Рецептата: Държавата да “обере ненужните разходи и да остави икономиката да диша
С икономиста и публицист Кузман Илиев, част от листата на Вътрешна македонска революционна организация за 24 и 25 МИР - София, беседваме за икономическата рецесия, методите, по които страната може и би трябвало да се държи, както и за ограниченията, които ще следва Вътрешна македонска революционна организация и след изборите на 4 април.
Кандидатирате се за депутат и в случай че влезете в Парламента ще би трябвало да гласувате значими стопански и финансови закони. Как определяте икономическите възгледи, които изповядвате като консервативни, кенсиански или либертариански и за какво?
Аз съм човек с дясно-патриотични възгледи. В културен и политически аспект - разбиранията ми са консервативни. В стопански аспект съм почитател на антипода на кейнсианството - австрийската икономическа школа. Тя проучва изкривяванията, които провокира държавната интервенция в стопанската система. И най-добре изяснява аргументите за рецесията и по какъв начин в действителност се основава благосъстояние. Следователно, възгледите ми могат да бъдат избрани като дясно-консервативни и палеолибертариански - микс сред свободна стопанска система с съществуването на мощна културно-консервативна връзка с обичаи, история, език и вяра, спояващи нацията в едно цяло.
Какво е визията ви за бюджетната и фискална политика през идващите четири години - дефицити сред 3% и 5% от Брутният вътрешен продукт с следващо нарастване на налозите или нещо друго?
За жал при сегашните равнища на дълга на страната от 23 на 100 по отношение на Брутният вътрешен продукт след две години ще приближим до 30. Някой ще каже, че това не е проблем, тъй като е малко и би трябвало хазната да отвърже кесията в рецесия. Аз бих припомнил по какъв начин Румъния и Русия единствено преди няколко години банкрутираха при дълг към 10-12 % по отношение на стопанската система си. Развиващите се стопански системи би трябвало да са доста по-внимателни и не могат да си разрешат дългов разгул. В противоположен случай ще се наложи неизбежно повдигане на налозите, а това значи и утежняване на капиталовия климат. В рецесията най-важно е имаш вложения, не да ги гониш.
Как оценявате настоящия бюджет - за 2021-а с нарастването на разноските за хонорари и за пенсии и какви резултати очаквате от него?
Проблемът в бюджета са увеличените разноски за заплати на администрацията. Докато частният бранш стои отчасти затворен незнайно докога, виждаме рекордни разноски като цяло и растеж с 10 и 30 на 100 заплатите в обществения бранш. Нито е в този момент моментът, нито е рационално в случай, че вярната рецепта е страната да " обере " ненужните си разноски и да остави стопанската система да диша, като даже отстрани някои налози. Това ще бъде пресен тласък за стопанска самодейност, а единствено работеща стопанска система ще ни изведе от рецесията. Дълг и държавен масраф са предписания за икономическо крушение.
Крие ли съгласно вас зелената договорка опасности за България? Ако да какви, в кои области и по какъв начин съгласно вас тези опасности би трябвало да бъдат преодолени?
Зелената договорка е с рискови за България последици. Над 150 хиляди души ще бъдат наранени от нея единствено в Маришкия басейн при затваряне на ТЕЦ-овете и мините. Да не приказваме, че 45 % от енергийния ни микс идва точно от въглища. Освен че се отхвърляме от евтиния и наш личен енергоизточник, застрашаваме и енергийната си сигурност, тъй като през зимата точно този сегмент подсигурява енергийната обезпеченост на стопанската система ни в пикови моменти. А ужким се борим за " енергийна самостоятелност ". Ще би трябвало да отложим затварянето, поради скъпите квоти най-малко с още 15-ина години. Трябват ни Алианси в Европейски Съюз и с други играчи от Централна Европа в сходна на нашата обстановка. Германците си затвориха нуклеарните централи, а в този момент внасят и въглища от Полша. Това прави Европа доста неконкурентно място. Общо взето, Зелената договорка е пъклен нездравословна прищявка на брюкселските служители, която има действително изражение в безработица, обедняване, а оттова отсрочва и нужните зелените решения и вложения. Времето на водорода, биомасата, ВЕИ и други ще пристигна, само че когато е стопански преференциално. Бедните не са еко, а по този начин ще обеднеем. Прескачането на стадии на развиване е неточност, а и знаем какво ще ни предложи науката в бъдещето като благоприятни условия. Дотогава фосилните горива - газ, петрол, въглища - ще имат място.
Необходима ли е съгласно вас смяна в пенсионния модел и в случай че да каква?
Демографски не стоим добре. Днес 3-ма чиновници заплащат пенсията на 1 пенсионер. Дефицитът на Национален осигурителен институт към този момент изхвърча над 6 млдр. лева Само след 10-15 години 1 чиновник ще заплаща пенсията на 1 пенсионер. Осъзнаваме какво значи това, нали? Ниски пенсии и данъчно-осигурителна тежест, смазваща работещите. Бързо би трябвало да се заздрави финансовият дирек, включително и контролът върху частните пенсионни фондове, несъмнено. Повече персонална отговорност, повече благоприятни условия и за вложение на парите в така наречен мултифондове. Спиране на течовете и измамите с удостоверения за стаж, опростяване на системата, само че и по-сериозна връзка сред принос и изгоди, а не непрекъснато прекъсване на мъчителните промени.
Много се приказва за заплахата от внезапно увеличение на задлъжнялостта на компаниите и на жителите. Какви са вашите и на Вътрешна македонска революционна организация визии за ограниченията, които би трябвало да се подхващат в случай че не за превъзмогване, то най-малко за понижаване на този риск. Трябва ли страната да сътвори и да ползва някакви специфични принадлежности - правни и финансови в тази област и в случай че да - какви, или да разчита на към този момент съществуващите разпореждания в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Търговския закон?
Най-важното е какво вършим откакто спре Мораториумът за заплащанията по заемите. Това са административно затворени бизнеси. Откъде да вземат пари? Предлагаме незабавно основаване на Държавен Гаранционен фонд, който да се капитализира с пари от бюджета, приватизация на неработещи държавни и общински активи, ББР и дългови излъчвания. С него да се подсигуряват пред банките лихвени заплащания за най-ударените и участващи до момента в мораториума бизнеси и физически лица. Държавата ще си върне парите във времето от работещите към този момент бизнеси, само че в идващите 2-3 години казусът с административно затворените " длъжници " ще е огромен. Това е основно, безусловно въпрос дни.
Защо рецесията, подбудена от Covid удари друго обособените стопански системи в Европейски Съюз?
Защото стопанската система като просвета, има открити постулати. А точно - нездравословният дълг, харчен по политическа целенасоченост в рецесия избива още повече. Всички неефективности като раздута обществена страна, тромава администрация и затлачена здравна система се вривяват с цялостна мощ по време на рецесия. И това се видя. Страните с огромен дълг безусловно имаха два пъти по-тежки спадове. Така както вирусът се комбинира с други болести и набира мощ, по същия метод икономическата неефективност в рецесия излиза доста солено. И по същия метод би трябвало да се прекара и почисти системата, а не да се залива още дълги и неефективност, отлагайки неизбежния Видов ден.
Какво е значимо за България, откакто завърши пандемията и какви вложения ще изправят стопанската система ни?
Най-важното е вложенията да се върнат. И вътрешни, и външни. През 2008 година капиталообразуването е 34 на 100 от Брутният вътрешен продукт, през днешния ден 19. Декапитализираме се, което води до декаданс и обедняване в по-дълъг небосвод. Спестявания има, само че те не стигат до действителната стопанска система, тъй като няма задоволително условия за това. Оптимизация на държавните разноски и успеваемост при правенето им. Вежлива и гъвкава администрация. Разумни налози. Политическа непоклатимост и предвидимост във времето. Прозрачна и обективна правосъдна система. Защита на частната благосъстоятелност. Това са простите жалони, които да основат една рационална среда за бизнес, напредък на приходите и сигурност.
Съдържание: Политическа партия Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално движение
Кандидатирате се за депутат и в случай че влезете в Парламента ще би трябвало да гласувате значими стопански и финансови закони. Как определяте икономическите възгледи, които изповядвате като консервативни, кенсиански или либертариански и за какво?
Аз съм човек с дясно-патриотични възгледи. В културен и политически аспект - разбиранията ми са консервативни. В стопански аспект съм почитател на антипода на кейнсианството - австрийската икономическа школа. Тя проучва изкривяванията, които провокира държавната интервенция в стопанската система. И най-добре изяснява аргументите за рецесията и по какъв начин в действителност се основава благосъстояние. Следователно, възгледите ми могат да бъдат избрани като дясно-консервативни и палеолибертариански - микс сред свободна стопанска система с съществуването на мощна културно-консервативна връзка с обичаи, история, език и вяра, спояващи нацията в едно цяло.
Какво е визията ви за бюджетната и фискална политика през идващите четири години - дефицити сред 3% и 5% от Брутният вътрешен продукт с следващо нарастване на налозите или нещо друго?
За жал при сегашните равнища на дълга на страната от 23 на 100 по отношение на Брутният вътрешен продукт след две години ще приближим до 30. Някой ще каже, че това не е проблем, тъй като е малко и би трябвало хазната да отвърже кесията в рецесия. Аз бих припомнил по какъв начин Румъния и Русия единствено преди няколко години банкрутираха при дълг към 10-12 % по отношение на стопанската система си. Развиващите се стопански системи би трябвало да са доста по-внимателни и не могат да си разрешат дългов разгул. В противоположен случай ще се наложи неизбежно повдигане на налозите, а това значи и утежняване на капиталовия климат. В рецесията най-важно е имаш вложения, не да ги гониш.
Как оценявате настоящия бюджет - за 2021-а с нарастването на разноските за хонорари и за пенсии и какви резултати очаквате от него?
Проблемът в бюджета са увеличените разноски за заплати на администрацията. Докато частният бранш стои отчасти затворен незнайно докога, виждаме рекордни разноски като цяло и растеж с 10 и 30 на 100 заплатите в обществения бранш. Нито е в този момент моментът, нито е рационално в случай, че вярната рецепта е страната да " обере " ненужните си разноски и да остави стопанската система да диша, като даже отстрани някои налози. Това ще бъде пресен тласък за стопанска самодейност, а единствено работеща стопанска система ще ни изведе от рецесията. Дълг и държавен масраф са предписания за икономическо крушение.
Крие ли съгласно вас зелената договорка опасности за България? Ако да какви, в кои области и по какъв начин съгласно вас тези опасности би трябвало да бъдат преодолени?
Зелената договорка е с рискови за България последици. Над 150 хиляди души ще бъдат наранени от нея единствено в Маришкия басейн при затваряне на ТЕЦ-овете и мините. Да не приказваме, че 45 % от енергийния ни микс идва точно от въглища. Освен че се отхвърляме от евтиния и наш личен енергоизточник, застрашаваме и енергийната си сигурност, тъй като през зимата точно този сегмент подсигурява енергийната обезпеченост на стопанската система ни в пикови моменти. А ужким се борим за " енергийна самостоятелност ". Ще би трябвало да отложим затварянето, поради скъпите квоти най-малко с още 15-ина години. Трябват ни Алианси в Европейски Съюз и с други играчи от Централна Европа в сходна на нашата обстановка. Германците си затвориха нуклеарните централи, а в този момент внасят и въглища от Полша. Това прави Европа доста неконкурентно място. Общо взето, Зелената договорка е пъклен нездравословна прищявка на брюкселските служители, която има действително изражение в безработица, обедняване, а оттова отсрочва и нужните зелените решения и вложения. Времето на водорода, биомасата, ВЕИ и други ще пристигна, само че когато е стопански преференциално. Бедните не са еко, а по този начин ще обеднеем. Прескачането на стадии на развиване е неточност, а и знаем какво ще ни предложи науката в бъдещето като благоприятни условия. Дотогава фосилните горива - газ, петрол, въглища - ще имат място.
Необходима ли е съгласно вас смяна в пенсионния модел и в случай че да каква?
Демографски не стоим добре. Днес 3-ма чиновници заплащат пенсията на 1 пенсионер. Дефицитът на Национален осигурителен институт към този момент изхвърча над 6 млдр. лева Само след 10-15 години 1 чиновник ще заплаща пенсията на 1 пенсионер. Осъзнаваме какво значи това, нали? Ниски пенсии и данъчно-осигурителна тежест, смазваща работещите. Бързо би трябвало да се заздрави финансовият дирек, включително и контролът върху частните пенсионни фондове, несъмнено. Повече персонална отговорност, повече благоприятни условия и за вложение на парите в така наречен мултифондове. Спиране на течовете и измамите с удостоверения за стаж, опростяване на системата, само че и по-сериозна връзка сред принос и изгоди, а не непрекъснато прекъсване на мъчителните промени.
Много се приказва за заплахата от внезапно увеличение на задлъжнялостта на компаниите и на жителите. Какви са вашите и на Вътрешна македонска революционна организация визии за ограниченията, които би трябвало да се подхващат в случай че не за превъзмогване, то най-малко за понижаване на този риск. Трябва ли страната да сътвори и да ползва някакви специфични принадлежности - правни и финансови в тази област и в случай че да - какви, или да разчита на към този момент съществуващите разпореждания в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Търговския закон?
Най-важното е какво вършим откакто спре Мораториумът за заплащанията по заемите. Това са административно затворени бизнеси. Откъде да вземат пари? Предлагаме незабавно основаване на Държавен Гаранционен фонд, който да се капитализира с пари от бюджета, приватизация на неработещи държавни и общински активи, ББР и дългови излъчвания. С него да се подсигуряват пред банките лихвени заплащания за най-ударените и участващи до момента в мораториума бизнеси и физически лица. Държавата ще си върне парите във времето от работещите към този момент бизнеси, само че в идващите 2-3 години казусът с административно затворените " длъжници " ще е огромен. Това е основно, безусловно въпрос дни.
Защо рецесията, подбудена от Covid удари друго обособените стопански системи в Европейски Съюз?
Защото стопанската система като просвета, има открити постулати. А точно - нездравословният дълг, харчен по политическа целенасоченост в рецесия избива още повече. Всички неефективности като раздута обществена страна, тромава администрация и затлачена здравна система се вривяват с цялостна мощ по време на рецесия. И това се видя. Страните с огромен дълг безусловно имаха два пъти по-тежки спадове. Така както вирусът се комбинира с други болести и набира мощ, по същия метод икономическата неефективност в рецесия излиза доста солено. И по същия метод би трябвало да се прекара и почисти системата, а не да се залива още дълги и неефективност, отлагайки неизбежния Видов ден.
Какво е значимо за България, откакто завърши пандемията и какви вложения ще изправят стопанската система ни?
Най-важното е вложенията да се върнат. И вътрешни, и външни. През 2008 година капиталообразуването е 34 на 100 от Брутният вътрешен продукт, през днешния ден 19. Декапитализираме се, което води до декаданс и обедняване в по-дълъг небосвод. Спестявания има, само че те не стигат до действителната стопанска система, тъй като няма задоволително условия за това. Оптимизация на държавните разноски и успеваемост при правенето им. Вежлива и гъвкава администрация. Разумни налози. Политическа непоклатимост и предвидимост във времето. Прозрачна и обективна правосъдна система. Защита на частната благосъстоятелност. Това са простите жалони, които да основат една рационална среда за бизнес, напредък на приходите и сигурност.
Съдържание: Политическа партия Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално движение
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ