С Али Абделла Алахмад, политически съветник на министъра на информацията

С Али Абделла Алахмад, политически консултант на министъра на информацията на Сирия, разговаряхме в Москва, пред Болшой спектакъл, където той и брачната половинка му - рускинята Виктория, бяха пристигнали да гледат представлението на Софийската опера и балет, съпътстващо визитата на българския президент Румен Радев в Русия предишния месец.

Али Алахмад е деен публичен деятел, политолог, сътрудничи на Института по геополитическите проблеми в Русия. Син е на известния сирийски публицист, политолог, държавник, откривател на пръвия аероплан в арабския свят и ръководител на профсъюзите на Сирия - Абдела Алахмад, който доста пъти е посещавал България.

След първото си посещаване в страната ни, мощно впечатлен от хубостта на София и планината Витоша, Абдела Алахмад написва романа си „ Към светлината на фантазиите ", в който споделя, че е повлиян от хубостта на българската столица.

А събеседникът ми Али Алахмад е роден е в Дамаск през 1961 година Завършил е междинното и висшето си обучение в Москва. Дипломира се там през 1985 година, със компетентност строителен инженер.

Г-н Алахмад, какво е ситуацията в Сирия като цяло?

Колкото и нереално да Ви прозвучи, в Сирия нещата се усъвършенстват, и то очевидно. Акцентирам не върху цялата география на Сирия, а върху най-големите градове, където плътността на популацията е най-гъста, а това са Дамаск, Алепо, Хомс, Латакия, Тартус, Хама, Хасаке и други. Населението в Дамаск варира сред 6 и 8 милиона души. Скоро не е правено броене, поради обстановката, в която се намира страната, само че все пак жителите на града не са падали под 6 милиона души.

Защо започнах с изброяването на тези градове? Защото те са към този момент освободени от терористите. Най-вече след освобождението на Източна Гута от тероризма бихме могли да твърдим, че нещата в Сирия се усъвършенстват. За страдание, има места, където терористите към момента си фантазират, че ще вземат властта, само че това ще си остане единствено тяхна болна фикция.

Остатъци от тях има на юг от Дамаск, в лагера на палестинските бежанци. Там към момента е налице наличието на ИДИЛ. Към момента в този лагер наброяват не повече от 1500 представители на терористичната формация „ Ислямска страна ". И в случай че съпоставим тази численост с тези общо 30 000 джихадисти, които бяха в Източна Гута, единствено тогава можем да си дадем сметка каква обемна, сериозна и огромна военна интервенция бе осъществената по тяхното очистване там. (След вземането на изявлението ИДИЛ бяха изтласкани от лагера Ярмук - бел.ред.)

Като цяло ситуацията в Сирия се възстановява, макар че западните медии сервират напълно друга картина. Жизнените функционалности на страната се възраждат. Държавността стартира да се стабилизира, а това е най-важният индикатор. Там, където няма държавност, няма и страна.

Най-хубавото е, че хората стартират да се връщат на работа. Запълват се работните места в индустриалния бранш, в превоза, в леката индустрия и други браншове. Възражда се сферата на образованието и културата, които преди време бяха един извънредно мощен сегмент на живота в Сирия. Цялостното нормализиране няма да стане бързо, несъмнено, само че значимото е началото, останалото е въпрос на време, сили, предпочитание и финанси.

Работят ли към този момент в естествен режим учебните заведения и университетите?

Разбира се! И е доста значимо да отбележа, че с тази функционалност се нарами страната в Сирия. За страната ни е извънредно значимо да поддържа не просто грамотността, а да се бори за високо и качествено равнище на обучение във всичките му стадии - начално, приблизително, профилирано гимназиално и висше.

Сирия постоянно е била водеща измежду арабските страни по качеството на образованието, по университети и библиотеки. Това е исторически факт, който не може да бъде заличен. Защо народът на Сирия по този начин старателно пази родината си и се бори за своята страна и за спасяването на държавността? Заради тези елементи от живота, които съществуваха и избрани международни структури им посегнаха. Ние непрестанно поставяме оптимални старания образователният развой да не стопира нито за ден, доколкото е допустимо.

Преди войната в Сирия имаше над 16 000 учебни заведения, от тях над 6 000 учебни заведения са разрушени и изравнени със земята. 40 % от учебните заведения са разрушени. Кощунство, за което ние няма да мълчим. Но даже в регионите, окупирани от терористите, страната продължаваше да финансира образователния развой и да заплаща заплати на преподавателите, с цел да продължат работата си. Много е значимо да не допуснем културен и учебен застой. Когато една нация е културно богата и се състои от интелигентни и образовани хора, тя е доста по-трудно манипулируема, и това го знае всеки.

Университетите също работят. Провеждат се сесии, студентите посещават обикновено занятията. Да, скръбен е фактът, че загубихме доста преподаватели. Загубихме някои в дословния смисъл на думата, други се трансфораха в бежанци.

Всички са заинтригувани образователните процеси да продължат, както в учебните заведения, по този начин и във висшите образователни заведения. Липсата на познание и начетеност - това е мрак. А ние в последна сметка се борим тъкмо с този мрак, с това мракобесие, наречено тероризъм.

Не е ли рисково за децата да посещават образователните занятия при една към момента нестабилна конюнктура в страната?

Много по-опасно е да останат необразовани. Така елементарно ще ги примамят тези, против които се борим. Имало е рискови моменти за осъществяване на занятия, защото терористите даже си набелязваха учебните заведения, които постоянно се превръщаха в тяхна цел и цел. Няколко пъти джихадистите безпощадно взривяваха учебни заведения. Имаше значително жертви и това беше доста трагично. Неведнъж падаха ракети в учебните дворове. Имало е случаи и на минирани детски площадки и учебни дворове...

Доста загуби понесохме - това бяха изцяло почтени деца, възпитаници, чиито раници и тетрадки вечно останаха в класните стаи... И, все пак, по-опасен е мракът и неграмотността, която има своите последици. Искам да подчертая, че джихадистите употребяват тъкмо тези фактори - неграмотността, незнанието, неинформираността. Това са техните козове. Възползвайки се от незнанието, те притеглят към своята идеология тези, които нямат задоволително знания какво в действителност крие в себе си болната им идеология. Те се възползват от празните глави на младите момчета и ги пълнят с чернилката на тяхната измислена сатанинска идеология, която създава тероризъм, радикализъм и джихадизъм. Това са синоними на едно и също действие, целящо унищожаването на света, по-скоро на светското в света.

Г-н Али, да поговорим малко за икономическото положение на Сирия сега. Работят ли банките и лечебните заведения? Какво ще стане с многочислените фабрики в Алепо и в Хомс?

Болниците не са спирали да работят. Разрушените болнични здания сега се възвръщат с приоритет. Болничната помощ и опазването на здравето са едни от най-важните цели на страната ми. Тук е подходящо да вметна, че огромна част от нашите най-хубави експерти са приключили медицина в България и в Русия.

Българските ученици към момента приказват български и се гордеят, че са получили квалификацията си във вашата страна.
Нито една банка не е серпантина да работи. Няма банкрутирали банки, закрити или с прекратена работа по други аргументи. Всички банки - и частните, и държавните, работят в естествен режим. Не мога, несъмнено, да настоявам, че финансовата система е в предходното си положение, това е повече от ясно, само че все пак банките действат. Така че и банковият поток продължава, макар войната. И животът продължава - с пари или без.

Смело бих могъл да заявя, че Алепо е най-големият индустриален град в Сирия. За страдание, градът е опустошен в по-голямата си част и в този момент ще би трябвало да го възраждаме от пепелта. 60 % от заводите към този момент са възстановили работата си, само че не с предходния потенциал. Други предприятия са в развой на реорганизация, трети ще се строят отначало. За това, несъмнено, ще би трябвало време и попълнение от фрагменти. Преобладаващата част от фабриките в Алепо са текстилни, доста от тях съумяха да запазят оборудването си и те стъпиха на крайник по-бързо от останалите.

В Хомс се намира огромната промишлена зона „ Хасия ", която по знамение се избави от ИДИЛ и от другите враждебни групировки. Само един път ракета от Израел удари един цех в тази зона, само че като цяло всичките заводи са невредими. В покрайнините на столицата Дамаск също има цяла промишлена зона „ Адра ", която към този момент работи на 80 %.

С една дума, цялостната картина към този момент не е черна. Тя никога към момента не е бяла, само че най-малко е ярко сива. Вие помните Сирия в тези години, когато страната беше същински парадайс в арабския свят. Всичко беше подредено, съвременно и красиво, като един изискан персийски килим. Сега обаче, този килим е развързан нишка по нишка, и ние го тъчем отначало. Ще се борим до последни сили да възстановим оня парадайс.

Какво чака Сирия от Русия след последните удари на Съединени американски щати?

Когато удариха Сирия, аз бях там. Правя това разяснение, защото организираме нашия диалог в Москва. Видях прелитащите ракети. Видях с очите си по какъв начин прихващат две от ракетите. Руснаците доставиха остатъка от някои от ракетите в Русия и ги демонстрираха по съветските медии. Американският президент Доналд Тръмп твърдеше, че всички ракети са достигнали задачите си и нито една не е прихваната, което не е правилно. На процедура 71 ракети бяха прихванати, на 6 или 7 от тях по електронен метод бе изменен курсът. Това бе дело на Сирийската войска, а останалите доближиха до задачата. Общо бяха изстреляни 103 ракети.

Време е всички да схванат, че Русия е наш съдружник и този удар беше и против нея. Ако си напомним терористичния акт в Санкт-Петербург, убийството на съветския дипломат в Турция, както и сваления съветски аероплан, всичко това също бяха удари против Русия. Ние нищо няма да желаеме от Москва, там сами си вършат съответните заключения и разбори.

Наскоро нашият президент Башар Ал-Асад се срещна в Сочи с съветския си сътрудник Владимир Путин. По време на срещата те организираха много изчерпателен разговор, направиха преглед на обстановката. Владимир Путин уточни, че с разбиването на бунтовниците в региона на Дамаск са основани удобни условия за обновяване на политическия развой, а Башар Ал-Асад се изрече за продължение на битката с тероризма редом с политическите старания.

Как ще отговори Сирия на настояването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп Башар Ал-Асад да съобщи властта?

Този въпрос се трансформира в доста първичен. Заприлича на негоден грамофон - плочата се върти на едно и също място и никой не ѝ обръща към този момент внимание. В последна сметка това не е негова работа, както и на никой от непознатите управници. Този въпрос касае само народа на Сирия, и единствено ние имаме правото да дефинираме кой ще е нашият президент. Ние не дефинираме президентите на другите страни, и не им се бъркаме в техния избор. Да бъдат по този начин общителни да не се намесват и в нашия!

Представете си противоположния сюжет - ние, сирийците, не желаеме Тръмп или Макрон да са президенти и настояваме да си вървят. Е, и какво? Нашето искане ще промени ли нещо? А имаме ли законово право на такова искане? Ако народът реши да остави Башар Ал-Асад на власт и да го преизбере, по този начин ще бъде. За какво се борим? За да живеем като всички останали, да имаме мир и суверенитет. Искаме спокоен и кротичък живот, без външни вмешателства и похищения. Ние отговаряме за правата ни в Организация на обединените нации като всички останали страни. Международният закон важи за всички страни, ние го съблюдаваме и почитаме. Затова ние няма да позволим на другари или неприятели да се намесват в нашите работи, както и ние не желаеме да се намесваме в непознатите работи, които не ни касаят. Това се назовава с една простичка дума - суверинитет.

Г-н Али, като консултант на министъра и деен политически и публичен деятел, по какъв начин ще коментирате ролята на Русия в Сирия в битката с тероризма и с групировките?

Много позитивна роля. Наистина самоуверено бих могъл да заявя, че Русия се намеси в точния момент. Дори не ми се мисли какъв сюжет би се разиграл, в случай че я нямаше тогава намесата на Русия по въздуха.

Първо, това доста окуражи нашите пехотинци и сирийската държавна войска. Друго е, като знаеш, че някой ти пази гърба от въздуха. Второ, това беше нещо като електрошок за джихадистите и всички, които водят война на територията на страната ни. Те видяха, че няма по какъв начин да стане тяхното. Трето, резултатите се виждат и в този момент. Бяха признати Резолюции на Съвета за Сигурност на Организация на обединените нации 2254 и 2253, които гласят, че сирийският спор е вътрешен и би трябвало да бъде позволен вътре в самата Сирия.

Русия несъмнено изигра извънредно огромна и стратегически значима роля в дейното разрешаване на сирийската рецесия и битката с тероризма. Русия за следващ път потвърди на международната общност, че с тероризма не се договаря, той се унищожава. Да, Русия изпрати военна помощ на държавното управление ни, само че това е единствено за поддръжка и почит. Президентът Путин изрично изключи присъединяване на съветски войски в сухопътна интервенция против „ Ислямска страна ".

Помощта, която Върховен касационен съд (въздушно-космическите сили - б.р.) на Русия оказаха на сирийската войска по въздух, даде към този момент своите резултати. Джихадистите бягат, хвърлят оръжието, а опозиционните групировки са подготвени да прекратят огъня, някои от тях са подготвени на помирение.

Ролята на Русия бе в тази ситуация решаваща, защото Русия не оказа единствено помощ на Сирия, а на целия свят. Погледнете какво става в Европа и по света. Атентат след атентат. Терористите нямат спирачки и единствено такава мощ, като Русия, би могла да им се опълчи. Уви, не е елементарно, тъй като терористичните офанзиви не престават. Доказателство е това, което се случи в Белгия и във Франция.

Тероризмът е плъзнал из Европа. България не е изключение. Убеден съм, че той участва и у вас. „ Спящите кафези " са на всички места, никой не знае кой и къде ще ги разсъни и задейства. Страната ви също е застрашена, тъй като е на кръстопът и се намира доста покрай Турция. Никой не е защитен от тероризма - нито Източна, нито Западна Европа.

За да се предотврати разпространяването на терористичните кафези, има едно решение - тероризмът би трябвало да бъде погубен вътре в самата Сирия.

Каква е сега обстановката в Източна Гута?

Малко преди да излетя за Москва, посетих региона на град Дума - мястото, където сякаш имаше химическа офанзива. Аз персонално се намирах навръх 150 м от мястото, което беше нарочено с химическата офанзива. Срещнахме се с доста фамилии, дами и деца, които ни описаха какво в действителност се е случило в оня ден. А случилото се бе просто един спектакъл, или по-скоро доста неприятно изигран театър от актьорите, наречени „ Белите каски ".

Една химическа офанзива допуска всеобщи жертви, а в тази ситуация нямаме нито една жертва. Дори, в случай че някой каже, че е имало малко жертви - това отново не е химическа офанзива. А най-смешното в тази ситуация беше и ужасната постановка. Хора, които не са облечени уместно с костюми и маски, а в елементарни облекла, започваха да обливат сякаш изумените с вода от маркучи.

Смешно и непрофесионално. Поне да бяха нахлузили по един скафандър, за малко меродавност. Целият този фарс бе извънредно първичен. Лош сюжет, аматьорска игра и безобразна постановка! Президентът Тръмп публично съобщи, че приключва финансирането на „ Белите каски " - обикновено, след подобен неуспех.

В този ред на мисли, по какъв начин ще коментирате така наречен фалшив нюз или подправените вести за Сирия?

Те са като вирус. Медиите доста бързо заболяват от този вирус, който към този момент се е трансформирал в зараза и това доста ме плаши. Да вземем най-елементарния образец със „ Сирийската обсерватория по правата на индивида ", която е позиционирана във Англия. Повечето международни медии разгласяват статистики на тази „ обсерватория ". Наименованието ѝ вдъхва доверие, тъй като припомня за други организации като „ Амнести Интернешънъл " или „ Хюман Райтс Уоч ".

В реалност обаче „ Сирийската обсерватория по правата на човвека " не съставлява институция с голям брой сътрудници, а организация, в която работи един-единствен човек: тя е персонален план на лицето Осама Али Сулейман с псевдоним Рами Абдуррахман. Той управлява „ обсерваторията " от двустайния си апартамент в английския град Ковънтри. Не от Сирия, а от Англия.

Струва си да отбележим, че Али Сулейман попада в Обединеното Кралство, криейки се от сирийското правораздаване - в родината му има три наказателни каузи против него. Прехвърляйки се под уютното крило на английските спецслужби, лъжеправозащитникът ненадейно открива у себе си неподозирани благоприятни условия на „ герой за независимост ". За броени дни неговият уебсайт стартира да се цитира от водещите осведомителни западни организации, разпръсквайки по този метод неистини и операции по целия свят.

Убеден съм, че зад тила му стоят избрани разследващи сили. Сам той не би могъл да получава толкоз доста смляна лъжлива информация, която да разпръсква стремително. Този нереален шарлатанин има доста имена. Твърди, че получава информациите си от мрежа от към 200 свои сътрудници, които били пръснати из цяла Сирия. Но това са неговите изказвания, а не действителността.

Има държавни управления, институции и медии, на които им е преференциално да го препечатват, слушат и цитират. Това са същите тези институции, които демонстрират и безапелационно заблуждават феновете с фалшив клипове на „ Белите каски ".

Това са основателите и приемниците на подправените вести, които към този момент са мотив за полемики и международни семинари. Никому не е прелестно да бъде лъган и заблуждаван. Никой не желае да бъде третиран като простак и финален глупак.

Затова всички, цялата международна общност, сме длъжни да се борим с подправените вести и да се противопоставим на източниците им, които трансформират света в дивашка джунгла, обърквайки съзнанието на хората с неверна информация. Нямам нищо срещу частните медии, само че за по-сигурно би трябвало да се има вяра и да се черпи информация от законните държавни източници, каквито са държавните осведомителни организации. Държавата е поръчител на тяхната истина и обективност.

Ако имате опция да се обърнете към Ангела Меркел или Доналд Тръмп, какво ще им кажете?

Да не гледат на другите нации по света от висока кула. Всички сме хора. Независимо дали сме от Изтока или от Запада - ние сме хора, от кръв и плът, приличаме си по доста неща и полезности. Всеки народ има положителни и неприятни качества.

Не може да се прави формулировка за избрана нация едностранно. Ние също имаме доста поети, писатели, учени, почтени лекари и учители, изобретатели. Достойни сме за почитание. Нас не ни радват войните и разногласията сред страните и народите.

С риск да се повторя, още веднъж ще кажа, че ние сме доброжелателни. Искаме мир и суверенитет, желаеме всички да живеем в един спокоен и по-добър свят, да си оказваме помощ взаимно, а не да се избиваме.

Мирът е в полза на човечеството, а ние сме част от него. Стига злоба и завист. При нас има една сентенция: „ Който забърква отровата, обезателно ще си оближе пръста ". Обръщайки се към Меркел, Тръмп и всички техни сътрудници,бих им споделил единствено едно: „ Оставете ни на мира, оставете нас и другите дребни нации по света в един позитивен мир, без да ни закачате. Искаме свободата си ". Що се касае до демокрацията - ние сме се родили свободни, и желаеме да живеем свободни! Не желаеме да сме плебеи на непознати ползи, желаеме свободно на вършим своя избор на онази власт, която ни подхожда. Свободата на избор ражда демокрацията.

Бих желала да засегна една доста значима тематика, която интересува всички в Европа - бежанците. Как ще коментирате бежанската вълна от Сирия към Европа? Не преля ли към този момент чашата?

Президентът Путин беше безусловно прав и в мнението си за бежанската вълна. Само прекъсване на спора ще спре бежанците към Европа. Напълно поддържам това мнение. Наскоро президентът на Русия още веднъж разясни на всички в Европа, че с цел да няма повече бежанци, би трябвало да оказват помощ на тези хора да се върнат по домовете си. Всички нас ни боли доста от това, че загубихме народа си, който се пръсна по света. Това е загуба на работна ръка, на фрагменти в производството, на скъпи фрагменти в просветителната система и опазването на здравето. Бежанската вълна е втората ни огромна загуба след действителните жертви. Голяма част от бежанците са инженери, преподаватели във ВУЗ-ове, лекари, учители, занаятчии - все хора образовани, които надали в миналото ще могат да заемат същите позиции, каквито преди време са заемали в родината си.

Не мога да отрека, че измежду бежанците имаше и необразовани и радикализирани човеци, „ всяко стадо си има мърша ", нали? Хората обаче започнаха да се връщат по домовете си. Бежанската върна е прекратена. Шансът доста от напусналите Сирия да се върнат е огромен. Преобладаващият % бежанци напуснаха страната, не бягайки от властта, а бягайки от „ Ислямска страна " и джихадистите. Сирийците избягаха от тероризма, а не от страната! Когато тероризмът окупира Ракка - хората избягаха, когато тероризмът почерни Дер-ер-Зор - хората бягаха, когато тероризмът завладя Идлиб - хората побягнаха.

Джихадистите към момента се разполагат на юг от Дамаск, в Южна Сирия също има останки на „ Ислямска страна ", в Източна Сирия има кафези на „ ИД ", покрай иракската граница - в Танф, покрай освободения към този момент Дер-ер-Зор. Интересното е, че там се следи мощно наличие на Съединени американски щати, които не водят война против ИДИЛ, а ги употребяват против сирийската държавност.

Хората не избягаха от хубаво, по тази причина още веднъж и още веднъж ще декларирам - единствено прекъсването на войната в Сирия ще спре притока на бежанци към Европа. Нима Европа не го осъзнава? Или не желае да го осъзнае?