2020 - най-негативната за бизнеса година от десетилетие насам
Рязко утежняване на оценката за бизнес климата през изтичащата година, предизвикано основно от ковид-кризата регистрира обичайна онлайн анкета на Българската стопанска камара. Допитването е извършено в интервала 10 ноември – 10 декември 2020 година измежду 810 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система. Основният извод от него е: За последното десетилетие 2020-а е най-наситената с бизнес негативизъм година – и като оценка на настоящото положение, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 година, в която към момента се усещаше умората от предходната икономическа рецесия.
89% от интервюираните виждат утежняване на бизнес климата, 9% считат, че няма смяна, а оптимистите са едвам 2%. Аналогични са и оценките за положението на предприятията – 71% заявяват утежняване на икономическите си индикатори, 22% афишират липса на смяна, а едвам 7% са постигнали напредък.
Проучването се реализира за 16-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия. То наблюдава отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и бизнес планирането за идната календарна година. Тази година специфичен акцент е подложен върху отражението на коронакризата върху бизнеса. 86% от интервюираните предприятия са микро- и дребни (с до 50 заети), 10% са междинни (с 50 до 250 заети), а 4% са огромни (с над 250 заети). 58% от участниците в анкетата съставляват предприятия от бранш „ Услуги “, 12% - от „ Преработваща индустрия “, 16% - от бранш „ Търговия “, 3% от бранш „ Строителство “, 2% -„ Селско стопанство “, 2% - „ Добивна индустрия “, други действия (вкл. обучение, просвета, здравеопазване) – 7%. 19% от интервюираните предприятия оперират в Югозападния район за обмисляне, 17% - в Североизточен, 8% - в Северен централен, 13% - в Южен централен, 7% - в Северозападен, 10% - в Югоизточен. 26% оперират на територията на цялата страна.
Отчетлив негативизъм се следи и при оценката на институциите, като релативно с най-високо доверие се употребяват Президентската институция, районните здравни инспекции и Омбудсманът на Република България, само че и при тях е налице спад по отношение на миналата година. По традиция, отрицателната ранглиста се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и правосъдната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „ златната среда “, само че и при тях се регистрира спад на доверието по отношение на миналата година
Антикризисните и противоепидемични ограничения на държавното управление получават изключителнно ниска оценка – 17% от интервюираните утвърждават икономическите ограничения, а 27% поддържат противоепидемичните. В огромного си болшинство участниците в анкетата не утвърждават подхванатите ограничения. За съпоставяне, при предходната икономическа рецесия през 2009-2010 година тогавашните антикризисни ограничения са били оценени позитивно от 29% от бизнеса. Категорично одоборение среща отводът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се двоумят по повод диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в така наречен „ чакалня “ на Еврозоната.
Ковид-пандемията е принудила 56% от интервюираните да се откажат от капиталовите си планове, както и да пристъпят към оптимизация на разноските, а 36% са прекратили работа за избран интервал. По отношение на личния състав подхванатите дейности са в няколко посоки – 42% от компаниите (основно в областта на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 41% са въвели частична или цялостна отдалечена работа, а 33% са употребили опциите за заплатен или неплатен отпуск на чиновниците.
В изискванията на пандемия бизнесът е потърсил нови способи да се запази, включително посредством пускане или развиване на онлайн продажби (23%), както и промяна на производството към нови артикули и/или пазари (19%). Инвестиции за съблюдаване на противоепидемичните наредби са създали 36% от предприятията. Едва 2% са нараснали екипите си с нови назначения.
От антикризисните ограничения в поддръжка на бизнеса са се възползвали дребна част от предприятията. Мярката „ 60/40 “ е с най-голяма известност - 28% са се възползвали от нея. Следващата желана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и дребни предприятия в размер от 3 до 10 хиляди лева, употребена от 27% от интервюираните, а на трета позиция е мораториумът върху заплащанията по заеми – 17%. 12% от компаниите в секторите „ транспот “ и „ туризъм “ са се възползвали от мярката за опазване на заетостта, изразяваща се в 290 лева./мес. Едва 1% от интервюираните са се възползвали от ограниченията през ББР, а 2-5% обмислят/проучват опциите. За всички останали тези ограничения са или неприложими, или незнайни.
40% от употребилите антикризисни ограничения се оплакват от бавния развой, а 35% - от администрация и тежка документи. 11% не са се сблъсквали с спънки при приемането на помощта.
Липсата на ликвидност в изискванията на рецесия е главната причина интервюираните да чакат поддръжка в посока опазване на личния състав посредством вдишване на част от възнагражденията му (56%), както и понижаване или отсрочване на държавни (52%) и общински (38%) заплащания, включително налози, такси и наеми. Бизнесът чака поддръжка от страната и за нисколихвени заеми (35%), за отсрочване на заплащанията по съществуващи заеми (27%), както и за рационализация и софтуерно обновяване (26%). Едва 9% от анкектираните заявяват, че не се нуждаят от държавна поддръжка.
Увеличеният брой инфектирани и/или карантинирани служащи води до сензитивно натоварване върху останалите чиновници – по този начин считат 47% от интервюираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че неналичието на служащи води до забавяне с осъществяването на предоставени поръчки/договори, което в е причина за понижени обороти/приходи (7%). 30% от участниците в анкетата показват, че отсъстващите служащи не са повече от всяка друга година, а 4% заявяват, че въобще нямат карантиниран личен състав.
Най-големите бариери
Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният напън и неналичието на електронно държавно управление (74%), както и постоянно изменящата се нормативна уредба (67%) са най-големите спънки пред бизнеса през актуалната година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и неналичието на квалифицирана работна ръка (65%), въпреки да е налице понижение на този недостиг по отношение на предходните години, когато беше над 70%.
Сивата стопанска система, незаконният импорт и нелоялната конкуренция съставляват проблем пред 45% от бизнеса, а 51% показват като спънка бавното и неефективно правосъдие. Рязко нараства чувството за корупция - 69% при 42% през 2019 година Видимо усъвършенстване се регистрира във връзка с инфраструктурата, от чието качество се оплакват единствено 18% от интервюираните.
Интересът към присъединяване в състезания по публични поръчки се резервира на равнищата от предходните години. Авторите на отчета към резултатите на допитването обръщат особено внимание на обстоятелството, че се следи намаляването на неточни и противозаконни практики в тази сфера, най-много сериозен спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите.
Драстични спадове по всички индикатори
Ковид-кризата се отрази съществено върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на миналата година, включително размерите на произвеждане понижават в 66% от фирмите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко наранени са заплатите, които понижават в 26% от компаниите.
Драстичен спад се регистрира и във връзка с вложенията, включително в човешки запаси (44% по-малко от 2019 г.), нови артикули (-45%) и нови мощности (-50%).
Успоредно с това, нарастват отговорностите към финансови институции (30% повече от предходната година), към контрагенти (също 30%), към бюджета (33%) и към личния състав (21%).
На този декор, понижават случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, както и интервалите на просрочие, като в преобладаващата си част те са до 6-7 месеца.
Очакванията
Песимизмът от актуалната година се придвижва и върху упованията за идната. 70% от интервюираните чакат стопански спад през 2021 година, 16% не чакат никаква смяна, а едвам 11% са оптимистите.
Мнозинството от интервюираните чакат растеж на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места
Над 80% от участниците в анкетата чакат ковид-кризата и забавянето на световния напредък да се отразят отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2021 година По-умерен скептицизъм има във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 36% от интервюираните.
Умереност и нерешителност са налице при проектите за бизнес развиване през 2021 година Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари възнамеряват приблизително 35-37% от интервюираните, до момента в който предходната година са били 57%.
Инвестициите в индустриални мощности, нововъведения и развиване на човешките запаси влизат в проектите приблизително на 23% от интервюираните, до момента в който през предходната година междинният % е бил 38.
Ръст на трудовите хонорари възнамеряват 32% от интервюираните, а в миналогодишното проучване по този начин са дали отговор 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията би трябвало да се регистрира и резултатът от административното нарастване на минималната работна заплата.
Налице е лек растеж през тази година при желанията за заеми и лизинг (19% при 17% предходната година), както и за осъществяване на европроекти (32% при 27% предходната година).
89% от интервюираните виждат утежняване на бизнес климата, 9% считат, че няма смяна, а оптимистите са едвам 2%. Аналогични са и оценките за положението на предприятията – 71% заявяват утежняване на икономическите си индикатори, 22% афишират липса на смяна, а едвам 7% са постигнали напредък.
Проучването се реализира за 16-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия. То наблюдава отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и бизнес планирането за идната календарна година. Тази година специфичен акцент е подложен върху отражението на коронакризата върху бизнеса. 86% от интервюираните предприятия са микро- и дребни (с до 50 заети), 10% са междинни (с 50 до 250 заети), а 4% са огромни (с над 250 заети). 58% от участниците в анкетата съставляват предприятия от бранш „ Услуги “, 12% - от „ Преработваща индустрия “, 16% - от бранш „ Търговия “, 3% от бранш „ Строителство “, 2% -„ Селско стопанство “, 2% - „ Добивна индустрия “, други действия (вкл. обучение, просвета, здравеопазване) – 7%. 19% от интервюираните предприятия оперират в Югозападния район за обмисляне, 17% - в Североизточен, 8% - в Северен централен, 13% - в Южен централен, 7% - в Северозападен, 10% - в Югоизточен. 26% оперират на територията на цялата страна.
Отчетлив негативизъм се следи и при оценката на институциите, като релативно с най-високо доверие се употребяват Президентската институция, районните здравни инспекции и Омбудсманът на Република България, само че и при тях е налице спад по отношение на миналата година. По традиция, отрицателната ранглиста се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и правосъдната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „ златната среда “, само че и при тях се регистрира спад на доверието по отношение на миналата година
Антикризисните и противоепидемични ограничения на държавното управление получават изключителнно ниска оценка – 17% от интервюираните утвърждават икономическите ограничения, а 27% поддържат противоепидемичните. В огромного си болшинство участниците в анкетата не утвърждават подхванатите ограничения. За съпоставяне, при предходната икономическа рецесия през 2009-2010 година тогавашните антикризисни ограничения са били оценени позитивно от 29% от бизнеса. Категорично одоборение среща отводът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се двоумят по повод диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в така наречен „ чакалня “ на Еврозоната.
Ковид-пандемията е принудила 56% от интервюираните да се откажат от капиталовите си планове, както и да пристъпят към оптимизация на разноските, а 36% са прекратили работа за избран интервал. По отношение на личния състав подхванатите дейности са в няколко посоки – 42% от компаниите (основно в областта на хотелиерството, ресторантьорството и турагентството) са пристъпили към съкращения, 41% са въвели частична или цялостна отдалечена работа, а 33% са употребили опциите за заплатен или неплатен отпуск на чиновниците.
В изискванията на пандемия бизнесът е потърсил нови способи да се запази, включително посредством пускане или развиване на онлайн продажби (23%), както и промяна на производството към нови артикули и/или пазари (19%). Инвестиции за съблюдаване на противоепидемичните наредби са създали 36% от предприятията. Едва 2% са нараснали екипите си с нови назначения.
От антикризисните ограничения в поддръжка на бизнеса са се възползвали дребна част от предприятията. Мярката „ 60/40 “ е с най-голяма известност - 28% са се възползвали от нея. Следващата желана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и дребни предприятия в размер от 3 до 10 хиляди лева, употребена от 27% от интервюираните, а на трета позиция е мораториумът върху заплащанията по заеми – 17%. 12% от компаниите в секторите „ транспот “ и „ туризъм “ са се възползвали от мярката за опазване на заетостта, изразяваща се в 290 лева./мес. Едва 1% от интервюираните са се възползвали от ограниченията през ББР, а 2-5% обмислят/проучват опциите. За всички останали тези ограничения са или неприложими, или незнайни.
40% от употребилите антикризисни ограничения се оплакват от бавния развой, а 35% - от администрация и тежка документи. 11% не са се сблъсквали с спънки при приемането на помощта.
Липсата на ликвидност в изискванията на рецесия е главната причина интервюираните да чакат поддръжка в посока опазване на личния състав посредством вдишване на част от възнагражденията му (56%), както и понижаване или отсрочване на държавни (52%) и общински (38%) заплащания, включително налози, такси и наеми. Бизнесът чака поддръжка от страната и за нисколихвени заеми (35%), за отсрочване на заплащанията по съществуващи заеми (27%), както и за рационализация и софтуерно обновяване (26%). Едва 9% от анкектираните заявяват, че не се нуждаят от държавна поддръжка.
Увеличеният брой инфектирани и/или карантинирани служащи води до сензитивно натоварване върху останалите чиновници – по този начин считат 47% от интервюираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че неналичието на служащи води до забавяне с осъществяването на предоставени поръчки/договори, което в е причина за понижени обороти/приходи (7%). 30% от участниците в анкетата показват, че отсъстващите служащи не са повече от всяка друга година, а 4% заявяват, че въобще нямат карантиниран личен състав.
Най-големите бариери
Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният напън и неналичието на електронно държавно управление (74%), както и постоянно изменящата се нормативна уредба (67%) са най-големите спънки пред бизнеса през актуалната година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и неналичието на квалифицирана работна ръка (65%), въпреки да е налице понижение на този недостиг по отношение на предходните години, когато беше над 70%.
Сивата стопанска система, незаконният импорт и нелоялната конкуренция съставляват проблем пред 45% от бизнеса, а 51% показват като спънка бавното и неефективно правосъдие. Рязко нараства чувството за корупция - 69% при 42% през 2019 година Видимо усъвършенстване се регистрира във връзка с инфраструктурата, от чието качество се оплакват единствено 18% от интервюираните.
Интересът към присъединяване в състезания по публични поръчки се резервира на равнищата от предходните години. Авторите на отчета към резултатите на допитването обръщат особено внимание на обстоятелството, че се следи намаляването на неточни и противозаконни практики в тази сфера, най-много сериозен спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите.
Драстични спадове по всички индикатори
Ковид-кризата се отрази съществено върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на миналата година, включително размерите на произвеждане понижават в 66% от фирмите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко наранени са заплатите, които понижават в 26% от компаниите.
Драстичен спад се регистрира и във връзка с вложенията, включително в човешки запаси (44% по-малко от 2019 г.), нови артикули (-45%) и нови мощности (-50%).
Успоредно с това, нарастват отговорностите към финансови институции (30% повече от предходната година), към контрагенти (също 30%), към бюджета (33%) и към личния състав (21%).
На този декор, понижават случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, както и интервалите на просрочие, като в преобладаващата си част те са до 6-7 месеца.
Очакванията
Песимизмът от актуалната година се придвижва и върху упованията за идната. 70% от интервюираните чакат стопански спад през 2021 година, 16% не чакат никаква смяна, а едвам 11% са оптимистите.
Мнозинството от интервюираните чакат растеж на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места
Над 80% от участниците в анкетата чакат ковид-кризата и забавянето на световния напредък да се отразят отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2021 година По-умерен скептицизъм има във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 36% от интервюираните.
Умереност и нерешителност са налице при проектите за бизнес развиване през 2021 година Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари възнамеряват приблизително 35-37% от интервюираните, до момента в който предходната година са били 57%.
Инвестициите в индустриални мощности, нововъведения и развиване на човешките запаси влизат в проектите приблизително на 23% от интервюираните, до момента в който през предходната година междинният % е бил 38.
Ръст на трудовите хонорари възнамеряват 32% от интервюираните, а в миналогодишното проучване по този начин са дали отговор 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията би трябвало да се регистрира и резултатът от административното нарастване на минималната работна заплата.
Налице е лек растеж през тази година при желанията за заеми и лизинг (19% при 17% предходната година), както и за осъществяване на европроекти (32% при 27% предходната година).
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ