La Tribune: Дългият меден месец на Путин и Льо Пен
Русия търси авторитетни съдружници и победа на Марин Льо Пен на втория тур на президентските избори във Франция в неделя би била добра вест за Москва. Поглед обратно към историята на връзките, изковани отдавна сред двете страни, насочва проф. Марлен Ларюел от университета " Джордж Вашингтон " в публикация за френския ежедневник La Tribune.
Няколко дни преди втория тур на френските президентски избори Марин Льо Пен изясни своята външнополитическа стратегия: ограничение на военната поддръжка за Украйна и гласоподаване срещу нови наказания против Русия, овакантяване на интегрираното командване на НАТО и незабавно щом мирът сред Москва и Киев стане вероятен - възобновяване на " стратегическото доближаване сред НАТО и Русия ".
С войната в Украйна Марин Льо Пен трябваше да смекчи проруската си изразителност, с цел да остане в крайник с публичното мнение, само че все пак тя продължава да предлага външна политика, с която се отбелязва огромна част от френския и европейски политически пейзаж
Отношения с Русия, открити по времето на Жан-Мари Льо Пен
Тази преданост към Русия може да се изясни с голям брой аргументи.
Връзките на " Национален фронт " (НФ )/ " Национално обединяване " (НО) с Русия са остарели: още през 60-те години Жан-Мари Льо Пен приема руския художник-националист и антисемит Иля Глазунов, който идва в Париж като част от делегация с (разочарованата) вяра да нарисува портрет на военачалник Дьо Гол и който в последна сметка беше нарисувал този на Льо Пен - предвестител на инструментализирането на голисткото завещание от НФ, с цел да приказва с Русия.
Тези остарели връзки се изясняват с обстоятелството, че част от френската католическа, монархическа и колаборационистка десница в никакъв случай не е преставала да култивира облика на гръбнак на безконечната, царска и православна Русия. Освен това през годините се основават персонални връзки сред съветската емиграция и френската последна десница: Жан-Франсоа Шиап, един от членовете на централния комитет на НФ, произхождащ от семейство, близо до монархистката организация " Камелотите на краля ", да вземем за пример се дами за Мария Деникина (по-известна с псевдонима си Марина Грей), дъщерята на военачалник Антон Деникин, един от " белите " (антиболшевишки) герои от съветската революция.
Така нареченото солидарно придвижване на НФ, водено от Жан-Пиер Стирбоа, от своя страна е частично въодушевено от съветския солидаризъм, корпоративно придвижване а ла Мусолини, борещо се против Съветския съюз и комунизма.
Тези връзки не престават през 80-те години, когато фигура на съветската културна емиграция като писателя Едуард Лимонов, предстоящ първенец на националболшевизма, посещава крайнодесни контракултурни кръгове и показва Владимир Жириновски, ексцентричния съветски империалистически политик, на Жан-Мари Льо Пен.
Двамата се бяха пробвали да стартират нещо като " Патриотичен интернационал ", само че докачливите им характери и разлики в мненията провалиха плана. Младият идеолог Александър Дугин, тогава към момента незнаен, само че към този момент със солидни връзки, интервюира Жан-Мари Льо Пен за основния съветски национал-консервативен вестник " Ден ". Бившият посланик и началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков, един от водачите на консервативния пуч от август 1991 година, който се опита да смъкна Михаил Горбачов, също беше един от основателите на тези контакти с френската последна десница.
Жан-Мари Льо Пен (както и неговия номер две по това време Брюно Голниш) по-късно пътува до Русия няколко пъти, през 1996 година, по-късно през 2003 година, до момента в който фигури на съветската националистическа десница като Сергей Бабурин участваха в конгрес на НФ.
Официализиране на съветската връзка с Марин Льо Пен
След като Марин Льо Пен застана отпред на НФ през 2011 година, връзките на семейство Льо Пен с Русия, до тогава най-вече в частния бранш, станаха публични и се трансфораха в инструкция на партията по въпросите на външната политика.
Много доближени до новия президент (Еманюел Лерой, Фредерик Шатийон, Жан-Люк Шафхаузер или даже някогашният му интернационален консултант Аймерик Шопрад) имат тесни връзки на разнообразни равнища с Русия.
Привличането сред НФ/НО и Русия е взаимно и се основава на споделени полезности. Ключовата дума на този идеологически брак е суверенитет под разнообразни форми:
политически и геополитически: националната страна би трябвало да бъде над интернационалното законодателство и наднационалните организации стопански: икономическият протекционизъм е законен да се опълчва на разрушителната глобализация, доминирана от интернационалните корпорации културен: нацията като хомогенна етнокултурна единица, в която малцинствата или мигрантите са признати, в случай че се съгласят да се асимилират и възприемат концепцията да бъдат второкласни жители.
Но този идеологически брак сред НФ/НО и Русия има и по-опортюнистични аспекти. Веднага откакто застана отпред на НФ, Марин Льо Пен потърси интернационално самопризнание, с цел да затвърди статута си на евентуален държавен глава и работи интензивно, с цел да бъде призната от Владимир Путин, което щеше да стане през март 2017 година
Влизането й в Русия се реализира значително с помощта на православния олигарх и монархист Константин Малофеев, показан на Жан-Мари и Марин Льо Пен от Иля Глазунов и чийто интернет канал Царград ТВ постоянно отделя справедливо място на Марин Льо Пен.
Взаимната полза от алианс Русия - " Национално обединяване "
НО също търси финансова поддръжка и тук още веднъж Русия ще предложи на Марин Льо Пен 9 милиона евро, нужни за акцията й за президентските избори през 2017 година (Жан-Мари Льо Пен в това време получава 2 милиона евро за своята микропартия) в подмяна на мощна поддръжка за анексиране на Крим от Москва, както сподели следствие на Mediapart.
От своя страна Русия търси авторитетни съдружници, способни да имат достъп до позиции за взимане на решения и да служат като резоньор на визията за света, препоръчана от Кремъл. Москва от дълго време счита Франция за основна страна заради геополитическото й позициониране, което е частично без значение от Съединените щати, статута й на нуклеарна мощ, мястото й в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, нейните компании CAC40 са със мощно наличие в Русия и затова умели в лобирането за Москва и мощно съветско културно наличие заради историята на съветската емиграция.
Но президентът Франсоа Оланд не е благоразположен към Русия и тогава Кремъл явно се ангажира с Марин Льо Пен. Москва обаче не е безусловно правилен ухажор: когато кандидатурата на Франсоа Фийон става ясна, вероятността за типичен десен претендент, кадърен да сплоти консервативни католически кръгове и авторитетни стопански кръгове, подклажда съветските медии в интерес на Франсоа Фийон против Льо Пен, преди да се върнат назад към НО, откакто Фийон е надвит.
В съветското медийно и политическо поле Марин Льо Пен е показана като достоверен родолюбец в Европа, заслужен правоприемник на голизма и концепцията за Европа на нациите, неподвластна на американските и трансатлантическите ползи и радикално обърната към континенталната и консервативна европейска еднаквост. За нея са написани няколко публицистични книги на съветски и постоянно е представяна по съветската телевизия като една от главните фигури в европейската политика.
Победа за Марин Льо Пен на изборите в неделя явно би била добра вест за Москва, чиято европейска поддръжка се сви до най-малко поради войната, като се лимитира основно до Унгария и Сърбия. Следователно глас, съпричастен към съветските ползи в сърцето на Западна Европа, би бил непредвиден.
Но даже и при загуба, триумфът на политиката на нормализация на НО, както и наличието на голям брой проруски гласове в цялото политическо поле на десния (но също по този начин, с повече нюанси, левия) суверенизъм - от Филип Вилиерс до Марион Марешал и Ерик Земмур - подсигуряват на Москва, че нейните гледни точки ще продължат да бъдат отразявани във френските диспути.
Превод:
Няколко дни преди втория тур на френските президентски избори Марин Льо Пен изясни своята външнополитическа стратегия: ограничение на военната поддръжка за Украйна и гласоподаване срещу нови наказания против Русия, овакантяване на интегрираното командване на НАТО и незабавно щом мирът сред Москва и Киев стане вероятен - възобновяване на " стратегическото доближаване сред НАТО и Русия ".
С войната в Украйна Марин Льо Пен трябваше да смекчи проруската си изразителност, с цел да остане в крайник с публичното мнение, само че все пак тя продължава да предлага външна политика, с която се отбелязва огромна част от френския и европейски политически пейзаж
Отношения с Русия, открити по времето на Жан-Мари Льо Пен
Тази преданост към Русия може да се изясни с голям брой аргументи.
Връзките на " Национален фронт " (НФ )/ " Национално обединяване " (НО) с Русия са остарели: още през 60-те години Жан-Мари Льо Пен приема руския художник-националист и антисемит Иля Глазунов, който идва в Париж като част от делегация с (разочарованата) вяра да нарисува портрет на военачалник Дьо Гол и който в последна сметка беше нарисувал този на Льо Пен - предвестител на инструментализирането на голисткото завещание от НФ, с цел да приказва с Русия.
Тези остарели връзки се изясняват с обстоятелството, че част от френската католическа, монархическа и колаборационистка десница в никакъв случай не е преставала да култивира облика на гръбнак на безконечната, царска и православна Русия. Освен това през годините се основават персонални връзки сред съветската емиграция и френската последна десница: Жан-Франсоа Шиап, един от членовете на централния комитет на НФ, произхождащ от семейство, близо до монархистката организация " Камелотите на краля ", да вземем за пример се дами за Мария Деникина (по-известна с псевдонима си Марина Грей), дъщерята на военачалник Антон Деникин, един от " белите " (антиболшевишки) герои от съветската революция.
Така нареченото солидарно придвижване на НФ, водено от Жан-Пиер Стирбоа, от своя страна е частично въодушевено от съветския солидаризъм, корпоративно придвижване а ла Мусолини, борещо се против Съветския съюз и комунизма.
Тези връзки не престават през 80-те години, когато фигура на съветската културна емиграция като писателя Едуард Лимонов, предстоящ първенец на националболшевизма, посещава крайнодесни контракултурни кръгове и показва Владимир Жириновски, ексцентричния съветски империалистически политик, на Жан-Мари Льо Пен.
Двамата се бяха пробвали да стартират нещо като " Патриотичен интернационал ", само че докачливите им характери и разлики в мненията провалиха плана. Младият идеолог Александър Дугин, тогава към момента незнаен, само че към този момент със солидни връзки, интервюира Жан-Мари Льо Пен за основния съветски национал-консервативен вестник " Ден ". Бившият посланик и началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Крючков, един от водачите на консервативния пуч от август 1991 година, който се опита да смъкна Михаил Горбачов, също беше един от основателите на тези контакти с френската последна десница.
Жан-Мари Льо Пен (както и неговия номер две по това време Брюно Голниш) по-късно пътува до Русия няколко пъти, през 1996 година, по-късно през 2003 година, до момента в който фигури на съветската националистическа десница като Сергей Бабурин участваха в конгрес на НФ.
Официализиране на съветската връзка с Марин Льо Пен
След като Марин Льо Пен застана отпред на НФ през 2011 година, връзките на семейство Льо Пен с Русия, до тогава най-вече в частния бранш, станаха публични и се трансфораха в инструкция на партията по въпросите на външната политика.
Много доближени до новия президент (Еманюел Лерой, Фредерик Шатийон, Жан-Люк Шафхаузер или даже някогашният му интернационален консултант Аймерик Шопрад) имат тесни връзки на разнообразни равнища с Русия.
Привличането сред НФ/НО и Русия е взаимно и се основава на споделени полезности. Ключовата дума на този идеологически брак е суверенитет под разнообразни форми:
политически и геополитически: националната страна би трябвало да бъде над интернационалното законодателство и наднационалните организации стопански: икономическият протекционизъм е законен да се опълчва на разрушителната глобализация, доминирана от интернационалните корпорации културен: нацията като хомогенна етнокултурна единица, в която малцинствата или мигрантите са признати, в случай че се съгласят да се асимилират и възприемат концепцията да бъдат второкласни жители.
Но този идеологически брак сред НФ/НО и Русия има и по-опортюнистични аспекти. Веднага откакто застана отпред на НФ, Марин Льо Пен потърси интернационално самопризнание, с цел да затвърди статута си на евентуален държавен глава и работи интензивно, с цел да бъде призната от Владимир Путин, което щеше да стане през март 2017 година
Влизането й в Русия се реализира значително с помощта на православния олигарх и монархист Константин Малофеев, показан на Жан-Мари и Марин Льо Пен от Иля Глазунов и чийто интернет канал Царград ТВ постоянно отделя справедливо място на Марин Льо Пен.
Взаимната полза от алианс Русия - " Национално обединяване "
НО също търси финансова поддръжка и тук още веднъж Русия ще предложи на Марин Льо Пен 9 милиона евро, нужни за акцията й за президентските избори през 2017 година (Жан-Мари Льо Пен в това време получава 2 милиона евро за своята микропартия) в подмяна на мощна поддръжка за анексиране на Крим от Москва, както сподели следствие на Mediapart.
От своя страна Русия търси авторитетни съдружници, способни да имат достъп до позиции за взимане на решения и да служат като резоньор на визията за света, препоръчана от Кремъл. Москва от дълго време счита Франция за основна страна заради геополитическото й позициониране, което е частично без значение от Съединените щати, статута й на нуклеарна мощ, мястото й в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, нейните компании CAC40 са със мощно наличие в Русия и затова умели в лобирането за Москва и мощно съветско културно наличие заради историята на съветската емиграция.
Но президентът Франсоа Оланд не е благоразположен към Русия и тогава Кремъл явно се ангажира с Марин Льо Пен. Москва обаче не е безусловно правилен ухажор: когато кандидатурата на Франсоа Фийон става ясна, вероятността за типичен десен претендент, кадърен да сплоти консервативни католически кръгове и авторитетни стопански кръгове, подклажда съветските медии в интерес на Франсоа Фийон против Льо Пен, преди да се върнат назад към НО, откакто Фийон е надвит.
В съветското медийно и политическо поле Марин Льо Пен е показана като достоверен родолюбец в Европа, заслужен правоприемник на голизма и концепцията за Европа на нациите, неподвластна на американските и трансатлантическите ползи и радикално обърната към континенталната и консервативна европейска еднаквост. За нея са написани няколко публицистични книги на съветски и постоянно е представяна по съветската телевизия като една от главните фигури в европейската политика.
Победа за Марин Льо Пен на изборите в неделя явно би била добра вест за Москва, чиято европейска поддръжка се сви до най-малко поради войната, като се лимитира основно до Унгария и Сърбия. Следователно глас, съпричастен към съветските ползи в сърцето на Западна Европа, би бил непредвиден.
Но даже и при загуба, триумфът на политиката на нормализация на НО, както и наличието на голям брой проруски гласове в цялото политическо поле на десния (но също по този начин, с повече нюанси, левия) суверенизъм - от Филип Вилиерс до Марион Марешал и Ерик Земмур - подсигуряват на Москва, че нейните гледни точки ще продължат да бъдат отразявани във френските диспути.
Превод:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ