Сърбия и Косово са се впуснали в опасната политическа игра

Сърбия и Косово са се впуснали в рисковата политическа игра на котка и мишка. Гледат се като неприятели и са на път да подхващат недомислени и прибързани ходове.

И Белград, и Прищина имат своя истина за предишното и бъдеще и най-лесният вид ще бъде, в случай че не престават политическата мъка. Косовските сърби, с поддръжката на Белград, първо влязоха, а в този момент умуват дали да излязат от косовското държавно управление. Подготвят и независимо образуване на институции и това ще бъде мотив за нови произшествия. Очевидно е настъпил моментът, когато се ревизира коя е тънката линия, по която могат да вървят и Белград, и Прищина. И защото Брюксел към този момент е привикнал със сръбско-косовската драматургия за вътрешнополитически цели, няма огромен избор с изключение на да подсети и Белград, и Прищина, че нямат огромен избор, с изключение на да седнат на масата за договаряния.

Сърбия и Косово години наред са рисково огнище на Западните Балкани, само че макар дрънкането на оръжия, последните произшествия в Косовска Митровица и арестуването на сръбския представител за Косово Марко Джурич не би трябвало и не може да се чака трагично ескалиране и радикализиране на напрежението. Вероятно ще се ускори към този момент познатата косовско-сръбска балканска реторика за вътрешна приложимост, която ще бъде укротена бързо от европейските рекомендации за опазване на мира и стабилността в района, и продължение на почналия разговор. Това че Белград и Прищина си играят с оловни бойци на война, която на миг излиза отвън надзор, не значи нищо, с изключение на беззащитност на политиците от двете страни на границата, които са наясно, че би трябвало да изгубят доста, да дадат колкото се може по-малко и най-после да се разгласят за спечелили и което е най-важното – да им повярват, че е по този начин.
Сърбия и Косово са се впуснали в рисковата политическа игра / БГНЕС
Обикновено или първоначално, или в края на основни договаряния, които се чакат сред Белград и Прищина, всички политически артисти стават нервни, самонадеяни, претенциозни, нереални и груби. Прищина е наясно, че още от 2013 година е договорила и дала обещание да сътвори Общност на сръбските общини в Косово, където живеят сърби. Белград, от своя страна, не признава Косово като независима страна и твърди, че това е окупирана сръбска територия. За Косово е значимо и участието в Организация на обединените нации, само че този коз е в ръцете на Сърбия, тъй като Русия към този момент е неин съдружник. Но геополитическата карта на света сервира доста изненади. Вероятно може да бъде открит някакъв компромис по тази причина, в случай че политическият разсъдък победи и се одобряват действителности. Защото Белград не може да се прави, че Косово като страна не съществува, само че може да отбрани оптимално правата на сръбското население там, на паметниците на културата, да откри формулата, посредством която ще има гаранциите за един нежен мир първоначално, а в бъдеще – неминуем мир в едно ново мултинационално Косово.

В Прищина, както и в Белград, не са имунизирани против националистическата реторика. Нито пък е изживяла еуфорията на своята самостоятелност. Тя употребява добре интернационалната поддръжка, вещо крие, когато Брюксел и Вашингтон и скръцнат със зъби и имат съществени лобисти.
Въпреки арестуването на сръбския представител за Косово Марко Джурич не може да се чака трагично ескалиране на напрежението / БГНЕС
Да си призная почтено не бих била в кожата нито на Александър Вучич, нито на Хашим Тачи. Те имат в ръцете си хиляди разновидности, които биха договорили между тях, да не е строгият взор на Европейския съюз и Съединени американски щати. Нищо не би им попречило по време на тайните им срещи предходната седмица във Вашингтон да дискутират за замяна на територии. Това е остаряла концепция, която може да се облече в нови одежди, само че знаят, че това е невероятно. Сръбският президент се е вживял съществено в ролята да покаже, че прави всичко допустимо да резервира Косово, само че под напън ще е направил в името на мира „ исторически компромис “. Косовският държавен глава играе на картата, че „ основният адрес за Косово остава Вашингтон “ и тази магическа формула му обезпечава сериозен рейтинг с доста алтернативи. Поне към този момент.

И Вучич, и Тачи желаят да покажат, че управляват ситуацията и на тях може да се разчита, че могат да решат всяка рецесия от двете страни на барикадата. И двамата обаче във всеки един миг могат да си създадат политическо харакири, тъй като в имагинерните демокрации не се прави разлика сред мира и войната и тогава на тяхно място идва някой различен. /БГНЕС

------------

Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.