Съдебната реформа провали два поредни парламента. Или обратното?
Със поръчката, че ще разпусне Народното събрание на 16 септември, президентът Румен Радев даде нов късмет на Народното събрание да одобри най-малко един от законите, свързани със правосъдната промяна - изваждането на Бюрото за отбрана от контрола на основния прокурор и даването му на министъра на правораздаването. След демонстративния бойкот на 46-ия парламент от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи и фарсовите осъществявания на " ИТН ", гарнирани с протакането с процедурни причини от председателката на Народното събрание Ива Митева, окончателното гласоподаване на този закон би било дребна, само че знакова крачка в ограничение на властта на повелителя на статуквото - основния прокурор Иван Гешев.
Ако това стане, то няма да е победа, а оскъдна и тъжна равносметка на фона на огромните очаквания за правосъдна промяна, която 46-ото Народно заседание трябваше да извърши. Голяма част от законите, с които трябваше да стартират измененията в правораздаването, бяха подготвени още от предходния парламент и по тях даже беше заявено нужното болшинство от партиите на митинга - " Демократична България ", " Изправи се БГ! ", " ИТН! " и Българска социалистическа партия.
Закриването на спецправосъдието, разширение на правосъдния надзор върху прокуратурата, като се стартира с отводите да се образува досъдебно произвеждане, унищожаване на предварителните инспекции, усилване на отчетността и прозрачността в прокуратурата и на основния прокурор, същностна промяна на Висш съдебен съвет, промяна на КПКОНПИ дори и така нататък - по всички тези тематики имаше сякаш заявено единодушие, че са предпочитани.
Трябваше да бъде търсено решение и на кардиналния проблем, че в българската правна система основният прокурор като член на Висш съдебен съвет избира ръководителите на двете висши съдилища, и тъкмо подобен избор следва тази есен. Трябваше да се избере нов състав на Инспектората към Висш съдебен съвет, чиито членове към този момент година и половина си получават високите заплати при изискванията на изминал мандат, когато и актовете им са със противоречива легитимност. Трябваше да се избере най-малко един нов парламентарен арбитър.
Нищо от това не се случи, а второ следващо Народно заседание бива проваляно с демонстративна надменност от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи, прекомерно неправдоподобна некомпетентност от страна на " ИТН ", с цел да не провокира подозрения за съучастничество, и явна координация за резултата от тези дейности.
От всички тези предпочитани задания на 46-ото Народно събрание остана единствено опцията за гласоподаване на измененията за Бюрото за отбрана в закона за отбрана на очевидците. Малка крачка, само че знакова, тъй като води до лишаване на един значим властови запас на основния прокурор, който по едно и също време е употребен като инструмент за принуда, само че и като знак на неговата недосегаема и безспорна власт. Ако някой се е съмнявал точно в тази безспорна власт на основния прокурор в български условия (независимо кой е той), то последните два месеца в сегашния парламент, а и късата история на предходния дадоха нови доказателства за това.
Ако това стане, то няма да е победа, а оскъдна и тъжна равносметка на фона на огромните очаквания за правосъдна промяна, която 46-ото Народно заседание трябваше да извърши. Голяма част от законите, с които трябваше да стартират измененията в правораздаването, бяха подготвени още от предходния парламент и по тях даже беше заявено нужното болшинство от партиите на митинга - " Демократична България ", " Изправи се БГ! ", " ИТН! " и Българска социалистическа партия.
Закриването на спецправосъдието, разширение на правосъдния надзор върху прокуратурата, като се стартира с отводите да се образува досъдебно произвеждане, унищожаване на предварителните инспекции, усилване на отчетността и прозрачността в прокуратурата и на основния прокурор, същностна промяна на Висш съдебен съвет, промяна на КПКОНПИ дори и така нататък - по всички тези тематики имаше сякаш заявено единодушие, че са предпочитани.
Трябваше да бъде търсено решение и на кардиналния проблем, че в българската правна система основният прокурор като член на Висш съдебен съвет избира ръководителите на двете висши съдилища, и тъкмо подобен избор следва тази есен. Трябваше да се избере нов състав на Инспектората към Висш съдебен съвет, чиито членове към този момент година и половина си получават високите заплати при изискванията на изминал мандат, когато и актовете им са със противоречива легитимност. Трябваше да се избере най-малко един нов парламентарен арбитър.
Нищо от това не се случи, а второ следващо Народно заседание бива проваляно с демонстративна надменност от страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи, прекомерно неправдоподобна некомпетентност от страна на " ИТН ", с цел да не провокира подозрения за съучастничество, и явна координация за резултата от тези дейности.
От всички тези предпочитани задания на 46-ото Народно събрание остана единствено опцията за гласоподаване на измененията за Бюрото за отбрана в закона за отбрана на очевидците. Малка крачка, само че знакова, тъй като води до лишаване на един значим властови запас на основния прокурор, който по едно и също време е употребен като инструмент за принуда, само че и като знак на неговата недосегаема и безспорна власт. Ако някой се е съмнявал точно в тази безспорна власт на основния прокурор в български условия (независимо кой е той), то последните два месеца в сегашния парламент, а и късата история на предходния дадоха нови доказателства за това.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ