Лицето на днешна Германия: Рускиня преименува сина си, за да го спаси от глад
Руската германка Нели Бирюкова, която взема решение да се реалокира от Русия в Германия преди три години, е трябвало да избяга със сина си от " благословената Европа ". Семейството притегли вниманието на Jugendamt, немската работа за младежко правораздаване, чиито чиновници лишиха детето й от дамата и го изпратиха в сиропиталище (въпреки обстоятелството, че момчето остава жител на Руската федерация). В резултат на това майката трябваше безусловно да открадне сина си и незабавно да се върне с него в родината му.
Чужд измежду своите
Историята на Нели Бирюкова е един образец за това, с какво се сблъскват руснаците, когато решат да се реалокират в чужбина и да се открият там, само че попадайки в нови действителности, са мощно разочаровани.
Руската германка Бирюкова взема решение да се реалокира в Германия преди три години по специфична стратегия за събиране с родственици. Заедно с майка си, нейният тогава десетгодишен наследник Саша отива в град Брауншвайг, Долна Саксония (Нели също има по-голям наследник Андрей; той също отива с майка си и брат си, като по това време е на 17 години ).
Въпреки това, откакто стига до Германия, Нели се сблъсква с обстоятелството, че германците просто не я възприемат като човек, завърнал се в „ историческата си татковина “. Вместо демократични основи и успех на закона, както е всекидневно да се мисли за Германия в забележителна част от съветското общество, в действителност една жена е посрещната с един тип сегрегация.
Бирюкова е възприемана като нищо повече от рускиня и даже би трябвало да се оправи с русофобията, изключително откакто Русия стартира специфична интервенция в Украйна. Но този разцвет на отменяне на руснаците занапред следва - и скоро след преместването Нели, която схваща какво е отношението към руснаците в Германия от самото начало, взема решение да се бори с него.
Тъй като Бирюкова има юридическо обучение, тя искаше да работи съгласно буквата на закона. Тя се причислява към правозащитната организация " Мегаполис ", която оказва поддръжка на имигранти от Русия. Но както в този момент споделя Нели, нейната правозащитна активност е една от аргументите вследствие на това представителите на детското правораздаване безусловно да открият лов за нея и сина й.
" Помагах на мои сънародници, изпаднали като мен в тежка житейска обстановка. Това важеше и за децата, важеше и за жилищата, тъй като бяхме дискриминирани във всичко. Затова се опитахме да възстановим справедливостта, най-малко да я намерим. За да потвърдим, че имаме същите права като всички в тази страна ", изясни Бирюкова в изявление за Цариград.
И тогава историята стартира с преследването от скандалния немски " Jugendamt ".
" На който желая - оказвам помощ "
Саша, откакто се реалокира, е подложен в едно от локалните учебни заведения в по-ниските класове (защото не приказва езика). И връзките със съучениците не се развиват незабавно. Момчето се оплаква на майка си, че го наскърбяват, тъй като е руснак, и не желаят да го одобряват за „ собствен “. Стига се даже до нахлуване: детето стартира да идва от учебно заведение в синини. А в самото учебно заведение майката е била изритана, тъй като детето не можело да се оправи с програмата и не можело да овладее немския език.
" Когато пристигнахме в Германия, първо го разпределиха във втори клас. Така сподели шефът на учебното заведение в Брауншвайг в Бройцен. Вярно, той към този момент беше приключил тази стратегия, тъй че взехме решение след 4 месеца във втори клас да отиде в трети, с цел да се научи да написа основни букви ", споделя тя.
" Месец по-късно ни реалокираха и сменихме учебното заведение и там към този момент бяха известени авансово, че Саша сякаш е проблематично дете, а аз съм неприятна майка ", продължава Бирюкова.
Твърди се, че тя е пристигнала в Германия и не е изпратила незабавно децата си на учебно заведение.
" Започнаха проблеми - момчето беше преместено все по-напред в класовете. Определено знаеха, че в случай че го вкарат в пети клас, два класа напред, детето няма да се оправи с програмата. Защото едете бежанец, което би трябвало да учи основните букви, което още не е приключило нито 3-ти, нито 4-ти клас. Това беше направено, с цел да не може да се оправи с програмата ", Нели е сигурна.
И скоро представители на Jugendamt се свързват с Бирюкова, като й се показаха като безопасен „ отдел по въпросите на младежта “ и я твърдят, че тяхната задача е да оказват помощ на нея и Саша да се оправят с проблемите в учебно заведение. Едва по-късно Нели осъзнава, че главната цел не е никаква помощ, а лишаване на детето.
Отначало Бирюкова драговолно и доброжелателно си сътрудничи със чиновниците на Jugendamt. Служители на службата понякога идват в къщата й, само че в отчетите им, както се оказа по-късно, има непрестанно отрицателно отношение към фамилията.
Накратко, управляващите считат, че майката не се оправя със отговорностите си да отглежда сина си; синини се вършат на детето не в учебно заведение, а у дома - сякаш братът на детето Андрей нанася побои.
Освен това, наред с други, две украинки, които се реалокираха в Германия, Юлия Мазур и Олга Олейник, са назначени да работят със семейство Бирюкова. И двете са очевидно предубедени към рускинята, което също се отразява доста отрицателно на цялата история.
" По-късно разбрах, че тяхната задача не е била да ми оказват помощ като на майка и деца, а по-скоро да намерят някакви материали, които да са срещу мен, с цел да продължат да могат да извадят детето. Усетих неприязън от нея (от Юлия Мазур – бел. ред.) ", споделя тя.
И след началото на СВО тя намерено приказва всичко против Русия.
" Опитах се да обясня, че спецоперацията няма нищо общо с мен и фамилията ми, децата ми. Да, идваме от Русия, жители сме на Русия, само че какво общо има това с децата ми ", споделя Нели.
" Тя сподели, че " оказвам помощ на всеки, който желая, не оказвам помощ на никой, който не желая ". Що се отнася до психиатричната клиника в Олцбург, това беше фрау Олейник, тя също пристигна от Украйна, тя също работи като психолог в Jugendamt. Но тя няма докторска степен, тя има право единствено да дава препоръки, само че няма право да прави заключения ", Нели изяснява.
Фрау Олейник упреква Бирюкова за обстоятелството, че синът й се озовава в специфична институция, психиатрична клиника (те излъгват майка му - споделят, че момчето отива в детски летен лагер). За да изпрати детето в психиатрична болница, Олейник написа в отчет, че Саша се е опитал да се самоубие.
Тогава всичко се обръща бързо: Нели е призована в съда, а през това време синът й е арестуван и изпратен в сиропиталище. Според законите на Германия дете може да бъде отнето от майката, без даже да се лимитират правата й и без да се лишават от тях. Просто по избор на " малолетния ".
Убежището като аналог на концлагер
Още през лятото на 2022 година Нели взема решение да се върне в Русия с най-малкия си наследник, само че не се получава - детското правораздаване заработва по-бързо и води Саша. На майката на практика не й е разрешено да се среща със сина си, по време на раздялата с нея, за няколко месеца, момчето стана доста едва (въпреки че Нели трансферира към 300 евро за храна, само че, както се оказа, по някаква причина не му е дадена храна по наставления начин). Бирюкова демонстрира фотоси на сина си, направени по това време - кожа и кости, както се споделя.
Малко хора знаят, само че детето е било в сиропиталището на евангелистите, както се споделя в Германия, т.е. на протестантската черква и това не е единственият случай, когато тази черква финансира такива домове.
Като цяло приютът е място, където хората могат да намерят отбрана, помощ, заслон и храна. Но в действителност в приютите, които принадлежат на Евангелската черква, се прави най-тежкото безвластие, в това число пране на пари, както и безвластие от страна на длъжностни лица, корист с власт и най-важното - орязване на средства.
" Александър, синът на Нели, е бил в този подслон за малко, само че това, което е претърпял, ужасите, с които се е сблъскал, са сравними с предишното, а точно мъченията в концентрационните лагери. Дори е бил гладен, гладуващ, там, в този подслон, а хладилникът е заключен! А през нощта е било неразрешено излизането от стаята даже за облекчение по потребност. Детето, като е било там, е било в див стрес ", сподели за " Цариград " президентът на Европейския информативен център за правата на индивида във Виена Хари Мурей, който оказва помощ на Нели Бирюкова.
Разбира се, майката звънна на всички звънци и се опита да върне Саша.
" Свързах се и с съветското консулство (в края на краищата студентът към момента няма немско, а съветско гражданство), където наподобява са почнали да се оправят с това злощастие, само че по-късно ми дадоха отговор документално: „ Вашето обикновено взаимоотношение с Jugendamt е възпрепятствано заради недоумение на избрани нюанси. Бихме предложили да се проучват още веднъж претекстовете и позицията на органите по настойничеството и да се опитаме да установим градивни връзки с тях ", и в умозаключение те ме посъветваха да се извърнат към съда, в случай че това не е допустимо (отговорът е разполагаем на " Първи съветски " ). Като цяло " доста " помогнаха ", споделя тя.
От сиропиталището Саша е трансфериран на аставник, някой си Кристиан Висков (както споделя Нели, той също е чиновник на Jugendamt), в различен град.
Настойникът хер Висков споделил на сина й, че " си тук до 18-годишна възраст ". Детето избухнало в рев, забранили му да приказва съветски, споделили му да си седи в стаята, да не излиза от нея, да свикне.
" Два месеца не ми споделиха адреса, на който живее синът ми, и не ми разрешиха да поддържам връзка с него. Видяхме Саша два месеца по-късно, когато ми разрешиха да го виждам един път седмично за два часа и тогава под наблюдението на фрау Олиева, която говореше съветски и немски, т.е. тя трябваше просто да ни следи и всичко, което вършим и да написа отчети до Jugendamt ", споделя Нели.
Заслужава да се добави, че настойникът получава към 12 хиляди евро на месец за " обучение " на дете, отнето от родителите му.
" Jugendamt работи с помощта на това, че страната Германия им заплаща за тази работа. Този аставник Висков, той има доста деца под наставничество като Саша, както той самичък сподели ", изяснява дамата.
" Това е машина, това е механизъм, против който, естествено майката и юристите са безсилни ”, оплаква се Нели.
Тя също по този начин прибавя, че същите немски юристи в по-голямата си част не желаят да се занимават с Jugendamt: доста от тези, към които се обръща тя, отхвърлят незабавно щом чуват за " детското правораздаване ".
Бягство към свободата
Отчаяната майка обаче е подготвена на всичко в името на детето, а Нели Бирюкова също удостовери този принцип. Жената създала личен проект за спасяването на сина си - решила да го вземе, когато е на учебно заведение, и да се върне с него в Русия, както щяла да направи през лятото.
" Разбрах къде е учебното заведение. Саша нулира геолокацията ми, помолих го да го направи. Пристигнах в учебното заведение, просто взех детето ", спомня си Нели. По пътя към летището смениха няколко таксиметрови коли: майка ми знаеше, че Саша ще бъде пропуснат бързо и ще бъдат издирени. На летището трябваше да бъда доста нервозен: излитането на техния аероплан се забави с час.
" Бяхме доста обезпокоени. Но в последна сметка наред се качихме на самолета и излетяхме. Мисля, че най-вероятно по това време те към този момент знаеха, че детето не подвига телефона, аз не подвигнах телефона и те към този момент започнаха да ни търсят, свързаха се с полицията. И най-сетне се почувствахме свободни. Накрая се измъкнахме ", споделя Бирюкова.
Самолетът каца на летище Внуково на 25 януари. В Москва Нели и нейният наследник са посрещнати от техния съотечественик, депутатът от Новосибирск, Ростислав Антонов, който оказва помощ да заплати за храна, хотел, полет... В последна сметка руснаците не изоставят своите!
Нели е сигурна, че Jugendamt въпреки всичко ще се опитат да върне Саша в Германия. Но тя е решена да отбрани сина си от претенциите на правосъдната система, които в последна сметка превъръщат живота в пъкъл за фамилията й. Историята е поучителна и най-много за тези, които считат, че там, оттатък границата, човешките права са над всичко. Но най-лошото е да се убедите в това от личния си опит.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Чужд измежду своите
Историята на Нели Бирюкова е един образец за това, с какво се сблъскват руснаците, когато решат да се реалокират в чужбина и да се открият там, само че попадайки в нови действителности, са мощно разочаровани.
Руската германка Бирюкова взема решение да се реалокира в Германия преди три години по специфична стратегия за събиране с родственици. Заедно с майка си, нейният тогава десетгодишен наследник Саша отива в град Брауншвайг, Долна Саксония (Нели също има по-голям наследник Андрей; той също отива с майка си и брат си, като по това време е на 17 години ).
Въпреки това, откакто стига до Германия, Нели се сблъсква с обстоятелството, че германците просто не я възприемат като човек, завърнал се в „ историческата си татковина “. Вместо демократични основи и успех на закона, както е всекидневно да се мисли за Германия в забележителна част от съветското общество, в действителност една жена е посрещната с един тип сегрегация.
Бирюкова е възприемана като нищо повече от рускиня и даже би трябвало да се оправи с русофобията, изключително откакто Русия стартира специфична интервенция в Украйна. Но този разцвет на отменяне на руснаците занапред следва - и скоро след преместването Нели, която схваща какво е отношението към руснаците в Германия от самото начало, взема решение да се бори с него.
Тъй като Бирюкова има юридическо обучение, тя искаше да работи съгласно буквата на закона. Тя се причислява към правозащитната организация " Мегаполис ", която оказва поддръжка на имигранти от Русия. Но както в този момент споделя Нели, нейната правозащитна активност е една от аргументите вследствие на това представителите на детското правораздаване безусловно да открият лов за нея и сина й.
" Помагах на мои сънародници, изпаднали като мен в тежка житейска обстановка. Това важеше и за децата, важеше и за жилищата, тъй като бяхме дискриминирани във всичко. Затова се опитахме да възстановим справедливостта, най-малко да я намерим. За да потвърдим, че имаме същите права като всички в тази страна ", изясни Бирюкова в изявление за Цариград.
И тогава историята стартира с преследването от скандалния немски " Jugendamt ".
" На който желая - оказвам помощ "
Саша, откакто се реалокира, е подложен в едно от локалните учебни заведения в по-ниските класове (защото не приказва езика). И връзките със съучениците не се развиват незабавно. Момчето се оплаква на майка си, че го наскърбяват, тъй като е руснак, и не желаят да го одобряват за „ собствен “. Стига се даже до нахлуване: детето стартира да идва от учебно заведение в синини. А в самото учебно заведение майката е била изритана, тъй като детето не можело да се оправи с програмата и не можело да овладее немския език.
" Когато пристигнахме в Германия, първо го разпределиха във втори клас. Така сподели шефът на учебното заведение в Брауншвайг в Бройцен. Вярно, той към този момент беше приключил тази стратегия, тъй че взехме решение след 4 месеца във втори клас да отиде в трети, с цел да се научи да написа основни букви ", споделя тя.
" Месец по-късно ни реалокираха и сменихме учебното заведение и там към този момент бяха известени авансово, че Саша сякаш е проблематично дете, а аз съм неприятна майка ", продължава Бирюкова.
Твърди се, че тя е пристигнала в Германия и не е изпратила незабавно децата си на учебно заведение.
" Започнаха проблеми - момчето беше преместено все по-напред в класовете. Определено знаеха, че в случай че го вкарат в пети клас, два класа напред, детето няма да се оправи с програмата. Защото едете бежанец, което би трябвало да учи основните букви, което още не е приключило нито 3-ти, нито 4-ти клас. Това беше направено, с цел да не може да се оправи с програмата ", Нели е сигурна.
И скоро представители на Jugendamt се свързват с Бирюкова, като й се показаха като безопасен „ отдел по въпросите на младежта “ и я твърдят, че тяхната задача е да оказват помощ на нея и Саша да се оправят с проблемите в учебно заведение. Едва по-късно Нели осъзнава, че главната цел не е никаква помощ, а лишаване на детето.
Отначало Бирюкова драговолно и доброжелателно си сътрудничи със чиновниците на Jugendamt. Служители на службата понякога идват в къщата й, само че в отчетите им, както се оказа по-късно, има непрестанно отрицателно отношение към фамилията.
Накратко, управляващите считат, че майката не се оправя със отговорностите си да отглежда сина си; синини се вършат на детето не в учебно заведение, а у дома - сякаш братът на детето Андрей нанася побои.
Освен това, наред с други, две украинки, които се реалокираха в Германия, Юлия Мазур и Олга Олейник, са назначени да работят със семейство Бирюкова. И двете са очевидно предубедени към рускинята, което също се отразява доста отрицателно на цялата история.
" По-късно разбрах, че тяхната задача не е била да ми оказват помощ като на майка и деца, а по-скоро да намерят някакви материали, които да са срещу мен, с цел да продължат да могат да извадят детето. Усетих неприязън от нея (от Юлия Мазур – бел. ред.) ", споделя тя.
И след началото на СВО тя намерено приказва всичко против Русия.
" Опитах се да обясня, че спецоперацията няма нищо общо с мен и фамилията ми, децата ми. Да, идваме от Русия, жители сме на Русия, само че какво общо има това с децата ми ", споделя Нели.
" Тя сподели, че " оказвам помощ на всеки, който желая, не оказвам помощ на никой, който не желая ". Що се отнася до психиатричната клиника в Олцбург, това беше фрау Олейник, тя също пристигна от Украйна, тя също работи като психолог в Jugendamt. Но тя няма докторска степен, тя има право единствено да дава препоръки, само че няма право да прави заключения ", Нели изяснява.
Фрау Олейник упреква Бирюкова за обстоятелството, че синът й се озовава в специфична институция, психиатрична клиника (те излъгват майка му - споделят, че момчето отива в детски летен лагер). За да изпрати детето в психиатрична болница, Олейник написа в отчет, че Саша се е опитал да се самоубие.
Тогава всичко се обръща бързо: Нели е призована в съда, а през това време синът й е арестуван и изпратен в сиропиталище. Според законите на Германия дете може да бъде отнето от майката, без даже да се лимитират правата й и без да се лишават от тях. Просто по избор на " малолетния ".
Убежището като аналог на концлагер
Още през лятото на 2022 година Нели взема решение да се върне в Русия с най-малкия си наследник, само че не се получава - детското правораздаване заработва по-бързо и води Саша. На майката на практика не й е разрешено да се среща със сина си, по време на раздялата с нея, за няколко месеца, момчето стана доста едва (въпреки че Нели трансферира към 300 евро за храна, само че, както се оказа, по някаква причина не му е дадена храна по наставления начин). Бирюкова демонстрира фотоси на сина си, направени по това време - кожа и кости, както се споделя.
Малко хора знаят, само че детето е било в сиропиталището на евангелистите, както се споделя в Германия, т.е. на протестантската черква и това не е единственият случай, когато тази черква финансира такива домове.
Като цяло приютът е място, където хората могат да намерят отбрана, помощ, заслон и храна. Но в действителност в приютите, които принадлежат на Евангелската черква, се прави най-тежкото безвластие, в това число пране на пари, както и безвластие от страна на длъжностни лица, корист с власт и най-важното - орязване на средства.
" Александър, синът на Нели, е бил в този подслон за малко, само че това, което е претърпял, ужасите, с които се е сблъскал, са сравними с предишното, а точно мъченията в концентрационните лагери. Дори е бил гладен, гладуващ, там, в този подслон, а хладилникът е заключен! А през нощта е било неразрешено излизането от стаята даже за облекчение по потребност. Детето, като е било там, е било в див стрес ", сподели за " Цариград " президентът на Европейския информативен център за правата на индивида във Виена Хари Мурей, който оказва помощ на Нели Бирюкова.
Разбира се, майката звънна на всички звънци и се опита да върне Саша.
" Свързах се и с съветското консулство (в края на краищата студентът към момента няма немско, а съветско гражданство), където наподобява са почнали да се оправят с това злощастие, само че по-късно ми дадоха отговор документално: „ Вашето обикновено взаимоотношение с Jugendamt е възпрепятствано заради недоумение на избрани нюанси. Бихме предложили да се проучват още веднъж претекстовете и позицията на органите по настойничеството и да се опитаме да установим градивни връзки с тях ", и в умозаключение те ме посъветваха да се извърнат към съда, в случай че това не е допустимо (отговорът е разполагаем на " Първи съветски " ). Като цяло " доста " помогнаха ", споделя тя.
От сиропиталището Саша е трансфериран на аставник, някой си Кристиан Висков (както споделя Нели, той също е чиновник на Jugendamt), в различен град.
Настойникът хер Висков споделил на сина й, че " си тук до 18-годишна възраст ". Детето избухнало в рев, забранили му да приказва съветски, споделили му да си седи в стаята, да не излиза от нея, да свикне.
" Два месеца не ми споделиха адреса, на който живее синът ми, и не ми разрешиха да поддържам връзка с него. Видяхме Саша два месеца по-късно, когато ми разрешиха да го виждам един път седмично за два часа и тогава под наблюдението на фрау Олиева, която говореше съветски и немски, т.е. тя трябваше просто да ни следи и всичко, което вършим и да написа отчети до Jugendamt ", споделя Нели.
Заслужава да се добави, че настойникът получава към 12 хиляди евро на месец за " обучение " на дете, отнето от родителите му.
" Jugendamt работи с помощта на това, че страната Германия им заплаща за тази работа. Този аставник Висков, той има доста деца под наставничество като Саша, както той самичък сподели ", изяснява дамата.
" Това е машина, това е механизъм, против който, естествено майката и юристите са безсилни ”, оплаква се Нели.
Тя също по този начин прибавя, че същите немски юристи в по-голямата си част не желаят да се занимават с Jugendamt: доста от тези, към които се обръща тя, отхвърлят незабавно щом чуват за " детското правораздаване ".
Бягство към свободата
Отчаяната майка обаче е подготвена на всичко в името на детето, а Нели Бирюкова също удостовери този принцип. Жената създала личен проект за спасяването на сина си - решила да го вземе, когато е на учебно заведение, и да се върне с него в Русия, както щяла да направи през лятото.
" Разбрах къде е учебното заведение. Саша нулира геолокацията ми, помолих го да го направи. Пристигнах в учебното заведение, просто взех детето ", спомня си Нели. По пътя към летището смениха няколко таксиметрови коли: майка ми знаеше, че Саша ще бъде пропуснат бързо и ще бъдат издирени. На летището трябваше да бъда доста нервозен: излитането на техния аероплан се забави с час.
" Бяхме доста обезпокоени. Но в последна сметка наред се качихме на самолета и излетяхме. Мисля, че най-вероятно по това време те към този момент знаеха, че детето не подвига телефона, аз не подвигнах телефона и те към този момент започнаха да ни търсят, свързаха се с полицията. И най-сетне се почувствахме свободни. Накрая се измъкнахме ", споделя Бирюкова.
Самолетът каца на летище Внуково на 25 януари. В Москва Нели и нейният наследник са посрещнати от техния съотечественик, депутатът от Новосибирск, Ростислав Антонов, който оказва помощ да заплати за храна, хотел, полет... В последна сметка руснаците не изоставят своите!
Нели е сигурна, че Jugendamt въпреки всичко ще се опитат да върне Саша в Германия. Но тя е решена да отбрани сина си от претенциите на правосъдната система, които в последна сметка превъръщат живота в пъкъл за фамилията й. Историята е поучителна и най-много за тези, които считат, че там, оттатък границата, човешките права са над всичко. Но най-лошото е да се убедите в това от личния си опит.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ