Часът и мястото са известни – по Бекет
Самотота като обществен феномен, страхът като преграда и тандемът като цялостен тим в обгрижването на стихиите. Тези стихии, които раздират личните ни същества, до момента в който имитираме моделите на живеене. Часът и мястото са известни – по Бекет и в очакване, само че не на оня, за който всички си мислят.
„ Мерсие и Камие “ трансформира сцената на „ Сфумато “ в запустяло, като че ли мръсно и тотално забравено от Бога място. Двама мъже стартират своя път в дъжда... Като смачкани сървайвъри, които не помнят да се състезават между тях.
„ Мерсие и Камие “ – 54 вълшебни минути, приказни, самотни, съвсем „ задръстени “ от смисъл, с проясняващо сетивата влияние, с взор, който остава мъждив до момента в който вали, само че по-късно се чувстваш като новороден. Магично.
Снимка: Георги Сиркатов
Христо Петков и Цветан Алексиев играят в смазващо добър и съвсем любовен синхрон. Гледали сме ги дружно на сцената и в „ Лисичета “, и в „ Ооо – сънят на Гогол “, и в „ Зимна приказка “, и в „ Да отвориш рана “, и в „ Наблюдателите (хипотеза на отвъдното) “, и в „ Плебеи по рождение “ – все спектакли на одобрени режисьори.
В „ Мерсие и Камие “ – този първи разказ на Бекет, писан след Втората международна война, за първи път на френски, и считан за предходник на „ В очакване на Годо “, един млад режисьор – Ростислав Георгиев, като че ли е съумял да изтръгне душата на Бекет и да я покаже в оня нейн вид преди огромното очакване... Точно каквито са симпатягите Мерсие и Камие – като издигнати в фетиш бездомници, които искаш да познаваш и да обичаш.
Специално внимание заслужава музикалната среда в това зрелище – допълваща, потапяща, идваща и изчезваща на точното място.
„ Мерсие и Камие “ е един от трите определени плана в онлайн работилницата на „ Малък сезон 2020 “, които получиха опцията и поддръжката да бъдат осъществени в „ Сфумато “ през сегашния сезон.
Снимка: Георги Сиркатов
Режисьорът Ростислав Георгиев за този свят на Бекет
Аз от първи курс, а и от преди този момент, имам любознание към абсурдистите и тематиките, с които се занимават. Тогава първият ми изпит по постановка беше върху „ Кралят умира “ на Йонеско. Задачата ми по постановка за трети курс беше драматизация на разказ и откакто видях обявата за конкурс на „ Сфумато “, взех решение, че в този момент би било най-благодатно да опитам да навляза в света на Бекет. Именно тъй като от една страна това е негов разказ, носещ в себе си драматургични качества и от друга – относително ранна негова творба, взех решение това да е материалът за първия ми опит върху този създател.
В света, който построява Бекет, всички илюзии, всички паравани, прикриващи истината, са оголени. Той желае да изправи своя човек пред цялата истина, колкото и мъчителна да е тя. Само тогава човек би могъл да израсне, да прозре нещо оттатък баналното, оттатък болката и оттатък личния си неуспех да извлича знание.
В близкото ни минало на няколко пъти са се случвали такива събития, които са предизвиквали човечеството да застане лице в лице с истината за себе си. Времето, в което е написан „ Мерсие и Камие “ е образец за това – може би най-голямата злополука в актуалната история, след която светът не е останал същият – Втората международна война. Днес също живеем в интервал, който изисква от индивида да се спре, да запита самичък себе си кой е, какво е сторил, накъде отива и може ли да продължава по този начин.
Екипът
Сценична версия и режисура – Ростислав Георгиев
Сценография и костюми – Ирена Дойчева
Музикално оформление – Дамян Михайлов
Участват Христо Петков, Цветан Алексиев и Георги Сиркатов.
„ Мерсие и Камие “ трансформира сцената на „ Сфумато “ в запустяло, като че ли мръсно и тотално забравено от Бога място. Двама мъже стартират своя път в дъжда... Като смачкани сървайвъри, които не помнят да се състезават между тях.
„ Мерсие и Камие “ – 54 вълшебни минути, приказни, самотни, съвсем „ задръстени “ от смисъл, с проясняващо сетивата влияние, с взор, който остава мъждив до момента в който вали, само че по-късно се чувстваш като новороден. Магично.
Снимка: Георги Сиркатов
Христо Петков и Цветан Алексиев играят в смазващо добър и съвсем любовен синхрон. Гледали сме ги дружно на сцената и в „ Лисичета “, и в „ Ооо – сънят на Гогол “, и в „ Зимна приказка “, и в „ Да отвориш рана “, и в „ Наблюдателите (хипотеза на отвъдното) “, и в „ Плебеи по рождение “ – все спектакли на одобрени режисьори.
В „ Мерсие и Камие “ – този първи разказ на Бекет, писан след Втората международна война, за първи път на френски, и считан за предходник на „ В очакване на Годо “, един млад режисьор – Ростислав Георгиев, като че ли е съумял да изтръгне душата на Бекет и да я покаже в оня нейн вид преди огромното очакване... Точно каквито са симпатягите Мерсие и Камие – като издигнати в фетиш бездомници, които искаш да познаваш и да обичаш.
Специално внимание заслужава музикалната среда в това зрелище – допълваща, потапяща, идваща и изчезваща на точното място.
„ Мерсие и Камие “ е един от трите определени плана в онлайн работилницата на „ Малък сезон 2020 “, които получиха опцията и поддръжката да бъдат осъществени в „ Сфумато “ през сегашния сезон.
Снимка: Георги Сиркатов
Режисьорът Ростислав Георгиев за този свят на Бекет
Аз от първи курс, а и от преди този момент, имам любознание към абсурдистите и тематиките, с които се занимават. Тогава първият ми изпит по постановка беше върху „ Кралят умира “ на Йонеско. Задачата ми по постановка за трети курс беше драматизация на разказ и откакто видях обявата за конкурс на „ Сфумато “, взех решение, че в този момент би било най-благодатно да опитам да навляза в света на Бекет. Именно тъй като от една страна това е негов разказ, носещ в себе си драматургични качества и от друга – относително ранна негова творба, взех решение това да е материалът за първия ми опит върху този създател.
В света, който построява Бекет, всички илюзии, всички паравани, прикриващи истината, са оголени. Той желае да изправи своя човек пред цялата истина, колкото и мъчителна да е тя. Само тогава човек би могъл да израсне, да прозре нещо оттатък баналното, оттатък болката и оттатък личния си неуспех да извлича знание.
В близкото ни минало на няколко пъти са се случвали такива събития, които са предизвиквали човечеството да застане лице в лице с истината за себе си. Времето, в което е написан „ Мерсие и Камие “ е образец за това – може би най-голямата злополука в актуалната история, след която светът не е останал същият – Втората международна война. Днес също живеем в интервал, който изисква от индивида да се спре, да запита самичък себе си кой е, какво е сторил, накъде отива и може ли да продължава по този начин.
Екипът
Сценична версия и режисура – Ростислав Георгиев
Сценография и костюми – Ирена Дойчева
Музикално оформление – Дамян Михайлов
Участват Христо Петков, Цветан Алексиев и Георги Сиркатов.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ