Как ще изглежда новата система за данъчно облагане на международните компании
С години държавните управления недоволстваха и се оплакваха, до момента в който мултинационалните компании пренасочваха облагите си към страни с ниски налози. Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР - клуб от най-вече богати държави) пресметна през 2015 година, че избягването на налозите лишава от страните сред 100 милиарда и 240 милиарда $, или 4 - 10% от световните корпоративни налози годишно. Сега фискалните последствия от ковид-19 вършат още по-спешни напъните на държавните управления да си върнат малко от изгубените пари - най-много в Америка, където президентът Джо Байдън възнамерява да усили налозите върху корпоративните облаги, в това число върху приходи от чужбина.
Предложенията на Байдън ще си пробият път през Конгреса, само че финансовите министри на страните от Г-7 евентуално също ще обсъдят световната данъчна промяна, когато се срещнат в Лондон на 4 и 5 юни. А по-късно през лятото още 139 страни ще обсъдят смяната в системата за данъчно облагане на мултинационални компании. Общата посока на политическата смяна в Съединени американски щати и световният напън за събиране на повече данъчни доходи за възнаграждение на разноските за справяне с пандемията дават очаквания, че може да се стигне до решение. Обсъжданите оферти може в началото да донесат единствено скромни доходи, само че въпреки всичко съставляват огромен раздор с предишното.
Един век история
Основите на световната корпоративно-данъчна система са положени преди към един век. Според данъчната система припокриващите се налози върху една и съща част от облагата могат да лимитират търговията и растежа. В резултат на това данъчните права се разпределят първо, където се генерират облагите, а по-късно, където е централата на компанията. Мултинационална компания с централа в САШ, само че с филиал в Ирландия да вземем за пример, нормално заплаща налози и на двете места. Без значение е къде компанията прави продажбите си. Плащанията сред другите юридически филиали на дадена компания се регистрират, като се допуска, че се правят при условия, еквивалентни на тези, от свободния пазар.
Тези правила, които в този момент са включени в хиляди двустранни данъчни съглашения, имаха две непредвидени последствия. Първо, те предизвикват държавните управления да се конкурират за вложения и доходи, като оферират примамливо ниски данъчни ставки (виж графиката). През 1985 година междинната световна нормативна ставка на корпоративния налог е 49%, а през 2018 година е 24%. Ирландия може да се похвали с налог от единствено 12.5%, а Бермудите - 0%. Второ, данъчната конкуренция насърчи фирмите да регистрират облагите си тук-там с ниски налози. През 2016 година към 1 трлн. $ световни облаги бяха записани в по този начин наречените капиталови центрове, които включват Каймановите острови, Ирландия и Сингапур. Тези страни ползват междинна ефикасна данъчна ставка от 5% върху облагите на задгранични компании.
Има голямо противоречие сред това къде се заплаща данъкът и къде се прави действителна активност. Анализът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз допуска, че мултинационалните компании регистрират 25% от облагата си в капиталови центрове, макар че там са основани единствено 11% от техните материални активи и по-малко от 5% от тяхната работа мощ. Компаниите могат да разпределят облагите си към филиали в данъчните убежища, като им дават интелектуална благосъстоятелност, която по-късно е лицензирана на други филиали тук-там с високи налози. Изглежда, че казусът се е влошил с времето, може би тъй като повече компании печелят пари от нематериални услуги, от програмен продукт до стрийминг на видеоклипове. Делът на задграничните облаги на американските мултинационални компании, записани в данъчните убежища, се е нараснал от 30% преди две десетилетия до към 60% през днешния ден. Повечето вложители и шефове преглеждат данъчните сметки на компаниите като черна кутия, която единствено няколко адвокати и данъчни специалисти могат да схванат.
Ако имаше идентичен световен налог
Един от методите за хващане на мащаба на операцията е да се изследва какво би се случило, в случай че съществуваше единна обща данъчна ставка. В скорошно изследване Томас Торслов от датския мозъчен концерн Kraka и Лудвиг Виер и Габриел Зукман от Калифорнийския университет " Бъркли " се пробват да дефинират мащаба на измамите. Зашеметяващите 670 милиарда $ облага на хартия, които не са свързани с заводи или произвеждане, са преместени през 2016 година - съвсем 40% от задграничните доходи на мултинационалните компании. Големите западни страни губят от сегашната система: облагите в Съединени американски щати и Франция да вземем за пример понижават с към една пета (виж графиката). За съпоставяне - убежищата събират повече доходи като дял от Брутният вътрешен продукт макар ниските си налози. Хонконг събира една трета от приходите си от корпоративен налог, като притегля облаги от страните с високи налози, за Ирландия приходите от корпоративни налози са над 50%.
Капитал - брой 20
Възходът на Силициевата котловина хвърля в допълнение масло в огъня. Някои държавни управления се хващат за гигантските компании, обслужващи клиенти без никакво физическо наличие в тяхната страна и без да заплащат налог. Проблемите, подбудени от софтуерните компании, в действителност не са нови: фармацевтичните компании от дълго време имат мобилна и мъчно оценима интелектуална собственост; експортьорите не поемат данъчни отговорности, когато продават. И въпреки всичко цифровите услуги се трансфораха в цел. Повече от 40 държавни управления от Франция до Индия събират или възнамеряват да наложат налози върху приходите от цифрови услуги на компании като Amazon, Гугъл и Фейсбук.
Нарастващото възприятие за безредица по отношение на това по какъв начин да се таксуват налозите в Силициевата котловина, световното предпочитание за събиране на повече данъчни доходи и по-снизходителния Вашингтон значат, че има подготвеност за нова световна договорка. Предстоящата среща на върха на Организацията за икономическо сътрудничество и раз не за първи път се пробва да провежда промени - тя оказа помощ да се одобряват промени в режима на трансферно ценообразуване през 2015 година Но този път се разискват още две амбициозни оферти.
Предпочитаният от Съединени американски щати най-малък налог от 21% надали ще бъде контрактуван по-широко, защото страните пазят данъчния си суверенитет. Размер от 10 - 15% е доста по-реалистичен.
Предложенията на Байдън ще си пробият път през Конгреса, само че финансовите министри на страните от Г-7 евентуално също ще обсъдят световната данъчна промяна, когато се срещнат в Лондон на 4 и 5 юни. А по-късно през лятото още 139 страни ще обсъдят смяната в системата за данъчно облагане на мултинационални компании. Общата посока на политическата смяна в Съединени американски щати и световният напън за събиране на повече данъчни доходи за възнаграждение на разноските за справяне с пандемията дават очаквания, че може да се стигне до решение. Обсъжданите оферти може в началото да донесат единствено скромни доходи, само че въпреки всичко съставляват огромен раздор с предишното.
Един век история
Основите на световната корпоративно-данъчна система са положени преди към един век. Според данъчната система припокриващите се налози върху една и съща част от облагата могат да лимитират търговията и растежа. В резултат на това данъчните права се разпределят първо, където се генерират облагите, а по-късно, където е централата на компанията. Мултинационална компания с централа в САШ, само че с филиал в Ирландия да вземем за пример, нормално заплаща налози и на двете места. Без значение е къде компанията прави продажбите си. Плащанията сред другите юридически филиали на дадена компания се регистрират, като се допуска, че се правят при условия, еквивалентни на тези, от свободния пазар.
Тези правила, които в този момент са включени в хиляди двустранни данъчни съглашения, имаха две непредвидени последствия. Първо, те предизвикват държавните управления да се конкурират за вложения и доходи, като оферират примамливо ниски данъчни ставки (виж графиката). През 1985 година междинната световна нормативна ставка на корпоративния налог е 49%, а през 2018 година е 24%. Ирландия може да се похвали с налог от единствено 12.5%, а Бермудите - 0%. Второ, данъчната конкуренция насърчи фирмите да регистрират облагите си тук-там с ниски налози. През 2016 година към 1 трлн. $ световни облаги бяха записани в по този начин наречените капиталови центрове, които включват Каймановите острови, Ирландия и Сингапур. Тези страни ползват междинна ефикасна данъчна ставка от 5% върху облагите на задгранични компании.
Има голямо противоречие сред това къде се заплаща данъкът и къде се прави действителна активност. Анализът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз допуска, че мултинационалните компании регистрират 25% от облагата си в капиталови центрове, макар че там са основани единствено 11% от техните материални активи и по-малко от 5% от тяхната работа мощ. Компаниите могат да разпределят облагите си към филиали в данъчните убежища, като им дават интелектуална благосъстоятелност, която по-късно е лицензирана на други филиали тук-там с високи налози. Изглежда, че казусът се е влошил с времето, може би тъй като повече компании печелят пари от нематериални услуги, от програмен продукт до стрийминг на видеоклипове. Делът на задграничните облаги на американските мултинационални компании, записани в данъчните убежища, се е нараснал от 30% преди две десетилетия до към 60% през днешния ден. Повечето вложители и шефове преглеждат данъчните сметки на компаниите като черна кутия, която единствено няколко адвокати и данъчни специалисти могат да схванат.
Ако имаше идентичен световен налог
Един от методите за хващане на мащаба на операцията е да се изследва какво би се случило, в случай че съществуваше единна обща данъчна ставка. В скорошно изследване Томас Торслов от датския мозъчен концерн Kraka и Лудвиг Виер и Габриел Зукман от Калифорнийския университет " Бъркли " се пробват да дефинират мащаба на измамите. Зашеметяващите 670 милиарда $ облага на хартия, които не са свързани с заводи или произвеждане, са преместени през 2016 година - съвсем 40% от задграничните доходи на мултинационалните компании. Големите западни страни губят от сегашната система: облагите в Съединени американски щати и Франция да вземем за пример понижават с към една пета (виж графиката). За съпоставяне - убежищата събират повече доходи като дял от Брутният вътрешен продукт макар ниските си налози. Хонконг събира една трета от приходите си от корпоративен налог, като притегля облаги от страните с високи налози, за Ирландия приходите от корпоративни налози са над 50%.
Капитал - брой 20
Възходът на Силициевата котловина хвърля в допълнение масло в огъня. Някои държавни управления се хващат за гигантските компании, обслужващи клиенти без никакво физическо наличие в тяхната страна и без да заплащат налог. Проблемите, подбудени от софтуерните компании, в действителност не са нови: фармацевтичните компании от дълго време имат мобилна и мъчно оценима интелектуална собственост; експортьорите не поемат данъчни отговорности, когато продават. И въпреки всичко цифровите услуги се трансфораха в цел. Повече от 40 държавни управления от Франция до Индия събират или възнамеряват да наложат налози върху приходите от цифрови услуги на компании като Amazon, Гугъл и Фейсбук.
Нарастващото възприятие за безредица по отношение на това по какъв начин да се таксуват налозите в Силициевата котловина, световното предпочитание за събиране на повече данъчни доходи и по-снизходителния Вашингтон значат, че има подготвеност за нова световна договорка. Предстоящата среща на върха на Организацията за икономическо сътрудничество и раз не за първи път се пробва да провежда промени - тя оказа помощ да се одобряват промени в режима на трансферно ценообразуване през 2015 година Но този път се разискват още две амбициозни оферти.
Предпочитаният от Съединени американски щати най-малък налог от 21% надали ще бъде контрактуван по-широко, защото страните пазят данъчния си суверенитет. Размер от 10 - 15% е доста по-реалистичен.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ