Истини и заблуди за анестезията
Събуждане по време на интервенция, загуба на памет… какви ли не страховити неща чуваме за анестезията (упойката). Кое обаче е правилно и кое не от ширещите се изказвания?
Нужни са най-малко шест месеца, с цел да се отстрани продукта
Не е правилно. Комбинацията от разнообразни упойващи съставки, инжектирани по време на анестезията, цели да се приспи бързо пациента, да се направи безсърдечен и имобилен, само че след интервенцията да се разсъни бързо.
Използват се: хипнотично средство за приспиване, опиати против болката, кураре за обездвижване на мускулите. Тези наркотични субстанции имат мощно деяние, само че се комбинират в такива дози, че бързо да се отстраняват в минутите или часовете след интервенцията и да разрешат бързо пробуждане. Когато пациентът е претърпял операция, която не изисква хоспитализация, той излиза незабавно от упойката, като в кръвта му не остават никакви следи от химическия артикул.
Анестезията води до загуба наизуст
Вярно и погрешно. Провежда се премедикация (преди интервенцията на пациентите се дават седативни лекарства, аналгeтици ), с цел да се провиснал, без да губят схващане, преди да влязат в операционната зала. Това им икономисва напрежението. Тези лекарства могат да предизвикат амнезия в предоперативния интервал. Ето за какво някои заболели не си го спомнят. Самата хирургична намеса може да предизвика потрес за организма на по-възрастните или сензитивните пациенти, което да провокира краткотрайно комплициране. То нормално изчезва сега на овакантяване на болничното заведение.
Можем да се събудим по време на интервенцията
Вярно е. Но се случва рядко. Анестезиологът участва от самото начало на интервенцията, с цел да следи дали равнището на седация (сън) е задоволително. Това става със системи за надзор на дълбочината на анестезията. Ако равнището е неудовлетворително, е задоволително да се усили процентът на инхалираните анестезични газове или още веднъж да се инжектират хипнотични наркотични субстанции.
Общата (пълната) анестезия е по-опасна от локалната или районната
Вярно и погрешно. Всеки вид анестезия (обща, локорегионална, епидурална) крие риск. Всяка една има както преимущества, по този начин и дефекти. Анестезиологът избира тази, която е най-подходяща за вида интервенция и за пациента (според възрастта, здравословното му състояние). Макар да се случва доста рядко, интубацията може да предизвика лезии на трахеята. А локорегионалната анестезия на горен крак може да докара до забавени или затруднени придвижвания на ръцете. Затова тя не се практикува върху пациент пианист.
Нужни са най-малко шест месеца, с цел да се отстрани продукта
Не е правилно. Комбинацията от разнообразни упойващи съставки, инжектирани по време на анестезията, цели да се приспи бързо пациента, да се направи безсърдечен и имобилен, само че след интервенцията да се разсъни бързо.
Използват се: хипнотично средство за приспиване, опиати против болката, кураре за обездвижване на мускулите. Тези наркотични субстанции имат мощно деяние, само че се комбинират в такива дози, че бързо да се отстраняват в минутите или часовете след интервенцията и да разрешат бързо пробуждане. Когато пациентът е претърпял операция, която не изисква хоспитализация, той излиза незабавно от упойката, като в кръвта му не остават никакви следи от химическия артикул.
Анестезията води до загуба наизуст
Вярно и погрешно. Провежда се премедикация (преди интервенцията на пациентите се дават седативни лекарства, аналгeтици ), с цел да се провиснал, без да губят схващане, преди да влязат в операционната зала. Това им икономисва напрежението. Тези лекарства могат да предизвикат амнезия в предоперативния интервал. Ето за какво някои заболели не си го спомнят. Самата хирургична намеса може да предизвика потрес за организма на по-възрастните или сензитивните пациенти, което да провокира краткотрайно комплициране. То нормално изчезва сега на овакантяване на болничното заведение.
Можем да се събудим по време на интервенцията
Вярно е. Но се случва рядко. Анестезиологът участва от самото начало на интервенцията, с цел да следи дали равнището на седация (сън) е задоволително. Това става със системи за надзор на дълбочината на анестезията. Ако равнището е неудовлетворително, е задоволително да се усили процентът на инхалираните анестезични газове или още веднъж да се инжектират хипнотични наркотични субстанции.
Общата (пълната) анестезия е по-опасна от локалната или районната
Вярно и погрешно. Всеки вид анестезия (обща, локорегионална, епидурална) крие риск. Всяка една има както преимущества, по този начин и дефекти. Анестезиологът избира тази, която е най-подходяща за вида интервенция и за пациента (според възрастта, здравословното му състояние). Макар да се случва доста рядко, интубацията може да предизвика лезии на трахеята. А локорегионалната анестезия на горен крак може да докара до забавени или затруднени придвижвания на ръцете. Затова тя не се практикува върху пациент пианист.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ
