Съдбата на сървайвъра Красимир Симеонов - незаконно роден, израснал по

...
Съдбата на сървайвъра Красимир Симеонов - незаконно роден, израснал по
Коментари Харесай

Сиракът Красимир Симеонов: Избягах от приюта на отец Иван в Нови хан, защото ме биеха с вериги!

Съдбата на „ сървайвъра ” Красимир Симеонов - нелегално роден, израснал по домовете в страната, е повече от потресна. На 17 години, след тежък рахит, слаб, безсилен и болен, той е изведен от вкъщи за сираци и е оставен самичък да оцелява под намерено небе, каквато в действителност е ориста на младежите без близки и без стотинка в джоба. Повод наш кореспондент да се срещне с многострадалеца и да разкрие шокиращата му драма стана Радка Йовчева от старозагорското село Калояновец, а причина - трагичния живот на 34-годишния Красимир, който е същински справочник за оцеляване, само че без обири и закононарушения, а с почтеност, поддръжка, труд и... ужасяващо примирение.

На християнския празник Св. Константин и Елена през 1979 година, едно новородено бебе е оставено в кошница и изхвърлено в кофа за отпадък в Стара Загора. Откриват го инцидентно. Чудо! Бебето е още живо! Не е необикновен проблем за полицаите небрежно да открият и майката, която го е пръкнала и хвърлила в кофата. Бебето е нелегално родено от трета бременност на Румяна Симеонова, с татко - незнаен. Дават му името Красимир. Оставят го в дома за деца в старозагорското село Сладък Кладенец до седмата му годинка. После го местят по домовете. На 17 години е навън от тях. Преди това учи в СПТУ. Взема диплома с Отличен 5.50 за работник-животновъд и зайцевъд.

От детските си години в домовете Краси има тежки мемоари: против най-малкото нарушение –

отнемане от храна, апетит и... пердах „ на корем”

„ Не съм се и надявал да оцелея дотука, но на - трансферирах Христовата възраст. Благодаря на Бога, жив съм още! И тъй като съм мощно набожен - православен християнин съм, ще кажа, че аз тука, на Земята, до момента съм минал през Ада. Да, през Ада! Не знам какво ме чака напред, но каквото и да е то, отново ще благодаря на Господ, че ме подлага на изпитания”, кръсти се Красимир.

Оказва се, в Калояновец няма човек, който да не го познава. На мнозина работи в градините. Дават му по някое левче за къртовския труд. Тогава си похапва и готвено. Но идва зима. Задава се „ мраз на кутийки и апетит на фунийки”. Пак - същия смут. Няма работа по градините. Как ще се оцелява още веднъж? От 2 месеца той е малко по-спокоен, по-обнадежден, тъй като най-сетне има светлинка в тунела: минал е през заветния ТЕЛК за първи път в живота си. Чакал е за комисията повече от година, откогато подали документите. Трябвало е още като дете да го инвалидизират заради тежките му заболявания, само че е нямало кой да работи. От документите в досието на Красимир в кметството на с. Калояновец, излиза наяве, че той е прекарал тежък рахит още като дете. Има и други болести. Преживял е и интервенция като бебе, белязала вечно гърдите му с голям белег - Красимир разкопчава ризата си и го демонстрира на репортера на „ ШОУ”. Очевидно някъде из „ митарствата” по домовете в страната са се затрили документите за интервенцията и епикризата му, в случай че е дадена?! Въпреки тежестта си през днешния ден, което не надвишава 45 кг., Красимир би трябвало да работи по градините на хората, тъй като единствено това може. От ТЕЛК-а му дават 70 % неработоспособност, само че в случай че имаше най-малко още 1 % от горната страна - щеше да му се поставя инвалидна пенсия. Сега такава няма. Но пък от обществените му отпускат месечна помощ от 80 лева и отопление за тази зима, което за него си е същински „ рай”. За първи път, откогато е роден, ще му е топло през зимата. А да се стигне дотук, Радка Йовчева, която е старши-специалист публично обслужване в калояновското кметство, години върви с нещастника по тъгите. Чука от врата на врата по институциите, приготвя документи му, пита, разпитва, ревизира, упорства...

„ Не зная по какъв начин той въобще още е жив!

Много страшни неща претърпя Красимир! Имаше години и зими, в които просто оцеляваше по знамение. Болен. Няма пари да се лекува. Търпи. Няма къшей самун, няма отопление, няма от на никое място и една стотинка, в случай че някой не му подаде левче от жал. Спеше в една колиба до кметството, в която и куче да вържеш, няма да стои - без врата, с потрошени стени и прозорци, подът - гол цимент. Лежеше на един изхвърлен остарял диван. Всяка заран съм му носила по 4 намазани филийки за денем. Казва ми единствено дали желае с лютеница да са или с нещо друго. Чака ме заран. Взема сандвичите. Редувахме се с дами от селото да му носим филийките. По това време му подадоха ръка и от църковното настоятелство, изключително някогашната учителка Желка Райчева - ръководител на настоятелството. Дрехи, хайде, някой ще му даде и обувки - огромни, дребни, които станат, но другото - хляба?! Тогава Красимир помоли да го откарат в приюта в Нови Хан при отец Иван, другояче до тогава доста години живя в тази колиба, само че беше към този момент отвратително. От църковното настоятелство събраха парички и с такси го закараха до Нови хан”, разяснява пред репортера ни Радка Йовчева.

Отец Иван го посреща. Приютява го. Разбира, че той има диплома за животновъд и го праща в кошарата при стадо овце. Мястото е в полето на два километра от приюта. Зима е, овцете се агнят. Стадото е над 100 глави добитък. Трябва да се хранят, да им се рине, да се обагнят, да не се зяноса агънце. Още двама младежи от приюта работят с него. Помни единствено първите им имена - Тошко и Иван - по-малки от него, само че яки. Всички спят в един фургон на полето, където са овцете. Единият от тях – Иван, все бил неудовлетворен и почнал да го бие. „ С юмруци, с ритници в корема, със синджир ме биеше по гърба и бъбреците. Целият бях насиняван, с рани по гърба от синджира. Оплаках се на отец Иван веднъж. Той привика побойника и му сподели: „ Ако единствено още веднъж посегнеш на Красимир, ще те изгоня от тука!”. Той обаче не се стресна и продължи да ме бие. Не мога всякога да вървя да се окайвам, тъй като отец Иван все по задания върви и го няма, а ние сме на 2 километра от манастира, работим. Кога и по какъв начин да се оплача? На кого? Един път бях отново обичай, влажен до кости от снега, жаден - от мръсната река съм пил вода. А оня Иван ме заплашваше. Заканваше се: Викаше ми:

„ Ти в този момент си тука и тук ще умреш при нас!”

От побоищата не можех да ходя в права посока, краката ме боляха, залитах. На една страна вървях. Тошко по ме жалеше, но тоя Иван доста ме биеше!... 9 месеца изкарах единствено в Нови хан. Бях отпаднал от побоищата. Успях обаче по един телефон, който ми дадоха, да се обадя до църковното настоятелство в Калояновец и да потърся помощ. И, популярност на Бога - пристигнаха да ме приберат. Бях доста благополучен, че се връщам”, подрежда за патилата си Красимир.

След завръщането му в Калояновец, го настаняват в стая в апартамент от единствения жилищен блок в селото. Веднъж Красимир е бил към този момент там, когато го приели в селото след дома, дружно с други младежи от домове, само че те го тормозели редовно и по тази причина той тихомълком се изнесъл и се самонастанил в бараката край кметството. Местенцето било избавление от експанзията им. Днес в този апартамент във всяка от стаите са настанени трима младежи и едно момиче - също самотници, израснали по домовете в страната.

След завръщането на Красимир на помощ идват положителни хора от селото, и изключително две фамилии - Йовчеви и Михови, които го поддържат. Гласуват му цялостно доверие и не го изоставят. Той е уверен, че дължи оцеляването си дотук, изключително последния път след багра до безсъзнание, на същинско Божие знамение. Преживял го е на полето край Нови хан. След като за следващ път е налаган с юмруци, ритници и „ дежурния” железен синджир, Краси изпаднал в несвяст. Не знаел какъв брой е лежал по стомах, само че в едни момент отворил очи и...: „ Тогава видях - небето се отвори! Разцепи се на две. Изведнъж почувствах огромна топлота върху гърба си - слизаше от главата ми към кръста. Гледах нагоре. И една бяла, но доста бяла, по-бяла и от сняг светлина излизаше от небето. Тогава чух глас:

„ Ти не си за тук! Бъди подготвен, аз ще те изведа!”

И, както бях се надигнал от земята, тъй като бях по стомах паднал от багра, единствено свих коленете си, подвигнах ръце към небето и рекох: „ Благодаря ти, майко Божия!”. Благодарих за тестването и за това, че Господ ме подвигна и ми даде мощ. Почувствах тази мощ от топлината по гърба ми, която потегли в мига, когато видях отворено небето и бялата светлина от там”, споделя разчувствуван Красимир и добавя, че още два пъти в живота си - преди този случай и след него - е виждал необясними феномени, които счита за Божи знамения и отговор на молитвите му. Преди години хора от Калояновец го взели на групова екскурзия до Бачковския манастир и като отишъл до иконата на Богородица, тя му се... усмихнала! А преди седмица отново го взели положителни хора от селото и го завели до манастира в Кабиле край Ямбол: „ И както се молех пред иконата на Света Богородица в църквата на манастира и благодарях за ТЕЛК-а и хората, които ми помагаха, внезапно излезе от иконата една бяла светлина. Взе да се усилва тази доста, доста ярка, бяла светлина и потегли към мене. Дойде до мен. Много щастлив се почувствах, само че се вцепених от изненада. После светлината ба-а-авничко се отдръпна и потегли обратно към иконата. Влезе в нея. Продължих молитвата си, която бях прекъснал, и рекох: „ Благодаря ти, небесна майко! Благодаря ти Света Богородице! Благодаря ти за тестванията, на които ме подлагаш и всичко, което ми се случва - и хубавото, и неприятното. Благослови.../взех да ги изброявам по имена всичките хора, които са ми помагали да оцелея до сега/ и след това рекох: И за неприятното ти благодаря, Света Богородице, и за неприятното, тъй като след него се усещам победител!”, приключва своята изповед същинският „ сървайвър” Краси.

Керка ХУБЕНОВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР