Разследване на The New York Times: Как „разходката в парка“ се превърна в катастрофа за Русия
Руските военни са разчитали да влязат в Киев в ранния следобяд на 24 февруари
Всичко почнало по време на ковид-изолацията на съветския президент. По време на карантинните месеци Путин бил захласнат от мисълта с какво ще остане в историята. Хората от най-близкото му обграждане, да вземем за пример Юрий Ковалчук, само подхранвали убедеността на Путин в личната му талантливост.
И въпреки че болшинството специалисти считали войната за чисто безумство, тяхното мнение не интересувало господаря на Кремъл.
Решението за нахлуването е взето персонално от Путин. Но вместо гръмка победа над Украйна и бърза окупация на Киев, Путин се сблъска с нещо напълно друго: най-голямата филантропична и стратегическа злополука за неговия народ от времето на разпада на Съветския съюз.
Представите били, че стотици километри украинска територия ще бъдат преодолени триумфално, офицерите взимали със себе си парадните си униформи. А бойците – доста от тях се оказали наборници или зле проведени сепаратисти от източна Украйна – имали разполагаем екипировка пример от 40-те години или разпечатки от интернет с пояснения по какъв начин да употребяват снайперските си пушки.
Остарели карти, диалози по открити канали за връзка, нереалистични заповеди, непросветеност и безпорядък: това са аргументите за военния неуспех на Русия в нападателната война срещу Украйна.
А по-късно и тромавата архаична система на командването. Потвърждение на заповедите за удар по разузнати цели се чакали от време на време до три денонощия. През това време украинските елементи успявали да се предислоцират. Руското Министерство на защитата рапортувало, че са изцяло унищожени украинските Противовъздушна отбрана и авиация, въпреки че Киев съумял да пребазира съвсем напълно военновъздушните си сили. Дори самите украински водачи недоумяват в диалог с New York Times – по какъв начин по този начин съперникът им разрешил в първите дни на войната гладко да се изплъзнат от ударите му.
По данни на наши източници в американското командване, повече от половината съветски крилати ракети не са попаднали в набелязаните цели.
Руските войски не са били готови, работили са несъгласувано и са подценили ВСУ.
Руските военни употребявали елементарни мобилни телефони за диалози между тях, което ги трансформира в лесни цели на ВСУ, а като цяло показват непросветеност и неприятна организация.
Бойните дейности последователно се трансформирали в съревнование сред феодални групировки: министерски, вагнеровско-пригожински, кадировски. Последните се прочуха с това, че разгласиха видеа в Tik-Tok, с което мощно улесняваха работата на ВСУ, сподели началникът на Главното разследващо ръководство в МО на Украйна Кирил Буданов.
„ След като пуснаха видеото ни бяха нужни 40 минути, с цел да изчислим точното им местонахождение в региона на летището на Гостомер. След това ВСУ нанесоха три удара с балистични ракети „ Точка-У “, споделя Буданов.
„ Ние всички знаехме, че украинците водят война нелошо и, че Русия няма задоволително сили, с цел да превземе Киев. Генерал Бен Ходжис още през декември 2021 година ми изясни, че даже в случай че всички войски на границата с Украйна опитат да завладяват Киев, те няма да съумеят да се оправят с тази задача за по-малко от няколко месеца. В съветското командване просто презирали украинските въоръжени сили и считали, че щом навлязат в украинската територия, успеха им е сигурна. Но, несъмнено, нищо такова не се случи “, споделя Джон Хърбст, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Украйна.
Издръжливостта на украинските военни се оказва изненада и персонално за Владимир Путин. По време на срещата си през март с премиера на Израел Нафтали Бенет, Путин признал, че украинците се оказали по-издръжливи в сравнение с му били споделили.
По думите на високопоставени дипломати, участвали на срещата, Путин споделил:
„ Изглежда всичко ще бъде доста по-сложно, в сравнение с мислехме. Но войната се води на тяхната територия, не на нашата. Ние сме огромна страна и умеем да поносим “.
Десетки хиляди съветски бойци са убити, а елементи от съветската войска разрушени след съвсем 10 месеца война.
Руските войски започнаха нахлуването в Украйна на 24 февруари, получавайки нереалистични заповеди за бързо напредване към Киев за 18 часа и ориентирайки се по карти от 1960 години.
Документ за вътрешно прилагане на едно от основаните в Беларус съветско поделение, с който разполага The New York Times, разкрива подробното разписание на хипотетичното напредване на военната колона. Според документа, първите машини е трябвало да доближат границите на Киев около 14:55 на 24 февруари.
По думите на военнослужещ от това поделение, те научили, че отиват на война час преди тръгването:
„ Заповедта беше и елементарна, и диво оптимистична: да следваме машината, която е пред нас и след 18 часа ще стигнем до Киев “.
Това не се случва: тежките машини разрушават пътя и конвоят неотложно засяда, губейки повече от денонощие до момента в който пресече границата, а по-късно е подложен на украински офанзиви.
На 23 февруари 26-и танков полк получава необичайно самонадеяна секретна заповед. Споменавайки „ вероятната опозиция “ от страна на украинците, командването подрежда на военните за едно денонощие да преодолеят към 400 километра, като по пътя си да пресече Днепър.
При това в документа се отбелязва, че „ сили и средства за укрепване няма “.
Разбира се, тромавите и незащитени съветски военни колони се оказват лесни цели за ВСУ.
Само няколко седмици преди да бъдат хвърлени в месомелачката на войната, бойците били нормално служащи или водачи на камиони, един от „ медиците “ в действителност бил барман и нямал никаква здравна подготовка, въоръжили ги със остарели автомати „ Калашников “, нямали задоволително муниции и храна.
Само от едно поделение в първите дни на войната загинат 40 от общо 60 индивида.
The New York Times беседва с мобилизирани, ранени в боевете за Павловка
Става дума за мобилизирани, изпратени в 155 бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот и, които нямат на практика никакъв боен опит – а също по този начин карти, радиостанции и аптечки.
По думите ми, командирите им обещавали, че „ няма и да видят пердах “, само че ги изпратили в офанзива.
Един от ранените, Михаил, описа, че от 60 души от неговото поделение в боевете при Павловка умират 40.
Михаил изживял същински смут, до момента в който виждал гибелта на своите приятели вследствие на обстрела.
„ Това не е война, а заличаване на съветския народ от неговото лично командване “, ни сподели той.
Друг събеседник, Александър, бил мобилизиран дружно с трима сови другари от детинство: единият от тях, както и самият Александър е контузен, вторият изгубил краката си, а третия липсващ безследно.
Въпреки това той ни увери, че е подготвен да се върне на фронта, тъй като „ руснаците по този начин са възпитани “.
Морските пехотинци от Приморието описаха, че са понесли огромни загуби вследствие на несполучливото нахлуване в Донецка област, само че губернаторът, назначен от Москва, дефинира тяхната тъжба като и „ мероприятие на украинските спецслужби “.
„ Хората желаят да дезертират “, споделят те, а морски пехотинец, от тези, които се оплакали на губернатора от огромните загуби в Донбас, описа, че на военните било отказано да се изтеглят от предната линия.
Мощта на съветските въоръжени сили била в забележителна степен подкопана от дългогодишни обири, без значение от догатките на Запада за тяхното предимство.
„ Стотици милиони $ са били дадени за модернизацията на съветската войска при Путин, само че хиляди офицери попадат в клопката на корупционните кавги.
След големи загуби и с цената не невероятни старания съветските войски въпреки всичко съумяват да завземат някои украински територии, само че те се оказаха повече, в сравнение с е по силите им да управляват, употребявайки недоучени и зле снаражени бойци.
Проблемите със снабдяването за армията стартират от първия ден на войната и не престават и до през днешния ден
Участниците в първите седмици на съветското навлизане, което по проект трябвало да приключи в напълно къси периоди, бързо разкрили, че липсват ресурси от храна и вода — и почнали да си ги доставят, както и нужните им предмети от първа нужда с обир.
В дневник, открит от бойци на ВСУ в източна Украйна през март, съветски боец разказва страстите на другарите си в хранителен магазин: „ Намерихме даже бонбони, имаше всичко, което ни липсваше. Всички се радвахме като деца “.
В описа на мобилизираните от 155 бригада на морската пехота също се приказва за неявяване на храна и муниции. Бивш пандизчия, попаднал на фронта посредством ЧВК „ Вагнер “, описа, че бил хвърлен в окоп под Бахмут в продължение на четири дни без храна и вода и не разбирал в какво са състои неговата задача, с изключение на „ преместването на мъртвите тела на убитите “.
Украинските военни фактически са пробвали да убият началника на съветския Генерален щаб Валерий Герасимов, а Съединени американски щати - да попречат
За украинския удар по командния пункт в региона на Изюм, където в този миг се намирал Герасимов, стана известно в кроя на април. Украинските медии даже писаха, че Герасимов е ранен или погубен.
Както научи The New York Times, Съединени американски щати откакто схващат за пътуването на Герасимов на фронта, вземат решение да не оповестяват за това на украинците, опасявайки се, че те ще нанесат удар, а това, от своя страна ще провокира ескалация и ще въвлече Съединени американски щати във войната.
Но в Киев и по този начин знаели за проектите на съветския военачалник. По информация, която не може да бъде доказана в сегашния миг, Съединени американски щати помолили да не бъде нанасян удар по командния пункт, в който се намирал началника на съветския Генерален щаб, само че от Украйна им дали отговор, че офанзивата към този момент е почнала.
Десетки руснаци умират при този удар, само че военачалник Валерий Герасимов не е измежду тях. След него, обаче, високопоставените съветски военни редуцират внезапно визитите си на фронта.
Преди войната Патрушев декларирал на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ: „ Ние се върнахме “
Това се случило през ноември 2021 година, когато шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс отива в Москва, с цел да предизвести Москва за отрицателните последици от пълномащабното навлизане в Украйна.
По думите на тогавашния американски дипломат в Москва Джон Съливан, който участвал на срещата, в отговор секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев декларирал, че съветските въоръжени сили са толкоз осъвременени, че могат да си съперничат с американските.
„ Той просто гледаше Бърнс и му сподели: „ Ние можем да го създадем. Ние се върнахме “, споделя Съливан.
В началото на войната Путин споделя на израелския министър председател, че „ всичко е доста по-трудно, в сравнение с мислехме “.
Тогава, през март 2022 година, Владимир Путин споделя на Нафтали Бнет, че „ украинците се оказаха доста по-трудни, в сравнение с мислехме “.
„ Вероятно това ще бъде доста по-трудно, в сравнение с мислехме, само че войната е на тяхната територия, не на нашата. Ние сме огромна страна и умеем да поносим “, споделил Путин.
По думите на източник на The New York Times съветският президент коментирал и личното си място в историята:
„ Аз няма да бъда съветският водач, който просто е стоял, гледал и не направил нищо “.
А през ноември 2022 година Сергей Наришкин пък дава обещание на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ, че Русия няма да отстъпи — каквито и да са жертвите.
Това се случва в Анкара, където Уилям Бърнс и шефът на Службата за външно разузнаване се срещат за пръв път след началото на войната.
По думите на един от високопоставените участници в срещата от американска страна, Наришкин „ уверил “ шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ, че „ Русия в никакъв случай няма да се съобщи, самостоятелен от това какъв брой бойци ще загинат на бойното поле “.
Но даже и в този момент Путин не е подготвен да признае неуспеха на интервенцията, а загубите не смущават съветския президент.
По думите на наши специалисти Путин е подготвен даже и на по-големи жертви.
Представител на страна, член на НАТО ни предизвести, че Путин е подготвен да изгуби до 300 хиляди убити и ранени военни – почти три пъти повече, в сравнение с са досегашните жертви.
Превод: Faktor.bg
Всичко почнало по време на ковид-изолацията на съветския президент. По време на карантинните месеци Путин бил захласнат от мисълта с какво ще остане в историята. Хората от най-близкото му обграждане, да вземем за пример Юрий Ковалчук, само подхранвали убедеността на Путин в личната му талантливост.
И въпреки че болшинството специалисти считали войната за чисто безумство, тяхното мнение не интересувало господаря на Кремъл.
Решението за нахлуването е взето персонално от Путин. Но вместо гръмка победа над Украйна и бърза окупация на Киев, Путин се сблъска с нещо напълно друго: най-голямата филантропична и стратегическа злополука за неговия народ от времето на разпада на Съветския съюз.
Представите били, че стотици километри украинска територия ще бъдат преодолени триумфално, офицерите взимали със себе си парадните си униформи. А бойците – доста от тях се оказали наборници или зле проведени сепаратисти от източна Украйна – имали разполагаем екипировка пример от 40-те години или разпечатки от интернет с пояснения по какъв начин да употребяват снайперските си пушки.
Остарели карти, диалози по открити канали за връзка, нереалистични заповеди, непросветеност и безпорядък: това са аргументите за военния неуспех на Русия в нападателната война срещу Украйна.
А по-късно и тромавата архаична система на командването. Потвърждение на заповедите за удар по разузнати цели се чакали от време на време до три денонощия. През това време украинските елементи успявали да се предислоцират. Руското Министерство на защитата рапортувало, че са изцяло унищожени украинските Противовъздушна отбрана и авиация, въпреки че Киев съумял да пребазира съвсем напълно военновъздушните си сили. Дори самите украински водачи недоумяват в диалог с New York Times – по какъв начин по този начин съперникът им разрешил в първите дни на войната гладко да се изплъзнат от ударите му.
По данни на наши източници в американското командване, повече от половината съветски крилати ракети не са попаднали в набелязаните цели.
Руските войски не са били готови, работили са несъгласувано и са подценили ВСУ.
Руските военни употребявали елементарни мобилни телефони за диалози между тях, което ги трансформира в лесни цели на ВСУ, а като цяло показват непросветеност и неприятна организация.
Бойните дейности последователно се трансформирали в съревнование сред феодални групировки: министерски, вагнеровско-пригожински, кадировски. Последните се прочуха с това, че разгласиха видеа в Tik-Tok, с което мощно улесняваха работата на ВСУ, сподели началникът на Главното разследващо ръководство в МО на Украйна Кирил Буданов.
„ След като пуснаха видеото ни бяха нужни 40 минути, с цел да изчислим точното им местонахождение в региона на летището на Гостомер. След това ВСУ нанесоха три удара с балистични ракети „ Точка-У “, споделя Буданов.
„ Ние всички знаехме, че украинците водят война нелошо и, че Русия няма задоволително сили, с цел да превземе Киев. Генерал Бен Ходжис още през декември 2021 година ми изясни, че даже в случай че всички войски на границата с Украйна опитат да завладяват Киев, те няма да съумеят да се оправят с тази задача за по-малко от няколко месеца. В съветското командване просто презирали украинските въоръжени сили и считали, че щом навлязат в украинската територия, успеха им е сигурна. Но, несъмнено, нищо такова не се случи “, споделя Джон Хърбст, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Украйна.
Издръжливостта на украинските военни се оказва изненада и персонално за Владимир Путин. По време на срещата си през март с премиера на Израел Нафтали Бенет, Путин признал, че украинците се оказали по-издръжливи в сравнение с му били споделили.
По думите на високопоставени дипломати, участвали на срещата, Путин споделил:
„ Изглежда всичко ще бъде доста по-сложно, в сравнение с мислехме. Но войната се води на тяхната територия, не на нашата. Ние сме огромна страна и умеем да поносим “.
Десетки хиляди съветски бойци са убити, а елементи от съветската войска разрушени след съвсем 10 месеца война.
Руските войски започнаха нахлуването в Украйна на 24 февруари, получавайки нереалистични заповеди за бързо напредване към Киев за 18 часа и ориентирайки се по карти от 1960 години.
Документ за вътрешно прилагане на едно от основаните в Беларус съветско поделение, с който разполага The New York Times, разкрива подробното разписание на хипотетичното напредване на военната колона. Според документа, първите машини е трябвало да доближат границите на Киев около 14:55 на 24 февруари.
По думите на военнослужещ от това поделение, те научили, че отиват на война час преди тръгването:
„ Заповедта беше и елементарна, и диво оптимистична: да следваме машината, която е пред нас и след 18 часа ще стигнем до Киев “.
Това не се случва: тежките машини разрушават пътя и конвоят неотложно засяда, губейки повече от денонощие до момента в който пресече границата, а по-късно е подложен на украински офанзиви.
На 23 февруари 26-и танков полк получава необичайно самонадеяна секретна заповед. Споменавайки „ вероятната опозиция “ от страна на украинците, командването подрежда на военните за едно денонощие да преодолеят към 400 километра, като по пътя си да пресече Днепър.
При това в документа се отбелязва, че „ сили и средства за укрепване няма “.
Разбира се, тромавите и незащитени съветски военни колони се оказват лесни цели за ВСУ.
Само няколко седмици преди да бъдат хвърлени в месомелачката на войната, бойците били нормално служащи или водачи на камиони, един от „ медиците “ в действителност бил барман и нямал никаква здравна подготовка, въоръжили ги със остарели автомати „ Калашников “, нямали задоволително муниции и храна.
Само от едно поделение в първите дни на войната загинат 40 от общо 60 индивида.
The New York Times беседва с мобилизирани, ранени в боевете за Павловка
Става дума за мобилизирани, изпратени в 155 бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот и, които нямат на практика никакъв боен опит – а също по този начин карти, радиостанции и аптечки.
По думите ми, командирите им обещавали, че „ няма и да видят пердах “, само че ги изпратили в офанзива.
Един от ранените, Михаил, описа, че от 60 души от неговото поделение в боевете при Павловка умират 40.
Михаил изживял същински смут, до момента в който виждал гибелта на своите приятели вследствие на обстрела.
„ Това не е война, а заличаване на съветския народ от неговото лично командване “, ни сподели той.
Друг събеседник, Александър, бил мобилизиран дружно с трима сови другари от детинство: единият от тях, както и самият Александър е контузен, вторият изгубил краката си, а третия липсващ безследно.
Въпреки това той ни увери, че е подготвен да се върне на фронта, тъй като „ руснаците по този начин са възпитани “.
Морските пехотинци от Приморието описаха, че са понесли огромни загуби вследствие на несполучливото нахлуване в Донецка област, само че губернаторът, назначен от Москва, дефинира тяхната тъжба като и „ мероприятие на украинските спецслужби “.
„ Хората желаят да дезертират “, споделят те, а морски пехотинец, от тези, които се оплакали на губернатора от огромните загуби в Донбас, описа, че на военните било отказано да се изтеглят от предната линия.
Мощта на съветските въоръжени сили била в забележителна степен подкопана от дългогодишни обири, без значение от догатките на Запада за тяхното предимство.
„ Стотици милиони $ са били дадени за модернизацията на съветската войска при Путин, само че хиляди офицери попадат в клопката на корупционните кавги.
След големи загуби и с цената не невероятни старания съветските войски въпреки всичко съумяват да завземат някои украински територии, само че те се оказаха повече, в сравнение с е по силите им да управляват, употребявайки недоучени и зле снаражени бойци.
Проблемите със снабдяването за армията стартират от първия ден на войната и не престават и до през днешния ден
Участниците в първите седмици на съветското навлизане, което по проект трябвало да приключи в напълно къси периоди, бързо разкрили, че липсват ресурси от храна и вода — и почнали да си ги доставят, както и нужните им предмети от първа нужда с обир.
В дневник, открит от бойци на ВСУ в източна Украйна през март, съветски боец разказва страстите на другарите си в хранителен магазин: „ Намерихме даже бонбони, имаше всичко, което ни липсваше. Всички се радвахме като деца “.
В описа на мобилизираните от 155 бригада на морската пехота също се приказва за неявяване на храна и муниции. Бивш пандизчия, попаднал на фронта посредством ЧВК „ Вагнер “, описа, че бил хвърлен в окоп под Бахмут в продължение на четири дни без храна и вода и не разбирал в какво са състои неговата задача, с изключение на „ преместването на мъртвите тела на убитите “.
Украинските военни фактически са пробвали да убият началника на съветския Генерален щаб Валерий Герасимов, а Съединени американски щати - да попречат
За украинския удар по командния пункт в региона на Изюм, където в този миг се намирал Герасимов, стана известно в кроя на април. Украинските медии даже писаха, че Герасимов е ранен или погубен.
Както научи The New York Times, Съединени американски щати откакто схващат за пътуването на Герасимов на фронта, вземат решение да не оповестяват за това на украинците, опасявайки се, че те ще нанесат удар, а това, от своя страна ще провокира ескалация и ще въвлече Съединени американски щати във войната.
Но в Киев и по този начин знаели за проектите на съветския военачалник. По информация, която не може да бъде доказана в сегашния миг, Съединени американски щати помолили да не бъде нанасян удар по командния пункт, в който се намирал началника на съветския Генерален щаб, само че от Украйна им дали отговор, че офанзивата към този момент е почнала.
Десетки руснаци умират при този удар, само че военачалник Валерий Герасимов не е измежду тях. След него, обаче, високопоставените съветски военни редуцират внезапно визитите си на фронта.
Преди войната Патрушев декларирал на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ: „ Ние се върнахме “
Това се случило през ноември 2021 година, когато шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс отива в Москва, с цел да предизвести Москва за отрицателните последици от пълномащабното навлизане в Украйна.
По думите на тогавашния американски дипломат в Москва Джон Съливан, който участвал на срещата, в отговор секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев декларирал, че съветските въоръжени сили са толкоз осъвременени, че могат да си съперничат с американските.
„ Той просто гледаше Бърнс и му сподели: „ Ние можем да го създадем. Ние се върнахме “, споделя Съливан.
В началото на войната Путин споделя на израелския министър председател, че „ всичко е доста по-трудно, в сравнение с мислехме “.
Тогава, през март 2022 година, Владимир Путин споделя на Нафтали Бнет, че „ украинците се оказаха доста по-трудни, в сравнение с мислехме “.
„ Вероятно това ще бъде доста по-трудно, в сравнение с мислехме, само че войната е на тяхната територия, не на нашата. Ние сме огромна страна и умеем да поносим “, споделил Путин.
По думите на източник на The New York Times съветският президент коментирал и личното си място в историята:
„ Аз няма да бъда съветският водач, който просто е стоял, гледал и не направил нищо “.
А през ноември 2022 година Сергей Наришкин пък дава обещание на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ, че Русия няма да отстъпи — каквито и да са жертвите.
Това се случва в Анкара, където Уилям Бърнс и шефът на Службата за външно разузнаване се срещат за пръв път след началото на войната.
По думите на един от високопоставените участници в срещата от американска страна, Наришкин „ уверил “ шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ, че „ Русия в никакъв случай няма да се съобщи, самостоятелен от това какъв брой бойци ще загинат на бойното поле “.
Но даже и в този момент Путин не е подготвен да признае неуспеха на интервенцията, а загубите не смущават съветския президент.
По думите на наши специалисти Путин е подготвен даже и на по-големи жертви.
Представител на страна, член на НАТО ни предизвести, че Путин е подготвен да изгуби до 300 хиляди убити и ранени военни – почти три пъти повече, в сравнение с са досегашните жертви.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ