С тържествена военна церемония пред паметника на цар Александър II

С тържествена военна гала пред паметника на цар Александър II на Бунарджика,  молебен в катедралния храм „ Успение Богородично “, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, панихида за починалите за свободата на България герои на Паметника на опълченците на Централни гробища, Пловдив уважи Националния празник на България – Трети март и 145 години от Освобождението на България от османско господство.

Членовете на комитет „ Родолюбие “ в униформи и носии и тази година поведоха пловдивчани в шествието „ Поход на свободата “ до върха на Бунарджика, под знамената на българското опълчение. Стотици пловдивчани изкачиха хълма, с цел да почетат героите, починали за Освобождението на България и да развеят българския трикольор.

Пред паметника на Александър II  присъстваха Кметът на Пловдив Здравко Димитров, регионалният шеф доктор Ангел Стоев, генерал-майор Явор Матеев, Председателят на общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметовете Йордан Ставрев, Тодор Чонов, Пламен Панов, кметовете на региони, общински съветници, представители на публични и политически организации, медии.

Тържественият боен строй бе признат от военачалник – майор Явор Матеев, пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ на Българската войска и шеф на гарнизон Пловдив. Официалното слово във връзка  145-та годишнина от Освобождението на България произнесе българският стихотворец, публицист, публицист и драматург Александър Секулов.

Преди него, водещият Христо Христов, един от най-хубавите български рецитатори, сложи началото на честването с енергично осъществяване на „ Опълченците на Шипка “ от Иван Вазов, каквато е традицията на този ден от дълги години.  В церемонията по полагане на венци и цветя участваха внушителен взвод, венценосци и боен духов оркестър и членовете на Комитет „ Родолюбие “, които сервираха „ Гирлянд на славата “.

С рухване на колене и минута мълчания присъстващите публични лица, военни и жители уважиха паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободна България. Положени бяха венци и цветя от държавни и общински институции, политически партии, почетни консули, сдружения, военни формирования, студентски организации, образователни заведения, патриотични организации, придвижвания и клубове, както и от стотиците признателни жители.

В 13.30 часа на паметника на Опълченците в Централен гробищен парк, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, дружно със свещеници отслужи панихида. След църковния обред бяха положени венци и с рухване на колене и едноминутно безмълвие, бе отдадена респект към опълченците. Във войната, дарила на измъчения български народ чаканата 500 години независимост, са взели участие към 7000 български опълченци, които под Самарското знаме са водили люти боеве на Шипка и други места на кървави сражения.

Тази вечер от 18.30 ч. на пл. „ Централен “ стартира Тържествената инспекция – заря във връзка Националния празник, с присъединяване на военни формирования от гарнизон Пловдив. Тя ще бъде ръководена от военачалник –майор Явор Матеев, който ще произнесе слово. Ролята на диктор на инспекцията – заря ще извърши артистът от Драматичен спектакъл Пловдив Петър Тосков.

През деня във връзка празника, Община Пловдив провежда два концерта с вход свободен за пловдивчани и посетители на града. Концертът на Биг Бенд Пловдив с диригент Николай Гешев и солисти – надарените ученици на музикалната школа „ Арт войс център “ – Пловдив, с началник Румяна Иванова се организира на обяд на пл. „ Стефан Стамболов “. В 16.30 ч. на същото място празничен концерт ще изнесе Ансамбъл  „ Тракия “ с  гл. худ. началник проф. Даниела Дженева .

  Вижте цялостния текст на словото на Александър Секулов:

  ВЯРВАМ В СТРОИТЕЛНИЯ ПАТОС НА БЪЛГАРИНА

Скъпи жители на Пловдив,

Скъпи братя и сестри българи,

през днешния ден,  на националният празник на страната, нормално се приказва патетично, цитират се обстоятелства от гордото историческо минало, викат се духовете на националните ни герои. Позволете ми, обаче, да се отклоня от обичайния висок звук и най-просто, по човешки да споделя с вас един въпрос, който ме изтезава: по какъв начин и за какво започнахме толкоз доста да ненавиждаме – другите, а и себе си?

Признавам, нямам отговор на въпроса по какъв начин започнахме, всички ние, да градим визията си за света и за самите себе си посредством ненавистта към другите, към отричането на отсрещния човек? Как се получи по този начин, че две десетилетия след опиянението от рухването на стените още веднъж у нас се роди желанието индивида, с който не сме съгласни, индивида, който не е склонен с нас, да го няма? Да чуваме от ден на ден апели за физическо унищожаване, за изличаване?

Как се случи по този начин, че даже гибелта на човек, който не харесваме, става мотив за зложелателство, за самобитно доволство? Как ще живеем под едно небе, в една татковина, за едно родно място, когато всички се записахме в партията на омразата? Как още веднъж станахме непогрешими, непоколебими, стоманени хора, уверени, че сме пратеници на небесата, които с огън и меч ще възцаряват истина и ред?

Нима имаме заблуда, че ще съградим себе си, ненавиждайки някого или нещо? Не си ли научихме историческия урок, че не можем да живеем в постройка, в чиито основи стои вградена жертва? Какво още би трябвало да ни се случи като нация, с цел да разберем, че публичния строеж би трябвало да се подвига с разум, с самообладание, с проект, най-много, а не с принасяне на почтени жертви, които държат зидовете?

Скъпи съграждани, в зданията, построени посредством вграждане на човешки души, не може да се живее. Невинните мъртви викат и ние, живите оглушаваме в сходни здания. Затова единствената дума, която ми идва в днешния ден и която може да е нашето избавление, е помиряване. Наше, персонално, човешко примирение и изцяло публично помиряване. Да чуем другия. И другия да ни чуе.

Който издигне знамето на националното помиряване, ще бъде запомнен.

Който издигне знамето на вътрешното си примирение, ще се избави.

Спешно, обезверено и неотложно би трябвало да спрем верижното раздробяване на публичните ни връзки. От това верижно раздробяване се ражда нуклеарна ненавист. Стронция на тази ненавист посипва земята ни, която, позволете да ви припомня, е земен парадайс и никой не се съмнява в това.

Не съм към този момент доверчив човек, нямам доверие повече в утопии, още по-малко – в революционери, които се пробват да ги ползват посредством принуждение. Вярвам в спокойния строителен възторг на българина, съградил чудеса. На националните си герои годишно отдаваме благодарност и любов. Дължим същото и на националните си строителите.

Братя и сестри,  реверанс на героите и дано се научим да ценим и помним строителите на актуалната българска страна!

Честит празник!

  Александър Секулов