Днес е Лазаровден! Исус възкресява мъртвия
Съботата преди най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, който през тази година се празнува на 11 април, българите означаваме Лазаровден.
Празникът е отдаден на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
В националния календар Лазаровден е част от Великденския ритуален цикъл. В него се преплитат антични култове към Великата Богиня – Майка с библейската история за възкръсналия Лазар.
Посветен на цветята, любовта и плодородието, той се осмислят посредством едни от най-красивия момински бит -
лазаруване,
който стартира в събота и приключват в неделя, когато означаваме жизнерадостния празник Цветница (Връбница).
В ритуалите, които се извършват, ясно проличава сливането на езически и християнски детайли - възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо в библейската история за възкръсването на Лазар. В същото време те са еквивалент на коледарските и сурвакарски традиции при мъжете.
В обичая лазаруване вземат участие единствено моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се назовават лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина. Във всеки дом извършват песни за всеки член от фамилията, като пожелават изобилие и благополучие във всеки дом. На изпроводяк стопаните им раздават погачата с мед и плодове, с цел да има благодат. Даряват ги с яйца и дребни пари.
В някои региони основни обредни лица в обичая са младоженка и момък - малко момиче, облечено в сватбени облекла, и едно по-голямото, с калпак и с мъжки облекла. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, на който му следва да се дами.
На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено
буенец (буенек),
хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат единствено моми и се подреждат по растеж. Хорото, наречено боенец, води най-високата и най-възрастната мома, която държи в ръцете си сопа.
В обособени селища след обяд лазарките се събират за обичая
надпяване на пръстените.
Предварително всяка мома е оставила в общото менче собствен знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително определена мома вади един по един знаците и дефинира коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е подобен с ладуването на Васильовден.
Вечерта на Лазаровден се подготвят обредните хлябове за Благовец. Омесват се с формата на човешка фигура и се назовават к у к л и.
На този ден честват и именниците Лазар, Лазарина.
Празникът е отдаден на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e възпитаник на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
В националния календар Лазаровден е част от Великденския ритуален цикъл. В него се преплитат антични култове към Великата Богиня – Майка с библейската история за възкръсналия Лазар.
Посветен на цветята, любовта и плодородието, той се осмислят посредством едни от най-красивия момински бит -
лазаруване,
който стартира в събота и приключват в неделя, когато означаваме жизнерадостния празник Цветница (Връбница).
В ритуалите, които се извършват, ясно проличава сливането на езически и християнски детайли - възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо в библейската история за възкръсването на Лазар. В същото време те са еквивалент на коледарските и сурвакарски традиции при мъжете.
В обичая лазаруване вземат участие единствено моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се назовават лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина. Във всеки дом извършват песни за всеки член от фамилията, като пожелават изобилие и благополучие във всеки дом. На изпроводяк стопаните им раздават погачата с мед и плодове, с цел да има благодат. Даряват ги с яйца и дребни пари.
В някои региони основни обредни лица в обичая са младоженка и момък - малко момиче, облечено в сватбени облекла, и едно по-голямото, с калпак и с мъжки облекла. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, на който му следва да се дами.
На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено
буенец (буенек),
хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат единствено моми и се подреждат по растеж. Хорото, наречено боенец, води най-високата и най-възрастната мома, която държи в ръцете си сопа.
В обособени селища след обяд лазарките се събират за обичая
надпяване на пръстените.
Предварително всяка мома е оставила в общото менче собствен знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително определена мома вади един по един знаците и дефинира коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е подобен с ладуването на Васильовден.
Вечерта на Лазаровден се подготвят обредните хлябове за Благовец. Омесват се с формата на човешка фигура и се назовават к у к л и.
На този ден честват и именниците Лазар, Лазарина.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ