90 години библиотеката на София
С поредност от начинания Столичната библиотека посреща своя показателен рожден ден – 90 години от основаването и 90 години непрекъсната високоблагородна активност в името на книжовното благосъстояние на нацията ни. Юбилеят е под патронажа на Йорданка Фандъкова – кмет на София.
Събитията от богатата стратегия по отбелязване на годишнината започнаха още през предходната седмица, когато в Градската градина беше открита Фото-документална галерия „ Библиотеката на София 90 години в/и Града “ . До края на октомври столичани, разхождащи се по алеите пред Народния спектакъл, ще научат малко познати обстоятелства за централната част на града при започване на 20 век и в 30 платна (колажи от остарели и модерни снимки) ще се срещнат с историята на библиотеката, с построяването на на улиците и площад „ Славейков “, архитектурното и културно благосъстояние на този регион. Изложбата беше открита на 16 октомври от Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека), от Елица Баръмова-Барамó (художник) и Ана Анастасова (съставител).
За феновете на мемоарните четива е преди малко излязлата документална книга „ Моята София. Спомени от съвременниците “ , отдадена на 140 години от Освобождението на София. Mисиятa на Столична библиотека е да съхранява паметта на София и книжовното й благосъстояние. Книгата е формирана въз основата на цифровизираната версия на сп. „ Сердика “ (1937 – 1952). Материалите построяват образа на града през очите на съвременниците, сформират пъстра картина на софийското ежедневие в предишното. Статиите са показани с факсимилета, съпроводени с къси обяснителни бележки за създателите, измежду които са: Стефан Бобчев, Йордан Венедиков, Димитър Шишманов, Христо Бръзицов, Орлин Василев, Боне Хаджибонев, генералите Николский и Моссолов, както и стихотворения, отдадени на София, от Кирил Христов, Елисавета Багряна и Асен Разцветников.
За да се включат в юбилейните тържества, столичани биха могли да отделят време за няколко обществени събития:
• на 23 и 24 октомври в Американския център ще се състои Юбилейна научна конференция на тематика „ Библиотеката в / и града “ с присъединяване на авторитетни учени по библиотекознание, културология, социология, IT и други: проф. Михаил Неделчев, проф. Калин Янакиев, доцент Георги Лозанов, проф. Александър Кьосев, проф. Анна Кръстева – Нов български университет, проф. Вера Ганчева и задгранични посетители от Кипър, Сърбия и Македония.
• на 23 октомври от 18.00 ч. в изложба „ София “ на Столичната библиотека ще се открие „ Национално биенале на илюстрацията “ . С това събитие взаимно със уеб страницата „ Българска илюстрация ” се отбелязва и 50 години от първата национална галерия на българската илюстрация през далечната 1968 година Тогава в нея вземат участие едни от най-известните художници-илюстратори, измежду които Борислав Стоев, Евгени Босяцки, Любен Зидаров, Иван Кирков и други Техните илюстрации, непокътнати в книгите от богатия фонд на библиотеката, ще бъдат изложени в ретроспективната част на биеналето.
• на 24 октомври в Мраморното предверие на Столичната библиотека от 11.00 ч. ще се открие документалната галерия „ Съдбата на книгите “ , съдържаща „ задържани “, инкриминирани и избавени книги от фондовете на библиотеката. Ще бъдат показани книги с неповторимо полиграфично оформление, редки екземпляри, с подписи на известни персони, както и издания, които са конфискувани при обиски. Във фондовете ни се съхраняват библиотеките на Пенка Шишманова (съпруга на Димитър Шишманов и майка на шефа Панайот Савов), на Васил Пундев, Орлин Василев, Никола Балабанов, Кирил Христов, част от библиотеката на Иван Денкоглу и други
• на 24 октомври в Камерна зала „ България “ ще бъде кулминационната точка на тържествата посредством музикално-поетичната вечер „ Четем и свирим за Столична библиотека и нейните другари “ . Публиката ще има благоприятни условия да приветства микс от лирика и музика, дело на камерен отбор „ Софийски солисти “ с диригент Пламен Джуров, Георги Константинов, Михаил Белчев, Хайгашод Агасян, Валентина Радинска, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Стефан Вълдобрев, Елин Рахнев, Георги Георгиев от група „ Остава “, Анджела Родел, Иван Христов и други
Щрихи от историята
За рождена дата на Столична библиотека се счита 24.10.1928 година, когато е издадена уведомителната заповед на кмета ген. Владимир Вазов за основаването на Общински музей с три отдела: музей, списък и библиотека. Библиотеката стартира работа първа, тъй като с провъзгласяването на София за столица и с построяването на Столичната община към този момент се е събрала забележителна книжнина по градоустройство, стопанска система, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската активност. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.
През 1941 година общината изплаща специфична постройка за градска библиотека, музей и картинна изложба на пл. „ Бански “ 2, където има читалня с към 50 места, склад за 50 хиляди тома, заемна и помещение за градска картинна колекция. На 1 декември се открива Столичната градска библиотека и музей. На откриването приказват инж. Иван Иванов – кмет, Орлин Василев – шеф на библиотеката, проф. Васил Захариев – шеф на Държавната художествена академия, Стоян Чилингиров – ръководител на Съюза на писателите и други
При опустошителна бомбардировка на 30 март 1944 година постройката се подпалва и изгарят 40 хиляди тома. В София остават книгите за разпределяне и част от неописаните книги, които се съхраняват в мазето на Архитектурно-градоустройствената дирекция. На 1 май 1945 година библиотеката е отворена в постройката на ул. „ Славянска “ 13 – нов адрес след пожара.
Първият клон на библиотеката се открива на 27 декември 1948 година на мястото на опожарената някогашна постройка с фонд 17 507 тома. През 1953 година се открива Детски отдел с 29 350 тома. През 1954 година се появяват и две летни читални: в Парка на свободата и в парк „ Кирил и Методий “. През 1958-1959 година библиотеката се мести в постройката на ул. „ Гурко “ 1. Там през 1963 година е основан отдел „ Изкуство “, а през 1964 година е въведен свободен достъп в заемната. Подръчният фонд е 75 хиляди тома. През 1990 година проф. Михаил Неделчев предлага постройката на Градския комитет на Българска комунистическа партия на пл. „ Славейков “ 4 да се съобщи на Градската библиотека. Това става на 11 юни и през днешния ден постройката на пл. „ Славейков “ 4 и 4а е обичано място за деца и възрастни под името Столична библиотека.
Кой, какво и по какъв начин оживява този храм
Столичната библиотека е най-голямата обществена библиотека в страната с:
• фонд от над 1 200 000 книги, от които 250 000 на непознати езици;
• 51 хиляди читатели, от които половината са младежи до 28 год. възраст
• 500 хиляди гости годишно;
• над 450 хиляди заети книги,
Тук се намира най-богатият документален и информативен списък за историята и развиването на София, както и най-големият бранш за детска литература.
Библиотеката има 3 филиала: „ Люлин “, „ Сердика “ и „ Студентски град “. В допълнение през последните години по самодейност на Юлия Цинзова (директор от 2013 г.) породиха голям брой новаторски форми на активност: сътвори се първата в България мобилна библиотека – „ Библиобус “, който обикаля крайни квартали и села към София и дава книги на техните поданици. Вложиха се доста средства и старания, с цел да проработи съвременен Дигитален център. Значими интернационалните събития – конференции, министър председатели на книги, изложения, прожекции на филми – съпътстват активността на Американски и Руски център. Функционира Корейски ъгъл.
Голяма част от книжовното благосъстояние е цифровизирано и потребителите от целия свят имат достъп до електронния азбучник с 250 хиляди заглавия. През 2018 година е основана Дигитална платформа „ Сердика “, която съдържа цялостните текстове на книги, периодически издания и публикации, цифрови копия на картини и аудио записи от фонда. До този миг са показани над 1300 публикации, над 180 книги, 13 изложения – сбирки и 13 заглавия периодически издания. В платформата са включени и картички, фотоси, филми, документи, свързани с историята и развиването на София, нейните учебни заведения, читалища и културни институции. Предстои да бъде дадена опция на всеки искащ да даде свои материали по тематиката „ София “.
В осведомителния център се организират безвъзмездни курсове за компютърна просветеност.
Най-ценните експонати са събрани в отдела „ редки и скъпи книги “, където попадат 12 хиляди старопечатни и църковни книги, първия издания, книги с подписи.
Столичната библиотека има персоналната сбирка от 2055 книги на Константин Стоилов – министър-председател на България (1894 – 1899), дарена на библиотеката от неговите наследници. А бранш „ Изкуство “ разполага с близо 50 хиляди графични издания, албуми, ноти, аудио и видео записи и книги в региона на изкуството.
Дейността на екипа е многопосочна и последователно от храм на книгите Столичната библиотека се трансформира в културен център на София. Приоритети, по които продължава работата, включват: цифровизация на книжовното завещание, виртуални сбирки и културно-образователни артикули. Работи се по основаване на нови арт пространства в културната инфраструктура на града; образованието и популяризирането на четенето са задача за управлението. Затова към този момент няколко години се организират акции за изнасяне на книжовното благосъстояние измежду хората – посредством самодейностите „ Библиотека в парка “ и „ Библиотека в планината “. Комплексната активност на управлението намира израз в цифровата платформа „ Digital Sofia “, която показва сбирки от фондовете на трите културни института: Столична библиотека, Софийска градска художествена изложба и Регионалния исторически музей София, налични и за потребителите на европейската мрежа EUROPEANA.
Столична библиотека е притежател на Националната премия „ Хр. Г. Данов “ за принос в българската книжовна просвета и Наградата на Столична община за ярки достижения в региона на културата за 2018 година
Писателите за Столичната библиотека
Здравка Евтимова
„ Тя съставлява белите дробове на духа на София, тъй като тук всеки ще откри глътка благополучен въздух, което ще му разреши да бъде по-човечен, по-смел, по-силен. Затова с изключение на тези мощни бели дробове, тя е едно щастливо пристанище – по време на стихии духът ни постоянно може да се подслони тук, да откри това, което търси, да потъне в която книга желае, да се срещне с прелестните хора, работещи тук, тъй като те са другото измерение на библиотеката. “
Михаил Неделчев
„ За мен Столична библиотека е сакрално място. Не единствено тъй като съм роден напълно наоколо преди много години, само че и тъй като тя става все по-видима в тялото на града. Тя е място, където освен взимаш книги и вървиш да четеш книги, само че и място, където се събираме, тя е клуб, тя е център, изложбен салон, тя е доста, доста неща. И това е прелестно. “
Георги Господинов
„ Срещата сред книги и хора е в основата на културата. 90 години Столична библиотека, 30 от които помня персонално, правеше тъкмо това, слагаше камъни на културата, поставяше крайъгълен камък на културата при срещите на писатели, читатели и книги. Знам, че бъдещето принадлежи на библиотеките. Може в този момент да звучи мощно и необичайно, само че ние се връщаме към книгите и четенето, тъй като това е мудна просвета, тъй че те са част от бъдещето, те са спасението. Не инцидентно във всички филми при Апокалипсис хората се крият в библиотеките. “
Събитията от богатата стратегия по отбелязване на годишнината започнаха още през предходната седмица, когато в Градската градина беше открита Фото-документална галерия „ Библиотеката на София 90 години в/и Града “ . До края на октомври столичани, разхождащи се по алеите пред Народния спектакъл, ще научат малко познати обстоятелства за централната част на града при започване на 20 век и в 30 платна (колажи от остарели и модерни снимки) ще се срещнат с историята на библиотеката, с построяването на на улиците и площад „ Славейков “, архитектурното и културно благосъстояние на този регион. Изложбата беше открита на 16 октомври от Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека), от Елица Баръмова-Барамó (художник) и Ана Анастасова (съставител).
За феновете на мемоарните четива е преди малко излязлата документална книга „ Моята София. Спомени от съвременниците “ , отдадена на 140 години от Освобождението на София. Mисиятa на Столична библиотека е да съхранява паметта на София и книжовното й благосъстояние. Книгата е формирана въз основата на цифровизираната версия на сп. „ Сердика “ (1937 – 1952). Материалите построяват образа на града през очите на съвременниците, сформират пъстра картина на софийското ежедневие в предишното. Статиите са показани с факсимилета, съпроводени с къси обяснителни бележки за създателите, измежду които са: Стефан Бобчев, Йордан Венедиков, Димитър Шишманов, Христо Бръзицов, Орлин Василев, Боне Хаджибонев, генералите Николский и Моссолов, както и стихотворения, отдадени на София, от Кирил Христов, Елисавета Багряна и Асен Разцветников.
За да се включат в юбилейните тържества, столичани биха могли да отделят време за няколко обществени събития:
• на 23 и 24 октомври в Американския център ще се състои Юбилейна научна конференция на тематика „ Библиотеката в / и града “ с присъединяване на авторитетни учени по библиотекознание, културология, социология, IT и други: проф. Михаил Неделчев, проф. Калин Янакиев, доцент Георги Лозанов, проф. Александър Кьосев, проф. Анна Кръстева – Нов български университет, проф. Вера Ганчева и задгранични посетители от Кипър, Сърбия и Македония.
• на 23 октомври от 18.00 ч. в изложба „ София “ на Столичната библиотека ще се открие „ Национално биенале на илюстрацията “ . С това събитие взаимно със уеб страницата „ Българска илюстрация ” се отбелязва и 50 години от първата национална галерия на българската илюстрация през далечната 1968 година Тогава в нея вземат участие едни от най-известните художници-илюстратори, измежду които Борислав Стоев, Евгени Босяцки, Любен Зидаров, Иван Кирков и други Техните илюстрации, непокътнати в книгите от богатия фонд на библиотеката, ще бъдат изложени в ретроспективната част на биеналето.
• на 24 октомври в Мраморното предверие на Столичната библиотека от 11.00 ч. ще се открие документалната галерия „ Съдбата на книгите “ , съдържаща „ задържани “, инкриминирани и избавени книги от фондовете на библиотеката. Ще бъдат показани книги с неповторимо полиграфично оформление, редки екземпляри, с подписи на известни персони, както и издания, които са конфискувани при обиски. Във фондовете ни се съхраняват библиотеките на Пенка Шишманова (съпруга на Димитър Шишманов и майка на шефа Панайот Савов), на Васил Пундев, Орлин Василев, Никола Балабанов, Кирил Христов, част от библиотеката на Иван Денкоглу и други
• на 24 октомври в Камерна зала „ България “ ще бъде кулминационната точка на тържествата посредством музикално-поетичната вечер „ Четем и свирим за Столична библиотека и нейните другари “ . Публиката ще има благоприятни условия да приветства микс от лирика и музика, дело на камерен отбор „ Софийски солисти “ с диригент Пламен Джуров, Георги Константинов, Михаил Белчев, Хайгашод Агасян, Валентина Радинска, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Стефан Вълдобрев, Елин Рахнев, Георги Георгиев от група „ Остава “, Анджела Родел, Иван Христов и други
Щрихи от историята
За рождена дата на Столична библиотека се счита 24.10.1928 година, когато е издадена уведомителната заповед на кмета ген. Владимир Вазов за основаването на Общински музей с три отдела: музей, списък и библиотека. Библиотеката стартира работа първа, тъй като с провъзгласяването на София за столица и с построяването на Столичната община към този момент се е събрала забележителна книжнина по градоустройство, стопанска система, счетоводство, речници, справочни и други издания, подпомагащи общинската активност. Книжният фонд на библиотеката тогава е 5311 тома.
През 1941 година общината изплаща специфична постройка за градска библиотека, музей и картинна изложба на пл. „ Бански “ 2, където има читалня с към 50 места, склад за 50 хиляди тома, заемна и помещение за градска картинна колекция. На 1 декември се открива Столичната градска библиотека и музей. На откриването приказват инж. Иван Иванов – кмет, Орлин Василев – шеф на библиотеката, проф. Васил Захариев – шеф на Държавната художествена академия, Стоян Чилингиров – ръководител на Съюза на писателите и други
При опустошителна бомбардировка на 30 март 1944 година постройката се подпалва и изгарят 40 хиляди тома. В София остават книгите за разпределяне и част от неописаните книги, които се съхраняват в мазето на Архитектурно-градоустройствената дирекция. На 1 май 1945 година библиотеката е отворена в постройката на ул. „ Славянска “ 13 – нов адрес след пожара.
Първият клон на библиотеката се открива на 27 декември 1948 година на мястото на опожарената някогашна постройка с фонд 17 507 тома. През 1953 година се открива Детски отдел с 29 350 тома. През 1954 година се появяват и две летни читални: в Парка на свободата и в парк „ Кирил и Методий “. През 1958-1959 година библиотеката се мести в постройката на ул. „ Гурко “ 1. Там през 1963 година е основан отдел „ Изкуство “, а през 1964 година е въведен свободен достъп в заемната. Подръчният фонд е 75 хиляди тома. През 1990 година проф. Михаил Неделчев предлага постройката на Градския комитет на Българска комунистическа партия на пл. „ Славейков “ 4 да се съобщи на Градската библиотека. Това става на 11 юни и през днешния ден постройката на пл. „ Славейков “ 4 и 4а е обичано място за деца и възрастни под името Столична библиотека.
Кой, какво и по какъв начин оживява този храм
Столичната библиотека е най-голямата обществена библиотека в страната с:
• фонд от над 1 200 000 книги, от които 250 000 на непознати езици;
• 51 хиляди читатели, от които половината са младежи до 28 год. възраст
• 500 хиляди гости годишно;
• над 450 хиляди заети книги,
Тук се намира най-богатият документален и информативен списък за историята и развиването на София, както и най-големият бранш за детска литература.
Библиотеката има 3 филиала: „ Люлин “, „ Сердика “ и „ Студентски град “. В допълнение през последните години по самодейност на Юлия Цинзова (директор от 2013 г.) породиха голям брой новаторски форми на активност: сътвори се първата в България мобилна библиотека – „ Библиобус “, който обикаля крайни квартали и села към София и дава книги на техните поданици. Вложиха се доста средства и старания, с цел да проработи съвременен Дигитален център. Значими интернационалните събития – конференции, министър председатели на книги, изложения, прожекции на филми – съпътстват активността на Американски и Руски център. Функционира Корейски ъгъл.
Голяма част от книжовното благосъстояние е цифровизирано и потребителите от целия свят имат достъп до електронния азбучник с 250 хиляди заглавия. През 2018 година е основана Дигитална платформа „ Сердика “, която съдържа цялостните текстове на книги, периодически издания и публикации, цифрови копия на картини и аудио записи от фонда. До този миг са показани над 1300 публикации, над 180 книги, 13 изложения – сбирки и 13 заглавия периодически издания. В платформата са включени и картички, фотоси, филми, документи, свързани с историята и развиването на София, нейните учебни заведения, читалища и културни институции. Предстои да бъде дадена опция на всеки искащ да даде свои материали по тематиката „ София “.
В осведомителния център се организират безвъзмездни курсове за компютърна просветеност.
Най-ценните експонати са събрани в отдела „ редки и скъпи книги “, където попадат 12 хиляди старопечатни и църковни книги, първия издания, книги с подписи.
Столичната библиотека има персоналната сбирка от 2055 книги на Константин Стоилов – министър-председател на България (1894 – 1899), дарена на библиотеката от неговите наследници. А бранш „ Изкуство “ разполага с близо 50 хиляди графични издания, албуми, ноти, аудио и видео записи и книги в региона на изкуството.
Дейността на екипа е многопосочна и последователно от храм на книгите Столичната библиотека се трансформира в културен център на София. Приоритети, по които продължава работата, включват: цифровизация на книжовното завещание, виртуални сбирки и културно-образователни артикули. Работи се по основаване на нови арт пространства в културната инфраструктура на града; образованието и популяризирането на четенето са задача за управлението. Затова към този момент няколко години се организират акции за изнасяне на книжовното благосъстояние измежду хората – посредством самодейностите „ Библиотека в парка “ и „ Библиотека в планината “. Комплексната активност на управлението намира израз в цифровата платформа „ Digital Sofia “, която показва сбирки от фондовете на трите културни института: Столична библиотека, Софийска градска художествена изложба и Регионалния исторически музей София, налични и за потребителите на европейската мрежа EUROPEANA.
Столична библиотека е притежател на Националната премия „ Хр. Г. Данов “ за принос в българската книжовна просвета и Наградата на Столична община за ярки достижения в региона на културата за 2018 година
Писателите за Столичната библиотека
Здравка Евтимова
„ Тя съставлява белите дробове на духа на София, тъй като тук всеки ще откри глътка благополучен въздух, което ще му разреши да бъде по-човечен, по-смел, по-силен. Затова с изключение на тези мощни бели дробове, тя е едно щастливо пристанище – по време на стихии духът ни постоянно може да се подслони тук, да откри това, което търси, да потъне в която книга желае, да се срещне с прелестните хора, работещи тук, тъй като те са другото измерение на библиотеката. “
Михаил Неделчев
„ За мен Столична библиотека е сакрално място. Не единствено тъй като съм роден напълно наоколо преди много години, само че и тъй като тя става все по-видима в тялото на града. Тя е място, където освен взимаш книги и вървиш да четеш книги, само че и място, където се събираме, тя е клуб, тя е център, изложбен салон, тя е доста, доста неща. И това е прелестно. “
Георги Господинов
„ Срещата сред книги и хора е в основата на културата. 90 години Столична библиотека, 30 от които помня персонално, правеше тъкмо това, слагаше камъни на културата, поставяше крайъгълен камък на културата при срещите на писатели, читатели и книги. Знам, че бъдещето принадлежи на библиотеките. Може в този момент да звучи мощно и необичайно, само че ние се връщаме към книгите и четенето, тъй като това е мудна просвета, тъй че те са част от бъдещето, те са спасението. Не инцидентно във всички филми при Апокалипсис хората се крият в библиотеките. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ