Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори, очаквано електоралната

Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори, предстоящо електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. „ Продължаваме промяната “ е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%.

Прави се уточнението, че изследването се организира на територията на страната и не се регистрира капацитетът на обединенията от чужбина, което може да размести позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Пета политическа мощ остава „ ИТН “ с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести остават „ Демократична България “ с 6.8%. Регистрира се лек растеж при „ Възраждане “ спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават „ Изправи се БГ! Ние идваме “ с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.

Повишаването на цените се явява главно предизвикателство пред новата власт. Половината от българите считат, че повишаването на цените е с над 20%. Сходни стойности на позитивна и негативна оценка за кабинета на Петков. Запазва се електоралната конструкция от последните избори.

Традиционно изборите презареждат главните институции с избрана доза доверие. Това се записва и в първото национално представително изследване на „ Тренд “ за тази година.

През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък означиха равнища от 77%. Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.

Новият кабинет на Кирил Петков се употребява с поддръжката на 39% от всички запитани, като съвсем толкоз (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на „ Продължаваме промяната “ съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ са по-колебливи – към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.

През втората половина на 2021 година беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.

Зададен е и отворен въпрос (без авансово заложени опции) към респондентите да посочат кой съгласно тях е най-големият проблем пред България сега. Като открояващ се водач се обрисува казусът с високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се подрежда корупцията с 11 процентни пункта. По-надолу не престават да преобладават обществените проблеми – повишение на приходите, обедняването и опазването на здравето.

На въпрос с авансово заложени варианти за това кой е първият проблем, с чието решение би трябвало да се заеме предпочитано новото държавно управление, още веднъж с голяма преднина пред всички останали се подрежда преодоляването на цените (58%). Второто място се дели от преодоляването на пандемията от COVID-19 и ограничения против корупцията с по 15%. Съдебната промяна остава на 4-то място с 4%.

Тествана е и оценката на респондентите за това с какъв брой са се повишили цените на стоките, които нормално пазарят. Половината от тях (50%) декларират, че повишаването на цените е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишението е сред 10 и 20%. Опцията, че повишаването е сред 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а единствено 1% декларират, че покачването на цените е под 5%.

Данните са от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „24 часа“, отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партии и настоящи проблеми. Изследването е осъществено в интервала сред 12 и 19 януари 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „лице в лице“ посредством таблет измежду 1004 души на възраст 18+.