Руският президент Владимир Путин заяви на 22 ноември, че военният

Руският президент Владимир Путин съобщи на 22 ноември, че военният епизод на сирийската революция, почнал през 2011 година, върви към края си. Това той сподели в черноморския курорт Сочи преди значимата тристранна среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и иранския президент Хасан Рухани.

Думите на Путин не значат, че конфликтите сред воюващите страни в Сирия ще приключат в границите на една нощ. Но те подават знак, че участниците са се обвързали да се съсредоточат върху ръководения от Организация на обединените нации развой в Женева за политически развой за образуване на нова Сирия.

Последната вълна от дипломация, явно оркестрирана от Путин, стартира незабавно щом американските войски оповестиха, че са възвърнали контрола над град Рака от окупацията на „ Ислямска страна “ (ИД) на 19 октомври. В този ден Путин направи къс коментар, заявявайки, че макар че не е склонен с позицията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, Тръмп „ би трябвало да бъде почитан, защото е пристигнал на власт посредством избори “.

Този топящ леда коментар приготви пътя за дипломацията, което разреши неофициалната среща сред Путин и Тръмп в Да Нан, Виетнам на 11 ноември, по време на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие (APEC). След тази среща бе разкрито в взаимно изказване, че двамата президенти "са съгласни, че няма военно решение за спора в Сирия" и че "все още не е открито дефинитивно политическо решение" в Сирия.

Преди да полети (отново към Сочи) на 13 ноември за петата си среща с Путин през 2017 година, турският президент Ердоган подлага на критика Съединени американски щати и Русия, че затварят вратите за военна алтернатива, преди да е завършено със сирийския режим на Башар Асад. Почти шест часа по-късно, откакто се обърна към Путин, Ердоган още веднъж изрази запасите си, само че даде поддръжка за политическо решение, което съгласно него Турция в действителност желае през цялото време.

Събитията се форсираха, откакто Путин пое цялостен надзор. Без него би било извънредно мъчно да се обезпечи връзка сред другите страни, да вземем за пример сред Съединени американски щати и Иран.

На 16 ноември в Москва бе оповестено, че Русия, Турция и Иран ще имат основна среща - като създатели на Процеса от Астана през януари 2017 година, които се съгласиха за пътна карта за преустановяване на огъня и за унищожаване на ескалацията в Сирия. Същия ден турският външен министър Мевлют Чавушоглу съобщи, че ще бъде хазаин на своите съветски и ирански сътрудници в средиземноморския курорт Анталия.

На 17 ноември съветският външен министър Сергей Лавров сподели, че Москва се надява, че срещата в Сочи може да помогне за започване на разговор сред режима на Асад и опозицията. Москва знае, че Анкара счита, че сътрудникът на Съединени американски щати в битката против ИД, Отредите за отбрана на народа (YPG), е терористична група, тъй като е сирийски клон на поставената отвън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Тя също по този начин знае, че Асад счита подкрепяната от Турция Свободна сирийска войска (FSA) за терористична група (както и YPG). В същия ден, когато Лавров приказва, Ердоган сподели, че Турция не желае да бъде "изигран" в региона на Африн в северозападна Сирия, граничещ с Турция, от наличието на подкрепяните от Съединени американски щати YPG/PKK.

На 19 ноември в Анталия се срещнаха Чавушоглу, Лавров и иранският външен министър Джавад Зариф. Чавушоглу сподели, че Турция се опълчва на присъединяване на YPG на договарянията в Женева, а Лавров сподели, че е разискван въпросът за кюрдите, участващи в договарянията в Женева, и че "всичките три страни са съгласни". В същия ден Рухани сподели в Техеран, че считат ИД да бъде "победена".

На 20 ноември Турция отвори въздушното си пространство за съветските самолети за първи път от четири години. Путин посрещна същата вечер в Сочи Асад, в наличието на висшето командване. Целта на това съвещание беше да се подсигурява, че резултатите от предходната му среща с турския и иранския президенти няма да бъдат отхвърлени от Асад, който безусловно дължи оставането си на поста на намесата на Русия през 2015 година Спекулациите за това, че Асад се е върнал в Сирия с съветски аероплан през турското въздушно пространство, на идващия ден не бяха нито доказани, нито отречени както от руснаците, по този начин и от турците. Същата вечер Путин прикани емира на Катар Тамим ал-Тани да се приготви за срещата на върха в Сочи, защото Катар е бил настояща страна, която дава пари на бунтовници и джихадисти в гражданската война в Сирия, а в това време, е хазаин на база на водената от Съединени американски щати коалиция против ИД.

На 21 ноември началниците на генералните щабове на трите страни - Валери Герасимов, Хулуси Акар и Мохамад Багери - се срещнаха в Сочи, с цел да обсъдят военните детайлности за вероятно съглашение сред Путин, Ердоган и Рухани на 22 ноември.

След това Путин форсира телефонната дипломация, с цел да поддържа мнението, че няма да има възражения против руско-турско-иранско съглашение. Руското министерство на външните работи популяризира на 21 ноември текст за телефонния диалог на Путин с Тръмп в 20:50, последван от изказване за позвъняване на Путин до саудитския крал Салман бин Абдулазиз бин Сауд в 21:20 часа. След това той приказва с египетския президент Абдел Фатах Сиси в 22:00 часа и с израелския министър председател Бенямин Нетаняху в 22:05 часа.

И най-сетне пристигна срещата сред Путин, Ердоган и Рухани.

Изброеното нагоре са единствено отразени от медиите открити дипломатически стъпки. Паралелната дипломация, контактите сред секрети служби и други по-малко очевидни старания също не престават. В последна сметка, стъпките преди Сочи биха могли да бъдат преподавани в бъдеще във факултетите на университета за интернационалните връзки.

Дали на някой му харесва или не, само че Русия промени играта, откакто влезе с военни сили в Сирия (с поощряване от Иран) през 2015 година През последните две години тя беше основният състезател, който може да приказва непосредствено и елементарно на всички настоящи лица в района.

Бившият турски министър-председател и някогашен външен министър Ахмет Давутоглу обичаше да прави смели забележки за това, че Турция се трансформира в диригент на събитията в Близкия изток със своята политика "нулеви проблеми със съседите". Днес Турция има доста проблеми със своите съседи и съдружниците си, само че с помощта на дипломацията, проведена от Русия, тя най-малко се трансформира в един от участниците в интернационалните старания за решение на казуса. /БГНЕС

----------

Мурат Йеткин, в. „ Хюриет дейли нюз “