Д-р Брънзалов: Твърдението „болниците източват Касата“ е спекулативно
С ръководителя на БЛС доктор Николай Брънзалов беседваме за бюджета на НЗОК, финансирането на опазването на здравето и експанзията против медицинския личен състав.
Д-р Брънзалов, към този момент имаме здравен министър в постоянно държавно управление. Какви са упованията Ви от доцент Силви Кирилов?
Познавам доцент Кирилов като рационален и свестен човек, добър експерт. Мисля, че ще работим добре дружно. Много неща могат да бъдат реализирани, в случай че има предпочитание и разговор.
Достатъчно ли е нарастването от 16,5% на бюджета на НЗОК, с цел да бъдат покрити разноските в опазването на здравето през 2025 година?
Това нарастване на бюджета е основано на избрани финансови фактори – растежа на Брутният вътрешен продукт и растежа на здравноосигурителните вноски, които са свързани с новия размер на минималната работна заплата. Парите за здраве се получават от съответния % от Брутният вътрешен продукт на страната за опазване на здравето и уповавам се, спазвайки Закона за здравното обезпечаване, от предстоящите приходи от здравни вноски на българските жители.
Доколкото ми е известно, няма растеж в % на здравно обезпечаване, няма и растеж в %, отделян от Брутният вътрешен продукт. Така че това, което виждаме като по този начин наречено нарастване, в действителност е това, което се следи и във всички останали браншове. Там има покачване на разноските, съизмеримо с растежа или прогнозата за напредък на българската стопанска система и растежа на приходите в бюджета.
Истината е, че няма по какъв начин да приказваме за „ огромен скок “ във финансирането на здравната система. Процентът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето към момента е малко над 5% и той е най-ниският в Европейски Съюз. Във всички европейски страни разноските за здраве през последните години се усилват фрапантно. Средно в Европейски Съюз съотношението на настоящите разноски за опазване на здравето към Брутният вътрешен продукт е над 10%. В Австрия, която е съизмерима с нас като население и територия, се отделят над 11% от Брутният вътрешен продукт за здраве. Като за 2022 година Брутният вътрешен продукт там е бил 448 милиарда евро. За съпоставяне, за същия интервал у нас той е 168 милиарда евро. Данните за 2024 година не са доста по-различни. Опасявам се, че без да има покачване на приходите на Касата, всяко нещо, което се заплаща от нея, ще бъде за сметка на труда на лекарите и медицинските сестри.
В бюджета за 2025 година е изработен опит за уравновесено систематизиране на разноските по пера и са непокътнати в същите пропорции като предходната година. Общото нарастване на болничната здравна помощ да вземем за пример е с 589 млн. лева За 2024 година осъществяването надвишава бюджета за 2024 година с към 453 млн. лева Така действителното нарастване, което остава в перото за болнична помощ, е 136 млн. лева При растеж на минималната работна заплата, режийни и консумативи, действително нарастване няма. Опасявам се, че освен това състояние отново ще бъде надхвърлен бюджетът за болнична помощ в последното тримесечие на 2025 година
Започнах с болнична помощ, тъй като там е най-фрапантното надвишаване при осъществяването на бюджета на НЗОК за 2024 година Твърдението обаче, че има преразход в болнична помощ, е ненапълно спекулативно. Недостиг има за всички действия, заплащани от НЗОК. В ПИМП с към 2,2 млн. лева, в СИМП – 8 млн. лева, за медицински произведения 25 млн. лева Единствено в МДД има излишък, само че от 60 млн. лева през 2023 година, в този момент са 13 млн. лева, само че тук би трябвало спомагателен разбор за какво е образуван този излишък.
По данни на IQVIA първите три тримесечия на годината не престават да бъдат белязани от забележителен растеж на продажбите на медикаменти (със и без рецепта) - 13.8% в стойност по отношение на същия интервал на 2023 година Така пазарът на лекарства доближава 2.26 милиарда евро продажби от търговци на едро към аптеки и лечебни заведения. През интервала аптечният пазар или продажбите на дребно реализират растеж 9.6% в стойност, до момента в който болничният пазар, който е доста по-малък от аптечния, с купени лекарства на стойност 697.58 млн. евро продължава да бележи солидни двуцифрени растежи, които доближават 24.6% в стойност по отношение на първите девет месеца на 2023 година Трябва да кажем, че изброеното нагоре ни дава опция да създадем обосновано съмнение, че евентуално се касае за увеличени потребности на популацията, а освен за нерегламентирани действия.
Каква обаче е повода и за тези 300 000 пациенти повече?
От една страна ние постоянно сме упорствали за изместване на тежестта от болничната в извънболничната помощ, защото част от тези приети в болница пациенти биха могли да бъдат лекувани в извънболничната помощ. С плана за бюджет на НЗОК за 2025 година не виждаме да бъде спазена тази наклонност, а просто се резервира статуквото.
Има обаче и справедливи индикатори за по-голям брой хоспитализации. Ние сме със застаряващо население, огромен % от пациентите са полиморбидни и във всеки един миг при тях може да се наложи хоспитализация заради декомпенсация на положението им. Пост-COVID затрудненията също оказват въздействие.
По-голяма тежест за нараствания брой хоспитализации обаче има решението на Конституционен съд, с което болничните предели бяха оповестени за противоконституционни – това ненапълно изсветли обстановката в опазването на здравето. Стана ясно, че в цялата система има дефицит на средства, а не преразход. Досега изкуствено се показваше, че тези средства стигат, чрез въведени регулации за сметка за българските пациенти и лекари. Винаги сме упорствали, че контролът би трябвало да е предпазен, а не нещо да се случи, да минат 6 месеца и чак тогава да се вършат инспекции и разбори. Провели сме срещи както с министъра на опазването на здравето, по този начин и с шефа на НЗОК по отношение на опциите за възстановяване на предварителния надзор. Спекулативно е изказванието, че сътрудниците от болнична помощ „ източват ” Касата. Има пациенти, които се нуждаят от чести рехоспитализации, тъй като са в мощно повредено общо положение и би трябвало да бъдат лекувани в болница, и не може да се твърди, че с тях се източва Здравната каса.
Удовлетворени ли сте от решението биомаркерните проби да бъдат включени в перото за медицински произведения?
Решението за възнаграждение на биомаркерното тестване е типичен образец за вкарване на активност за възнаграждение от Здравния фонд без прелиминарен и подробен разбор на разноските, който да подсигурява успеваемост, резистентност и правдивост при разпределението на обществени средства. Към този миг има доста проучвания, които се заплащат от пациентите и не са покрити от Касата и на моето бюро стоят оферти от най-малко 3-4 борда по специалности по какъв начин да бъдат заплащани проучвания, които са извънредно значими за здравето на пациентите. Например за пренаталната диагностика са нужни към 13 млн. лева годишно. Тя касае към 6500 недоносени деца годишно и обгръща огромен брой заболявания. С осъществяването й в бъдеще и на фамилиите на тези деца, и на Фонда ще бъдат спестени големи суми.
Биомаркерното тестване не може да влезе в групата на тези проучвания и да им се даде код. Правят се опити това да бъде заобиколено, като против някои кодове стоят доста общи понятия като „ генетичен разбор “, който може да е на цена 2000, 3000 или 5000 лева Един от типовете подобен разбор е „ изчерпателно геномно секвениране “, което нито едно страна в Европейски Съюз не реимбурсира, тъй като е извънредно скъпо. И на фона на очертаващ се недостиг за идната година да бъде договаряна нова процедура е неприемливо. До момента тези проби бяха заплащани от компаниите и това е напълно обикновено. Със заплащането им от здравния фонд не се икономисват разноски на пациентите, а икономисват едно заплащане на фармацевтичните компании. Не знам по какъв начин бих могъл да обясня на един пациент, на който би трябвало да му се направи да вземем за пример гръбначна интервенция за подсилване на прешлените, че той би трябвало да заплати няколко хиляди лв., а в същия миг да се знае, че тест, който в никакъв случай не е бил плащан от пациентите, се покрива от Касата.
Като решение за казуса с недофинансирането на системата Вие оферирате да бъде увеличена здравната вноска. Кога би могло да се случи това и при какви условия?
През 2024 година всички пера по бюджета на Касата бяха превишени, а има непрекъснато предпочитание за вкарване на нови действия, заплащани от Здравния фонд. Факт е, че с цел да могат да действат, лечебните заведения се нуждаят от по-добро финансиране. Няма в Европа подобен фонд, който да покрива толкоз разнородни здравноосигурителни заплащания с 8% вноска. Ние желаем един фонд да покрива безусловно всичко. Само установявам, че парите за здраве не доближават. Трябва да се намерения по какъв начин да се дофинансира здравната система. Ако желаеме да имаме положително опазване на здравето, положителни лекари, положителни експерти по здравни грижи, задоволителни на брой, би трябвало да се намерения за по-добро финансиране на системата и това няма по какъв начин да го създадем със здравна вноска от 8% и с толкоз невисок % от Брутният вътрешен продукт, отделян за опазване на здравето.
Д-р Брънзалов, от години БЛС води акция против експанзията към медици. Беше реализирано и съглашение с прокуратурата за по-бързи и ефикасни дейности при тези закононарушения. В началото на годината обаче бяхме очевидци на побой над охранител в ЦСМП-София, а нападателят беше пуснат на независимост с мярка „ подписка “. Как си обяснявате това деяние на прокуратурата?
За мен в тази ситуация е налице очевидно заобикаляне на закона или не знам по какъв начин да го нарека, дискриминация по отношение на хората, които работят в областта на опазването на здравето. Бяхме очевидци на едно брутално отношение. Този хулиган, който прескача заграждения, влиза в офиса на охранителя, пребива го, троши стол върху него и му избива няколко зъба, което е междинна телесна щета, тъй като е нарушено съзъбието и нападнатият е изгубил органи… Това е доста тежко закононарушение, което на всичкото от горната страна е снимано на камера. За мен е безусловно неразбираемо за какво е пуснат, за какво е квалифицирано като лека телесна щета. За страдание отново единствено установяваме недопустимостта на това държание, тъй като след освобождението против „ подписка “ на нападателя и квалифицирането на контузията като „ лека телесна щета “ това приказва за безусловно неглижиране на експанзията против медици и медицински личен състав от страна на правосъдната система. Преди време от БЛС открихме „ алена “ линия, с цел да може по-бързо да доближава информацията до прокуратурата при проявена експанзия против медици и да се вземат съответните ограничения. Аз обаче съм мощно смутен от взетите ограничения при този случай, тъй като това демонстрира, че нямаме съответна правораздавателна система и за следващ път тежка експанзия против човек, работещ в опазването на здравето, ще остане без последици.
Д-р Брънзалов, към този момент имаме здравен министър в постоянно държавно управление. Какви са упованията Ви от доцент Силви Кирилов?
Познавам доцент Кирилов като рационален и свестен човек, добър експерт. Мисля, че ще работим добре дружно. Много неща могат да бъдат реализирани, в случай че има предпочитание и разговор.
Достатъчно ли е нарастването от 16,5% на бюджета на НЗОК, с цел да бъдат покрити разноските в опазването на здравето през 2025 година?
Това нарастване на бюджета е основано на избрани финансови фактори – растежа на Брутният вътрешен продукт и растежа на здравноосигурителните вноски, които са свързани с новия размер на минималната работна заплата. Парите за здраве се получават от съответния % от Брутният вътрешен продукт на страната за опазване на здравето и уповавам се, спазвайки Закона за здравното обезпечаване, от предстоящите приходи от здравни вноски на българските жители.
Доколкото ми е известно, няма растеж в % на здравно обезпечаване, няма и растеж в %, отделян от Брутният вътрешен продукт. Така че това, което виждаме като по този начин наречено нарастване, в действителност е това, което се следи и във всички останали браншове. Там има покачване на разноските, съизмеримо с растежа или прогнозата за напредък на българската стопанска система и растежа на приходите в бюджета.
Истината е, че няма по какъв начин да приказваме за „ огромен скок “ във финансирането на здравната система. Процентът от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето към момента е малко над 5% и той е най-ниският в Европейски Съюз. Във всички европейски страни разноските за здраве през последните години се усилват фрапантно. Средно в Европейски Съюз съотношението на настоящите разноски за опазване на здравето към Брутният вътрешен продукт е над 10%. В Австрия, която е съизмерима с нас като население и територия, се отделят над 11% от Брутният вътрешен продукт за здраве. Като за 2022 година Брутният вътрешен продукт там е бил 448 милиарда евро. За съпоставяне, за същия интервал у нас той е 168 милиарда евро. Данните за 2024 година не са доста по-различни. Опасявам се, че без да има покачване на приходите на Касата, всяко нещо, което се заплаща от нея, ще бъде за сметка на труда на лекарите и медицинските сестри.
В бюджета за 2025 година е изработен опит за уравновесено систематизиране на разноските по пера и са непокътнати в същите пропорции като предходната година. Общото нарастване на болничната здравна помощ да вземем за пример е с 589 млн. лева За 2024 година осъществяването надвишава бюджета за 2024 година с към 453 млн. лева Така действителното нарастване, което остава в перото за болнична помощ, е 136 млн. лева При растеж на минималната работна заплата, режийни и консумативи, действително нарастване няма. Опасявам се, че освен това състояние отново ще бъде надхвърлен бюджетът за болнична помощ в последното тримесечие на 2025 година
Започнах с болнична помощ, тъй като там е най-фрапантното надвишаване при осъществяването на бюджета на НЗОК за 2024 година Твърдението обаче, че има преразход в болнична помощ, е ненапълно спекулативно. Недостиг има за всички действия, заплащани от НЗОК. В ПИМП с към 2,2 млн. лева, в СИМП – 8 млн. лева, за медицински произведения 25 млн. лева Единствено в МДД има излишък, само че от 60 млн. лева през 2023 година, в този момент са 13 млн. лева, само че тук би трябвало спомагателен разбор за какво е образуван този излишък.
По данни на IQVIA първите три тримесечия на годината не престават да бъдат белязани от забележителен растеж на продажбите на медикаменти (със и без рецепта) - 13.8% в стойност по отношение на същия интервал на 2023 година Така пазарът на лекарства доближава 2.26 милиарда евро продажби от търговци на едро към аптеки и лечебни заведения. През интервала аптечният пазар или продажбите на дребно реализират растеж 9.6% в стойност, до момента в който болничният пазар, който е доста по-малък от аптечния, с купени лекарства на стойност 697.58 млн. евро продължава да бележи солидни двуцифрени растежи, които доближават 24.6% в стойност по отношение на първите девет месеца на 2023 година Трябва да кажем, че изброеното нагоре ни дава опция да създадем обосновано съмнение, че евентуално се касае за увеличени потребности на популацията, а освен за нерегламентирани действия.
Каква обаче е повода и за тези 300 000 пациенти повече?
От една страна ние постоянно сме упорствали за изместване на тежестта от болничната в извънболничната помощ, защото част от тези приети в болница пациенти биха могли да бъдат лекувани в извънболничната помощ. С плана за бюджет на НЗОК за 2025 година не виждаме да бъде спазена тази наклонност, а просто се резервира статуквото.
Има обаче и справедливи индикатори за по-голям брой хоспитализации. Ние сме със застаряващо население, огромен % от пациентите са полиморбидни и във всеки един миг при тях може да се наложи хоспитализация заради декомпенсация на положението им. Пост-COVID затрудненията също оказват въздействие.
По-голяма тежест за нараствания брой хоспитализации обаче има решението на Конституционен съд, с което болничните предели бяха оповестени за противоконституционни – това ненапълно изсветли обстановката в опазването на здравето. Стана ясно, че в цялата система има дефицит на средства, а не преразход. Досега изкуствено се показваше, че тези средства стигат, чрез въведени регулации за сметка за българските пациенти и лекари. Винаги сме упорствали, че контролът би трябвало да е предпазен, а не нещо да се случи, да минат 6 месеца и чак тогава да се вършат инспекции и разбори. Провели сме срещи както с министъра на опазването на здравето, по този начин и с шефа на НЗОК по отношение на опциите за възстановяване на предварителния надзор. Спекулативно е изказванието, че сътрудниците от болнична помощ „ източват ” Касата. Има пациенти, които се нуждаят от чести рехоспитализации, тъй като са в мощно повредено общо положение и би трябвало да бъдат лекувани в болница, и не може да се твърди, че с тях се източва Здравната каса.
Удовлетворени ли сте от решението биомаркерните проби да бъдат включени в перото за медицински произведения?
Решението за възнаграждение на биомаркерното тестване е типичен образец за вкарване на активност за възнаграждение от Здравния фонд без прелиминарен и подробен разбор на разноските, който да подсигурява успеваемост, резистентност и правдивост при разпределението на обществени средства. Към този миг има доста проучвания, които се заплащат от пациентите и не са покрити от Касата и на моето бюро стоят оферти от най-малко 3-4 борда по специалности по какъв начин да бъдат заплащани проучвания, които са извънредно значими за здравето на пациентите. Например за пренаталната диагностика са нужни към 13 млн. лева годишно. Тя касае към 6500 недоносени деца годишно и обгръща огромен брой заболявания. С осъществяването й в бъдеще и на фамилиите на тези деца, и на Фонда ще бъдат спестени големи суми.
Биомаркерното тестване не може да влезе в групата на тези проучвания и да им се даде код. Правят се опити това да бъде заобиколено, като против някои кодове стоят доста общи понятия като „ генетичен разбор “, който може да е на цена 2000, 3000 или 5000 лева Един от типовете подобен разбор е „ изчерпателно геномно секвениране “, което нито едно страна в Европейски Съюз не реимбурсира, тъй като е извънредно скъпо. И на фона на очертаващ се недостиг за идната година да бъде договаряна нова процедура е неприемливо. До момента тези проби бяха заплащани от компаниите и това е напълно обикновено. Със заплащането им от здравния фонд не се икономисват разноски на пациентите, а икономисват едно заплащане на фармацевтичните компании. Не знам по какъв начин бих могъл да обясня на един пациент, на който би трябвало да му се направи да вземем за пример гръбначна интервенция за подсилване на прешлените, че той би трябвало да заплати няколко хиляди лв., а в същия миг да се знае, че тест, който в никакъв случай не е бил плащан от пациентите, се покрива от Касата.
Като решение за казуса с недофинансирането на системата Вие оферирате да бъде увеличена здравната вноска. Кога би могло да се случи това и при какви условия?
През 2024 година всички пера по бюджета на Касата бяха превишени, а има непрекъснато предпочитание за вкарване на нови действия, заплащани от Здравния фонд. Факт е, че с цел да могат да действат, лечебните заведения се нуждаят от по-добро финансиране. Няма в Европа подобен фонд, който да покрива толкоз разнородни здравноосигурителни заплащания с 8% вноска. Ние желаем един фонд да покрива безусловно всичко. Само установявам, че парите за здраве не доближават. Трябва да се намерения по какъв начин да се дофинансира здравната система. Ако желаеме да имаме положително опазване на здравето, положителни лекари, положителни експерти по здравни грижи, задоволителни на брой, би трябвало да се намерения за по-добро финансиране на системата и това няма по какъв начин да го създадем със здравна вноска от 8% и с толкоз невисок % от Брутният вътрешен продукт, отделян за опазване на здравето.
Д-р Брънзалов, от години БЛС води акция против експанзията към медици. Беше реализирано и съглашение с прокуратурата за по-бързи и ефикасни дейности при тези закононарушения. В началото на годината обаче бяхме очевидци на побой над охранител в ЦСМП-София, а нападателят беше пуснат на независимост с мярка „ подписка “. Как си обяснявате това деяние на прокуратурата?
За мен в тази ситуация е налице очевидно заобикаляне на закона или не знам по какъв начин да го нарека, дискриминация по отношение на хората, които работят в областта на опазването на здравето. Бяхме очевидци на едно брутално отношение. Този хулиган, който прескача заграждения, влиза в офиса на охранителя, пребива го, троши стол върху него и му избива няколко зъба, което е междинна телесна щета, тъй като е нарушено съзъбието и нападнатият е изгубил органи… Това е доста тежко закононарушение, което на всичкото от горната страна е снимано на камера. За мен е безусловно неразбираемо за какво е пуснат, за какво е квалифицирано като лека телесна щета. За страдание отново единствено установяваме недопустимостта на това държание, тъй като след освобождението против „ подписка “ на нападателя и квалифицирането на контузията като „ лека телесна щета “ това приказва за безусловно неглижиране на експанзията против медици и медицински личен състав от страна на правосъдната система. Преди време от БЛС открихме „ алена “ линия, с цел да може по-бързо да доближава информацията до прокуратурата при проявена експанзия против медици и да се вземат съответните ограничения. Аз обаче съм мощно смутен от взетите ограничения при този случай, тъй като това демонстрира, че нямаме съответна правораздавателна система и за следващ път тежка експанзия против човек, работещ в опазването на здравето, ще остане без последици.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ