Сърцето на Дейвид Бенет отказва. На 57-годишния майстор от Мериленд

...
Сърцето на Дейвид Бенет отказва. На 57-годишния майстор от Мериленд
Коментари Харесай

Какво е бъдещето на трансплантациите между животни и хора? frognews.bg

Сърцето на Дейвид Бенет отхвърля. На 57-годишния занаятчия от Мериленд му оставаха седмици живот, а тъй като в предишното не е спазвал инструкциите за лекуване, не е имал право на трансплантация. Във всеки случай не и от човек.

 

През януари лекарите на Бенет му оферират опцията да получи сърце от прасе. Той се възползва. " Знам, че това е изстрел в тъмното, само че това е последният ми избор ", сподели той в известие за пресата от Медицинския център на Университета на Мериленд в Балтимор, където се лекуваше.

 

На 7 януари лекарите трансплантират сърцето, което е генетично модифицирано, тъй че човешкият организъм да го понася.

 

Бенет оцелява осем седмици с новото си сърце, преди организмът му да спре да действа. След гибелта му изследователският екип научава, че трансплантираният орган е бил инфектиран със свински херпесвирус, който не е бил открит при тестванията.

 

Но даже и няколко седмици са дълъг интервал от време за скотски орган, подложен на човек, известно като ксенотрансплантация. Като се има поради, че човешката имунна система стартира да нападна негенетично модифицирани свински органи за минути, други откриватели на ксенотрансплантацията са впечатлени от опита.

 

" Всъщност е оттатък моите упования, че пациентът живя до два месеца ", споделя Лухан Ян, биоинженер и основен изпълнителен шеф на Qihan Biotech в Ханджоу, Китай. " Мисля, че това е победа за региона. "

 

Това е единствено един от няколкото случая на ксенотрансплантация, които попаднаха в новините през тази година. Няколко месеца след процедурата на Бенет две проучвателен групи, без значение една от друга оповестиха за трансплантацията на първите свински бъбреци на трима души, които бяха оповестени за законно мъртви, защото нямаха мозъчна функционалност.

 

Опитите откриха, че органите са произвеждали урина и не са били отхвърлени от човешката имунна система даже два-три дни след процедурата. През юни и юли хирурзите направиха още две трансплантации на свински сърца на хора в мозъчна гибел.

 

Много откриватели чакат, че тези ранни старания скоро ще доведат до повишаване на броя на дребните клинични изпитвания на ксенотрансплантации при тежко заболели хора.

 

Поддръжниците настояват, че в случай че тези старания се увенчаят с триумф, те биха могли да допринесат за доста понижаване на броя на хилядите хора, нуждаещи се от трансплантация на органи (само в Съединени американски щати те са над 100 000), доста от които ще умрат, до момента в който чакат. Засега откривателите споделят, че чакат регулаторните органи като Американската организация по храните и медикаментите (FDA) да оценят няколко подадени заявки.

 

През юни организацията организира среща, с цел да се оправи с възходящия брой американски проучвателен екипи, които желаят да стартират публични клинични изпитвания, включващи ксенотрансплантации.

 

Въоръжени с данни от стотици бабуини, които са оживели до три години след приемане на свински органи или кафези - най-много сърца, бъбреци и инсулин-произвеждащи островни кафези - учените се пробваха да убедят чиновниците на организацията, че ксенотрансплантацията е подготвена за приложимост при хора.

 

Изследователите настояват, че са нужни клинични изпитвания, с цел да се отговори на въпроси като най-хубавия тип прасе, което да се употребява, и по какъв начин да се подсигурява, че животните не са носители на инфекции. " Мисля, че би трябвало да създадем тази крачка напред и да отидем в клиниката ", споделя Уейн Хоторн, хирург по трансплантация в Университета в Сидни, Австралия.

 

Трансплантацията и последвалата гибел на Бенет привлякоха невиждано публично внимание към тематиката - само че разкриха и рисковете. Изследователите считат, че е належащо да се работи внимателно. " Ако има проблем, може да върнете цялата област обратно ", споделя Хоторн.

 

Животински източници

 

Ксенотрансплантацията от дълго време е фантазия на трансплантолозите, които са изправени пред сериозен дефицит на подобаващи органи. През 60-те години на предишния век откривателите стартират да тестват органи от шимпанзета и павиани при хора с стеснен триумф, само че развъждането на задоволително животни за трансплантации би било непрактично.

 

Прасетата биха могли да бъдат по-разумен източник на органи, защото са по-близки до индивида по мярка и анатомия и към този момент се създават в всеобщи количества за потребностите на селското стопанство.

 

Свинските органи могат даже да имат някои преимущества пред човешките еквиваленти. Операциите биха могли да се възнамеряват авансово и органите да се употребяват в прясно положение, вместо да се изисква пациентът и хирургическият екип да бъдат разполагаем сега, в който генетично съчетаем донор почине.

 

До началото на 90-те години на предишния век свинските органи бяха съпроводени от огромен проблем: човешката имунна система ги отхвърляше. Трансплантационният хирург Дейвид Купър от Масачузетската обща болница намира решение, когато открива, че имунната система на хората и другите примати реагира основно на една захарна молекула върху повърхността на свинските кафези, наречена α-Gal.

 

Мутирането на свински ген, кодиращ протеин, който оказва помощ за производството на захарта, предотвратява производството на α-Gal от клетките, което разрешава на органите, трансплантирани от тези модифицирани животни, да оцелеят доста по-дълго при нечовекоподобни примати.

 

Появата на технологията за редактиране на гени CRISPR-Cas9 през 2010 година стана катализатор за тази област, като улесни модифицирането освен на гена, участващ в производството на α-Gal, само че и на голям брой други, които могат да оказват помощ на човешките тела да понасят свински органи.

 

Свинете, употребявани при трансплантацията на Бенет, които са създадени от компанията Revivicor в Блексбърг, Вирджиния, имат 10 генетични модификации.

Други екипи са употребявали малко по-различни подходи. Например Makana Therapeutics, със седалище в Маями, Флорида, е модифицирала единствено три гена при своите свине.

 

Всички промени в тези гени предотвратяват офанзивата на човешките антитела против даден орган и демонстрират най-вече доказателства за възстановяване на оцеляването на органите при нечовекоподобни примати, споделя създателят на компанията Джо Тектор. " С усъвършенстването на генното инженерство ще става все по-просто и по-възможно да се приказва за прибавяне на ДНК или замяна на ДНК ", споделя той.

Екхард Волф, молекулярен биолог в Мюнхенския университет " Лудвиг Максимилиан " в Германия, е склонен с него.

 

" Нашата обща тактика е да бъдем допустимо най-прости ", споделя той. Екипът му е вложил пет генетични модификации в дива порода мини свине от Нова Зеландия и първото кутило се е родило през септември. Тези мини свине не се нуждаят от трансформация, която да ограничи растежа им, защото органите им са естествено сходни по мярка с тези на хората. Ако всичко мине добре, когато екипът му трансплантира мини-свински сърца на бабуини, Волф споделя, че Европейската организация по медикаментите, която контролира медикаментите и медицинските артикули, може да утвърди дребни опити със сърца върху хора в границите на три години.

 

Планиране на опитите

 

Проучванията върху хора едвам в този момент стартират, всяка генетична трансформация е тествана и усъвършенствана извънредно върху нечовекоподобни примати - а някои типове по незнайни аргументи са склонни да основават повече антитела против свински органи, в сравнение с хората.

 

Въпреки разликите, някои проучвателен екипи споделят, че са били помолени от FDA да дават повече данни за това по какъв начин се оправят свинските органи при нечовекоподобни примати. " Това е все едно да кажем, че обещано лекарство допуска, че ще направи това, което желаеме при хората, само че няма да го направи при маймуните - само че дано въпреки всичко да го тестваме при маймуни ", споделя Купър. " Напълно нелогично е да се прави това. " FDA не разяснява какъв брой данни от примати ще са нужни за съответни случаи, само че е издала насоки, в които се споделя, че моделите на примати не са задоволителни, с цел да се откри, че свинските органи са безвредни за хората.

 

Трансплантациите на хора в мозъчна гибел биха могли да съставляват междинна стъпка. Хирургът Робърт Монтгомъри от Нюйоркския университет, който е началник на един от екипите, вградили бъбрек тази година, възнамерява да направи повече трансплантации на хора в мозъчна гибел, преди да кандидатства за клинични изпитвания с живи хора.

 

Използваните в неговия опит свине Revivicor са имали единствено една генетична трансформация, включваща α-Gal; FDA утвърди прасетата с тази смяна през декември 2020 година за консумация от хора и за някои медицински приложения, разнообразни от трансплантациите.

 

Други откриватели считат, че опитите върху живи хора ще бъдат най-хубавият метод да се дефинира дали организмът отхвърля органа месеци след трансплантацията. Поддържането на хора в мозъчна гибел на животоподдържащи системи толкоз дълго може да се смята за неетично, споделя Джейм Лок, хирург по трансплантации в Университета на Алабама в Бирмингам. Лок работи по подаване на молба до Агенцията за надзор на храните и медикаментите за приемане на позволение за започване на клинични изпитвания с бъбреци от същите свине Revivicor, които са употребявани за сърцето на Бенет.

 

Прасета, устойчиви на заболявания

 

Едно от най-големите терзания на регулаторните органи по отношение на технологията е съществуването на болести при прасетата. Не е ясно до каква степен това съставлява проблем, само че има няколко метода, по които инфекциите могат да провокират проблеми.

 

Болестите, които засягат прасетата, могат да преминат от трансплантираните органи към хората. Подобни опасения накараха Qihan Biotech да спре напъните за ксенотрансплантация по-рано тази година след експлоадирането на африканска чума по свинете в Китай. Това накара Ян и нейните сътрудници да основат генетично прасе, което е стабилно на заболяването.

 

Има и свински ендогенни ретровируси (PERV) - вирусни детайли, вградени в генома на свинята. Те не са взети от околната среда, а са елементи от унаследена вирусна ДНК. Те са безвредни за прасетата, само че изследванията не са единомислещи по въпроса дали могат да прескочат от органа в човешки кафези и дали могат да бъдат нездравословни за хората или за свинския орган. " Твърде рано е да разберем дали това е действителна заплаха или догадка ", споделя Ян.

 

Независимо от това, с цел да ревизират дали е допустимо да се инактивират тези вирусни детайли, Ян и Джордж Чърч от Харвардското здравно учебно заведение в Бостън, Масачузетс, употребяват CRISPR, с цел да отстранен всички известни PERV в свинския геном: общо 62 модификации в клетъчна линия на свински бъбрек, което е връх за редактиране на гени.

 

" Имаше съмнение, че можеш да направиш толкоз доста редакции и да създадеш жизнеспособни донори ", споделя Майкъл Къртис, основен изпълнителен шеф на биотехнологичната компания eGenesis в Кеймбридж, Масачузетс. Чърч и Ян основават eGenesis, с цел да комерсиализират CRISPR технологията за ксенотрансплантация.

 

Сега компанията употребява тази технология за основаване на свински сърца, бъбреци и черен дроб с общо до 80 редакции, според от предназначението на органа.

FDA предлага, с цел да се сведат до най-малко рисковете за публичното здраве, свински органи да се трансплантират единствено на хора, които нямат друга опция и чието качество на живот ще се усъвършенства доста от интервенцията.

 

Агенцията декларира, че има политики за дълготрайно наблюдаване на пациентите и за възбрана на хора със свински органи да подаряват кръв заради риск от предаване на заболявания.

 

Установено е, че в сърцето на Бенет има свински цитомегаловирус (CMV), член на фамилията на херпесвирусите, който нормално заразява прасетата, само че към момента не е ясно дали вирусът е умъртвил Бенет. Изследователят Мохамед Мохиуддин от Медицинския център на Университета на Мериленд, който управлява изследването, в което се оповестява за интервенцията на Бенет, споделя, че няма доказателства, че вирусът е увредил сърцето - и е сигурен, че той не се е популяризирал в останалата част от тялото на Бенет.

 

Той подозира, че органите на пациента към този момент са били повредени от заболяването му или от затруднения - самостоятелни от свинския вирус.

 

Въпреки това Мохиуддин не може да изключи, че вирусът е изиграл роля. Revivicor е тествала прасетата си за РНК от CMV, както и за други патогени. Удостоверила, че те са чисти. Мохиуддин и други подозират, че вирусът е бил инертен в органа и е можел да бъде открит единствено посредством проучване на антителата на животното. Revivicor декларира, че е създала по-чувствителни проби за CMV, само че отхвърля да заяви за какъв брой патогени се ревизира.

 

Мохиуддин, чийто екип е получил незабавно позволение от FDA за осъществяване на трансплантацията на Бенет, възнамерява да извърши повече сходни интервенции, откакто се увери, че бъдещите свине са свободни от вируса. Той споделя, че медицинските центрове непрекъснато му оферират пациенти, които са положителни претенденти и желаят да получат трансплантация на прасе, само че той им отхвърля. " Преди да задоволим някой различен, аз би трябвало да съм удовлетворен от себе си ", споделя той.

 

Видове опити

 

Въпреки че ксенотрансплантацията на сърце притегли огромно внимание, първият стабилен орган, който ще влезе в клинични изпитвания, евентуално ще бъде бъбрекът.

За по-сложните органи eGenesis възнамерява преходна стъпка. В рамките на 12 до 18 месеца тя се надява да стартира да тества свински черен дроб в режим, сходен на диализата.

 

Всеки от трима до шестима участници, които са на прага на гибелта, ще бъде краткотрайно обвързван с обособен свински черен дроб; кръвта им ще минава през органа, с цел да се отстранят токсичните отпадни артикули, които се натрупват при чернодробна непълнота. Компанията работи и върху млади свински сърца, които по сходен метод ще служат като мост за деца със сърдечни проблеми, до момента в който не получат трансплантация на човешко сърце.

 

На съвещанието си през юни чиновниците на FDA изложиха лист с опасения по отношение на продуктите за ксенотрансплантация, в това число качеството на органите и метода, по който да се подсигурява, че в тях няма патогени.

 

" Има доста неща, на които би трябвало да отговорим ", споделя Тектор. Но той споделя, че 60-70 % от бабуините на Makana живеят повече от година с работещ свински бъбрек, тъй че компанията се усеща подготвена да стартира клинични изпитвания. По-рано тази година тя подаде поръчка за регистрация в FDA.
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР