Руслан Мъйнов няма нужда от представяне. Името му е добре

Руслан Мъйнов няма потребност от показване. Името му е добре познато на българите към този момент 20 години. Актьор, артист и телевизионна звезда. Но зад всичко това се крие един същински заслужен човек - почтен, добър, учтив и изрично отвън рамката на звездния си статут.
Пред Радио София Руслан описа извънредно увлекателно за пътя на едно момче от украинския град Измаил до огромните подиуми в България. Казва, че детството му е минало в Съветския съюз. Но без да влага никакъв политически подтекст, а като подчертава върху обединяването на доста култури и нации в една голяма страна, шарена, цветна и мултикултурна. И тези особености оставят своя присъщ отпечатък върху всеки, който е израснал и учтив там:

Спомням си какъв брой единни, какъв брой цялостни се чувствахме всички. Това, което в този момент липсва и в толкоз дребна България - липса на единство, чувство за единност, за приятелство, за екипност.
За годините в НАТФИЗ Руслан Мъйнов показа, че са го научили на усърдие, дисциплинираност и отговорно отношение към специалността:

Всъщност на дисциплинираност не се е налагало да се учим кой знае какъв брой, тъй като ние в тези времена по принцип бяхме доста по-дисциплинирани и доста по-стегнати от сегашните младежи. И не го споделям като обвиняване. Просто сегашните времена са други, хората са други, с друга успеваемост, с друго чувство за независимост. Ние бяхме малко като " коне с капаци ".
Когато идва в България от Украйна, Руслан приказва български, само че много по-различен, в известна степен остарял и изменен под въздействие на съветския език и на локалния диалект. Актьорът обаче си спомня, че той носи в себе си доста сексапил и доста топлота, под въздействие на околните човешки връзки в дребните локални общности. Днес той освен си спомня с трогване за този диалект, само че е съхранил и парченце от фолклора на едно отминало време посредством записи на песни, изпълнявани от баба му. И освен това, решил е да възроди тези песни, да ги презапише и да ги резервира по този метод за бъдещите генерации.

В умозаключение Руслан Мъйнов дефинира напълно изрично и аргументирано щастието като нещо релативно:

В един интервал от живота си човек възприема щастието тогава, когато има ужасно доста работа и е доста издирван. В различен миг от живота сме щастливи, когато сме доста обичани. В различен интервал сме щастливи, когато сме разбрани от хората към нас, от нашата аудитория, от приятелите, роднините. И аз доста се веселя, че това е тъкмо по този начин, тъй като това означва, че ние се променяме, ние се развиваме, ние ставаме други. Което в действителност е задачата на живота въобще.