Ръководителят на стратегическия отдел на ESA: Космическата надпревара през XXI век е между САЩ и Китай
Съревнованието сред Запада и Изтока наподобява, че се трансферира и оттатък границите на планетата. Животът на Международната галактическа станция – работещ повече от две десетилетия план на Съединените щати, Русия, Европа, Япония и Канада, е към своя край, до момента в който в това време Китай интензивно работи по своята лична орбитална станция. В края на април Пекин изстреля главния й модул, а дружно с Москва работи по бъдещи проекти за Луната. До какво ще докара галактическата конкуренция в XXI век?
Русия заяви, че ще постави завършек на присъединяване си в Международната галактическа станция от 2025 година поради застаряването й и до 2030 година има намерение да изстреля своя станция, като работата по първия модул към този момент е почнала. Освен това ще се си сътрудничи с Китай по орбитална станция към Луната, откакто не утвърди водената от Съединените щати изследователска стратегия на естествения земен сателит „ Артемида ”. Тази взаимопомощ сред Москва и Пекин по какъв начин ще се отрази на равновесието на силите сред най-големите стопански системи в света? Мнението на проф. доктор Кай-Уве Шрогл – началник на стратегическия отдел на Европейската галактическа организация, ръководител на Международния институт по галактическо право и някогашен шеф на Европейския институт за галактическа политика :
„ Оттеглянето на Русия от Международната галактическа станция няма да стане внезапно. То ще стане според условия и може да се случи след години. Но при всички случаи животът на този план ще изтече може би преди 2030 година Въпреки това орбиталните станции в земна орбита са към момента примамлива концепция. Това се потвърждава от проектите на Китай, както и от комерсиалните хрумвания. От друга страна, Съединените щати, дружно с Канада, Япония и Европа приготвят орбитална станция към Луната. Смятам, че планът за галактическа станция на Китай е насочен по-скоро към обезпечаване на авторитет. Освен това ще би трябвало да забележим дали едно китайско-руско партньорство би било привлекателно за Пекин в дълготраен проект. По-широкообхватното интернационално съдействие мисля, че ще се ориентира към Луната. Може би не с една-единствена лунна база, а с обособени, само че координирани действия. Както загатнах, има го и детайла на престижа, само че би трябвало да намираме способи да работим дружно. Още по-важно е европейците да включим и други – неевропейци, и то освен огромните сили, в дейностите ни. Това значи страни отвън Европа, да се обезпечат благоприятни условия за присъединяване и на разрастващи се страни, което би било добра инвестиция в интернационалните ни връзки. ”
Освен орбитална станция към Земята Китай възнамерява да построи своя база на Луната, както и да изпрати свои астронавти там до края на актуалното десетилетие. След като през януари 2019 година Пекин реализира историческо достижение като кацна на противоположната страна на Луната, последва втора задача в кроя на предходната година до близката й страна, където беше сложено китайското знаме. Безпилотният китайски уред се върна на Земята през декември с камъни и почва от Луната – първите сходни проби за последните четири десетилетия. Пекин стигна и до Марс с галактически транспортен съд, претрупан с планетоход, който би трябвало този месец да кацне на Червената планета и да стартира с проучването на почвата.
На този декор, през последните години Москва и Вашингтон си разменят взаимни обвинявания във военизиране на галактическото пространство . През юли предходната година Съединените щати разкритикуваха Русия, че е изстреляла снаряд от един от своите спътници при тествания на оръжие. Москва от своя страна твърди, че Съединените щати намерено одобряват Космоса за зона на спектакъл на военни дейности. По какви способи галактическата конкуренция сред Изтока и Запада би могла да увеличи напрежението на Земята и даже да засегне стопанската система или други публични структури? Проф. доктор Кай-Уве Шрогл:
„ Изучаването на Космоса е по едно и също време съдействие и съревнование. Конкуренцията може да бъде хубаво нещо и да е плодотворна, когато конкуренцията е мирна и надделеят най-хубавите хрумвания и най-усърдната работа. Но въпросът дали това може да се трансформира в спор е доста подходящ. Това се случва сега, в които се намесят военните въпроси. Така че би трябвало да се избегне проучването на Космоса за военни цели . В този дух, проучването на Луната е за извънредно мирни цели. Това не позволява основаването на военни бази или осъществяването на военни маневри на Луната, както е разказано в Договора за Космоса от 1967 година Космосът е свободен за прилагане за всички страни, то е международно общо богатство. Присвояването му е неразрешено от Договора за Космоса. До спор може да се стигне когато този главен принцип се наруши, когато страни желаят да завладяват територия или запаси и по този начин да не спазят това интернационално обвързващо законодателство. Можем единствено да се надяваме първите заселници да се въздържат от сходни дейности, тъй като, според мен, това би било най-голямата опасност за мирното проучване. В момента работим в Комитета по потребление на галактическото пространство за мирни цели към Организация на обединените нации по намирането на верния метод за потребление на ресурсите в Космоса за обща изгода ”.
А за какво в действителност Китай не взе участие в плана Международна галактическа станция?
„ Международната галактическа станция има дълга история. Тя беше дете на Студената война и първоначално беше наречена с името „ Свобода ”. Тя представляваше контраст на руските орбитални станции. Русия беше призната на по-късен стадий в процеса на обмисляне и това се трансформира в модел на съдействието сред Изтока и Запада, превъзмогване на бившето разделяне. Тогава Китай просто прекалено много закъсня, с цел да способства с нещо значимо, не отговаряха на техническите стандарти дълго време. А когато в този момент Китай се показва добре избира националния метод и престижа. Настоящата обстановка може да се съпостави с галактическата конкуренция сред Съединените щати и Съветския съюз. Сега следим галактическа конкуренция сред Съединените щати и Китай и ползата за същинско съдействие в проучването на Космоса е невисок. Но може би ще се стигне до преломен миг, каквото беше взаимното присъединяване на Вашингтон и Москва със взаимната Международна галактическа станция. Оптимист съм, че изследването на Луната в бъдеще ще обезпечи благоприятни условия за партньорство, въпреки и при обособени действия, само че със взаимен и съгласуван метод. ”
Наблюдава се и наклонност на „ приватизация ” на Космоса и тя главно се усеща в конкуренцията за обезпечаване на контракти с държавното управление сред американските компании „ БлуОриджин ” - благосъстоятелност на най-богатия човек на Земята – Джеф Безос, с активи за над 200 милиарда $, и „ СпейсЕкс ” на третия по благосъстояние Илон Мъск с над 170 милиарда $. Двамата се състезават за контракти с американските военни и галактически организации, като Мъск има забележима преднина пред Безос. Последният триумф на Мъск е контракт за близо 3 милиарда $ с НАСА за транспорт с ракети на „ СпейсЕкс ” на астронавти до Луната. Прогнозата на ръководителя на стратегическия отдел на Европейската галактическа организация:
„ Приватизацията е съществена наклонност по целия свят. Космическата стопанска система към този момент е значително с комерсиална цел. Участниците от частния бранш имат възходяща роля като оператори, производители и снабдители на услуги. Световната галактическа стопанска система включва над 400 милиарда евро и може да нарасне до един трилион евро през 2040 година Космическите действия на богатите несъмнено са най-видимите, само че те не са единствените. Правителствата и необятния набор от нови участници в допълнение развиват опциите на галактическите полети. Може би най-силното въздействие, което досега са имали Мъск и Безос е това, че се трансформира бизнес моделът. Досега държавните управления финансираха разработките за нови ракети или спътници. Днес това се прави в частния бранш, а държавните управления стават главните консуматори – не заплащат за развойни действия, а за услугите. Това може да направи доста от секторите в тази сфера по-ефективни. Въпреки това, Космосът, по моя преценка, остава инструмент за публични цели и затова – за държавните управления. Те ще поддържат водещата си роля, с цел да служат на жителите посредством галактическите си задължения. ”
Международната галактическа станция е била посетена от 243-има индивида от 19 страни за последните 21 години. На нея са извършени над 3000 научни проучвания и е съдействала с доста за развиването на разнообразни клонове на науката, споделя проф. доктор Кай-Уве Шрогл:
„ Почти е невероятно да се назове най-голямото изобретение, направено на борда на Международната галактическа станция. Лабораторията е многофункционална и реализира разнообразни цели през последните десетилетия извънредно добре. В орбита са правени проучвания в областите материалознание, физика, астрономия, наблюдения на Земята и стотици биологични опити. Ако би трябвало да подчертая едно характерно нещо, бих показал медицинските проучвания . Получихме доста потребни резултати, с които стартира развиването на лекувания на Земята. Имаше огромен прогрес в изследванията на остеопорозата да вземем за пример, посредством наблюденията върху астронавтите, които в този момент се ползват тук, на Земята, в интерес на доста хора с сходни здравословни проблеми. ”
Въпреки че не е измежду огромните играчи в галактическата сфера България също има принос , споделя проф. доктор Кай-Уве Шрогл:
„ България отдавна има принос в изследванията на Космоса, с който би трябвало да се гордее . Започвайки с „ Интеркосмос ” в този момент взе участие във всички стратегии на Европейския съюз и се доближава към Европейската организация за галактически проучвания. България също по този начин играе дейна роля в региона на дипломацията, като да вземем за пример в Комитета по потребление на галактическото пространство за мирни цели към Организация на обединените нации. България несъмнено може да извлече изгоди, изключително от приложенията на телекомуникационните и навигационните системи и наблюденията на Земята, които са в основата на ефикасните политики в сферите съгласуваност, подвижност или ръководство на ресурсите. На този декор мощно предизвиквам България да се ангажира по-активно с стратегиите на Европейския съюз и Европейската галактическа организация , защото те обезпечават изгодите, които загатнах, както и опция за създаване на потенциал в региона на високите технологии . Мога да ви уверя, че останалите европейски страни несъмнено ще приветстват по-голямата ви ангажираност ”.
Русия заяви, че ще постави завършек на присъединяване си в Международната галактическа станция от 2025 година поради застаряването й и до 2030 година има намерение да изстреля своя станция, като работата по първия модул към този момент е почнала. Освен това ще се си сътрудничи с Китай по орбитална станция към Луната, откакто не утвърди водената от Съединените щати изследователска стратегия на естествения земен сателит „ Артемида ”. Тази взаимопомощ сред Москва и Пекин по какъв начин ще се отрази на равновесието на силите сред най-големите стопански системи в света? Мнението на проф. доктор Кай-Уве Шрогл – началник на стратегическия отдел на Европейската галактическа организация, ръководител на Международния институт по галактическо право и някогашен шеф на Европейския институт за галактическа политика :
„ Оттеглянето на Русия от Международната галактическа станция няма да стане внезапно. То ще стане според условия и може да се случи след години. Но при всички случаи животът на този план ще изтече може би преди 2030 година Въпреки това орбиталните станции в земна орбита са към момента примамлива концепция. Това се потвърждава от проектите на Китай, както и от комерсиалните хрумвания. От друга страна, Съединените щати, дружно с Канада, Япония и Европа приготвят орбитална станция към Луната. Смятам, че планът за галактическа станция на Китай е насочен по-скоро към обезпечаване на авторитет. Освен това ще би трябвало да забележим дали едно китайско-руско партньорство би било привлекателно за Пекин в дълготраен проект. По-широкообхватното интернационално съдействие мисля, че ще се ориентира към Луната. Може би не с една-единствена лунна база, а с обособени, само че координирани действия. Както загатнах, има го и детайла на престижа, само че би трябвало да намираме способи да работим дружно. Още по-важно е европейците да включим и други – неевропейци, и то освен огромните сили, в дейностите ни. Това значи страни отвън Европа, да се обезпечат благоприятни условия за присъединяване и на разрастващи се страни, което би било добра инвестиция в интернационалните ни връзки. ” Освен орбитална станция към Земята Китай възнамерява да построи своя база на Луната, както и да изпрати свои астронавти там до края на актуалното десетилетие. След като през януари 2019 година Пекин реализира историческо достижение като кацна на противоположната страна на Луната, последва втора задача в кроя на предходната година до близката й страна, където беше сложено китайското знаме. Безпилотният китайски уред се върна на Земята през декември с камъни и почва от Луната – първите сходни проби за последните четири десетилетия. Пекин стигна и до Марс с галактически транспортен съд, претрупан с планетоход, който би трябвало този месец да кацне на Червената планета и да стартира с проучването на почвата.
На този декор, през последните години Москва и Вашингтон си разменят взаимни обвинявания във военизиране на галактическото пространство . През юли предходната година Съединените щати разкритикуваха Русия, че е изстреляла снаряд от един от своите спътници при тествания на оръжие. Москва от своя страна твърди, че Съединените щати намерено одобряват Космоса за зона на спектакъл на военни дейности. По какви способи галактическата конкуренция сред Изтока и Запада би могла да увеличи напрежението на Земята и даже да засегне стопанската система или други публични структури? Проф. доктор Кай-Уве Шрогл:
„ Изучаването на Космоса е по едно и също време съдействие и съревнование. Конкуренцията може да бъде хубаво нещо и да е плодотворна, когато конкуренцията е мирна и надделеят най-хубавите хрумвания и най-усърдната работа. Но въпросът дали това може да се трансформира в спор е доста подходящ. Това се случва сега, в които се намесят военните въпроси. Така че би трябвало да се избегне проучването на Космоса за военни цели . В този дух, проучването на Луната е за извънредно мирни цели. Това не позволява основаването на военни бази или осъществяването на военни маневри на Луната, както е разказано в Договора за Космоса от 1967 година Космосът е свободен за прилагане за всички страни, то е международно общо богатство. Присвояването му е неразрешено от Договора за Космоса. До спор може да се стигне когато този главен принцип се наруши, когато страни желаят да завладяват територия или запаси и по този начин да не спазят това интернационално обвързващо законодателство. Можем единствено да се надяваме първите заселници да се въздържат от сходни дейности, тъй като, според мен, това би било най-голямата опасност за мирното проучване. В момента работим в Комитета по потребление на галактическото пространство за мирни цели към Организация на обединените нации по намирането на верния метод за потребление на ресурсите в Космоса за обща изгода ”.
А за какво в действителност Китай не взе участие в плана Международна галактическа станция?
„ Международната галактическа станция има дълга история. Тя беше дете на Студената война и първоначално беше наречена с името „ Свобода ”. Тя представляваше контраст на руските орбитални станции. Русия беше призната на по-късен стадий в процеса на обмисляне и това се трансформира в модел на съдействието сред Изтока и Запада, превъзмогване на бившето разделяне. Тогава Китай просто прекалено много закъсня, с цел да способства с нещо значимо, не отговаряха на техническите стандарти дълго време. А когато в този момент Китай се показва добре избира националния метод и престижа. Настоящата обстановка може да се съпостави с галактическата конкуренция сред Съединените щати и Съветския съюз. Сега следим галактическа конкуренция сред Съединените щати и Китай и ползата за същинско съдействие в проучването на Космоса е невисок. Но може би ще се стигне до преломен миг, каквото беше взаимното присъединяване на Вашингтон и Москва със взаимната Международна галактическа станция. Оптимист съм, че изследването на Луната в бъдеще ще обезпечи благоприятни условия за партньорство, въпреки и при обособени действия, само че със взаимен и съгласуван метод. ”
Наблюдава се и наклонност на „ приватизация ” на Космоса и тя главно се усеща в конкуренцията за обезпечаване на контракти с държавното управление сред американските компании „ БлуОриджин ” - благосъстоятелност на най-богатия човек на Земята – Джеф Безос, с активи за над 200 милиарда $, и „ СпейсЕкс ” на третия по благосъстояние Илон Мъск с над 170 милиарда $. Двамата се състезават за контракти с американските военни и галактически организации, като Мъск има забележима преднина пред Безос. Последният триумф на Мъск е контракт за близо 3 милиарда $ с НАСА за транспорт с ракети на „ СпейсЕкс ” на астронавти до Луната. Прогнозата на ръководителя на стратегическия отдел на Европейската галактическа организация:
„ Приватизацията е съществена наклонност по целия свят. Космическата стопанска система към този момент е значително с комерсиална цел. Участниците от частния бранш имат възходяща роля като оператори, производители и снабдители на услуги. Световната галактическа стопанска система включва над 400 милиарда евро и може да нарасне до един трилион евро през 2040 година Космическите действия на богатите несъмнено са най-видимите, само че те не са единствените. Правителствата и необятния набор от нови участници в допълнение развиват опциите на галактическите полети. Може би най-силното въздействие, което досега са имали Мъск и Безос е това, че се трансформира бизнес моделът. Досега държавните управления финансираха разработките за нови ракети или спътници. Днес това се прави в частния бранш, а държавните управления стават главните консуматори – не заплащат за развойни действия, а за услугите. Това може да направи доста от секторите в тази сфера по-ефективни. Въпреки това, Космосът, по моя преценка, остава инструмент за публични цели и затова – за държавните управления. Те ще поддържат водещата си роля, с цел да служат на жителите посредством галактическите си задължения. ”
Международната галактическа станция е била посетена от 243-има индивида от 19 страни за последните 21 години. На нея са извършени над 3000 научни проучвания и е съдействала с доста за развиването на разнообразни клонове на науката, споделя проф. доктор Кай-Уве Шрогл:
„ Почти е невероятно да се назове най-голямото изобретение, направено на борда на Международната галактическа станция. Лабораторията е многофункционална и реализира разнообразни цели през последните десетилетия извънредно добре. В орбита са правени проучвания в областите материалознание, физика, астрономия, наблюдения на Земята и стотици биологични опити. Ако би трябвало да подчертая едно характерно нещо, бих показал медицинските проучвания . Получихме доста потребни резултати, с които стартира развиването на лекувания на Земята. Имаше огромен прогрес в изследванията на остеопорозата да вземем за пример, посредством наблюденията върху астронавтите, които в този момент се ползват тук, на Земята, в интерес на доста хора с сходни здравословни проблеми. ”
Въпреки че не е измежду огромните играчи в галактическата сфера България също има принос , споделя проф. доктор Кай-Уве Шрогл: „ България отдавна има принос в изследванията на Космоса, с който би трябвало да се гордее . Започвайки с „ Интеркосмос ” в този момент взе участие във всички стратегии на Европейския съюз и се доближава към Европейската организация за галактически проучвания. България също по този начин играе дейна роля в региона на дипломацията, като да вземем за пример в Комитета по потребление на галактическото пространство за мирни цели към Организация на обединените нации. България несъмнено може да извлече изгоди, изключително от приложенията на телекомуникационните и навигационните системи и наблюденията на Земята, които са в основата на ефикасните политики в сферите съгласуваност, подвижност или ръководство на ресурсите. На този декор мощно предизвиквам България да се ангажира по-активно с стратегиите на Европейския съюз и Европейската галактическа организация , защото те обезпечават изгодите, които загатнах, както и опция за създаване на потенциал в региона на високите технологии . Мога да ви уверя, че останалите европейски страни несъмнено ще приветстват по-голямата ви ангажираност ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ