Как Русия да се справи с историческия спад на износа на газ в ЕС
Русия ще се сблъска с съвсем петкратен спад в износа си на газ за Европейски Съюз тази година. Вместо 155 милиарда кубически метра, както беше през 2021 година, ще бъдат превозени едвам 30 милиарда кубически метра. Русия незабавно би трябвало да търси нови направления за експорт. Какви способи за пренасочване на газовите доставки има Москва и за какво този въпрос стана един от най-сложните?
Добивът на газ в Русия през 2022 година възлиза на 673,8 милиарда кубически метра. Износът понижа с 25,1% до 184,4 милиарда куб.м. Това се дължи на справедливи аргументи – отводът на европейските страни да купуват съветски газ, както и саботажът на газопроводите „ Северен поток-1 “ и „ Северен поток-2 “, описа съветският вицепремиер Александър Новак в авторска публикация в списание “Енергийна политика ”.
Русия има два метода да възвърне износа на газ. Първият е построяването на нови тръбопроводи към Азия, които да заменят европейските и да усилят износа на полутечен природен газ, който може да се транспортира по море и да не бъде привързан с един покупател.
Според Новак “Газпром ”, по поръчка на президента на Руската федерация, работи за ускорение на построяването на далекоизточния маршрут, както и на “Силата на Сибир-2 ”. Развитието на тези планове ще притегли 4-5 трилиона рубли спомагателни директни вложения и 1,5-2 трилиона рубли в свързани браншове - в металургията, циментовата индустрия, химическата индустрия и впрочем. Тук обаче обстановката не е толкоз елементарна.
Вторият метод е да се усили износът на ВПГ. Миналата година е повишен със 7,9% и е достигнал 45,7 милиарда кубически метра.
„ Ние работим върху софтуерното развиване на ВПГ-индустрията. За тези цели са отделени 1 милиард рубли. Ще бъде обезпечено стартирането и частичното финансиране на четири плана за основаване на съоръжение за приблизително и едромащабно произвеждане на ВПГ. Общо 18 такива плана са планувани да бъдат осъществени в Русия “, споделя Новак.
Тази година Русия ще се сблъска с исторически спад в износа на газ за Европа.
„ Ако през 2021 година доставихме 155 милиарда кубически метра газ, без да броим Китай и Турция, то през 2022 година - едвам 80-85 милиарда кубически метра. През 2023 година обаче Русия ще изпрати по-малко от 30 милиарда кубически метра към Европа годишно: към 15 милиарда кубически метра минават през Украйна, а 15,75 милиарда кубически метра (без Турция) през “Турски поток “, отбелязва специалистът от Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация Игор Юшков.
„ Силата на Сибир – 2 ” през Монголия може да доближи връх от 50 милиарда кубически метра, само че не незабавно. Ще са нужни три-четири години за създаване на газопровода и още толкоз за постигане на плановия потенциал. Маршрутът на Далечния изток е планиран да доставя 10 милиарда кубически метра, само че има проблем с ресурсната база. Но условно можем да кажем, че когато всичко това сработи, ние ще можем да доставяме спомагателни 60 милиарда кубически метра към Азия “, споделя Юшков.
Според него Русия може да стартира да доставя дребни количества на Казахстан и Узбекистан, защото скоро тези страни може да престанат да бъдат експортьори на газ и да станат вносители. Доставките за Централна Азия могат да бъдат увеличени много бързо, защото тук има газопроводи, а Русия има залежи. Въпросът е в подписването на действителни контракти.
„ Но това няма по какъв начин да размени във връзка с обаче европейския пазар ”, счита Юшков, да не приказваме за обстоятелството, че това ще отнеме доста пари и време.
И въпреки всичко се оказва, че увисват 70 милиарда кубически метра газ, които не може да се пренесат толкоз елементарно. Възможността за втечняване на газ и изпращането му по море до всяка точка на света може да бъде сериозна помощ при разнообразяването на доставките на съветски газ.
„ Нямаме проблеми на стадия на добива, превозване, основаване на товарни терминали, газопроводи “, споделя Юшков. Основният проблем на Русия обаче е, че тя няма технология и съоръжение за създаване на фабрики за полутечен природен газ, т.е. фабрики за втечняване на газ. Такива имаше на Запад, само че достъпът до тях е затворен. Разбира се, човек може да хитрува и да се опита да поръча нужното западно съоръжение през трети страни, да вземем за пример през Китай. Това обаче е неприятна дълготрайна тактика. Русия се нуждае от лично съоръжение и технологии, счита Юшков.
„ Никога не сме строили апаратура за втечняване на газ с огромен потенциал. Русия разполага единствено с технологии за създаване на среднотонажни фабрики за полутечен природен газ. „ Новатек “ построи на тяхна база четвъртата линия на “Ямал-ВПГ ” за 0,9 милиона тона годишно, а „ Газпром “ - “Порт-ВПГ ”, споделя Юшков. Обемите са ниски в съпоставяне със загубите от съветския експорт.
„ Трудно е да се каже какво съоръжение желаят да сменят. В Санкт Петербург “Росатом ” построи неповторима площадка за изпитване на сходно съоръжение, втората по величина в Европа. Все отново това е площадка за изпитване на съоръжение, само че къде ще се създава самото съоръжение? Основното съоръжение, с което би трябвало да сменяем вноса, са криогенни топлообменници, турбини и компресори за тях. Пускането на “Арктик ВПГ-2 ” трябваше да бъде отсрочено от лятото на 2022 година за 2023 година заради обстоятелството, че турбините, които в началото бяха проектирани за това, не бяха доставени. И до момента този проблем, явно, не е решен за цех за втечняване на газ с огромен потенциал “, споделя Юшков.
Работата по основаването на газови турбини с огромен потенциал в Русия е в ход, само че няма компресори за тях. „ И откакто компресорите са налични, ще отнеме време турбините и компресорите да проработят дружно. Преди, когато всичко се поръчваше от международния пазар, турбината, компресорът и топлообменниците идваха в комплект. Четвъртият стадий на “Ямал-ВПГ ” сподели, че към момента е належащо да се стикова работата на оборудването. В резултат на това работата по стартирането в употреба продължи съвсем година вместо няколко месеца “, прибавя специалистът.
Според него, заради проблеми с задгранично съоръжение, към този момент плануваните планове са станали несигурни. “Новатек ” има плановете “Арктик ВПГ ” и “Арктик ВПГ-2 ”, както и “Об ВПГ ”, до момента в който “Газпром ” има цех за ВПГ в Уст-Луга. А нови планове не се появиха, макар че вероятностите за тях в този момент са просто златни.
Експертът счита, че в случай че Русия към този момент знае по какъв начин да строи фабрики за втечняване на газ със междинен тонаж, тогава за какво би трябвало да строим такива с огромен?
„ За американците един от плановете се състои от повече от 10 линии от 0,7 милиона тона. Въпросът е освен да се основава, а въпросът е в термините “, споделя Игор Юшков. В предходната стратегия на Министерството на индустрията и търговията се предполагаше, че ще получим цялото съоръжение за построяването на огромни фабрики за втечняванеедва до 2030 година След това ще са нужни още три-четири години, с цел да се построи най-малко първият стадий. Тоест излиза, че Русия ще създаде нови количества ВПГ едвам през 2034 година
„ И какво ще се случи с пазара до този миг? Вероятно ще бъде цялостен, тъй като нови фабрики в Катар и Съединени американски щати ще влязат в употреба сред 2026 и 2030 година Ще успеем ли тогава да си върнем инвестицията, която сме вложили в развиването на технологиите, в построяването на фабрики и впрочем? И в случай че следваме пътя за основаване на междинни по мярка съоръжения за полутечен природен газ, тогава можем да стартираме да ги построяваме тук и в този момент. И има време да влезем на пазара дружно с световната вълна от въвеждане в употреба на нови мощности. Тогава ще бъдем по-конкурентни. Този въпрос би трябвало да се реши от страната в разговор с компаниите “, заключва събеседникът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Добивът на газ в Русия през 2022 година възлиза на 673,8 милиарда кубически метра. Износът понижа с 25,1% до 184,4 милиарда куб.м. Това се дължи на справедливи аргументи – отводът на европейските страни да купуват съветски газ, както и саботажът на газопроводите „ Северен поток-1 “ и „ Северен поток-2 “, описа съветският вицепремиер Александър Новак в авторска публикация в списание “Енергийна политика ”.
Русия има два метода да възвърне износа на газ. Първият е построяването на нови тръбопроводи към Азия, които да заменят европейските и да усилят износа на полутечен природен газ, който може да се транспортира по море и да не бъде привързан с един покупател.
Според Новак “Газпром ”, по поръчка на президента на Руската федерация, работи за ускорение на построяването на далекоизточния маршрут, както и на “Силата на Сибир-2 ”. Развитието на тези планове ще притегли 4-5 трилиона рубли спомагателни директни вложения и 1,5-2 трилиона рубли в свързани браншове - в металургията, циментовата индустрия, химическата индустрия и впрочем. Тук обаче обстановката не е толкоз елементарна.
Вторият метод е да се усили износът на ВПГ. Миналата година е повишен със 7,9% и е достигнал 45,7 милиарда кубически метра.
„ Ние работим върху софтуерното развиване на ВПГ-индустрията. За тези цели са отделени 1 милиард рубли. Ще бъде обезпечено стартирането и частичното финансиране на четири плана за основаване на съоръжение за приблизително и едромащабно произвеждане на ВПГ. Общо 18 такива плана са планувани да бъдат осъществени в Русия “, споделя Новак.
Тази година Русия ще се сблъска с исторически спад в износа на газ за Европа.
„ Ако през 2021 година доставихме 155 милиарда кубически метра газ, без да броим Китай и Турция, то през 2022 година - едвам 80-85 милиарда кубически метра. През 2023 година обаче Русия ще изпрати по-малко от 30 милиарда кубически метра към Европа годишно: към 15 милиарда кубически метра минават през Украйна, а 15,75 милиарда кубически метра (без Турция) през “Турски поток “, отбелязва специалистът от Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация Игор Юшков.
„ Силата на Сибир – 2 ” през Монголия може да доближи връх от 50 милиарда кубически метра, само че не незабавно. Ще са нужни три-четири години за създаване на газопровода и още толкоз за постигане на плановия потенциал. Маршрутът на Далечния изток е планиран да доставя 10 милиарда кубически метра, само че има проблем с ресурсната база. Но условно можем да кажем, че когато всичко това сработи, ние ще можем да доставяме спомагателни 60 милиарда кубически метра към Азия “, споделя Юшков.
Според него Русия може да стартира да доставя дребни количества на Казахстан и Узбекистан, защото скоро тези страни може да престанат да бъдат експортьори на газ и да станат вносители. Доставките за Централна Азия могат да бъдат увеличени много бързо, защото тук има газопроводи, а Русия има залежи. Въпросът е в подписването на действителни контракти.
„ Но това няма по какъв начин да размени във връзка с обаче европейския пазар ”, счита Юшков, да не приказваме за обстоятелството, че това ще отнеме доста пари и време.
И въпреки всичко се оказва, че увисват 70 милиарда кубически метра газ, които не може да се пренесат толкоз елементарно. Възможността за втечняване на газ и изпращането му по море до всяка точка на света може да бъде сериозна помощ при разнообразяването на доставките на съветски газ.
„ Нямаме проблеми на стадия на добива, превозване, основаване на товарни терминали, газопроводи “, споделя Юшков. Основният проблем на Русия обаче е, че тя няма технология и съоръжение за създаване на фабрики за полутечен природен газ, т.е. фабрики за втечняване на газ. Такива имаше на Запад, само че достъпът до тях е затворен. Разбира се, човек може да хитрува и да се опита да поръча нужното западно съоръжение през трети страни, да вземем за пример през Китай. Това обаче е неприятна дълготрайна тактика. Русия се нуждае от лично съоръжение и технологии, счита Юшков.
„ Никога не сме строили апаратура за втечняване на газ с огромен потенциал. Русия разполага единствено с технологии за създаване на среднотонажни фабрики за полутечен природен газ. „ Новатек “ построи на тяхна база четвъртата линия на “Ямал-ВПГ ” за 0,9 милиона тона годишно, а „ Газпром “ - “Порт-ВПГ ”, споделя Юшков. Обемите са ниски в съпоставяне със загубите от съветския експорт.
„ Трудно е да се каже какво съоръжение желаят да сменят. В Санкт Петербург “Росатом ” построи неповторима площадка за изпитване на сходно съоръжение, втората по величина в Европа. Все отново това е площадка за изпитване на съоръжение, само че къде ще се създава самото съоръжение? Основното съоръжение, с което би трябвало да сменяем вноса, са криогенни топлообменници, турбини и компресори за тях. Пускането на “Арктик ВПГ-2 ” трябваше да бъде отсрочено от лятото на 2022 година за 2023 година заради обстоятелството, че турбините, които в началото бяха проектирани за това, не бяха доставени. И до момента този проблем, явно, не е решен за цех за втечняване на газ с огромен потенциал “, споделя Юшков.
Работата по основаването на газови турбини с огромен потенциал в Русия е в ход, само че няма компресори за тях. „ И откакто компресорите са налични, ще отнеме време турбините и компресорите да проработят дружно. Преди, когато всичко се поръчваше от международния пазар, турбината, компресорът и топлообменниците идваха в комплект. Четвъртият стадий на “Ямал-ВПГ ” сподели, че към момента е належащо да се стикова работата на оборудването. В резултат на това работата по стартирането в употреба продължи съвсем година вместо няколко месеца “, прибавя специалистът.
Според него, заради проблеми с задгранично съоръжение, към този момент плануваните планове са станали несигурни. “Новатек ” има плановете “Арктик ВПГ ” и “Арктик ВПГ-2 ”, както и “Об ВПГ ”, до момента в който “Газпром ” има цех за ВПГ в Уст-Луга. А нови планове не се появиха, макар че вероятностите за тях в този момент са просто златни.
Експертът счита, че в случай че Русия към този момент знае по какъв начин да строи фабрики за втечняване на газ със междинен тонаж, тогава за какво би трябвало да строим такива с огромен?
„ За американците един от плановете се състои от повече от 10 линии от 0,7 милиона тона. Въпросът е освен да се основава, а въпросът е в термините “, споделя Игор Юшков. В предходната стратегия на Министерството на индустрията и търговията се предполагаше, че ще получим цялото съоръжение за построяването на огромни фабрики за втечняванеедва до 2030 година След това ще са нужни още три-четири години, с цел да се построи най-малко първият стадий. Тоест излиза, че Русия ще създаде нови количества ВПГ едвам през 2034 година
„ И какво ще се случи с пазара до този миг? Вероятно ще бъде цялостен, тъй като нови фабрики в Катар и Съединени американски щати ще влязат в употреба сред 2026 и 2030 година Ще успеем ли тогава да си върнем инвестицията, която сме вложили в развиването на технологиите, в построяването на фабрики и впрочем? И в случай че следваме пътя за основаване на междинни по мярка съоръжения за полутечен природен газ, тогава можем да стартираме да ги построяваме тук и в този момент. И има време да влезем на пазара дружно с световната вълна от въвеждане в употреба на нови мощности. Тогава ще бъдем по-конкурентни. Този въпрос би трябвало да се реши от страната в разговор с компаниите “, заключва събеседникът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ