Проф. Иво Христов: България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години
Русия се еманципира от международния ред, в който беше сложена преди повече от 30 години споделя в изявление за проф. Христов.
- Какво значи днешната тирада на съветския президент Путин за Европа за света, за България, проф. Христов?
- Означава, че светът, който ни е прочут от последните 30 години е завършил. В това число и мястото на Русия в него в качеството ѝ на суровинна и демографска външна страна в него. Ако перифразираме сър Харфолд Маккиндър: „ стартира борбата на континентите ".
- Почти по едно и също време се случиха две значими събития - бяха взривени „ Северен поток 1 " и „ Северен поток 2 ", които доставят главно Германия с съветски природен газ и Русия пристъпи към анексията на 15% от територията на Украйна - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Това трансформира ли обстановката в Европа и света?
- Защо вършиме връзка сред едното и другото?
- Защото се случват едновременно.
- По едно и също време някъде вали, другаде - не. От това не следва, че има явна връзка сред тях. По въпроса за гърмежите: никой не може да каже нищо съответно, тъй като информацията е класифицирана. Всичко друго казано по тази тематика тук и в този момент е агитация. Няма значение от коя страна.
Преди много години имаше едно изявление на Кондолиза Райс (б.р. - държавен секретар на Съединени американски щати по времето на президента Джордж Буш), в което тя категорично сподели, че главната задача на Съединените щати е да прекратят всевъзможни доставки на съветски горива за Европа и в частност, за Германия, която е сърцето, моторът на Европейски Съюз и да преориентират стопанската система на Европа към големите находища на въглеводороди в Северна Америка.
- Съединени американски щати реализират ли тази цел?
- Европа е огромният губещ и огромната жертва от този спор. Инкасират изгоди преди всичко Съединените щати и на второ - Русия.
- Защо Русия?
- Русия има да взема решение по-важни задания от икономическите задания, свързани с износа на петрол и газ. Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години е в никакъв случай да не се допусне симбиоза - политическа, военна и икономическа, сред Русия и Германия, т.е. на най-големите запаси в света с най-мощната софтуерна база в света. Защото това значи доминитет на двете континентални сили - едната в Евразия, а другата - в Европа за сметка на Британия преди, а по-късно - на Съединените щати.
Отрязването на връзките сред Русия и Европа е безусловно сonditio sine qua non (условие, без което не може) от една страна да бъде подчинена дефинитивно Европа, от друга - да бъде отстранена Европа като стопански и технологически съперник на Съединените щати и да бъде превърната в подвластна територия и от трета - да бъде нанесен тежък удар върху Русия, като бъде лишена от запаси - финансови и софтуерни, които би могла да получи като трансфер от Западна Европа.
От друга страна Русия печели: тя се еманципира от международния ред, в който беше сложена преди повече от 30 години в качеството й на суровинен придатък на западното икономическо и технологическо ядро.
- Анексирането на украинските територии какви въпроси слага?
- Въпросът за безсмислието на интернационалното право. Като правист ще го кажа - няма нищо общо сред правото и фактическото положение на нещата. Историята на човечеството е посочила, както е споделил Наполеон: постоянно печелят по-големите батальони.
- Не се ли слага въпросът за ролята на референдумите, спомняме си, че имаше подобен и в Каталуния?
- Поставя въпросът за това кой има най-голямата сопа. Който има по-голяма сопа, той е по-прав. Старо като света. Всичко останало са юридически силогизми.
- В момента Русия е с по-малката сопа, тя губи...
- Не бъдете толкоз сигурни! Както сподели Путин, ние още нищо не сме почнали. С войната с Украйна би трябвало да сме по-внимателни - ние сме в 12 без пет пред нуклеарна война.
- Според Вас Путин ще натисне нуклеарното копче, по този начин ли?
- Путин не натиска нищо, само че се подвига ескалацията. Ситуацията доста припомня за Карибската рецесия. Всички би трябвало да бъдат доста деликатни в изказите си, по-обтекаеми в изразите си, тъй като на всичкото от горната страна България е на предна линия.
- Средствата, които употребява Русия, с цел да получи това, което желае, се оказаха несполучливи - на фронта съветските сили отстъпват, мобилизацията се проваля. Остава й нуклеарната опция.
- Ако са несполучливи, тогава за каква анексия приказваме? Би трябвало да приказваме за анексия на съветска територия.
- Столицата на една от областите, които се анексират - Запорожката, е под украински надзор.
- Ние сме в положение на война. Кое нещо под какъв надзор е въпрос на часове от време на време. Прочетете изявлението на командващия украинската войска ген. Залужни в „ Тайм ", ще разберете, че би трябвало с по-голямо внимание да се произнасяме по тази тематика. Той е наясно кои са действителните предели на силата на Украйна. Предстоят събития, евентуално и вътрешно-политически в Украйна. Каквото и да си приказваме - Украйна активизира каквото можа, Русия има 25-милионен наборен запас.
- Но този запас бяга, не желае да води война! Границите на Русия със прилежащите страни са задръстени от напускащи страната си руснаци.
- Колко индивида са избягали от Русия? 25 милиона ли са избягали? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана юноша, артикул на последните 30 години. За която думи като „ национализъм ", „ Родина ", „ дълг " не значат нищо. Това го има и в България. Не дай си, Боже да стигнем до същото състояние.
- Европейският съюз даде обещание „ постоянен единен отговор на саботажа " против „ Северен поток ". Какво значи това? В положение ли е Европейски Съюз да даде подобен отговор?
- Тук постоянно изтъквам Кисинджър - доста хубаво нещо е Европа, дайте ми телефона на външния й министър. А що се отнася до отговора - несъмнено, че не е в положение. Т.нар. Европейски съюз не е суверенна конструкция. Но това че и едната, и другата страна употребяват едно и също събитие за своята агитация, е повече от ясно.
- Какво значи всичко това за България - цялата тази картина, която описваме?
- България се намира в най-жалкото си положение за последните 120 години. Били сме победени, били сме доста по-бедни, доста по-неграмотни, имали сме революция, само че в толкоз унизено, изцяло културно и ментално положение на страната в никакъв случай не сме били.
- Защо?
- Искам да излязат резултатите от преброяването на популацията, с цел да разберете за какво. Само за 30 години ние сме намалели на 50% - без война, наблягам. Очевидно сме към пет милиона и половина и даже това са надути числа. Ние имаме жалки стопански, военно-политически и всевъзможни други благоприятни условия.
Страната е надълбоко разграничена, българското общество е в обществен полуразпад, в социологията това се назовава атомизация. Българското население не може да изнесе една обща идея, в противен случай - то се раздира от вътрешни несъгласия, ловко подклаждани извън. Имаме, меко казано, презрян, самонаречен политически хайлайф със слугински инстикт.
И затова аз имам доста скептично очакване за бъдещето на нашата страна. 3 милиона в никакъв случай няма да се върнат в България - те не са единствено в Европейски Съюз, те са в Америка, в Австралия. Ние се намираме в предтерминално положение. Ще посоча единствено резултатите по български език и литература, които излязоха преди една или две седмици (б. р. - над 50% са двойките, в в 27 учебни заведения всички зрелостници са с двойки). Това е разгром! С какви млади поколения ние изобщо си мислим, че ще имаме бъдеще! Едно полуграмотно, примитивно, варваризирано общество. Това е България.
- Това общество обаче живее, идват избори. Обстоятелствата, за които приказваме - анексията на украински земи и саботажа над газопроводите, могат ли да трансформират политическата картина в България?
- Спрял съм да се интересувам от така наречен вътрешна българска „ политика ". Това е оксиморон - модерна България няма политика, нито вътрешна, нито външна. Котериите, които са се нарекли българските партии и фарсовите разигравания пред едно от ден на ден малгинализиращо се население не са действителен политически развой. В България не се води никаква сериозна полемика и тя към този момент не може да се води - съществено, умерено, умело, без филство и фобство, по значимите животрептущи проблеми на нашето общество. Съществува съвсем екзистенциална непоносимост към друго мнение, към необорим диалог, към фактически знание.
- Очертавате една доста мрачна картина на последните 30 години.
- Но тя е вярна. Хубавото на тези 30 години е, че към края им ние виждаме резултатите на така наречен български преход - с каква страна влязохме и в каква сме в този момент. Нещата са трагични.
- България има ли различен път, отвън Европейски Съюз и НАТО?
- Това ли беше задачата на българския преход?!
- Това отчитаме като резултат. Бяхме член на Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, станахме на НАТО и Европейски Съюз.
- Това не беше задачата на българския преход. Говорехме за обществена страна. Никой не си представяше, че идващите 10 - 15 години след 10 ноември ще бъдат години на разгром на българската промишленост, на българското обучение, на българската медицина, на българската цивилизация като цяло. Никой не го е очаквал. Но, както се споделя - когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш.
- Правя паралел сред тогавашните съюзи, в които участваше България и днешните. И отново ще Ви попитам - има ли опция и каква?
- Алтернатива може да има този, който е индивид на геополитиката. България не е. Малките страни нямат избор, с изключение на този - да умрат почтено или да умрат позорно. Справка - нашите съседи Гърция и Сърбия по време на Втората международна война - доста добре са знаели против кого се изправят и все пак са имали смелостта, гръбнакът да кажат „ Не! " Ние се нагаждаме по отношение на мощните на деня, които е да са те.
Стратегията на огромна част от нашето население и на страната ни като цяло е тактиката за оцеляване. Огромна част от нашите хора не можаха да схванат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато приказваме за миграцията - това не е миграция, това е евакуация от територията.
- Какво значи днешната тирада на съветския президент Путин за Европа за света, за България, проф. Христов?
- Означава, че светът, който ни е прочут от последните 30 години е завършил. В това число и мястото на Русия в него в качеството ѝ на суровинна и демографска външна страна в него. Ако перифразираме сър Харфолд Маккиндър: „ стартира борбата на континентите ".
- Почти по едно и също време се случиха две значими събития - бяха взривени „ Северен поток 1 " и „ Северен поток 2 ", които доставят главно Германия с съветски природен газ и Русия пристъпи към анексията на 15% от територията на Украйна - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Това трансформира ли обстановката в Европа и света?
- Защо вършиме връзка сред едното и другото?
- Защото се случват едновременно.
- По едно и също време някъде вали, другаде - не. От това не следва, че има явна връзка сред тях. По въпроса за гърмежите: никой не може да каже нищо съответно, тъй като информацията е класифицирана. Всичко друго казано по тази тематика тук и в този момент е агитация. Няма значение от коя страна.
Преди много години имаше едно изявление на Кондолиза Райс (б.р. - държавен секретар на Съединени американски щати по времето на президента Джордж Буш), в което тя категорично сподели, че главната задача на Съединените щати е да прекратят всевъзможни доставки на съветски горива за Европа и в частност, за Германия, която е сърцето, моторът на Европейски Съюз и да преориентират стопанската система на Европа към големите находища на въглеводороди в Северна Америка.
- Съединени американски щати реализират ли тази цел?
- Европа е огромният губещ и огромната жертва от този спор. Инкасират изгоди преди всичко Съединените щати и на второ - Русия.
- Защо Русия?
- Русия има да взема решение по-важни задания от икономическите задания, свързани с износа на петрол и газ. Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години е в никакъв случай да не се допусне симбиоза - политическа, военна и икономическа, сред Русия и Германия, т.е. на най-големите запаси в света с най-мощната софтуерна база в света. Защото това значи доминитет на двете континентални сили - едната в Евразия, а другата - в Европа за сметка на Британия преди, а по-късно - на Съединените щати.
Отрязването на връзките сред Русия и Европа е безусловно сonditio sine qua non (условие, без което не може) от една страна да бъде подчинена дефинитивно Европа, от друга - да бъде отстранена Европа като стопански и технологически съперник на Съединените щати и да бъде превърната в подвластна територия и от трета - да бъде нанесен тежък удар върху Русия, като бъде лишена от запаси - финансови и софтуерни, които би могла да получи като трансфер от Западна Европа.
От друга страна Русия печели: тя се еманципира от международния ред, в който беше сложена преди повече от 30 години в качеството й на суровинен придатък на западното икономическо и технологическо ядро.
- Анексирането на украинските територии какви въпроси слага?
- Въпросът за безсмислието на интернационалното право. Като правист ще го кажа - няма нищо общо сред правото и фактическото положение на нещата. Историята на човечеството е посочила, както е споделил Наполеон: постоянно печелят по-големите батальони.
- Не се ли слага въпросът за ролята на референдумите, спомняме си, че имаше подобен и в Каталуния?
- Поставя въпросът за това кой има най-голямата сопа. Който има по-голяма сопа, той е по-прав. Старо като света. Всичко останало са юридически силогизми.
- В момента Русия е с по-малката сопа, тя губи...
- Не бъдете толкоз сигурни! Както сподели Путин, ние още нищо не сме почнали. С войната с Украйна би трябвало да сме по-внимателни - ние сме в 12 без пет пред нуклеарна война.
- Според Вас Путин ще натисне нуклеарното копче, по този начин ли?
- Путин не натиска нищо, само че се подвига ескалацията. Ситуацията доста припомня за Карибската рецесия. Всички би трябвало да бъдат доста деликатни в изказите си, по-обтекаеми в изразите си, тъй като на всичкото от горната страна България е на предна линия.
- Средствата, които употребява Русия, с цел да получи това, което желае, се оказаха несполучливи - на фронта съветските сили отстъпват, мобилизацията се проваля. Остава й нуклеарната опция.
- Ако са несполучливи, тогава за каква анексия приказваме? Би трябвало да приказваме за анексия на съветска територия.
- Столицата на една от областите, които се анексират - Запорожката, е под украински надзор.
- Ние сме в положение на война. Кое нещо под какъв надзор е въпрос на часове от време на време. Прочетете изявлението на командващия украинската войска ген. Залужни в „ Тайм ", ще разберете, че би трябвало с по-голямо внимание да се произнасяме по тази тематика. Той е наясно кои са действителните предели на силата на Украйна. Предстоят събития, евентуално и вътрешно-политически в Украйна. Каквото и да си приказваме - Украйна активизира каквото можа, Русия има 25-милионен наборен запас.
- Но този запас бяга, не желае да води война! Границите на Русия със прилежащите страни са задръстени от напускащи страната си руснаци.
- Колко индивида са избягали от Русия? 25 милиона ли са избягали? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана юноша, артикул на последните 30 години. За която думи като „ национализъм ", „ Родина ", „ дълг " не значат нищо. Това го има и в България. Не дай си, Боже да стигнем до същото състояние.
- Европейският съюз даде обещание „ постоянен единен отговор на саботажа " против „ Северен поток ". Какво значи това? В положение ли е Европейски Съюз да даде подобен отговор?
- Тук постоянно изтъквам Кисинджър - доста хубаво нещо е Европа, дайте ми телефона на външния й министър. А що се отнася до отговора - несъмнено, че не е в положение. Т.нар. Европейски съюз не е суверенна конструкция. Но това че и едната, и другата страна употребяват едно и също събитие за своята агитация, е повече от ясно.
- Какво значи всичко това за България - цялата тази картина, която описваме?
- България се намира в най-жалкото си положение за последните 120 години. Били сме победени, били сме доста по-бедни, доста по-неграмотни, имали сме революция, само че в толкоз унизено, изцяло културно и ментално положение на страната в никакъв случай не сме били.
- Защо?
- Искам да излязат резултатите от преброяването на популацията, с цел да разберете за какво. Само за 30 години ние сме намалели на 50% - без война, наблягам. Очевидно сме към пет милиона и половина и даже това са надути числа. Ние имаме жалки стопански, военно-политически и всевъзможни други благоприятни условия.
Страната е надълбоко разграничена, българското общество е в обществен полуразпад, в социологията това се назовава атомизация. Българското население не може да изнесе една обща идея, в противен случай - то се раздира от вътрешни несъгласия, ловко подклаждани извън. Имаме, меко казано, презрян, самонаречен политически хайлайф със слугински инстикт.
И затова аз имам доста скептично очакване за бъдещето на нашата страна. 3 милиона в никакъв случай няма да се върнат в България - те не са единствено в Европейски Съюз, те са в Америка, в Австралия. Ние се намираме в предтерминално положение. Ще посоча единствено резултатите по български език и литература, които излязоха преди една или две седмици (б. р. - над 50% са двойките, в в 27 учебни заведения всички зрелостници са с двойки). Това е разгром! С какви млади поколения ние изобщо си мислим, че ще имаме бъдеще! Едно полуграмотно, примитивно, варваризирано общество. Това е България.
- Това общество обаче живее, идват избори. Обстоятелствата, за които приказваме - анексията на украински земи и саботажа над газопроводите, могат ли да трансформират политическата картина в България?
- Спрял съм да се интересувам от така наречен вътрешна българска „ политика ". Това е оксиморон - модерна България няма политика, нито вътрешна, нито външна. Котериите, които са се нарекли българските партии и фарсовите разигравания пред едно от ден на ден малгинализиращо се население не са действителен политически развой. В България не се води никаква сериозна полемика и тя към този момент не може да се води - съществено, умерено, умело, без филство и фобство, по значимите животрептущи проблеми на нашето общество. Съществува съвсем екзистенциална непоносимост към друго мнение, към необорим диалог, към фактически знание.
- Очертавате една доста мрачна картина на последните 30 години.
- Но тя е вярна. Хубавото на тези 30 години е, че към края им ние виждаме резултатите на така наречен български преход - с каква страна влязохме и в каква сме в този момент. Нещата са трагични.
- България има ли различен път, отвън Европейски Съюз и НАТО?
- Това ли беше задачата на българския преход?!
- Това отчитаме като резултат. Бяхме член на Варшавския контракт и Съвет за икономическа взаимопомощ, станахме на НАТО и Европейски Съюз.
- Това не беше задачата на българския преход. Говорехме за обществена страна. Никой не си представяше, че идващите 10 - 15 години след 10 ноември ще бъдат години на разгром на българската промишленост, на българското обучение, на българската медицина, на българската цивилизация като цяло. Никой не го е очаквал. Но, както се споделя - когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш.
- Правя паралел сред тогавашните съюзи, в които участваше България и днешните. И отново ще Ви попитам - има ли опция и каква?
- Алтернатива може да има този, който е индивид на геополитиката. България не е. Малките страни нямат избор, с изключение на този - да умрат почтено или да умрат позорно. Справка - нашите съседи Гърция и Сърбия по време на Втората международна война - доста добре са знаели против кого се изправят и все пак са имали смелостта, гръбнакът да кажат „ Не! " Ние се нагаждаме по отношение на мощните на деня, които е да са те.
Стратегията на огромна част от нашето население и на страната ни като цяло е тактиката за оцеляване. Огромна част от нашите хора не можаха да схванат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато приказваме за миграцията - това не е миграция, това е евакуация от територията.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ