С подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банково” Нина

С подуправителя на Българска народна банка и началник на ръководство „ Банково” Нина Стоянова беседваме за това, какъв брой пари харчим в интернет, за какъв брой време паричен превод ще дойде до получателя, ще усили ли еврото цените и какво е това " отворено банкиране ". На къде се насочва Европа - към възбрана или регулация на криптовалутите - прочетете в изявлението и гледайте във видеото.

Едно изявление на Спас Стамболски, виновен редактор Бизнес вести, в Btvnovinite.bg

Вече разплащанията в България се правят до час, какви са идващите нововъведения, които бизнесът и потребителите ще усетят?

Действително в България се прави основна смяна в платежната инфраструктура, позволяваща доста понижаване на времето за осъществяване на потребителските заплащания, като резултатите от това ще се усетят през 2022 година

Тези инфраструктурни планове имат своя резултат в понижаване времето на разплащане при потребителските кредитни преводи. От края на м. януари тази година потребителските преводи се извършват по нова технология, която разрешава времето за приемане на превода да бъде сведено до по-малко от час. Това на процедура става посредством смяна на механизма на сетълмент, който в случай че по-рано беше три пъти дневно, надлежно заран, на обед и следобяд (в 10:00, 13:30 и 16:00 часа) и от това зависеше крайното време на приемане на превода, в този момент на процедура сетълмент се прави през целия ден и преводите се получават с резултат непосредствен до незабавния, за по-малко от час. Това е план, който значително усъвършенства финансовата инфраструктура и нейната успеваемост.

Има още една последваща стъпка, един спомагателен план, който e за незабавни заплащания в лв.. Той също е квалифициран, инфраструктурата за него беше основана. В него към този момент имаме участници 3 банки и 1 небанкова институция (небанков снабдител на платежни услуги). Очаква се през тази година да се включат още банки и това ще разреши на процедура преводите сред техните клиенти да стават в действителност неотложно за към 10 секунди, 365 дни в годината, 24 часа в денонощието.

По тези планове водеща институция беше операторът на системата за потребителски заплащания „ БОРИКА “. Цялата банкова общественост взе участие в тях, както и Българската национална банка като оператор на платежната система RINGS и регулатор, и в действителност се надявам през тази година резултатите да се усетят.

Какъв е общият размер на сумите, които са разплатени в интернет през 2021 година поради и пандемията, която ни накара повече да пазарим от у дома?

Според последните обществени данни, с които разполагаме, които са направени по методиката на платежната статистика на Европейската централна банка (ЕЦБ), за първите шест месеца на 2021 година към 270 милиарда лв. са разплатени посредством електронно инициирани безналични интервенции (б.р. заплащания, подредени през интернет, посредством електронно или мобилно банкиране). Ако го погледнем в динамичност - първото полугодие 2021 година към първото полугодие на 2020 година, имаме растеж от 22% в електронните безналични заплащания. Друг забавен факт е, че когато сравним тези данни със статистиката за Европейския съюз (EС), темпът на повишаване на безналичните заплащания в България е изпреварващ по отношение на междинното за Европейския съюз през последните години. Това единствено по себе си свидетелства за динамичността на тези процеси и за качественото развиване в безналичните заплащания и

платежната инфраструктура у нас, което я прави по-привлекателна за клиентите.

Доколко системите за разплащане в България са готови в случай че да кажем, от на следващия ден приемем еврото?

Още от 2010 година Българска народна банка оперира систематичен съставен елемент в Европейската система за брутен сетълмент в действително време в евро TARGET2. Тази система е по принцип на еврозоната, само че тя е отворена за присъединяване и на банки отвън еврозоната, като ние сме се възползвали от тази опция. Това разрешава българската банкова общественост да прави преводи в евро в страната и в Европейския съюз посредством TARGET2 и в този момент. Тази инфраструктура се добавя от платежната система BISERA7-EUR за потребителски разплащания в евро, оперирана от „ БОРИКА “, която посредством достижимостта и свързаността, която е построена с други аналогични системи в Европа, дава опция преводите на равнище потребителски превод да доближават другите европейски банки и да бъдат получавани такива преводи от българските клиенти.

Това, което вижда публиката в новите планове е бързината, само че зад тази експедитивност стои избрана технология. Промяната в технологията за осъществяване на преводите, за която загатнах, на процедура беше резултат от приключената миграция на потребителските кредитни преводи в левове към SEPA стандарт, която е причина за бъдещата обработка на тези заплащания, към този момент като заплащания в евро. От техническа позиция, потребителските кредитни преводи в лв. към този момент извършват техническите и бизнес условия на стандартите за SEPA превод. При едно вероятно въвеждане на еврото, ще можем да сменим валутата на заплащане и с някои механически доработки преходът да стане елементарно.

Остава една последна част в тази инфраструктура и тя е обвързвана с заплащанията в обществения бранш, с бюджетните преводи, които също следва да мигрират към SEPA стандарти. Това е заложено и като активност в проекта за въвеждане на еврото в България. Тази активност би трябвало да се извърши взаимно с Министерство на финансите, банките в страната, „ БОРИКА “ и нашето присъединяване. Тя не е наложително и непроменяемо обвързвана единствено с еврозоната. Тези планове биха се правили така и така, тъй като те са едно последващо ходило в развиването на платежната инфраструктура. Може да кажем, че в случай че въвеждането на еврото се случи, за къс интервал от време, ще може платежната система да се трансформира и да стартира да прави сетълмент на всички заплащания в евро. Остава да се извърши единствено планът за миграция и на бюджетните кредитни преводи.

Какво би трябвало да се промени в законодателството в региона на деяние на ръководство „ Банково “ във връзка с разплащанията, тъй че да отговаряме на условията на еврозоната?

В проекта за въвеждане на еврото е планувано правене на по този начин наречения “евро закон”, който би следвало да уреди на общо равнище всички въпроси, свързани с превалутирането, с двойното изписване на цените, с интервала на двойно обращение на двете валути и всички други такива въпроси, които се отнасят до цялото общество и могат да бъдат решени по един нормативен метод, който да бъде повсеместен за всички и да не се постановат обособени промени.

Може би това, което е най-важно във връзка с разплащанията е, че системата за брутен сетълмент в действително време RINGS ще спре да действа, защото тя е проектирана да работи единствено в национална валута. Всички разплащания ще преминат към обработка и сетълмент в TARGET2, което ще наложи и нормативни промени.

Смятате ли, че приемането на еврото и обвързваните с това механически трансформации могат да окажат въздействие върху нивото на цените в България?

Опитът, който се вижда от други страни, които са се включили към еврозоната в последните десетина години, демонстрират, че няма подобен резултат. Всички тези ограничения и механизми, които са планувани в проекта за въвеждане на еврото у нас, следвайки опита и на другите страни, обезпечават това. Такава мярка е да вземем за пример двойното изписване на цените, което ще бъде в един нескончаем интервал от време. В този подтекст влиза и информационната акция, контролът, който ще бъде осъществен от органите за отбрана на потребителите. Така че място за терзание от това, че еврото единствено по себе си ще аргументи някаква инфлация или смяна в цените няма.

Бихте ли споделили какво тъкмо значи отвореното банкиране, което от ден на ден набира известност и по какъв начин ще спомогне то за улеснение на дейностите на бизнеса и на потребителите?

Отвореното банкиране значи два нови типа платежни услуги – услуги за даване на информация по сметка и за разпореждане на заплащане. Те се извършват напълно по електронен път. Това, което е в действителност особеното от до момента съществуващите услуги е, че те могат да бъдат изпълнявани от една единна входна точка, от една платформа, през която клиентът или юридическото лице може да види всички свои сметки и всички придвижвания по тях и да подреди заплащания. Освен улеснението да виждаме информацията на едно място, това дава опция за надграждане на спомагателни услуги, основани на разбора на по този начин събраната информация, да вземем за пример капиталови услуги, услуги свързани със счетоводни действия, финансов разбор и по този начин нататък.

С отвореното банкиране компаниите могат да дават да вземем за пример достъп до сметките си на своите счетоводства, които да виждат банковите извлечения и интервенции, а счетоводството може от едно само място да подрежда преводи, без значение към коя банка и коя сметка, според от метода, по който ръководи паричните потоци.

Информацията от отвореното банкиране ще спомогне ли за правене на кредитно досие на даден консуматор за облекчение при взимане на заем?

Да, тъй като ще се виждат наличностите, придвижванията, разплащанията и когато това се прибави към друга финансова информация, тя може да даде един добър изчерпателен резултат. Също по този начин, значимо е да се каже, че също така надграждане откъм спомагателни услуги, отвореното банкиране ще даде опция за развиване на платежната инфраструктура. Например, в случай че услугите по отворено банкиране се съчетаят с незабавните заплащания, които набират скорост, със сканирането на QR-код като средство за иницииране на заплащане, ние получаваме една нова екосистема и това е с бъдеще в Европа и у нас. В България тези услуги към този момент имат развиване. В края на 2019 година бяха лицензирани техните първи два доставчика. През 2019 година бяха построени интерфейсите на банките, респективно освобождението от авариен механизъм, там където е използвано, тъй че доставчиците на тези нови услуги да могат да достъпват банковите данни през тези интерфейси. Това беше значима софтуерна смяна, която изискваше осъществяване на обособена процедура за всяка банка. През 2021 година и 2022 година този развой добива комплектност, в сходство с условията и мненията на Европейския банков орган за премахване на спънки и проблеми в интерфейсите. През 2022 година чакаме тези механизми, с дейното наше подпомагане, да действат пълноценно и да дадат цялостния си капацитет към обществото.

Има ли интерес?

Да, има интерес. Тези услуги са с огромно бъдеще и доставчиците „ трети страни “ на новите услуги имат своите клиенти. Функционирането на услугите зависи от това техническата инфраструктура да работи изцяло гладко и това ще е реалност до няколко месеца.

Национална агенция за приходите ще може ли да получи достъп до тези данни от отвореното банкиране, заобикаляйки банковата загадка?

Достъпът до тези сметки, през тези нови снабдители, през отвореното банкиране, се прави единствено въз основа на контракт сред клиента и доставчика, който оперира такава платформа. Национална агенция за приходите има други способи за достъп до информация, разказан в тяхната правна рамка. В Българска народна банка от 5-6 година действа указател на банковите сметки и сейфовете, само че без данни за наличностите по тях, и обществените проверяващи органи, включително и Национална агенция за приходите, имат достъп до този указател. За да добият информация за интервенциите и наличностите по сметки обаче, е належащо откриване на банкова загадка.

Какво е настроението на централните банки в Европа за криптовалутите и криптоактивите – по-скоро за тяхното контролиране или за тяхната възбрана?

Съществуват и двете отзиви. През тази година се чака да влезе в действие нов европейски правилник с абревиатурата MiCA, който ще контролира пазарите с криптоактиви, включително и криптовалути. Tова е може би най-мащабната регулация, която е правена до момента във връзка с криптовалутите. Този правилник ще урежда криптовалутите, техните издатели, платформите за търговия. Той разделя криптовалутите, или криптоактивите, на разнообразни категории, според от техните функционалности, а те могат да бъдат разграничени най общо на две огромни групи – такива криптоактиви, които имат обязаност на тяхната стойност със цената на други валути или активи - така наречен постоянни монети (stablecoins) и другата категория са активи, които нямат такава обязаност. Класически образец е Биткойн.

В регламента е планувано условие за повече информация за вложителите. Това е по този начин наречената „ бяла книга “, в която ще би трябвало да бъде предоставена информация по отношение на типа на актива, неговите функционалности, рисковете, с които той е обвързван, по този начин, че да могат вложителите да бъдат изцяло осведомени преди да създадат такава покупка. Проекти за регулация на търговията с криптоактиви се разискват и в Съединени американски щати и Англия, още веднъж с акцент върху отбрана на вложителите и тяхната осведоменост.

Според Вас допустимо ли е притежателите на портфейли с криптоактиви да са длъжни по някакъв метод да ги заявяват?

В регламента MiCA не се разяснява данъчната страна на въпроса, само че такава страна има и като всеки един актив, те би трябвало да подлежат на данъчна регулация. Аз мисля, че те и в този момент подлежат, дори като влизаме в тематиката последователно с другата част от страните, които не разрешават, има страни, като да вземем за пример Русия и Индия, които се пробват да лимитират търговията с криптовалути точно посредством високи данъчни ставки. Има и други страни, които изцяло ги не разрешават. Един подобен доста забавен образец е Китай, който беше в челните редици или дори първи в света по извличане ( “копаене”) на криптовалути, само че не разрешиха изцяло, както да се добиват, по този начин и да се търгуват. Други страни, в които регулаторите са отишли към подобен метод са да вземем за пример Оман, Катар, Ирак, Иран, Турция. В Латинска Америка това са Колумбия, Боливия.

Тоест вървим към регулация?

Да несъмнено. Не може да решим проблемите, свързани с такива инфраструктури, просто като ги забраним. Пътят е в регулацията.

В този ред на мисли дали цифровото евро ще бъде евро основано върху блокчейн технологиите или по друг метод, да кажем няколко думи по тази тематика да вземем за пример някои съществени разлики (с криптоактивите).

Зад криптоактивите няма институция, която да стои, няма централна банка, няма страна или някакъв различен регулатор. Това може да се схване от техните последователи даже като плюс. Друга разлика е, че криптоактивите могат да бъдат признати като средство за замяна, само че те не са универсално законно платежно средство.

Европейската централна банка изготви и разгласява отчет по тематиката за цифровото евро през 2020 година и последва обществена консултация. В края на предходната година беше оповестено, че стартира изследване, което ще продължи две години. В това изследване ще се даде отговор на всички въпроси най-много на техническо равнище, като да вземем за пример какъв би могъл да бъде дизайнът на цифровото евро, какви биха могли да бъдат методите на дистрибуцията до сметките на другите лица, къде да се държат тези сметки, какво ще е въздействието върху финансовите пазари и ходатайство, какви са рисковете и по този начин нататък.

След това се чака да бъде взето и дефинитивно решение. Всъщност, цифровите валути на централните банки се появяват вследствие на няколко фактора. На първо място, очевидци сме на това по какъв начин дигитализацията има все по-голямо въздействие във всички сфери на живот и изключително в платежната сфера. Това от година на година е все по-силно очевидно. На второ място, международна наклонност е, че понижава потреблението на парите в брой като средство за заплащане и цифровите канали са все по желани, като търсенето на публиката на такива нови цифрови средства поражда и потребност от ново развиване. Не на последно място, роля има и навлизането на новите софтуерни компании, включително и криптовалутите, които се пробват да предложат опция на обичайните заплащания и вложения.



Ще наподобява ли цифровото евро на един стейбълкойн?

Аз не бих споделила по този начин. Това, което би трябвало да се каже за цифровото евро и изобщо за цифровите валути на централните банки е, че те са една цифрова опция на парите в наличност като ги допълват, без да ги заменят. Те основават едни спомагателни средства и способи за разплащане и за предпазване на пари, само че те са цифров аналог на хартиените пари, тъй че не може да кажем, че това е стейбълкойн, тъй като зад валутите на централните банки стоят техните лични валутни запаси, тяхната известност, страната като институции и кредибилност, до момента в който зад криптовалутите няма нищо такова.

Кое е по-вероятно да стане - да забележим цифров лев или напряко да премине и България към цифровото евро?

България, като член на Европейския съюз, се придържа и възползва от механизмите, които предлага ЕЦБ. Към този миг ЕЦБ към момента не е взела решене за въвеждане на цифрова валута, само че в случай че бъде взето такова и сме член на еврозоната – да.

Миналата седмица беше публикуван отчет на Международния валутен фонд на тематика цифровите валути на централните банки и в него се споделя, че към 100 страни работят в разнообразни етапи - проучвателна, пробна, тестова или даже на въведени действително планове, по отношение на опциите за лична цифрова валута. Този отчет беше показан от госпожа Кристалина Георгиева (изп. шеф на МВФ – бел. ред), с тирада под заглавието „ Бъдещето на парите “. Така да вземем за пример, в Китай пилотната фаза на техния план за цифров юан към този момент стартира действително, като цифровият юан е пуснат в 10 по-големи градове и райони.

А какви са провокациите пред ръководство „ Банково “, което вие ръководите в средносрочен проект отвън тези планове, за които говорихме?

През тази година, през м. ноември, Българска народна банка следва да се причисли към новата интегрирана платформа за TARGET услуги на ЕЦБ. Тя ще включва три услуги. Първата е услугата за осъществяване на сетълмента в евро в действително време - TARGET2, в който към този момент участваме, само че мигрираме на последващо равнище.

Втората услуга е платформата за сетълмент на скъпи бумаги в евро „ TARGET2-Securities “, която по-рано беше обособена, a в този момент се интегрира в новата платформа за TARGET услуги. Ние работим за присъединение към нея дружно с „ Централен депозитар “ и с екип от ЕЦБ. Тя ще способства за това, че за българските държавни скъпи бумаги ще има опция да се правят и двете елементи на интервенцията по прекачване - и финансовата, обвързвана с прехвърлянето на пари, и прехвърлянето на скъпи бумаги, посредством платформата TARGET2-Securities и по този метод българските скъпи бумаги ще имат една по-добра досегаемост и за вложителите от Европейския съюз.

И третата услуга в тази нова консолидирана платформа е TIPS. Това са незабавните преводи в евро, към които също би трябвало да се присъединим, при присъединение към еврозоната в бъдеще.

Един различен огромен план, който желая да загатна е с наименованието AnaCredit. Той е в региона на статистиката и в действителност ще разреши през единна входна точка, при нас в Българска народна банка, посредством една платформа да се подава цялата информация за заемите и кредитния риск от отчетните единици. Платформата ще може да се употребява за потребностите освен на статистиката, само че и на банковия контрол, преструктуриране на заемите и икономическия разбор. Така отчетните единици ще рапортуват в една система и по единни стандарти за страната и Европейски Съюз, което ще понижи натоварването им и ще увеличи качеството и консистентността на събираната информация. Наред с това, непрекъснатото развиване на правната рамка и на техническите условия, на които страната би трябвало да дава отговор като член на Европейски Съюз, и Българска народна банка като участник в Европейската система от централни банки, както и провокациите, свързани с бъдещо присъединение към еврозоната, изискват висок професионализъм и отговорност, за което желая да поздравя нашите чиновници.