Впечатленията на един руски пътешественик от Варна през 1830 г.
>
Руснакът, роден на територията на днешна Украйна, посещава най-много северна България и по-конкретно обитаемоте места Варна, Каварна и Силистра. Неговата цел е да събере нови сведения за българите, да контактува с народа и да опознае историята и развиването на езика.
Това не е първият допир на съветския академик с българската просвета. Преди 1830 година е бил в Кишинев, с цел да проучи езика и историята на българските преселници. През 1829 година издава фундаментален труд, слагащ началото на актуалната българска фолклористика – " Древните и модерни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите “.
След визитата си в България от 1830 година, Венелин води преписка с българския възрожденец Васил Априлов и го убеждава да стартира да събира и съхранява песенния български фолклор. Безспорен факт е, че съветският академик способства за това името на българите да стане известно измежду по-широк кръг от съветската общност, което по-късно ще даде своите резултати. Нещо повече – той оказва помощ на значително българи да осъзнаят своята националност.
Разказът на Юрий Венелин, който ще прочетете в идващите редове, е част от книгата " Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век “ с създател Маргарита Кожухарова. Публикуваме го със съкращения. В него откриваме любопитна информация и комично разказано истории, само че и отрицателни оценки за разнообразни аспекти от публичния и културен живот на българите при започване на XIX век. Приятно четене!
БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЮРИЙ ВЕНЕЛИН
На 4 юли, в 12 часа хвърлихме котва покрай Варна. В 4 часа, откакто се избръснах и сресах, се насочих с шкипера към брега. Поскитах из тесните, криви, задушни, неприятно павирани улици на Варна и след два часа още веднъж седнах в катера и се върнах на кораба. На другия ден отново отидох в града с документите си. Генерал Рот ме одобри много задушевно, незабавно беше подредено да ми се даде квартира. Празни квартири имаше доста, само че всичките бяха без стъкла. В Турция не познават стъклата, а вместо тях препречват прозорците с дървени решетки. Жителите на Варна са малко, и то всякаква пасмина, огромна част от която безусловно гладува. Нашето шефство е постъпило великодушно, помагайки на народа с каквото е могло, със сухари и т. н.
Помолих да ме настанят с българи, с цел да привикна с тях и езика им. Във Варна няма каруцари. Товарите, сваляни от корабите, се разнасят из града от наемни служащи –турци. Твърде доста от тях се прозяват към пристанището. Едва бяхме достигнали брега и незабавно се притече един османец, който за тридесетина копейки ни предложи гърба си. Пристигайки в квартирата след известно блуждаене, аз се наместих да си умря върху единствената мебел — много стеснен миндер. Това беше вътрешната стая, предната заемаха стопаните: българинът Вълчо, жена му Гина — млада и много миловидна, деветгодишната му щерка Върба и петгодишният наследник Маринко. Животът ми във Варна щеше да бъде доста отегчителен, само че за благополучие унгарските славяни същия ден се бяха настанили на двора под моите прозорци с каруцата и багажа си. И в Русия те се скитат под името унгарци. Те са доста разговорливи, сладкодумни, доста постоянно свиреха на своите хармониуми. Под звуците на виенските валсове на моя двор се стичаше пъстра навалица от хора.
На другия ден пристъпих към научните си търсения. Беше неделя. Реших да посетя всичките три варненски манастира. В първия ми споделиха, че митрополитът с целия си клир е потеглил за Крим и че всичките манастири ръководи единствено един отец, който живее в митрополията. Помолих да ме заведат при него, само че не го открих в къщи. Отвориха ми митрополитската черква, влязох, само че в тъмнината едвам разпознах някои неща. Като излизах от църквата, по този начин си ударих главата в покрива ѝ, че звезди като град се посипаха от очите ми. Срещнах отеца на улицата и се върнах в неговата килия, която по-рано е била на митрополита, прекомерно дребна, като на казака Илин да вземем за пример.
Попитах го за ръкописи, за архиерейския списък, само че той не разбра нито едното, нито другото. Отново го запитах посредством преводача нямат ли манастирите грамоти, дарени им от патриарсите? Дали той не може да ми ги покаже и да ми ги отстъпи против пари? Отговорът беше позитивен. Зарадвах се. И ето какво се оказа: след два дни моят отец ми предлага напечатана гръцката писменост. Развръзката: той мислел, че желая да изучавам гръцки. Това ми беше за урок за нищо да не се обръщам в Турция към духовенството.
След всичко това се впуснах да намеря образован българин, само че не открих нито един. Много разпитвах за ръкописни книги. Отначало един ме зарадва с три, и какво – носи ми три разнообразни свои позволителни от съветски началници. Прав е бил, тъй като книга на българския простолюден диалект значи парче хартия. Не можете да си визиите какви компликации би трябвало да се преодолеят, до момента в който обясниш това, за което питаш. За това не е задоволителен и грамотният, тъй като рядко някой се е изучил дотолкоз, че да те разбере.
Впрочем, цяла Източна България е напълно безинтересна за археолога. Най-малко в нея са живели българите, главната мощ на които е оттатък Балкана. Да отида там, съгласно проекта на инструкцията, не ми беше допустимо, тъй като за тази цел трябваше да се изиска позволение, от турското държавно управление. Тази задача главнокомандуващият разпореди на военачалник Рот, само че защото се готвеха да изоставен Варна, нямаше време да бъде издействуван ферманът. И по този начин, не ми оставаше да върша нищо друго с изключение на да се задоволя с парчето земя, заето още от нашите войски. Затова във Варна неотложно започнах да групирам някои народностни и езикови сведения за България.
Много скоро привикнах с хазаите. За благополучие стопанката е доста бъбрива жена, двамата са родом ог Шуменско и приказват на не напълно чист български език, тъй като повече, са привикнали с турския. Насила им втълпявах в главите, че е грехота за българите да беседват между тях на турски. За малко време по този начин научих български, че към този момент беседвам без преводач, единствено че ми е малко мъчно да ги науча да приказват с мен на своя език, тъй като те непрестанно ми приказват на негоден съветски. Хазаинът е целият в отоци. Аз се заех да го изцелявам, само че за лекарство трябваше да се отиде на осем версти отвън града. Хвалеха ме на околните си българи, че съм прекомерно прекрасен болярин. От тях и от други българи научих доста потребни неща и събрах няколко песни. Като подарък сред прочее ще прибавя, че Преслав, столицата на българските царе, където две години е царувал Светослав, в този момент Ески Стамбул, е в подножието на Балкана.
Руснакът, роден на територията на днешна Украйна, посещава най-много северна България и по-конкретно обитаемоте места Варна, Каварна и Силистра. Неговата цел е да събере нови сведения за българите, да контактува с народа и да опознае историята и развиването на езика.
Това не е първият допир на съветския академик с българската просвета. Преди 1830 година е бил в Кишинев, с цел да проучи езика и историята на българските преселници. През 1829 година издава фундаментален труд, слагащ началото на актуалната българска фолклористика – " Древните и модерни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите “.
След визитата си в България от 1830 година, Венелин води преписка с българския възрожденец Васил Априлов и го убеждава да стартира да събира и съхранява песенния български фолклор. Безспорен факт е, че съветският академик способства за това името на българите да стане известно измежду по-широк кръг от съветската общност, което по-късно ще даде своите резултати. Нещо повече – той оказва помощ на значително българи да осъзнаят своята националност.
Разказът на Юрий Венелин, който ще прочетете в идващите редове, е част от книгата " Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век “ с създател Маргарита Кожухарова. Публикуваме го със съкращения. В него откриваме любопитна информация и комично разказано истории, само че и отрицателни оценки за разнообразни аспекти от публичния и културен живот на българите при започване на XIX век. Приятно четене!
БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЮРИЙ ВЕНЕЛИН
На 4 юли, в 12 часа хвърлихме котва покрай Варна. В 4 часа, откакто се избръснах и сресах, се насочих с шкипера към брега. Поскитах из тесните, криви, задушни, неприятно павирани улици на Варна и след два часа още веднъж седнах в катера и се върнах на кораба. На другия ден отново отидох в града с документите си. Генерал Рот ме одобри много задушевно, незабавно беше подредено да ми се даде квартира. Празни квартири имаше доста, само че всичките бяха без стъкла. В Турция не познават стъклата, а вместо тях препречват прозорците с дървени решетки. Жителите на Варна са малко, и то всякаква пасмина, огромна част от която безусловно гладува. Нашето шефство е постъпило великодушно, помагайки на народа с каквото е могло, със сухари и т. н.
Помолих да ме настанят с българи, с цел да привикна с тях и езика им. Във Варна няма каруцари. Товарите, сваляни от корабите, се разнасят из града от наемни служащи –турци. Твърде доста от тях се прозяват към пристанището. Едва бяхме достигнали брега и незабавно се притече един османец, който за тридесетина копейки ни предложи гърба си. Пристигайки в квартирата след известно блуждаене, аз се наместих да си умря върху единствената мебел — много стеснен миндер. Това беше вътрешната стая, предната заемаха стопаните: българинът Вълчо, жена му Гина — млада и много миловидна, деветгодишната му щерка Върба и петгодишният наследник Маринко. Животът ми във Варна щеше да бъде доста отегчителен, само че за благополучие унгарските славяни същия ден се бяха настанили на двора под моите прозорци с каруцата и багажа си. И в Русия те се скитат под името унгарци. Те са доста разговорливи, сладкодумни, доста постоянно свиреха на своите хармониуми. Под звуците на виенските валсове на моя двор се стичаше пъстра навалица от хора.
На другия ден пристъпих към научните си търсения. Беше неделя. Реших да посетя всичките три варненски манастира. В първия ми споделиха, че митрополитът с целия си клир е потеглил за Крим и че всичките манастири ръководи единствено един отец, който живее в митрополията. Помолих да ме заведат при него, само че не го открих в къщи. Отвориха ми митрополитската черква, влязох, само че в тъмнината едвам разпознах някои неща. Като излизах от църквата, по този начин си ударих главата в покрива ѝ, че звезди като град се посипаха от очите ми. Срещнах отеца на улицата и се върнах в неговата килия, която по-рано е била на митрополита, прекомерно дребна, като на казака Илин да вземем за пример.
Попитах го за ръкописи, за архиерейския списък, само че той не разбра нито едното, нито другото. Отново го запитах посредством преводача нямат ли манастирите грамоти, дарени им от патриарсите? Дали той не може да ми ги покаже и да ми ги отстъпи против пари? Отговорът беше позитивен. Зарадвах се. И ето какво се оказа: след два дни моят отец ми предлага напечатана гръцката писменост. Развръзката: той мислел, че желая да изучавам гръцки. Това ми беше за урок за нищо да не се обръщам в Турция към духовенството.
След всичко това се впуснах да намеря образован българин, само че не открих нито един. Много разпитвах за ръкописни книги. Отначало един ме зарадва с три, и какво – носи ми три разнообразни свои позволителни от съветски началници. Прав е бил, тъй като книга на българския простолюден диалект значи парче хартия. Не можете да си визиите какви компликации би трябвало да се преодолеят, до момента в който обясниш това, за което питаш. За това не е задоволителен и грамотният, тъй като рядко някой се е изучил дотолкоз, че да те разбере.
Впрочем, цяла Източна България е напълно безинтересна за археолога. Най-малко в нея са живели българите, главната мощ на които е оттатък Балкана. Да отида там, съгласно проекта на инструкцията, не ми беше допустимо, тъй като за тази цел трябваше да се изиска позволение, от турското държавно управление. Тази задача главнокомандуващият разпореди на военачалник Рот, само че защото се готвеха да изоставен Варна, нямаше време да бъде издействуван ферманът. И по този начин, не ми оставаше да върша нищо друго с изключение на да се задоволя с парчето земя, заето още от нашите войски. Затова във Варна неотложно започнах да групирам някои народностни и езикови сведения за България.
Много скоро привикнах с хазаите. За благополучие стопанката е доста бъбрива жена, двамата са родом ог Шуменско и приказват на не напълно чист български език, тъй като повече, са привикнали с турския. Насила им втълпявах в главите, че е грехота за българите да беседват между тях на турски. За малко време по този начин научих български, че към този момент беседвам без преводач, единствено че ми е малко мъчно да ги науча да приказват с мен на своя език, тъй като те непрестанно ми приказват на негоден съветски. Хазаинът е целият в отоци. Аз се заех да го изцелявам, само че за лекарство трябваше да се отиде на осем версти отвън града. Хвалеха ме на околните си българи, че съм прекомерно прекрасен болярин. От тях и от други българи научих доста потребни неща и събрах няколко песни. Като подарък сред прочее ще прибавя, че Преслав, столицата на българските царе, където две години е царувал Светослав, в този момент Ески Стамбул, е в подножието на Балкана.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ