Събранието в Оборище е първото българско народно събрание и началото

...
Събранието в Оборище е първото българско народно събрание и началото
Коментари Харесай

От 14 до 16 април 1876 г. се провежда събранието на Оборище

Събранието в Оборище е първото българско национално заседание и началото на парламентарната демокрия в България. То се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище край Панагюрище. Събранието е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, с цел да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 година.

Решено е на основните апостоли да се дадат компетенции да управляват напълно битката.

Главният деятел Георги Бенковски държал строго представителите да имат постоянно издадени и подписани пълномощни от локалните революционни комитети.

Според Захарий Стоянов „ доста депутати имаше, които Бенковски върна още в Панагюрище и Баня, тъй като пълномощията им бяха противозаконни “. Така е върнат карловският представител и ръководител на локалния комитет Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев, едвам не е бил отпратен и пазарджишкият Иван В. Соколов, който не донесъл някакви статистически сведения и трябвало да похарчи 1 лира, с цел да изпрати специфичен делегат до Пазарджик за данните, а Данаил Юруков се явил като мним представител на Брацигово и също бил върнат.

На събранието са участвали и неупълномощени дейци, някои от които след Освобождението претендирали за присъединяване, само че официално те са били делегати. Така съгласно всички изследвания досега може да се заключи, че общият брой на представители в Оборищенското заседание не е надхвърлял 75 души, които са представлявали към 60 селища​

В историята съществуват няколко версии по отношение на броя на представителите, взели присъединяване в Оборищенското заседание.

Според непознатите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов тук-там ги дава 350, а и доста повече дружно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са участвали доста революционни дейци, които обаче не са били постоянни делегати, само че общият брой надали е надхвърлял 150 души.

Тома Георгиев първият секретар на Бенковски и участник в събранието, написа в своята „ Кратка история на Средногорското въстание “ (1901 г.), че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.

Никола Беловеждов, основавайки се на сведенията, дадени му в пандиза от делегата Тодор Душанцалиев, написа в книгата си „ Първата пушка “, че на Оборище са били събрани 108 представители.

Самият Захарий Стоянов твърди в „ Записки по българските въстания “, че е имало лист на представителите, който пазел вторият секретар на Бенковски - Тодор Билопитов. След неговата крах обаче документът попаднал в турски ръце, само че евентуално е бил загубен и по тази причина не е бил оповестен, както това е станало с някои други хванати документи. Захарий Стоянов твърди, че е употребявал точно този турски лист при съставянето на своя, в който са посочени 56 представители от 50 селища на IV Панагюрски революционен окръг.

В „ История на Априлското въстание “ (1907 г.) от Димитър Страшимиров се твърди, че Захарий Стоянов си е измислил турския лист. Информация за сходен лист Страшимиров не намира и в Английската синя книга, където се сочи, че броят на представителите е 300. Все отново признава, че описът на Захарий Стоянов е правилен, и ляга в основата на листата на самия Страшимиров, където са посочени 65 делегати от 58 селища.

Друг лист на оборищенци има в „ Княжество България “ на Георги Димитров. В него са дадени 55 представители от 49 селища, които съвсем изцяло се покриват с данните на Захарий Стоянов.

Освен тези описи съществуват още няколко, които обаче копират или употребяват в огромна степен данните от посочените.

Единият от тях се пази в архива на Стефан Шишков в ОДА – Пловдив и в него се срещат имена на представители, които са вписани в листата на Захарий Стоянов. Другият е на Георги Данов в брошурата „ Оборище “, където са посочени 68 делегати от 52 селища и който явно е съставян въз основа на описите на Захарий Стоянов и Димитър Страшимиров.

Върху паметника в местността „ Оборище “ са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил описът на Димитър Страшимиров.

В първото детайлно изследване на състава на събранието – „ Оборищенци “ (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.

 
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР