Януш Бугайски: Конфликтът Русия-Китай е изгоден на Запада
Русия и Китай са експанзионистични страни, заплашващи американските и западните ползи в целия свят.
Но сред тях няма същински и постоянен съюз, а има разрастващо се партньорство, основано за да отслаби въздействието на Съединени американски щати. Ако американската политика е стратегически проницателна и далновидна, тя ще насърчи съперничеството и спора сред Москва и Пекин, който е преференциален за Запада.
Русия остава основният съперник на Запада в близко бъдеще, а Китай се трансформира в по-дългосрочна опасност. Русия е ревизионист и агресор, опитващ се да срути трансатлантическия свят. Но опциите и за това стават все по-малки и в идващото десетилетия цялото й внимание ще бъде погълнато от вътрешни безредици и рецесията на предаването на властта.
Китай е стабилно разрастващ се световен съперник, с растяща стопанска система и дълготрайна тактика, чиято цел е да изпревари Европа и Америка. Брутният вътрешен продукт на Китай е седем пъти по-голям от съветския, а неговото население е 10 пъти по-голямо. Китай ще изпревари Русия и във боен проект, тъй като последната в изискванията на стопански застой ще бъде принудена да ореже бюджетните средства за защита.
При най-неблагоприятния сюжет постоянният съюз сред Русия и Китай ще спомага за запазването на нападателните военни планове на Москва. Той ще разреши на КНР да разшири мащабите на своите интервенции за увеличаване на икономическото си въздействие в Европа, ще докара до разгръщането на военни единици на двете страни в нови места и към разпиляването на военния капацитет на Съединени американски щати. При удобния сюжет Вашингтон ще провокира разногласия сред своите основни съперници и ще отслаби тяхното антизападно партньорство, тъй като в този случай ще насочат своите запаси един против различен.
Съществуват три района, където Вашингтон може да реализира тази тактика. Това са съветският Далечен изток, Централна Азия и Арктика. Трябва да се помогне на Китай да разшири своето въздействие в сибирските и далекоизточни провинции на Русия, където той е отстъпил огромни територии през 19 век, когато е бил слаб, а Руската империя релативно мощна. Сега те са си сменили функциите и те са движени от демографията и икономическите упоритости. Опитите да бъдат върнати тези райони е значимо за Китай от алегорична и стратегическа позиция.
Ако приказваме за демографията, то в Сибир и по тихоокеанското крайбрежие съветското население понижава, а в прилежащ Китай числеността на популацията пораства. Около тяхната обща граница живеят към 4,3 милиона руснаци, а против тях 109 милиона китайци, като доста от тях се нуждаят от земя, работа и запаси. Устойчивият напор на китайски служащи в Русия демонстрира, че Пекин все по-често вижда в северния си комшия освен снабдител на първични материали, само че и източник на земя за своето увеличаващо се и динамично население.
Увеличението на броя на китайците в Русия ще разреши на Пекин да прояви по-голяма политическа интензивност под претекст отбрана на сънародниците, също както го прави Москва, осъществявайки своите експанзионистични проекти в Европа и потвърждавайки освен това, че тя пази рускоезичното население. Използвайки подривната тактичност на Русия против самата нея, Пекин ще може да претендира за граничните съветски територии и запаси, заявявайки, че ще може да ги развива по-ефективно. По време на идващото потомство забележителна част от Русия на изток от Урал може да стане китайски протекторат.
Усилващото се китайско навлизане ще основава търкания в връзките с Москва, а това ще докара до повишаването на военната мощност от двете страни на общата граница. Прехвърлянето на съветски сили и средства на източния спектакъл ще отслаби натиска върху Европа и ще докара до понижаване на опасността за членовете и сътрудниците на НАТО от страна на Москва. Това също по този начин ще възпира експанзионизма на Китай и ще отклони китайските запаси за отбрана на северните и западните граници. Следователно това ще укрепи позициите на Америка за отбрана на Япония и Южна Корея и възпирането на китайската експанзия против Далечния изток.
Централна Азия също може да стане преференциално за Запада полесражение сред Русия и Китай. Китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ би трябвало да подчини на Китай стопански и политически страните, през които тя минава. Между прочее, тази самодейност има за цел намаляването на въздействието на Москва и подкопава нейните районни съюзи. В тази стратегическа игра, където своята роля ще играят доставките на енергийни запаси, икономическите вложения и военното съдействие, Вашингтон е кадърен да помогне на локалните ръководители да се опълчват на имперския напън на Русия и Китай, а също по този начин да насъскат двата хищника един против различен.
В Арктика Москва залага на това, че може да управлява Северния морски път и да си присвои извънредните права върху потребните изкопаеми в Заполярието. Но климатичните промени, спадът в съветското корабостроене и растящото наличие в Арктика на други страни, в това число Китай, съставлява предизвикателство към упоритостите на Кремъл. Съединени американски щати би трябвало да укрепват своите позиции и да се опълчват на опитите на Русия да управлява арктическите морски направления. Едновременно с това те би трябвало да сдържат китайските попълзновения. За това ще са нужни по-смели и енергични дипломатически, стопански и военни старания. Освен това, Съединени американски щати не би трябвало да признават изключителни стопански зони в арктическите морета.
Русия се трансформира в „ по-малкия брат “ на Китай, сменя с него функциите, които двете страни са играли по времето на царизма и комунизма. Заплахата от въвеждането на по-жестоки западни наказания против Русия, разпространяващи се и върху износа на енергийни запаси, в случай че тя и по-нататък реализира своите нападателни военни дейности против своите съседи, ще докара до разширението на нейната икономическа взаимозависимост от Китай. Това ще провокира растеж на недоволството в Москва и усилването на политическите различия с Пекин, от което Съединени американски щати ще могат да се възползват в своя стратегическа полза. /БГНЕС
———-
Януш Бугайски, „ Хил “.
Но сред тях няма същински и постоянен съюз, а има разрастващо се партньорство, основано за да отслаби въздействието на Съединени американски щати. Ако американската политика е стратегически проницателна и далновидна, тя ще насърчи съперничеството и спора сред Москва и Пекин, който е преференциален за Запада.
Русия остава основният съперник на Запада в близко бъдеще, а Китай се трансформира в по-дългосрочна опасност. Русия е ревизионист и агресор, опитващ се да срути трансатлантическия свят. Но опциите и за това стават все по-малки и в идващото десетилетия цялото й внимание ще бъде погълнато от вътрешни безредици и рецесията на предаването на властта.
Китай е стабилно разрастващ се световен съперник, с растяща стопанска система и дълготрайна тактика, чиято цел е да изпревари Европа и Америка. Брутният вътрешен продукт на Китай е седем пъти по-голям от съветския, а неговото население е 10 пъти по-голямо. Китай ще изпревари Русия и във боен проект, тъй като последната в изискванията на стопански застой ще бъде принудена да ореже бюджетните средства за защита.
При най-неблагоприятния сюжет постоянният съюз сред Русия и Китай ще спомага за запазването на нападателните военни планове на Москва. Той ще разреши на КНР да разшири мащабите на своите интервенции за увеличаване на икономическото си въздействие в Европа, ще докара до разгръщането на военни единици на двете страни в нови места и към разпиляването на военния капацитет на Съединени американски щати. При удобния сюжет Вашингтон ще провокира разногласия сред своите основни съперници и ще отслаби тяхното антизападно партньорство, тъй като в този случай ще насочат своите запаси един против различен.
Съществуват три района, където Вашингтон може да реализира тази тактика. Това са съветският Далечен изток, Централна Азия и Арктика. Трябва да се помогне на Китай да разшири своето въздействие в сибирските и далекоизточни провинции на Русия, където той е отстъпил огромни територии през 19 век, когато е бил слаб, а Руската империя релативно мощна. Сега те са си сменили функциите и те са движени от демографията и икономическите упоритости. Опитите да бъдат върнати тези райони е значимо за Китай от алегорична и стратегическа позиция.
Ако приказваме за демографията, то в Сибир и по тихоокеанското крайбрежие съветското население понижава, а в прилежащ Китай числеността на популацията пораства. Около тяхната обща граница живеят към 4,3 милиона руснаци, а против тях 109 милиона китайци, като доста от тях се нуждаят от земя, работа и запаси. Устойчивият напор на китайски служащи в Русия демонстрира, че Пекин все по-често вижда в северния си комшия освен снабдител на първични материали, само че и източник на земя за своето увеличаващо се и динамично население.
Увеличението на броя на китайците в Русия ще разреши на Пекин да прояви по-голяма политическа интензивност под претекст отбрана на сънародниците, също както го прави Москва, осъществявайки своите експанзионистични проекти в Европа и потвърждавайки освен това, че тя пази рускоезичното население. Използвайки подривната тактичност на Русия против самата нея, Пекин ще може да претендира за граничните съветски територии и запаси, заявявайки, че ще може да ги развива по-ефективно. По време на идващото потомство забележителна част от Русия на изток от Урал може да стане китайски протекторат.
Усилващото се китайско навлизане ще основава търкания в връзките с Москва, а това ще докара до повишаването на военната мощност от двете страни на общата граница. Прехвърлянето на съветски сили и средства на източния спектакъл ще отслаби натиска върху Европа и ще докара до понижаване на опасността за членовете и сътрудниците на НАТО от страна на Москва. Това също по този начин ще възпира експанзионизма на Китай и ще отклони китайските запаси за отбрана на северните и западните граници. Следователно това ще укрепи позициите на Америка за отбрана на Япония и Южна Корея и възпирането на китайската експанзия против Далечния изток.
Централна Азия също може да стане преференциално за Запада полесражение сред Русия и Китай. Китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “ би трябвало да подчини на Китай стопански и политически страните, през които тя минава. Между прочее, тази самодейност има за цел намаляването на въздействието на Москва и подкопава нейните районни съюзи. В тази стратегическа игра, където своята роля ще играят доставките на енергийни запаси, икономическите вложения и военното съдействие, Вашингтон е кадърен да помогне на локалните ръководители да се опълчват на имперския напън на Русия и Китай, а също по този начин да насъскат двата хищника един против различен.
В Арктика Москва залага на това, че може да управлява Северния морски път и да си присвои извънредните права върху потребните изкопаеми в Заполярието. Но климатичните промени, спадът в съветското корабостроене и растящото наличие в Арктика на други страни, в това число Китай, съставлява предизвикателство към упоритостите на Кремъл. Съединени американски щати би трябвало да укрепват своите позиции и да се опълчват на опитите на Русия да управлява арктическите морски направления. Едновременно с това те би трябвало да сдържат китайските попълзновения. За това ще са нужни по-смели и енергични дипломатически, стопански и военни старания. Освен това, Съединени американски щати не би трябвало да признават изключителни стопански зони в арктическите морета.
Русия се трансформира в „ по-малкия брат “ на Китай, сменя с него функциите, които двете страни са играли по времето на царизма и комунизма. Заплахата от въвеждането на по-жестоки западни наказания против Русия, разпространяващи се и върху износа на енергийни запаси, в случай че тя и по-нататък реализира своите нападателни военни дейности против своите съседи, ще докара до разширението на нейната икономическа взаимозависимост от Китай. Това ще провокира растеж на недоволството в Москва и усилването на политическите различия с Пекин, от което Съединени американски щати ще могат да се възползват в своя стратегическа полза. /БГНЕС
———-
Януш Бугайски, „ Хил “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ