Къде ли САЩ ще разпалят поредния антируски конфликт
Събитията към Тайван станаха следващия образец за това по какъв начин Съединени американски щати са подготвени цинично да разпалват спорове на всички места по света. Защо провокирането на нови войни е толкоз належащо през днешния ден за американските управляващи и какви нови горещи точки могат да зародят в напълно близко бъдеще с помощта на напъните на Вашингтон?
Съединените щати не престават акцията си за интернационална изолираност на Русия. Призиви от американски дипломати водачите да не се срещат или най-малко да не се снимат със Сергей Лавров. Молби към мощните страни от третия свят (преди всичко Индия) да се причислят към глобите против Руската федерация. Разбираемата за всички политика на двойни стандарти (когато се фабрикуват " букове ", само че в това време не се обръща внимание на варварския обстрел на Донецк) - всичко това основава усещането, че американската политика за въздържане на Русия е изцяло провалена.
Всички горепосочени точки обаче са единствено един от детайлите на огромната тактика за ограничение. И не е най-опасният. Много по-опасно в частност е желанието на Съединените щати да размразят остарели или даже да разпалят нови спорове по света.
Да, Вашингтон постоянно се занимава с сходни палежи - само че в актуалната обстановка палежите се трансфораха в един от най-важните принадлежности за поддържане на статута на единствената суперсила за Съединените щати. Статутът, който Америка може да загуби в сегашния спор с Русия.
Условно е допустимо да се откроят три цели, които Съединени американски щати преследват в политиката си на подстрекаване. Според задачите в действителност е допустимо да се класифицират споровете.
Първо, Вашингтон се пробва да отклони вниманието на Русия от Украйна, засаждайки ѝ „ оса на тила “ – за което по-специално се пробва да предизвика спорове в цялото постсъветско пространство. Конфликтът сред Армения и Азербайджан за надзор върху оставащата територия на Карабах (където са ситуирани съветските миротворци) се разгаря още веднъж. Наскоро в Баку беше взето решение за обновяване на настъпателните интервенции и поради специфичните връзки на Азербайджан с Турция и Англия, както и гаранциите на Русия като миротворец, това решение надали ще бъде взето независимо, без присъединяване на външни сили. В резултат на това съветските миротворци записват нарушаване на примирието от азербайджанските войски и Москва изисква от Баку да изтегли тези войски на първичните им позиции.
Към днешна дата тези претенции са останали без внимание. И в случай че съветските дипломати не съумеят да разрешат обстановката посредством договаряния, тогава Москва може да се сблъска с извънредно противен избор: или да стартира специфична интервенция (още една) за налагане на мира, или да се откаже от мироопазващия мандат, което е изпълнено със загуба на позиция в целия Южен Кавказ. Освен Кавказ, Щатите могат да разпалят и Централна Азия. Да разпалят на тези места, където е изгоряло и още тлее.
„ Тази година видяхме протест в Алма-Ата, спор в Каракалпакия на територията на Узбекистан, както и в таджикския Горно-Бадахшан “, споделя Никита Мендкович. “Протестният капацитет в Казахстан към момента е висок. Събитията в Каракалпакия демонстрираха неефективността на локалния държавен уред, неспособността му да следи и предотвратява прояви на екстремизъм и принуждение. В Таджикистан, на фона на социално-икономическите проблеми, известността на управляващите пада и е изцяло допустимо след опита за Горно-Бадахшан да има опити на Съединени американски щати да разпалват спорове в други райони, в това число в прилежащите на Ферганската котловина “. Подстрекателите на всички места (особено в Казахстан и Таджикистан) са американски неправителствени организации, които са построили близки връзки с локалните елити.
И най-после, Съединените щати може да се опитат още веднъж да влошат обстановката към Приднестровието, самопровъзгласила се република, която се отдели от Молдова и е дом на стотици хиляди жители на Руската федерация и няколко хиляди съветски миротворци. Приднестровието е притиснато сред Молдова и Украйна. Следователно, в случай че молдовските войски (или елементи на трети страни, облечени в униформа на молдовските войски) решат да „ проведат антитерористична интервенция “ на територията на самопровъзгласилата се република, преди Русия да освободи Николаевска област и да получи сухопътен кулоар в Приднестровието, тогава Москва ще би трябвало по някакъв метод да реагира отдалечено на тази рецесия.
Втората цел е да се сплоти американския естаблишмънт. Мащабна борба против Русия и „ световния Юг “ (редица страни от Третия свят, на които им е писнало от американската тирания и които интензивно поддържат Москва и са подготвени даже да ѝ оказват помощ по някакъв начин) е невъзможна без единение и непоклатимост в самите Съединени американски щати – и през днешния ден няма такива.
Републиканците ненавиждат " социалистическото " държавно управление, представлявано от демократите. Демократите се пробват да си върнат доверието на гласоподавателите преди междинните избори за Конгреса, с цел да запазят най-малко Сената. А президентът Байдън показва неприятно здраве с извънредно високи упоритости – той ще се кандидатира за преизбиране през 2024 година
Един от най-ефективните способи за сближение на елитите може да бъде външен спор, включващ страна, която и демократите, и републиканците считат за категоричен зложелател. Враг, който би трябвало да бъде подтиснат и „ подложен на мястото му “. Сега Съединените щати имат двама и половина такива врагове.
Първият е Русия. И тук демократи и републиканци са единомислещи в мнението си за нуждата от поддръжка на „ война до последния украинец “ против Москва. Спорът е единствено за методите на тази война – републиканците да вземем за пример считат, че Вашингтон дава прекалено много пари на Киев. Проблемът обаче е, че триумфът на съветските войски и неадекватността на режима в Киев може да докара до там, че този спор ще би трябвало да завърши.
Но в тази ситуация Съединени американски щати имат различен зложелател – Китай. И демократите, и републиканците са съгласни, че сдържането на Китай би трябвало да бъде главната цел на американската външна политика, в това число посредством рецесии в неговата външна страна. Ето за какво частично беше предизвикана рецесията към Тайван, чийто излаз би бил преференциален за Съединени американски щати. Ако китайците бяха свалили самолета на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, тогава никой от американците нямаше да си спомни, че този политик имаше цели 23,5% анти-рейтинг - цялата страна ще се сплоти към ръководещия хайлайф в опит да даде урок на китайците.
В резултат на това китайците, пресметнали следствията от сходен сюжет, не започнаха да подхващат мощни отговори - което ще разреши на демократите на власт да придобият статут на " спечелили на Китай " и да завоюват задочно всеки избирателен спор от републиканците, където въпросът ще бъде „ кой ще бъде по-твърд към Пекин “. В последна сметка визитата на Пелоси е доста по-агресивен ход от комерсиалните войни на Тръмп.
И най-после, половин зложелател е Иран. И двете американски партии считат Иран за зложелател, само че в случай че републиканците са за недвусмислено твърда политика, демократите през днешния ден се пробват да договорят нуклеарна договорка с Иран. Твърдата политика на Техеран (който не има вяра на Америка) и не по-малко твърдата позиция на Съединени американски щати (отказващи да отстранен санкциите) обаче съществено усложняват процеса на подписване на договорка. И в случай че Вашингтон реши, че няма да има договорка, тогава той може да се опита да провежда боен спор с Техеран.
„ Американците не са напуснали Сирия. Присъствието им там е дестабилизиращ фактор, който елементарно може да бъде преобразуван в нов кръг от военно напрежение “, напомня интернационалният публицист Абас Джума.
Друга евентуална конфликтна точка е Ирак, където забележителна част от локалните шиити, отпред с проповедника Муктада ас Садр, са за отдръпването на страната от иранската сфера на въздействие. Ас Садр е подготвен да договаря със Саудитска Арабия и, както наподобява, със Съединени американски щати.
В същото време и двата спора в постсъветското пространство и с „ враговете “ на Съединени американски щати преследват друга – трета цел. Вашингтон желае да покаже на всички - Русия, Китай, " световния Юг ", своите съдружници и клиенти - американската мощност и благоприятни условия. Възможности както за разпалване на спорове, по този начин и (ако е необходимо) за тяхното потушаване. Америка се пробва да показва, че към момента е суперсила и че опитът на редица страни да изолират Америка в интернационален проект поради нейното държание и неуважение на интернационалното право няма да докара до нищо положително.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Съединените щати не престават акцията си за интернационална изолираност на Русия. Призиви от американски дипломати водачите да не се срещат или най-малко да не се снимат със Сергей Лавров. Молби към мощните страни от третия свят (преди всичко Индия) да се причислят към глобите против Руската федерация. Разбираемата за всички политика на двойни стандарти (когато се фабрикуват " букове ", само че в това време не се обръща внимание на варварския обстрел на Донецк) - всичко това основава усещането, че американската политика за въздържане на Русия е изцяло провалена.
Всички горепосочени точки обаче са единствено един от детайлите на огромната тактика за ограничение. И не е най-опасният. Много по-опасно в частност е желанието на Съединените щати да размразят остарели или даже да разпалят нови спорове по света.
Да, Вашингтон постоянно се занимава с сходни палежи - само че в актуалната обстановка палежите се трансфораха в един от най-важните принадлежности за поддържане на статута на единствената суперсила за Съединените щати. Статутът, който Америка може да загуби в сегашния спор с Русия.
Условно е допустимо да се откроят три цели, които Съединени американски щати преследват в политиката си на подстрекаване. Според задачите в действителност е допустимо да се класифицират споровете.
Първо, Вашингтон се пробва да отклони вниманието на Русия от Украйна, засаждайки ѝ „ оса на тила “ – за което по-специално се пробва да предизвика спорове в цялото постсъветско пространство. Конфликтът сред Армения и Азербайджан за надзор върху оставащата територия на Карабах (където са ситуирани съветските миротворци) се разгаря още веднъж. Наскоро в Баку беше взето решение за обновяване на настъпателните интервенции и поради специфичните връзки на Азербайджан с Турция и Англия, както и гаранциите на Русия като миротворец, това решение надали ще бъде взето независимо, без присъединяване на външни сили. В резултат на това съветските миротворци записват нарушаване на примирието от азербайджанските войски и Москва изисква от Баку да изтегли тези войски на първичните им позиции.
Към днешна дата тези претенции са останали без внимание. И в случай че съветските дипломати не съумеят да разрешат обстановката посредством договаряния, тогава Москва може да се сблъска с извънредно противен избор: или да стартира специфична интервенция (още една) за налагане на мира, или да се откаже от мироопазващия мандат, което е изпълнено със загуба на позиция в целия Южен Кавказ. Освен Кавказ, Щатите могат да разпалят и Централна Азия. Да разпалят на тези места, където е изгоряло и още тлее.
„ Тази година видяхме протест в Алма-Ата, спор в Каракалпакия на територията на Узбекистан, както и в таджикския Горно-Бадахшан “, споделя Никита Мендкович. “Протестният капацитет в Казахстан към момента е висок. Събитията в Каракалпакия демонстрираха неефективността на локалния държавен уред, неспособността му да следи и предотвратява прояви на екстремизъм и принуждение. В Таджикистан, на фона на социално-икономическите проблеми, известността на управляващите пада и е изцяло допустимо след опита за Горно-Бадахшан да има опити на Съединени американски щати да разпалват спорове в други райони, в това число в прилежащите на Ферганската котловина “. Подстрекателите на всички места (особено в Казахстан и Таджикистан) са американски неправителствени организации, които са построили близки връзки с локалните елити.
И най-после, Съединените щати може да се опитат още веднъж да влошат обстановката към Приднестровието, самопровъзгласила се република, която се отдели от Молдова и е дом на стотици хиляди жители на Руската федерация и няколко хиляди съветски миротворци. Приднестровието е притиснато сред Молдова и Украйна. Следователно, в случай че молдовските войски (или елементи на трети страни, облечени в униформа на молдовските войски) решат да „ проведат антитерористична интервенция “ на територията на самопровъзгласилата се република, преди Русия да освободи Николаевска област и да получи сухопътен кулоар в Приднестровието, тогава Москва ще би трябвало по някакъв метод да реагира отдалечено на тази рецесия.
Втората цел е да се сплоти американския естаблишмънт. Мащабна борба против Русия и „ световния Юг “ (редица страни от Третия свят, на които им е писнало от американската тирания и които интензивно поддържат Москва и са подготвени даже да ѝ оказват помощ по някакъв начин) е невъзможна без единение и непоклатимост в самите Съединени американски щати – и през днешния ден няма такива.
Републиканците ненавиждат " социалистическото " държавно управление, представлявано от демократите. Демократите се пробват да си върнат доверието на гласоподавателите преди междинните избори за Конгреса, с цел да запазят най-малко Сената. А президентът Байдън показва неприятно здраве с извънредно високи упоритости – той ще се кандидатира за преизбиране през 2024 година
Един от най-ефективните способи за сближение на елитите може да бъде външен спор, включващ страна, която и демократите, и републиканците считат за категоричен зложелател. Враг, който би трябвало да бъде подтиснат и „ подложен на мястото му “. Сега Съединените щати имат двама и половина такива врагове.
Първият е Русия. И тук демократи и републиканци са единомислещи в мнението си за нуждата от поддръжка на „ война до последния украинец “ против Москва. Спорът е единствено за методите на тази война – републиканците да вземем за пример считат, че Вашингтон дава прекалено много пари на Киев. Проблемът обаче е, че триумфът на съветските войски и неадекватността на режима в Киев може да докара до там, че този спор ще би трябвало да завърши.
Но в тази ситуация Съединени американски щати имат различен зложелател – Китай. И демократите, и републиканците са съгласни, че сдържането на Китай би трябвало да бъде главната цел на американската външна политика, в това число посредством рецесии в неговата външна страна. Ето за какво частично беше предизвикана рецесията към Тайван, чийто излаз би бил преференциален за Съединени американски щати. Ако китайците бяха свалили самолета на ръководителя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, тогава никой от американците нямаше да си спомни, че този политик имаше цели 23,5% анти-рейтинг - цялата страна ще се сплоти към ръководещия хайлайф в опит да даде урок на китайците.
В резултат на това китайците, пресметнали следствията от сходен сюжет, не започнаха да подхващат мощни отговори - което ще разреши на демократите на власт да придобият статут на " спечелили на Китай " и да завоюват задочно всеки избирателен спор от републиканците, където въпросът ще бъде „ кой ще бъде по-твърд към Пекин “. В последна сметка визитата на Пелоси е доста по-агресивен ход от комерсиалните войни на Тръмп.
И най-после, половин зложелател е Иран. И двете американски партии считат Иран за зложелател, само че в случай че републиканците са за недвусмислено твърда политика, демократите през днешния ден се пробват да договорят нуклеарна договорка с Иран. Твърдата политика на Техеран (който не има вяра на Америка) и не по-малко твърдата позиция на Съединени американски щати (отказващи да отстранен санкциите) обаче съществено усложняват процеса на подписване на договорка. И в случай че Вашингтон реши, че няма да има договорка, тогава той може да се опита да провежда боен спор с Техеран.
„ Американците не са напуснали Сирия. Присъствието им там е дестабилизиращ фактор, който елементарно може да бъде преобразуван в нов кръг от военно напрежение “, напомня интернационалният публицист Абас Джума.
Друга евентуална конфликтна точка е Ирак, където забележителна част от локалните шиити, отпред с проповедника Муктада ас Садр, са за отдръпването на страната от иранската сфера на въздействие. Ас Садр е подготвен да договаря със Саудитска Арабия и, както наподобява, със Съединени американски щати.
В същото време и двата спора в постсъветското пространство и с „ враговете “ на Съединени американски щати преследват друга – трета цел. Вашингтон желае да покаже на всички - Русия, Китай, " световния Юг ", своите съдружници и клиенти - американската мощност и благоприятни условия. Възможности както за разпалване на спорове, по този начин и (ако е необходимо) за тяхното потушаване. Америка се пробва да показва, че към момента е суперсила и че опитът на редица страни да изолират Америка в интернационален проект поради нейното държание и неуважение на интернационалното право няма да докара до нищо положително.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ