Сара Далеси, студентка пети курс в Колежа по естествени науки

Сара Далеси, студентка пети курс в Колежа по естествени науки към Университета на Алабама в Хънтсвил, влезе в историята на астрофизиката, като стана водещ създател на значима научна обява в влиятелното списание Astrophysical Journal. В публикацията си тя и екипът ѝ разказват откритието на най-бързото гама-лъчево експлоадиране (GRB), следено в миналото.

Явлението, обозначено като GRB 230307A, съставлява ултрарелативистично събитие. Това значи, че скоростта на неговата бликам — грамаден поток от извънредно енергийни частици и фотони — е била на практика равна на скоростта на светлината — разлика единствено от дребна част от %. Световната научна общественост записва скоростта на струята на 99,99998% от ограничаването на скоростта на Вселената – почти 186 000 благи в секунда. Това докара до най-бързото гама-лъчево експлоадиране в историята на астрономическите наблюдения. Този необикновен резултат е реализиран с помощта на гама-лъчевия детектор на борда на американския галактически телескоп „ Ферми “, който от години дава на астрономите скъпи данни за най-екстремните събития във Вселената.

Както изяснява доктор Питър Верес, доцент в Центъра за галактическа плазма и аерономически проучвания в UAH, коефициентът на Лоренц е основен маркер за това феноменално изобретение. Тази стойност дефинира релативистичната скорост на изхвърлената материя — неповторимо огнено кълбо. За открития GRB 230307A коефициентът на Лоренц доближи 1600 — рекордна стойност, ненаблюдавана до момента за гама-лъчевите експлоадирания. Средно този параметър варира от 100 до 1000 за сходни галактически катаклизми, със общоприета стойност от почти 300.

Сара се причисли към научния екип на Gamma-ray Burst Monitor (GBM) през 2021 година Проектът събра експерти от UAH, представители на НАСА, чиновници от Института за извънземна физика „ Макс Планк “ (Германия) и учени от Националния център за галактически науки и технологии. През последните години този екип към този момент си построи име, като откри най-яркото гама-избухване, записано в миналото.

Космическият уред „ Ферми “ на НАСА беше изстрелян в орбита през 2008 година, с цел да учи мистериозната, високоенергийна светлина, известна като гама-лъчи, която произлиза от най-суровите и отдалечени кътчета на Вселената.

Далеси си спомня, че една от главните ѝ задания е била „ дежурство “, обработка и бърз разбор на входящите сигнали — сходно на диспечер, тя е получавала вести за всеки регистриран от спътника гърмеж. По време на една от промените си Сара открива извънредно мощно експлоадиране — GRB 230307A. Интензивността му незабавно притегля вниманието ѝ и тя мигновено осъзнава, че е разкрила обект с неповторима бляскавост — евентуално вторият или третият най-мощен в цялата история на наблюденията на този клас феномени. За студентката тази опция се трансформира в същинско професионално предизвикателство и ентусиазъм.

Според Питър Верес, това съответно гама-избухване е било най-яркото през последния половин век. И откритията не стопират дотук. Екипът съумява да изследва в детайли и необичаен оптичен сигнал — по този начин наречената килонова — който се получава при сливането на две неутронни звезди. Това събитие освен разкрива механизмите зад гама-избухванията, само че и хвърля светлина върху синтеза на най-тежките детайли, които играят основна роля в еволюцията на Вселената.

Сара изяснява, че процесът на обединение на неутронни звезди прилича голяма „ кухня “, където галактически конфликт изхвърля големи маси богат на неутрони материал в космоса. Именно в такива рискови условия се образуват редки детайли като злато и платина.

След събитието, учени от Холандия и Обединеното кралство, употребявайки телескопа James Webb, съумяха да открият следи от извънредно редкия тежък детайл телур, като по този метод потвърдиха, че GRB 230307A е съпроводен с необикновена нуклеосинтеза.

Накрая, Сара отбелязва, че работата в екипа на GBM освен ѝ е разрешила да взе участие в огромен план, само че и е придобила скъп опит, общувайки с изключителни сътрудници от НАСА и водещи съветски учени. Тя акцентира изключително значимостта на съдействието с доктор Мишел Хуей и цялата поддръжка, предоставена на студентите в UAH.