Опасните морални доктрини на нашето време
Самоуверените интелектуалци не би трябвало да се занимават с етични въпроси, споделя Кейтлин Сток, някогашен професор по философия в университета в Съсекс
Бившият професор по философия в университета в Съсекс, Кейтлин Сток e забелязала един модел, който по нейно мнение е занимателен - експерти от механически или нереални области започнаха да се назовават специалисти по нравственос. При това те не могат да се похвалят с нито едно от качествата, нужни за специалисти от подобен тип - обществена информираност, богат житейски опит, състрадание или епистемологично примирение в рамките на познанието. Вместо това те имат само голям тласък да изразят себе си и несъразмерна интелектуална убеденост. „ В действителния живот това биха били последните хора, на които един естествен човек може да се довери при морална алтернатива “, написа Сток. На тази страна е авторитетното и известно придвижване, наречено „ Ефективен алтруизъм “. Неговият 35-годишен водач, Уилям Макаскил, професор в Оксфорд, снима жилищата на съседите, плува в замръзнали езера и яде веганска храна в микровълнова печка.
Неговото въздействие, както и на цялото придвижване, е голямо. Организацията се стреми да ползва строго рационални способи към моралните дейности. Обясненията на Макаскил, за разлика от множеството метафизици, които са станали етици, са доста подробни и разбираеми за елементарните жители, и изключително за богатите пластове от популацията. „ Честно казано, това малко ме тревожи ", споделя Сток.
Ефективният алтруизъм предизвиква оптимално субективното благоденствие и минимизирането на страданието. Според последователите на придвижването, не са нужни никакви оправдания за това да поставиш персоналните си ползи над ползите на непознатите хора. По-специално Макаскил пише за това в книгата си „ Какво изискуем на бъдещето: взор към един милион години “. Той твърди, че „ хората на бъдещето имат не по-малко морално значение от сегашните генерации “. И смята, че единствено доста умни философи от Оксфорд могат да оценят тази значимост на бъдещето.
Той прави оценка вероятността, сериозността и управляемостта на закани като изкуствен интелект, нуклеарна война, биоинженерство на патогени и изменение на климата. И прави редица странни изказвания. Например, съгласно него, би трябвало да раждаме повече деца, защото можем да им осигурим благополучен живот. Освен това би трябвало да помислим още по какъв начин да настаним всички в „ галактически селища “. По този въпрос Макаскил е склонен с сътрудниците си, които имат вяра в колонизацията на Млечния път за по-малко от милион години. За да извършите това, е належащо единствено да измислите междузвездни сонди, способни да основават копия на самите себе си от първични материали, добивани в извънземни светове, споделя той.
В предходна книга Макаскил пита: " Как мога да направя най-големите промени, на които съм кадърен? " Той употребява доказателства и разсъждава доста в търсене на отговори. Новата книга е цялостна с графики, таблици и диаграми, което основава усещане, че четете теоретичен етюд. Не е изненадващо, че известни персони като Бил Гейтс, Илон Мъск и Сам Банкман-Фрайд изцяло утвърждават неговата философия. Последният даже назначи Макаскил за консултант на своята фондация, която финансира „ амбициозни планове, ориентирани към възстановяване на дълготрайните вероятности на човечеството “.
Ефективният алтруизъм обаче не е науката, каквато я познаваме. Това е по-скоро тип акомодация, която би помогнала на човешкият жанр да оцелее, дружно с езика и противопоставящите се на другите пръсти, палци. В най-лошия случай бихме го сметнали за затулен персонален интерес. Във всеки случай в тази доктрина не виждаме никакви обстоятелства за положителното и злото, които да се поддават на количествена оценка или инспекция. „ Строго прилаганият теоретичен мироглед води до отделянето на обстоятелствата от полезностите и редуцирането на полезностите до форма на психологичесо разбиране. Това, несъмнено, не води до някаква морална угриженост за това какво да вършим с хора, които към момента не съществуват, или до концепцията, че можем тъкмо да открием, количествено да определим и по-късно да класифицираме нещо толкоз ефимерно като човешкото богатство “, Сток написа.
В книгата си Макаскил намерено употребява прочувствено изпробване, с цел да тласне читателя към несъмнено умозаключение. Например, в даден миг ви кара да си визиите счупена бутилка на пътя и дете, което се е порязало на нея. Вие ще имате възприятие за виновност и по-късно то ще се проектира върху хора, които към момента не са родени. Макаскил ви кара да размишлявате каква ще е оценката на бъдещите генерации за нас. „ По своята същина този позход приема избран брой прочувствени импулси, които доста от нас имат, и по-късно бързо пробуждат в съзнанието ни сърцераздирателни сюжети на хипотетичната щета, с цел да насочат нашата податлива вътрешен глас в вярната посока “, написа Сток. Стига се до такава степен, че последователите на „ ефикасния алтруизъм “ се тревожат повече за бъдещите генерации, в сравнение с за тези, които изпитват същинско страдалчество сега, а някои даже уволняват чиновници от работните им места „ в името на положителното “.
А най-лошото в този метод, съгласно Сток, не е склонността към страсти, а фактът, че не го осъзнават. Като цяло, хората са склонни да се заблуждават, като имат вяра, че етичните подходи са ясни и са положени в някаква равна повърхност. „ Грандиозната фикция за спасяването на света е мвсъщност елементарна. Личните връзки са комплицирани. Етиката е изкуство, а не просвета и съгласно моя опит хората с докторски степени най-често не са най-надеждните водачи в нйната материя, споделя в заключение Сток.
Източник:
Бившият професор по философия в университета в Съсекс, Кейтлин Сток e забелязала един модел, който по нейно мнение е занимателен - експерти от механически или нереални области започнаха да се назовават специалисти по нравственос. При това те не могат да се похвалят с нито едно от качествата, нужни за специалисти от подобен тип - обществена информираност, богат житейски опит, състрадание или епистемологично примирение в рамките на познанието. Вместо това те имат само голям тласък да изразят себе си и несъразмерна интелектуална убеденост. „ В действителния живот това биха били последните хора, на които един естествен човек може да се довери при морална алтернатива “, написа Сток. На тази страна е авторитетното и известно придвижване, наречено „ Ефективен алтруизъм “. Неговият 35-годишен водач, Уилям Макаскил, професор в Оксфорд, снима жилищата на съседите, плува в замръзнали езера и яде веганска храна в микровълнова печка.
Неговото въздействие, както и на цялото придвижване, е голямо. Организацията се стреми да ползва строго рационални способи към моралните дейности. Обясненията на Макаскил, за разлика от множеството метафизици, които са станали етици, са доста подробни и разбираеми за елементарните жители, и изключително за богатите пластове от популацията. „ Честно казано, това малко ме тревожи ", споделя Сток.
Ефективният алтруизъм предизвиква оптимално субективното благоденствие и минимизирането на страданието. Според последователите на придвижването, не са нужни никакви оправдания за това да поставиш персоналните си ползи над ползите на непознатите хора. По-специално Макаскил пише за това в книгата си „ Какво изискуем на бъдещето: взор към един милион години “. Той твърди, че „ хората на бъдещето имат не по-малко морално значение от сегашните генерации “. И смята, че единствено доста умни философи от Оксфорд могат да оценят тази значимост на бъдещето.
Той прави оценка вероятността, сериозността и управляемостта на закани като изкуствен интелект, нуклеарна война, биоинженерство на патогени и изменение на климата. И прави редица странни изказвания. Например, съгласно него, би трябвало да раждаме повече деца, защото можем да им осигурим благополучен живот. Освен това би трябвало да помислим още по какъв начин да настаним всички в „ галактически селища “. По този въпрос Макаскил е склонен с сътрудниците си, които имат вяра в колонизацията на Млечния път за по-малко от милион години. За да извършите това, е належащо единствено да измислите междузвездни сонди, способни да основават копия на самите себе си от първични материали, добивани в извънземни светове, споделя той.
В предходна книга Макаскил пита: " Как мога да направя най-големите промени, на които съм кадърен? " Той употребява доказателства и разсъждава доста в търсене на отговори. Новата книга е цялостна с графики, таблици и диаграми, което основава усещане, че четете теоретичен етюд. Не е изненадващо, че известни персони като Бил Гейтс, Илон Мъск и Сам Банкман-Фрайд изцяло утвърждават неговата философия. Последният даже назначи Макаскил за консултант на своята фондация, която финансира „ амбициозни планове, ориентирани към възстановяване на дълготрайните вероятности на човечеството “.
Ефективният алтруизъм обаче не е науката, каквато я познаваме. Това е по-скоро тип акомодация, която би помогнала на човешкият жанр да оцелее, дружно с езика и противопоставящите се на другите пръсти, палци. В най-лошия случай бихме го сметнали за затулен персонален интерес. Във всеки случай в тази доктрина не виждаме никакви обстоятелства за положителното и злото, които да се поддават на количествена оценка или инспекция. „ Строго прилаганият теоретичен мироглед води до отделянето на обстоятелствата от полезностите и редуцирането на полезностите до форма на психологичесо разбиране. Това, несъмнено, не води до някаква морална угриженост за това какво да вършим с хора, които към момента не съществуват, или до концепцията, че можем тъкмо да открием, количествено да определим и по-късно да класифицираме нещо толкоз ефимерно като човешкото богатство “, Сток написа.
В книгата си Макаскил намерено употребява прочувствено изпробване, с цел да тласне читателя към несъмнено умозаключение. Например, в даден миг ви кара да си визиите счупена бутилка на пътя и дете, което се е порязало на нея. Вие ще имате възприятие за виновност и по-късно то ще се проектира върху хора, които към момента не са родени. Макаскил ви кара да размишлявате каква ще е оценката на бъдещите генерации за нас. „ По своята същина този позход приема избран брой прочувствени импулси, които доста от нас имат, и по-късно бързо пробуждат в съзнанието ни сърцераздирателни сюжети на хипотетичната щета, с цел да насочат нашата податлива вътрешен глас в вярната посока “, написа Сток. Стига се до такава степен, че последователите на „ ефикасния алтруизъм “ се тревожат повече за бъдещите генерации, в сравнение с за тези, които изпитват същинско страдалчество сега, а някои даже уволняват чиновници от работните им места „ в името на положителното “.
А най-лошото в този метод, съгласно Сток, не е склонността към страсти, а фактът, че не го осъзнават. Като цяло, хората са склонни да се заблуждават, като имат вяра, че етичните подходи са ясни и са положени в някаква равна повърхност. „ Грандиозната фикция за спасяването на света е мвсъщност елементарна. Личните връзки са комплицирани. Етиката е изкуство, а не просвета и съгласно моя опит хората с докторски степени най-често не са най-надеждните водачи в нйната материя, споделя в заключение Сток.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ