една игра, която те самите сътвориха преди близо 40 год. Проектът се наричаше демократична глобализация с водещ само Съединени американски щати. Правилата се състояха в следното: изхвърчалата на крилата на цифровата гражданска война американска стопанска система стартира да изнася произвеждане си от предходното софтуерно равнище в други региони, където себестойността на труда беше несравнимо по-ниска. Изнасяха се цели индустриални линии, мениджърите образоваха локалните производители, вкараха се строги стандарти и напълно скоро създаваните артикули доближиха американското качество. На тези артикули им беше възложен големия и препълнен с кредитни пари американски пазар. Срещу стоките към страните производителки потеглиха невиждани парични потоци от долари. Тук се задейства второто предписание, че страните с огромно позитивно салдо в търговията със Съединени американски щати изкупуваха американски държавни скъпи бумаги в големи количества и по този начин на процедура връщаха назад изнесените отвън Съединени американски щати долари, които бяха реинвестирани назад в американския пазар. Тези долари идваха под дълг поради % на американските „ трежърис “, само че взривът на цифровата стопанска система и фонтаните от виртуални пари, които пръскаха тържищата на Уолстрийт компенсираха и дори наводняваха с остатъци. Това време на нескончаем напредък завърши. Първо, цифровата гражданска война към този момент въобще не е монопол на Съединени американски щати и свързаната с нея, както американците я назоваха „ нова стопанска система “, по-скоро сега можем да я открием в Китай, Южна Корея и другите стопански „ тигри “. Но най-важното- демократичната глобализация се оказа доста по-скъп план, в сравнение с американските пари могат да купят, през октомври 2008 год. машината за пари Уолстрийт „ изпуши “ и последните 10 години поправки демонстрираха, че даже и да работят тържищата, няма да доближат тези предходни равнища, а и най-важното- те изрично изгубиха доверието.
Трето, военните интервенции, цветните революции и паравоенни армии, поддръжката на международна мрежа от формиращи и налагащи публичното мнение организации, центрове и НПО-та не доведоха до стремежи резултат. Никъде от водените от Съединени американски щати три огромни войни в Афганистан, Ирак и Сирия няма мир и скоро не се обрисува, в „ цветните “ региони нищо не процъфтява, а самите нови революционери и това което правят в страните, наподобяват повече на хора, които по-скоро би трябвало да бъдат съдени, в сравнение с поддържани. В главните „ ревизионистки “ страни Русия, Иран, Китай, Северна Корея нещата дори и не миришат на революции, в противен случай, напълно скоро ще се наложи с тях да се сяда на масата за договаряния. А всичко това коства големи пари. Конкретно за една година държавният дълг на Съединени американски щати набъбна с над 1 трлн. щ. д. и доближи 106% от Брутният вътрешен продукт. На това нещо би трябвало да се опита да се постави спирачка и в случай че не е допустимо, да се направи нов софтуерен скок или да се въздейства върху борсовата търговия, то понижаване на разноските и събиране на всички вероятни вземания е въпрос единствено на политическа воля.
Това е същинската причина за променяните правила от Доналд Тръмп. „ Настъпват огромни промени…! “, написа от самолета в туит американският президент, няма връщане обратно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ