Анализ на Галъп: Кризата свършва, нова тройка на върха
С правителстовото на Росен Желязков политическата рецесия, почнала след митингите от 2020 година, е към своя край, а електоралните настройки демонстрират, че има нова тройка на политическият връх.
Безспорен лидее е ГЕРБ, само че второто място не е отредено към този момент са ПП-ДБ. За него се борят " Възраждане " и Движение за права и свободи - Ново начало. Партията на Пеевски задминава смяната с близо %.
Ето и цялостния разбор на " Галъп интернешънъл Болкан ":
През м. януари 2025 година, в българското общество се записват относително високи упования за позитивни промени за Европа и България от политиката на новия американски президент Доналд Тръмп. Така мислят близо една трета от респондентите - 30,4 %. По към една четвърт е делът на респондентите, които имат упования за отрицателни промени - 24,4 % или считат, че новият управнически екип във Вашингтон няма да донесе основни промени за нашата страна и европейските сътрудници - 25,6%. Това демонстрират данните от експресно национално представително изследване на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено в интервала 8-12 януари 2025 година с телефонно изявление на 800 пълнолетни жители.
На вътрешнополитическия терен към 12 януари 2025 година се следи следното разположение на политическите сили. ГЕРБ резервира солидна преднина пред останалите обединения в 51-то Народно събрание - 22,2%. За второто място има остра конкуренция - в самобитен " пакет " с незначителни разлики между тях са три политически сили: " Възраждане " - 12,1%, ДПС-Ново начало - 12,0% и ПП-ДБ - 11,6%. БСП-Обединена левица демонстрира стабилизиране на равнище 7,4%. АПС получава - 5,8, Има Такъв Народ - 4,5%, МЕЧ - 4,2, а " Величие " е под четирипроцентната преграда - 3,1%. Останалите дялове се разпределят сред обединения с заявена на този стадий поддръжка под един %.
През 2024 година на българската политическа сцена се очерта изострен недостиг на декларирани и на практика реализирани идеологически визии за развиването на
България, само че най-много - на произлизащите от тях постулиране, одобряване, разпространяване и придържане на политическите субекти
към избрана идеологическа ценностна система
Това се открои като един от главните проблеми на настоящата бъ лгарска политика и държавно ръководство в подтекста на държавните конфигурации от последните четири години, когато с лозунги за " смяна ", визията за политическото, а оттова и за публичното и икономическо развиване, беше сведена до постановки като " няма ляво, няма дясно " и " с леви ограничения - десни резултати ". Това се наслоява върху надалеч по-фундаменталния недостиг - неналичието на българска теория (или " българска фантазия " ), даваща посоката, концепцията и вероятността за персонално и публично развиване и благополучие на европейска България.
Задълбочи се присъщата за последните четири години наклонност политическото статукво да се консолидира основно в името на своето оцеляване, за сметка на публичния интерес. Теснопартийният нарцисизъм, властовите ползи и подмолните зависимости постоянно вземат връх над битката за " богатството и интереса " на жителите. Демократичният политически разговор беше
сменен от взаимно унищожителни партийни вражди,
" червени линии ", имагинерни разделения на " положителни сили и тъмни сили ". Всичко това получи обществена изява и в промененото отношение към политическите съперници, в политическото държание и в езика, който се използва от българския политически хайлайф. В този смисъл, политическото говорене, като власт и инструмент на властта, а и като нейно ефективно практикуване, се трансформира в отражение на мисълта, на морала, на душевността, а оттова и дефинира обществения облик на личността на голям брой водещи български политици.
В този подтекст, политическата толерантност на българските жители откри израз в редовно безучастие в изборния развой, довело до рекордно ниска изборна интензивност. Поради дейности и най-много бездействия на българския политическия " хайлайф ", интензивно участващите в политическия развой гласоподаватели бяха сведени до санитарния най-малко - до така наречен " твърди ядра " на главните политически партии. В същото време, това отвори пространство за партии-еднодневки и претенденти за нови политически " месии ".
Политическата връзка у нас през 2024 година беше на извънредно ниско равнище. Оценката за метода, по който властта споделяше с жителите по отношение на нуждата от взимане на едно или друго решение, въпросите кой поема отговорността и действителните задължения, какви са изгодите за нацията, за всеки български жител и прочие,
могат да бъдат оценени със " Среден 3 "
Поредицата служебни и постоянни държавни управления през последните четири години бяха най-слабите от информационна позиция (а и освен!), които са управлявали България след измененията. Те не съумяха да опишат пред обществеността в положителен аспект съвсем нито едно свое действително достижение.
Така да вземем за пример, даже несъмненият позитивен пробив с присъединението на България към Шенгенското пространство, потъна измежду море от отрицателни тълкования, свързани с първичната негова безрезултатност, макар че несъмнено това бе крачка напред и в вярната посока.
Политическата връзка не е изведена като значителен детайл в политическата конкуренция. За сметка на това в политическия развой се залага от ден на ден на популизъм, на политическа акция на терен, обвързвана и с нерегламентирани взаимоотношения с гласоподавателите, на политически клиентелизъм и разнообразни форми на политическа корупция. Станахме очевидци и участници в парадоксална обстановка, при която крайното обществено вербално опълчване се харесва на твърдите ядра - безогледната борба, даже откровените обиди, закани и обвинявания, импонират, радват и
разпалват пристрастеностите на твърдите ядра
от ден на ден. От друга страна обаче, същото това държание и език, отвращават, отблъскват, деморализират и демотивират голямата част от имащите право на глас български жители. Всичко това способства за самобитно окупиране на основна част от политическата интензивност от претенденти за нови " месии ", от хора, оплетени в зависимости, с проблеми с правораздаването, с непълен личностен престиж, с злепоставен в годините на прехода политически интегритет. Страстите и страстите на политическата сцена взеха връх над рационалното другарство сред самите политици, а също и сред политиците и гласоподавателите.
Основната тематика на " измененията ", " смяната " и " реформаторското " през 2024 година - правосъдната промяна, изживя своя предупреден провал заради неправилните цели и неправилния политически и юридически инструментариум, който ангажираните с нея политически сили приложиха. Кулминацията на този провал беше
опитът за конституционна проверка,
който беше анулиран съвсем напълно от конституционната пълномощия. Това беше и разумна последица от безапелационното несъобразяване на " реформаторите " с предварителните и най-вече негативни оценки и мнения, дадени от специалисти, от академичната юридическа общественост и от заинтригуваните страни. Въпреки съвсем консенсусната отрицателна оценка на препоръчаната " правосъдна промяна " и обвързваните с нея промени в Конституцията, никой от вносителите и от конюнктурното конституционно болшинство, по този начин и не съумя да притегли публичното, а и меродавното експертно мнение, на своя страна. С това завърши един политически цикъл, почнал към и след 2015 година, в който провеждането на таман този модел на " правосъдна промяна ", беше превърнато във " въпроса на въпросите " и в структуроопределящ фактор за политическия развой.
В резултат от анихилирания политически разговор и от неспособността на политическите сили в Народното събрание да построяват работещи болшинства, през 2024 година се задълбочиха прекалено редица
отрицателни трендове в системата на държавното ръководство.
Сред тях следва да бъдат откроени разтърсванията в административните процеси по усвояването на европейски фондове, усложненията с финансирането по Плана за възобновяване и резистентност, заплахата от овакантяване на страната от стратегически вложители, както и продължаващата наклонност за преобразяване на страната в нискобюджетна алкохолна туристическа дестинация. Все в този подтекст може да се преглежда и затормозяването на активността на десетки основни конституционни, регулаторни и контролни органи, породено от систематичното безучастие на Народното събрание, парламентарните партии и останалите виновни институции, които не попълниха състава им след приключване на техния законоустановен мандат. На процедура установихме, че политическата отговорност, при положение на ръководство на служебни държавни управления, освен е размита, тя просто не съществува. Зад служебния министър-председател няма политическа мощ, няма институционалност, а единствено една гола нова процедура, единствено непохватни и неумели занимания от страна на едно конюнктурно " болшинство " с фината материя на конституционното ръководство. И никакво външно интернационално доверие за резистентност на решенията и политиките.
В изискванията на политическата рецесия след 2020 година, в общественото пространство постоянно бяха стартирани тези, съгласно които е налице важен капацитет за активизиране на протестен и углавен избор. Тези прогнози не
откриха покритие с действителността и през миналата 2024 година Свидетелство за това е спадът в интереса и ангажираността на гласоподавателите за присъединяване в демократичния развой. Негласуващите станаха стабилно към 60 %. Би могло да се каже, че тези разнородни публични среди не гласоподават, тъй като не харесват никого,
разочаровани са от " своите ", омерзени са от " непознатите "
и заради това са изцяло отчуждени и демотивирани от политическото, намирайки способи да живеят и да се оправят с всекидневието, от позицията на незаинтересовани и пасивни очевидци на протичащото се на политическата сцена. Разбира се, това не значи, че под повърхността не съществува и инертен капацитет за осъзнаване на потребността от политическо посланичество. В средносрочна вероятност и при подобаващи политически условия, каквито през миналата 2024 година нямаше, би могло да се чака някаква част от тези 60% негласуващи българи да се самоорганизират и да основат нови политически субекти към новопоявили се водачи, учредени на избрана идеология. В кратковременен аспект обаче, с по-висока възможност е хипотезата, че част от този електорален капацитет може да бъде мобилизиран от появяването на радикални и/или про-авторитарни политически субекти, свързани с появяването на следващ нов " избавител ", " избавител ", интернет-гуру, самозванец или последовател на " хубавичко ръка " - все политически профили, които по предписание разчитат на деидеологизация на политиката ( " няма ляво, няма дясно " ) или пък на ограничение на демокрацията в името на " висши национални ползи ". Политическата рецесия след 2020 година като че ли открехна вратите за сходно политическо присъединяване и единствено нейното трайно превъзмогване през 2025 година би могло да предотврати заплахите, които то носи в изискванията на деморализирана народна власт и ниска демократична просвета. Такава рискова наклонност би могла да се засилва при ново нахлуване на страната в серпантина от политическа неустойчивост и липса на постоянно, определено по парламентарен път ръководство, които да получават и уместно " озвучаване " от съветските пропагандни разкази, ориентирани към ерозия на демократичния модел в Европа.
Наред с това, през 2024 година продължи фрустрацията на демократичния развой в страната. Следва да се означи обаче, че признаците на фасадна народна власт, на нерегламентирани въздействия върху ръководството, обозначавани от време на време като " дълбока страна " и " паралелна власт ", не се трансформират нито в съществена тематика по време на предизборните акции, нито в предмет на разумен политически разговор. Вместо това, на напред във времето се извеждат радикализация, при която политическите субекти се трансформират в самобитни " племена ", които не търсят конкуренция и конфликт на хрумвания и политики със своите съперници по пътя на разговора и договарянията в името на общото богатство, а водят война за взаимно заличаване за да получат по-голям дял от контрола върху обществените запаси. Към гореизложено следва да се прибави, че през миналата 2024 година в общественото пространство беше налагана интензивно тезата, че решението на политическата рецесия е в появяването на нов политически индивид, свързван, към този момент най-вече спекулативно, с президента Румен Радев и неговото обграждане.
Лансираше се изказванието, че подобен предполагаем политически индивид би разполагал с голям капацитет да промени значително политическата, а оттова и парламентарната настройка в страната. Въпреки интензивните опити да се генерира публично очакване за " президентска партия, която ще опустоши всичко ", гарнирана и с хрумвания за " смяна на политическия модел ", това не се случи. Тъкмо противоположното - вероятността от непосредствената реализация на подобен сюжет за развиване на политическата обстановка, беше обезвредена с превъзмогването на политическата рецесия, обвързвано с наченките на нормализация на политическия разговор и сформирането на многопартийно държавно болшинство, доминирано от спечелилата изборите партия ГЕРБ. Прочее, следва да се означи, че опитите да се възстановява в общественото пространство възгледът, който привързва един настоящ държавен глава към основаването на партиен план по време на неговия мандат, както и действителното позициониране на настоящия държавен глава като деен участник в междупартийните битки, ерозира конституционния статус на настоящия президент като неутрална власт с арбитражни функционалности по време на политическа рецесия. Трябва да се държи сметка, че тази ерозия е измежду факторите, катализирали политическата рецесия след 2020 година
Безспорен лидее е ГЕРБ, само че второто място не е отредено към този момент са ПП-ДБ. За него се борят " Възраждане " и Движение за права и свободи - Ново начало. Партията на Пеевски задминава смяната с близо %.
Ето и цялостния разбор на " Галъп интернешънъл Болкан ":
През м. януари 2025 година, в българското общество се записват относително високи упования за позитивни промени за Европа и България от политиката на новия американски президент Доналд Тръмп. Така мислят близо една трета от респондентите - 30,4 %. По към една четвърт е делът на респондентите, които имат упования за отрицателни промени - 24,4 % или считат, че новият управнически екип във Вашингтон няма да донесе основни промени за нашата страна и европейските сътрудници - 25,6%. Това демонстрират данните от експресно национално представително изследване на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено в интервала 8-12 януари 2025 година с телефонно изявление на 800 пълнолетни жители.
На вътрешнополитическия терен към 12 януари 2025 година се следи следното разположение на политическите сили. ГЕРБ резервира солидна преднина пред останалите обединения в 51-то Народно събрание - 22,2%. За второто място има остра конкуренция - в самобитен " пакет " с незначителни разлики между тях са три политически сили: " Възраждане " - 12,1%, ДПС-Ново начало - 12,0% и ПП-ДБ - 11,6%. БСП-Обединена левица демонстрира стабилизиране на равнище 7,4%. АПС получава - 5,8, Има Такъв Народ - 4,5%, МЕЧ - 4,2, а " Величие " е под четирипроцентната преграда - 3,1%. Останалите дялове се разпределят сред обединения с заявена на този стадий поддръжка под един %.
През 2024 година на българската политическа сцена се очерта изострен недостиг на декларирани и на практика реализирани идеологически визии за развиването на
България, само че най-много - на произлизащите от тях постулиране, одобряване, разпространяване и придържане на политическите субекти
към избрана идеологическа ценностна система
Това се открои като един от главните проблеми на настоящата бъ лгарска политика и държавно ръководство в подтекста на държавните конфигурации от последните четири години, когато с лозунги за " смяна ", визията за политическото, а оттова и за публичното и икономическо развиване, беше сведена до постановки като " няма ляво, няма дясно " и " с леви ограничения - десни резултати ". Това се наслоява върху надалеч по-фундаменталния недостиг - неналичието на българска теория (или " българска фантазия " ), даваща посоката, концепцията и вероятността за персонално и публично развиване и благополучие на европейска България.
Задълбочи се присъщата за последните четири години наклонност политическото статукво да се консолидира основно в името на своето оцеляване, за сметка на публичния интерес. Теснопартийният нарцисизъм, властовите ползи и подмолните зависимости постоянно вземат връх над битката за " богатството и интереса " на жителите. Демократичният политически разговор беше
сменен от взаимно унищожителни партийни вражди,
" червени линии ", имагинерни разделения на " положителни сили и тъмни сили ". Всичко това получи обществена изява и в промененото отношение към политическите съперници, в политическото държание и в езика, който се използва от българския политически хайлайф. В този смисъл, политическото говорене, като власт и инструмент на властта, а и като нейно ефективно практикуване, се трансформира в отражение на мисълта, на морала, на душевността, а оттова и дефинира обществения облик на личността на голям брой водещи български политици.
В този подтекст, политическата толерантност на българските жители откри израз в редовно безучастие в изборния развой, довело до рекордно ниска изборна интензивност. Поради дейности и най-много бездействия на българския политическия " хайлайф ", интензивно участващите в политическия развой гласоподаватели бяха сведени до санитарния най-малко - до така наречен " твърди ядра " на главните политически партии. В същото време, това отвори пространство за партии-еднодневки и претенденти за нови политически " месии ".
Политическата връзка у нас през 2024 година беше на извънредно ниско равнище. Оценката за метода, по който властта споделяше с жителите по отношение на нуждата от взимане на едно или друго решение, въпросите кой поема отговорността и действителните задължения, какви са изгодите за нацията, за всеки български жител и прочие,
могат да бъдат оценени със " Среден 3 "
Поредицата служебни и постоянни държавни управления през последните четири години бяха най-слабите от информационна позиция (а и освен!), които са управлявали България след измененията. Те не съумяха да опишат пред обществеността в положителен аспект съвсем нито едно свое действително достижение.
Така да вземем за пример, даже несъмненият позитивен пробив с присъединението на България към Шенгенското пространство, потъна измежду море от отрицателни тълкования, свързани с първичната негова безрезултатност, макар че несъмнено това бе крачка напред и в вярната посока.
Политическата връзка не е изведена като значителен детайл в политическата конкуренция. За сметка на това в политическия развой се залага от ден на ден на популизъм, на политическа акция на терен, обвързвана и с нерегламентирани взаимоотношения с гласоподавателите, на политически клиентелизъм и разнообразни форми на политическа корупция. Станахме очевидци и участници в парадоксална обстановка, при която крайното обществено вербално опълчване се харесва на твърдите ядра - безогледната борба, даже откровените обиди, закани и обвинявания, импонират, радват и
разпалват пристрастеностите на твърдите ядра
от ден на ден. От друга страна обаче, същото това държание и език, отвращават, отблъскват, деморализират и демотивират голямата част от имащите право на глас български жители. Всичко това способства за самобитно окупиране на основна част от политическата интензивност от претенденти за нови " месии ", от хора, оплетени в зависимости, с проблеми с правораздаването, с непълен личностен престиж, с злепоставен в годините на прехода политически интегритет. Страстите и страстите на политическата сцена взеха връх над рационалното другарство сред самите политици, а също и сред политиците и гласоподавателите.
Основната тематика на " измененията ", " смяната " и " реформаторското " през 2024 година - правосъдната промяна, изживя своя предупреден провал заради неправилните цели и неправилния политически и юридически инструментариум, който ангажираните с нея политически сили приложиха. Кулминацията на този провал беше
опитът за конституционна проверка,
който беше анулиран съвсем напълно от конституционната пълномощия. Това беше и разумна последица от безапелационното несъобразяване на " реформаторите " с предварителните и най-вече негативни оценки и мнения, дадени от специалисти, от академичната юридическа общественост и от заинтригуваните страни. Въпреки съвсем консенсусната отрицателна оценка на препоръчаната " правосъдна промяна " и обвързваните с нея промени в Конституцията, никой от вносителите и от конюнктурното конституционно болшинство, по този начин и не съумя да притегли публичното, а и меродавното експертно мнение, на своя страна. С това завърши един политически цикъл, почнал към и след 2015 година, в който провеждането на таман този модел на " правосъдна промяна ", беше превърнато във " въпроса на въпросите " и в структуроопределящ фактор за политическия развой.
В резултат от анихилирания политически разговор и от неспособността на политическите сили в Народното събрание да построяват работещи болшинства, през 2024 година се задълбочиха прекалено редица
отрицателни трендове в системата на държавното ръководство.
Сред тях следва да бъдат откроени разтърсванията в административните процеси по усвояването на европейски фондове, усложненията с финансирането по Плана за възобновяване и резистентност, заплахата от овакантяване на страната от стратегически вложители, както и продължаващата наклонност за преобразяване на страната в нискобюджетна алкохолна туристическа дестинация. Все в този подтекст може да се преглежда и затормозяването на активността на десетки основни конституционни, регулаторни и контролни органи, породено от систематичното безучастие на Народното събрание, парламентарните партии и останалите виновни институции, които не попълниха състава им след приключване на техния законоустановен мандат. На процедура установихме, че политическата отговорност, при положение на ръководство на служебни държавни управления, освен е размита, тя просто не съществува. Зад служебния министър-председател няма политическа мощ, няма институционалност, а единствено една гола нова процедура, единствено непохватни и неумели занимания от страна на едно конюнктурно " болшинство " с фината материя на конституционното ръководство. И никакво външно интернационално доверие за резистентност на решенията и политиките.
В изискванията на политическата рецесия след 2020 година, в общественото пространство постоянно бяха стартирани тези, съгласно които е налице важен капацитет за активизиране на протестен и углавен избор. Тези прогнози не
откриха покритие с действителността и през миналата 2024 година Свидетелство за това е спадът в интереса и ангажираността на гласоподавателите за присъединяване в демократичния развой. Негласуващите станаха стабилно към 60 %. Би могло да се каже, че тези разнородни публични среди не гласоподават, тъй като не харесват никого,
разочаровани са от " своите ", омерзени са от " непознатите "
и заради това са изцяло отчуждени и демотивирани от политическото, намирайки способи да живеят и да се оправят с всекидневието, от позицията на незаинтересовани и пасивни очевидци на протичащото се на политическата сцена. Разбира се, това не значи, че под повърхността не съществува и инертен капацитет за осъзнаване на потребността от политическо посланичество. В средносрочна вероятност и при подобаващи политически условия, каквито през миналата 2024 година нямаше, би могло да се чака някаква част от тези 60% негласуващи българи да се самоорганизират и да основат нови политически субекти към новопоявили се водачи, учредени на избрана идеология. В кратковременен аспект обаче, с по-висока възможност е хипотезата, че част от този електорален капацитет може да бъде мобилизиран от появяването на радикални и/или про-авторитарни политически субекти, свързани с появяването на следващ нов " избавител ", " избавител ", интернет-гуру, самозванец или последовател на " хубавичко ръка " - все политически профили, които по предписание разчитат на деидеологизация на политиката ( " няма ляво, няма дясно " ) или пък на ограничение на демокрацията в името на " висши национални ползи ". Политическата рецесия след 2020 година като че ли открехна вратите за сходно политическо присъединяване и единствено нейното трайно превъзмогване през 2025 година би могло да предотврати заплахите, които то носи в изискванията на деморализирана народна власт и ниска демократична просвета. Такава рискова наклонност би могла да се засилва при ново нахлуване на страната в серпантина от политическа неустойчивост и липса на постоянно, определено по парламентарен път ръководство, които да получават и уместно " озвучаване " от съветските пропагандни разкази, ориентирани към ерозия на демократичния модел в Европа.
Наред с това, през 2024 година продължи фрустрацията на демократичния развой в страната. Следва да се означи обаче, че признаците на фасадна народна власт, на нерегламентирани въздействия върху ръководството, обозначавани от време на време като " дълбока страна " и " паралелна власт ", не се трансформират нито в съществена тематика по време на предизборните акции, нито в предмет на разумен политически разговор. Вместо това, на напред във времето се извеждат радикализация, при която политическите субекти се трансформират в самобитни " племена ", които не търсят конкуренция и конфликт на хрумвания и политики със своите съперници по пътя на разговора и договарянията в името на общото богатство, а водят война за взаимно заличаване за да получат по-голям дял от контрола върху обществените запаси. Към гореизложено следва да се прибави, че през миналата 2024 година в общественото пространство беше налагана интензивно тезата, че решението на политическата рецесия е в появяването на нов политически индивид, свързван, към този момент най-вече спекулативно, с президента Румен Радев и неговото обграждане.
Лансираше се изказванието, че подобен предполагаем политически индивид би разполагал с голям капацитет да промени значително политическата, а оттова и парламентарната настройка в страната. Въпреки интензивните опити да се генерира публично очакване за " президентска партия, която ще опустоши всичко ", гарнирана и с хрумвания за " смяна на политическия модел ", това не се случи. Тъкмо противоположното - вероятността от непосредствената реализация на подобен сюжет за развиване на политическата обстановка, беше обезвредена с превъзмогването на политическата рецесия, обвързвано с наченките на нормализация на политическия разговор и сформирането на многопартийно държавно болшинство, доминирано от спечелилата изборите партия ГЕРБ. Прочее, следва да се означи, че опитите да се възстановява в общественото пространство възгледът, който привързва един настоящ държавен глава към основаването на партиен план по време на неговия мандат, както и действителното позициониране на настоящия държавен глава като деен участник в междупартийните битки, ерозира конституционния статус на настоящия президент като неутрална власт с арбитражни функционалности по време на политическа рецесия. Трябва да се държи сметка, че тази ерозия е измежду факторите, катализирали политическата рецесия след 2020 година
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ