ARD: Знае ли държавата какво се случва в терминала на Лукойл в Росенец?
Руският тръст " Лукойл " има господстващо състояние на пазара на горива в България. Нефтеният му терминал в Росенец служи на Русия като врата към Европейски Съюз, която обаче съвсем никой не управлява.
Репортаж на ARD от България:
Димитър Найденов стои край дългата бетонна стена, подсигурена с бодлива тел, и гледа към резервоарите с гориво оттатък нея, които принадлежат на " Лукойл-България ". Димитър е общински консултант в Бургас от квотата на " Демократична България " - партия, която се бори против корупцията и за господство на закона в България.
Царството на " Лукойл "
Тук, на към 20 километра от Бургас, се е ширнало царството на " Лукойл " - нефтеният терминал " Росенец ", където идва суровият нефт, огромните резервоари за гориво, а малко по-нататък е и рафинерията на " Лукойл ", която е най-голямата в Югоизточна Европа. " Не е от компетенциите на Общинския съвет да управлява работата на рафинерията и на терминала в Росенец. Това по-скоро е обвързване на държавното управление и на държавните служби ", казва Найденов. " Въпреки това като политик и държавник аз настоявам, че този бизнес е от изключително значение, тъй като е значим за националната сигурност, " споделя той и разяснява, че става дума за енергийната и икономическа взаимозависимост на България.
В хода на приватизацията през 1999 година " Лукойл " закупи най-голямата рафинерия в България дружно с инсталациите и терените. През 2011 година тогавашното държавно управление на Бойко Борисов даде на " Лукойл " пристанищния терминал " Росенец " на дълготрайна концесия на доста ниска цена, съгласно проверяващия портал " Биволъ ". Общинският консултант Найденов споделя, че по негова информация в контракта има уговорка, съгласно която българските управляващи могат да влизат на терена на компанията само с експлицитното единодушие на " Лукойл ".
" Според член 15, т. 2 от контракта, Общото заседание на " Лукойл " има право да спре достъпа на държавните управляващи, даже когато те извършват служебните си отговорности. Това е поверително. Пише го в контракта за приватизацията, " споделя Найденов.
Липсва митнически надзор?
Асен Василев беше министър на стопанската система и енергетиката в служебния кабинет през 2013 година. Той изяснява: " Като имаме поради обстоятелството, че това е основният пункт за доставка на нефт в България, тук е належащо непрекъснато наличие на митничари, каквото сега сигурно няма. "
Според Василев, по време на служебното държавно управление преди 8 години са подхванати първите старания да бъде въведен надзор. Целта била да се откри какви количества недопечен нефт идват от Русия и се преработват в рафинерията, с цел да бъдат продадени на външния или вътрешния пазар. В рафинерията нямало уреди за премерване, въпреки че такива е трябвало да бъдат конфигурирани години по-рано. Сроковете за инсталирането им на два пъти били удължавани за облекчение на " Лукойл ". Последният период изминал на 31 март 2013 година, когато уредите трябвало към този момент да работят. В началото на април шефът на митниците Ваньо Танов отишъл на инспекция и открил, че няма конфигурирани уреди за измерването на постъпващия недопечен нефт. Излизащите количества модифицирано гориво се насочвали по тръбопроводи към Южна България, като измервателните уреди към момента били в пробна фаза, а митническите пломби били счупени. Тоест, уредите не показвали какво в действителност става. При тази и при идната инспекция било открито, че някои от измервателните уреди се заобикалят. В резултат - през април 2013 година бил лишен лицензът на " Лукойл-България ", въпреки и единствено за малко време, както прецизира някогашният министър Василев.
" Лукойл " обжалвал решението и единствено след няколко дни съдът постановил, че лицензът може да се възвърне, до момента в който бъдат въведени съответни контролни ограничения. " Не съм сигурен какво стана по-нататък с тази процедура. По мои сведения не бяха подхванати повече опити да се конфигурират действителни системи за надзор или пък лицензът още веднъж да бъде лишен заради несъблюдение на това изискване, " споделя Василев.
Лукойл-България: " Има митнически и граничен надзор "
" Лукойл-България " опровергава това изказване. Студиото на ARD за Югоизточна Европа насочи питане дали и от кой момент българските митнически и гранични управляващи имат достъп до терминала и оборудванията и дали там се организира непрекъснат надзор над стоките и хората. В отговор пристигна подробна писмена позиция на " Лукойл-България ": Пристанищният терминал " Росенец " постоянно е бил под митнически надзор, а всекидневният достъп на митничарите се подразбира от единствено себе си; на терена на терминала има митническа работа, в която работят чиновници на териториална дирекция " Южна морска ". В мнението се споделя още, че има и митнически пункт. А това е освен разумно, само че и належащо, тъй като пристанищният терминал е външна граница както на България, по този начин и на целия Европейски Съюз. Тоест, с изключение на митнически има и граничен надзор, който упражняват още няколко държавни служби с разнообразни пълномощия.
Българският проверяващ портал " Биволъ " към този момент от години се занимава с доминантната позиция на съветския петролен тръст " Лукойл " в България. Ставало дума за същинска " страна в страната ", както пишат публицистите в едно от своите следствия. , споделя: " Често пъти следим, че надзор има единствено на входа, само че не и на изхода на " Лукойл " и на пристанището в Росенец. На процедура от там може да излезе всеки. Не виждам спънка някой да влезе с подправена идентичност, в случай че се постанова, а след това да извърши някакъв бойкот, както да вземем за пример се случи с оръжейния търговец Гебрев. " Но това били единствено хипотези, прецизира той.
Разграден двор?
Разследващият публицист има предвид през 2015 година. Българските следователи по-късно обявиха, че отговорност за нападението с отрова носят трима служители на съветското военно разузнаване. Преди няколко дни българската външна министърка Екатерина Захариева изгони от страната един съветски посланик от посолството в София, базирайки се на съветското присъединяване в това закононарушение. Разследващият публицист Стоянов е уверен, че българското население още дълго ще би трябвало да изчака за свободно напредване без паспортен надзор в Шенгенското пространство. " Ние не сме в Шенгенското пространство и в обозримо бъдеще няма и да бъдем, тъй като сме " разграден двор ", споделя Стоянов пред ARD.
Репортаж на ARD от България:
Димитър Найденов стои край дългата бетонна стена, подсигурена с бодлива тел, и гледа към резервоарите с гориво оттатък нея, които принадлежат на " Лукойл-България ". Димитър е общински консултант в Бургас от квотата на " Демократична България " - партия, която се бори против корупцията и за господство на закона в България.
Царството на " Лукойл "
Тук, на към 20 километра от Бургас, се е ширнало царството на " Лукойл " - нефтеният терминал " Росенец ", където идва суровият нефт, огромните резервоари за гориво, а малко по-нататък е и рафинерията на " Лукойл ", която е най-голямата в Югоизточна Европа. " Не е от компетенциите на Общинския съвет да управлява работата на рафинерията и на терминала в Росенец. Това по-скоро е обвързване на държавното управление и на държавните служби ", казва Найденов. " Въпреки това като политик и държавник аз настоявам, че този бизнес е от изключително значение, тъй като е значим за националната сигурност, " споделя той и разяснява, че става дума за енергийната и икономическа взаимозависимост на България.
В хода на приватизацията през 1999 година " Лукойл " закупи най-голямата рафинерия в България дружно с инсталациите и терените. През 2011 година тогавашното държавно управление на Бойко Борисов даде на " Лукойл " пристанищния терминал " Росенец " на дълготрайна концесия на доста ниска цена, съгласно проверяващия портал " Биволъ ". Общинският консултант Найденов споделя, че по негова информация в контракта има уговорка, съгласно която българските управляващи могат да влизат на терена на компанията само с експлицитното единодушие на " Лукойл ".
" Според член 15, т. 2 от контракта, Общото заседание на " Лукойл " има право да спре достъпа на държавните управляващи, даже когато те извършват служебните си отговорности. Това е поверително. Пише го в контракта за приватизацията, " споделя Найденов.
Липсва митнически надзор?
Асен Василев беше министър на стопанската система и енергетиката в служебния кабинет през 2013 година. Той изяснява: " Като имаме поради обстоятелството, че това е основният пункт за доставка на нефт в България, тук е належащо непрекъснато наличие на митничари, каквото сега сигурно няма. "
Според Василев, по време на служебното държавно управление преди 8 години са подхванати първите старания да бъде въведен надзор. Целта била да се откри какви количества недопечен нефт идват от Русия и се преработват в рафинерията, с цел да бъдат продадени на външния или вътрешния пазар. В рафинерията нямало уреди за премерване, въпреки че такива е трябвало да бъдат конфигурирани години по-рано. Сроковете за инсталирането им на два пъти били удължавани за облекчение на " Лукойл ". Последният период изминал на 31 март 2013 година, когато уредите трябвало към този момент да работят. В началото на април шефът на митниците Ваньо Танов отишъл на инспекция и открил, че няма конфигурирани уреди за измерването на постъпващия недопечен нефт. Излизащите количества модифицирано гориво се насочвали по тръбопроводи към Южна България, като измервателните уреди към момента били в пробна фаза, а митническите пломби били счупени. Тоест, уредите не показвали какво в действителност става. При тази и при идната инспекция било открито, че някои от измервателните уреди се заобикалят. В резултат - през април 2013 година бил лишен лицензът на " Лукойл-България ", въпреки и единствено за малко време, както прецизира някогашният министър Василев.
" Лукойл " обжалвал решението и единствено след няколко дни съдът постановил, че лицензът може да се възвърне, до момента в който бъдат въведени съответни контролни ограничения. " Не съм сигурен какво стана по-нататък с тази процедура. По мои сведения не бяха подхванати повече опити да се конфигурират действителни системи за надзор или пък лицензът още веднъж да бъде лишен заради несъблюдение на това изискване, " споделя Василев.
Лукойл-България: " Има митнически и граничен надзор "
" Лукойл-България " опровергава това изказване. Студиото на ARD за Югоизточна Европа насочи питане дали и от кой момент българските митнически и гранични управляващи имат достъп до терминала и оборудванията и дали там се организира непрекъснат надзор над стоките и хората. В отговор пристигна подробна писмена позиция на " Лукойл-България ": Пристанищният терминал " Росенец " постоянно е бил под митнически надзор, а всекидневният достъп на митничарите се подразбира от единствено себе си; на терена на терминала има митническа работа, в която работят чиновници на териториална дирекция " Южна морска ". В мнението се споделя още, че има и митнически пункт. А това е освен разумно, само че и належащо, тъй като пристанищният терминал е външна граница както на България, по този начин и на целия Европейски Съюз. Тоест, с изключение на митнически има и граничен надзор, който упражняват още няколко държавни служби с разнообразни пълномощия.
Българският проверяващ портал " Биволъ " към този момент от години се занимава с доминантната позиция на съветския петролен тръст " Лукойл " в България. Ставало дума за същинска " страна в страната ", както пишат публицистите в едно от своите следствия. , споделя: " Често пъти следим, че надзор има единствено на входа, само че не и на изхода на " Лукойл " и на пристанището в Росенец. На процедура от там може да излезе всеки. Не виждам спънка някой да влезе с подправена идентичност, в случай че се постанова, а след това да извърши някакъв бойкот, както да вземем за пример се случи с оръжейния търговец Гебрев. " Но това били единствено хипотези, прецизира той.
Разграден двор?
Разследващият публицист има предвид през 2015 година. Българските следователи по-късно обявиха, че отговорност за нападението с отрова носят трима служители на съветското военно разузнаване. Преди няколко дни българската външна министърка Екатерина Захариева изгони от страната един съветски посланик от посолството в София, базирайки се на съветското присъединяване в това закононарушение. Разследващият публицист Стоянов е уверен, че българското население още дълго ще би трябвало да изчака за свободно напредване без паспортен надзор в Шенгенското пространство. " Ние не сме в Шенгенското пространство и в обозримо бъдеще няма и да бъдем, тъй като сме " разграден двор ", споделя Стоянов пред ARD.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ