Джордж Фридман: От гибел към гибел - взривове и спад на населението
Съединените щати наподобява са изправени пред възможна рецесия на популацията. Статистическите данни от Националния институт по опазване на здравето демонстрира, че раждаемостта в Съединени американски щати е намаляла до степен, че не може да поддържа настоящето равнище на популацията.
Конвенционалната мъдрост подсказва, че страните, в които се следи спад на популацията - най-вече индустриализираните страни - са изправени пред съществени проблеми. Но през втората половина на ХХ век се страхувахме от опасността от експлодиращ растеж на популацията. Има някои тематики, за които всеки резултат наподобява рисков: възходящо население заради дефицит на ресурсите и намаляващото население, тъй като заплашва да забави стопанската система. Валидни ли са предизвестията за нова рецесия?
През 1968 година биологът на Станфордския университет Пол Ерлих съобщи, че до 70-те години популацията на света ще надмине ресурсите си, което ще докара до стотици милиони смъртни случаи от апетит - в това число десетки милиони в Съединени американски щати. Нарастването на популацията, в комбиниране със застоялост на ресурсите, неизбежно ще докара до апокалиптичен сюжет. Възприеманата заплаха, подбудена от растежа на популацията, стана изцяло преобладаващо мислене. Но тя се основаваше на две основни неточности. Първо, кривата на повишаване на популацията не се осъществя съгласно упованията, защото популацията на света нараства с по-малка скорост заради закъснение на растежа в напредналите индустриални страни. Второ, догатката, че производството на запаси е достигнало своя връх и нямаше повече място за напредък, се оказа погрешно. Имайки поради тези страхове, наподобява иронично, че последните вести за понижаване на популацията би трябвало да бъдат посрещнати с подобен боязън.
Както писах другаде, спадът на популацията е тясно обвързван с придвижването на хора от селските към градските региони и това придвижване съответствува с индустриализацията. В прединдустриалните аграрни общества децата са скъп и работлив актив - даже едно шестгодишно дете може да извършва значими домашен задания. Глобалното население се разраства, частично от нуждата, защото фамилиите се нуждаят от по-продуктивни ръце и се укрепва от напредъка в медицината, което понижава смъртността при раждането и детската смъртност. Индустриализацията на обществото промени нещата. Децата в напреднало индустриално общество посещават учебно заведение в късните си тийнейджърски или през 20-годишната си възраст, непрекъснато употребяват благосъстояние и рядко го създават. Родителите в градски региони като Лондон или Сан Франциско откриват, че могат да задоволят прочувствените си потребности единствено с едно дете. Те не се нуждаят от осем или девет деца, които да работят като ръце на полето, както е било в предходните векове; също така, отвън най-слабо развитите страни, съществуването на осем деца би било стопански пагубно.
Децата, несъмнено, се раждат освен от микроикономиката, само че и от сластолюбие. Развитието на хормоналните контрацептиви през 60-те години съответства с - и смекчи - суматохата към демографския гърмеж. Ако двойката има по-малко от две деца, раждаемостта ще намалее. Добавете това към индустриалната гражданска война и към понижаване на действителните цени на силата и другите запаси, и моделите на Ерлих се срутват.
Почти всички имаха вяра в демографския гърмеж, който Ерлих и сходните на него предвиждаха, което направи днешния сюжет най-неочакван. Но дали това е проблем? Възникващият стопански модел на напредналия промишлен свят е толкоз друг от индустриалната епоха, колкото последната е от селскостопанската. Индустриализацията зависеше от задоволително огромно население, с цел да обслужва фабриките в основата на икономическия модел. Работниците на индустриалните линии се нуждаеха единствено от лимитирано образование и относително дребен брой висококвалифицирани техници и ръководители проектираха и направляваха интервенцията.
Разширяването на индустриализацията е софтуерно общество. И двете се основават на приспособлението на машините за улеснение на производството. Но технологията води промишленото произвеждане на нови равнища, като коренно понижава броя на нужните служащи. В прехода към софтуерната стопанска система огромна част от промишления потенциал на Съединени американски щати се трансферира в чужбина към страни с огромно население, което може да се образова. Индустриализацията в Съединени американски щати беше оставена в отломки. Това, което се появи, е производството на благосъстояние, учредено на информация, която в този момент е движещата мощ в американското произвеждане. Работната мощ, нужна за това произвеждане, е доста по-малка и се нуждае от доста по-високи равнища на обучение от работната мощ, която разполага с индустриалните линии през 20-те години.
Ако това е по този начин, намаляващото население не съставлява проблем - до момента в който наличната работна мощ е уместно подготвена. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията към момента може да пораства, макар свиващата се работна мощ. Всъщност, в случай че общият Брутният вътрешен продукт спада по-бавно от популацията, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията към момента ще се повишава. Ако двете спаднаха в тандем, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията ще остане същият.
Този модел допуска, че продуктивността на глава от популацията ще се увеличи като общите трудови контракти, които от своя страна поемат главните софтуерни запаси. Въпреки това, както твърдях преди седмица, икономическият скок, задвижван от микрочипове, е узрял и по тази причина би трябвало да се появи нова съществена технология. Моята публикация не даваше сигурен отговор каква ще бъде тази технология и доста читатели писаха, с цел да потвърждават, че ще бъде биотехнологията. Това би разрешило на хората да живеят по-дълго - резултат, който наподобява ще обърне намаляването на популацията, което виждаме сега. На този стадий нямам мнение за тази прогноза, само че наподобява, че това усложнява демографското моделиране.
Човешката раса е претърпяла доста предсказания за апокалипсиса и аз бях изключително малтретиран към апокалиптичните видения в епохата на демографския гърмеж. Чрез разбирането на аргументите за първичния гърмеж на популацията и за какво растежът на популацията се забавя по света и даже се обръща в някои напреднали индустриални страни, можем да разберем за какво спадът на популацията не може да съставлява проблем, а просто основава нова обществена среда. и работлив модел.
Трябва да призная възприятието на убеденост, че апокалипсисът тогава се трансформира в апокалипсис в този момент. Не е толкоз доста, че човечеството заобикаля патрон, а виждащите виждат патрони в прекалено много места. Като професионален гледач пиша тези думи със примирение. /БГНЕС
...............
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Конвенционалната мъдрост подсказва, че страните, в които се следи спад на популацията - най-вече индустриализираните страни - са изправени пред съществени проблеми. Но през втората половина на ХХ век се страхувахме от опасността от експлодиращ растеж на популацията. Има някои тематики, за които всеки резултат наподобява рисков: възходящо население заради дефицит на ресурсите и намаляващото население, тъй като заплашва да забави стопанската система. Валидни ли са предизвестията за нова рецесия?
През 1968 година биологът на Станфордския университет Пол Ерлих съобщи, че до 70-те години популацията на света ще надмине ресурсите си, което ще докара до стотици милиони смъртни случаи от апетит - в това число десетки милиони в Съединени американски щати. Нарастването на популацията, в комбиниране със застоялост на ресурсите, неизбежно ще докара до апокалиптичен сюжет. Възприеманата заплаха, подбудена от растежа на популацията, стана изцяло преобладаващо мислене. Но тя се основаваше на две основни неточности. Първо, кривата на повишаване на популацията не се осъществя съгласно упованията, защото популацията на света нараства с по-малка скорост заради закъснение на растежа в напредналите индустриални страни. Второ, догатката, че производството на запаси е достигнало своя връх и нямаше повече място за напредък, се оказа погрешно. Имайки поради тези страхове, наподобява иронично, че последните вести за понижаване на популацията би трябвало да бъдат посрещнати с подобен боязън.
Както писах другаде, спадът на популацията е тясно обвързван с придвижването на хора от селските към градските региони и това придвижване съответствува с индустриализацията. В прединдустриалните аграрни общества децата са скъп и работлив актив - даже едно шестгодишно дете може да извършва значими домашен задания. Глобалното население се разраства, частично от нуждата, защото фамилиите се нуждаят от по-продуктивни ръце и се укрепва от напредъка в медицината, което понижава смъртността при раждането и детската смъртност. Индустриализацията на обществото промени нещата. Децата в напреднало индустриално общество посещават учебно заведение в късните си тийнейджърски или през 20-годишната си възраст, непрекъснато употребяват благосъстояние и рядко го създават. Родителите в градски региони като Лондон или Сан Франциско откриват, че могат да задоволят прочувствените си потребности единствено с едно дете. Те не се нуждаят от осем или девет деца, които да работят като ръце на полето, както е било в предходните векове; също така, отвън най-слабо развитите страни, съществуването на осем деца би било стопански пагубно.
Децата, несъмнено, се раждат освен от микроикономиката, само че и от сластолюбие. Развитието на хормоналните контрацептиви през 60-те години съответства с - и смекчи - суматохата към демографския гърмеж. Ако двойката има по-малко от две деца, раждаемостта ще намалее. Добавете това към индустриалната гражданска война и към понижаване на действителните цени на силата и другите запаси, и моделите на Ерлих се срутват.
Почти всички имаха вяра в демографския гърмеж, който Ерлих и сходните на него предвиждаха, което направи днешния сюжет най-неочакван. Но дали това е проблем? Възникващият стопански модел на напредналия промишлен свят е толкоз друг от индустриалната епоха, колкото последната е от селскостопанската. Индустриализацията зависеше от задоволително огромно население, с цел да обслужва фабриките в основата на икономическия модел. Работниците на индустриалните линии се нуждаеха единствено от лимитирано образование и относително дребен брой висококвалифицирани техници и ръководители проектираха и направляваха интервенцията.
Разширяването на индустриализацията е софтуерно общество. И двете се основават на приспособлението на машините за улеснение на производството. Но технологията води промишленото произвеждане на нови равнища, като коренно понижава броя на нужните служащи. В прехода към софтуерната стопанска система огромна част от промишления потенциал на Съединени американски щати се трансферира в чужбина към страни с огромно население, което може да се образова. Индустриализацията в Съединени американски щати беше оставена в отломки. Това, което се появи, е производството на благосъстояние, учредено на информация, която в този момент е движещата мощ в американското произвеждане. Работната мощ, нужна за това произвеждане, е доста по-малка и се нуждае от доста по-високи равнища на обучение от работната мощ, която разполага с индустриалните линии през 20-те години.
Ако това е по този начин, намаляващото население не съставлява проблем - до момента в който наличната работна мощ е уместно подготвена. Брутният вътрешен артикул на глава от популацията към момента може да пораства, макар свиващата се работна мощ. Всъщност, в случай че общият Брутният вътрешен продукт спада по-бавно от популацията, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията към момента ще се повишава. Ако двете спаднаха в тандем, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията ще остане същият.
Този модел допуска, че продуктивността на глава от популацията ще се увеличи като общите трудови контракти, които от своя страна поемат главните софтуерни запаси. Въпреки това, както твърдях преди седмица, икономическият скок, задвижван от микрочипове, е узрял и по тази причина би трябвало да се появи нова съществена технология. Моята публикация не даваше сигурен отговор каква ще бъде тази технология и доста читатели писаха, с цел да потвърждават, че ще бъде биотехнологията. Това би разрешило на хората да живеят по-дълго - резултат, който наподобява ще обърне намаляването на популацията, което виждаме сега. На този стадий нямам мнение за тази прогноза, само че наподобява, че това усложнява демографското моделиране.
Човешката раса е претърпяла доста предсказания за апокалипсиса и аз бях изключително малтретиран към апокалиптичните видения в епохата на демографския гърмеж. Чрез разбирането на аргументите за първичния гърмеж на популацията и за какво растежът на популацията се забавя по света и даже се обръща в някои напреднали индустриални страни, можем да разберем за какво спадът на популацията не може да съставлява проблем, а просто основава нова обществена среда. и работлив модел.
Трябва да призная възприятието на убеденост, че апокалипсисът тогава се трансформира в апокалипсис в този момент. Не е толкоз доста, че човечеството заобикаля патрон, а виждащите виждат патрони в прекалено много места. Като професионален гледач пиша тези думи със примирение. /БГНЕС
...............
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ