Руснаци и китайци ще изградят заедно роботизирана лунна база до 2036 г.
Русия и Китай възнамеряват да построят Международна научна лунна станция на Луната и към този момент са привлекли 17 страни към плана, в това число Египет, Пакистан, Венецуела, Тайланд и Южна Африка, написа TNI. Руски нуклеарен реактор ще бъде основен за неговата работа.
Докато всички погледи бяха ориентирани към президента Доналд Тръмп и последните му покупко-продажби в Близкия изток, Русия направи в действителност фантастично известие. Москва подписа меморандум за съгласие с Китайската национална република за разполагане на атомна електроцентрала на Луната, като част от по-голям проект за определяне на непрекъснато китайско-руско наличие на Луната до 2036 година, заяви съветското държавно управление.
В същото време водещата американска галактическа организация, Националната администрация по аеронавтика и проучване на космоса (НАСА), редуцира проектите си за връщане на американците на Луната.
Повече за Международната научна лунна станция
Руски нуклеарен реактор ще бъде основен за Международната лунна научна станция (ILS). Китайският прогрес в региона на изкуствения разсъдък (ИИ) и роботиката нормално е в заглавията, само че руснаците също са развили основни благоприятни условия в тези области.
Пекин и Москва възнамеряват дружно да разположат роботизирани строителни единици на повърхността на Луната (вероятно на южния ѝ полюс), които ще изградят инфраструктура без никаква човешка интервенция.
Пекин и Москва към този момент са привлекли 17 страни към тази смела стратегия, в това число Египет, Пакистан, Венецуела, Тайланд и Южна Африка. През 2028 година Пекин има намерение да изстреля своя лунен модул Чанъъ-8, което ще означи началото на проучването на Луната.
Чанъъ 8 ще изпрати първите тайконавти на Китай на Луната. Това ще бъде първата стъпка в опита на Китай да се утвърди като водеща лунна мощ – привличайки Русия и други страни на своя страна. И за разлика от американците, които стигнаха първи до Луната, Пекин има намерение да остане там за дълго време.
Оборудването за основаване на автоматизирана база на Луната ще бъде трансферирано от пет свръхтежки ракети, чието изстрелване е планувано за 2030-35 година
Какви роботи ще изпрати Китай?
В допълнение към другите технологии, се счита, че Китай възнамерява да употребява роботизиран каменоделец за строителството.
Този самостоятелен робот, дело на Университета за просвета и технологии Хуаджун, е планиран да строи лунни структури, употребявайки тухли, направени от реголит, лунната почва. Роботът ще работи като зидар и ще поставя тухли. Използвайки 3D щемпел и лазерна обработка на лунния реголит, машината ще построи самата основа. Роботът зидар ще работи самостоятелно.
Според графика на MNLS, направен от Пекин и Москва, сред 2030 и 2036 година ще бъде ситуиран флотилия от роувъри и „ умни “ скачащи роботи, с цел да изследват повърхността и да поддържат строителството. Роувърите ще правят наблюдения, ще събират проби и ще транспортират материали. Те също по този начин ще приготвят строителната площадка – да вземем за пример посредством равнене на терена или снабдяване на реголит.
Скачащите роботи са проектирани да обезпечават висока подвижност в среда с ниска гравитация на Луната. Тези системи ще се движат по неравномерен терен и ще обезпечават достъп до труднодостъпни региони, в това число за изследване и оценка на терена за склонност за създаване или разполагане на усъвършенствани датчици. Роувърите и скачащите роботи ще оказват помощ за установяване на местоположението на база на южния полюс на Луната и ще тестват технологии за безвредно кацане.
Друг значим детайл на MNLS са роботите за продупчване на тунели. Те са предопределени за изкопаване и обработка на реголит за строителни цели. Лунните ровери ще построяват подземни структури и ще почистват материал за основи на повърхността.
Те евентуално ще могат да добиват запаси, като да вземем за пример воден лед или минерали, което е главният фокус на MNLS. Тунелите ще бъдат от решаващо значение за отбраната на непрекъснато населяваната база от радиация и микрометеорити, а също по този начин ще обезпечат достъп до дълбините на Луната.
Руски и китайски инженери също по този начин имат намерение да употребяват роботизирани системи за самостоятелната доставка, монтаж и употреба на нуклеарен реактор, който ще зарежда Международната научна лунна станция.
Роботи ще транспортират съставените елементи на реактора и ще го сглобяват непосредствено на лунната повърхнина. Предложеният от Русия „ галактически влекач “ - товарен транспортен съд с нуклеарен мотор, евентуално ще помогне. Тези системи са проектирани да работят самостоятелно без човешка интервенция заради рисковете от работа с нуклеарни материали.
Как ще бъдат разпределени отговорностите в китайско-руската лунна задача?
Китай и Русия възнамеряват да си поделят работното натоварване. Китай ще изпрати своите задачи „ Чанъе-6 “, „ Чанъе-7 “ и „ Чанъе-8 “, с цел да тестват строителни технологии и да събират данни за южния полюс на Луната. Освен това, като втората по величина стопанска система в света по Брутният вътрешен продукт, Китай ще обезпечи по-голямата част от финансовата поддръжка за този упорит план.
Междувременно руснаците ще дават своето нуклеарно ноу-хау (особено за реактора), употребявайки богатия си опит в галактическата нуклеарна енергетика. Москва също по този начин има намерение да способства за плана MNLS посредством разследващите и снабдителни задачи „ Луна-26 “ и „ Луна-28 “.
Разбира се, тези проекти не са без своите провокации. Някои от тези оферти се създават от десетилетие или повече. На всеки няколко години както руснаците, по този начин и китайците афишират нова връзка в MNLS, всяка от които наподобява извънредно неправдоподобна. Но проектите им не трябва да се подценяват, поради геополитическите последствия от триумфа. Но многото движещи се елементи на този интернационален механизъм и фактът, че аерокосмическият бюджет на Кремъл се изчерпва от по-належащи потребности на Земята, карат човек да се запита какъв ще бъде в последна сметка приносът на Москва към тази в действителност титанична задача.
НАСА се нуждае от лични проекти за Луната
Основният извод, който се обрисува, е, че светът е разграничен. Съперничеството сред великите сили – Съединени американски щати, Китай и Русия – единствено ще се ускори през идващото десетилетие. Високите технологии и галактическите проучвания ще играят основна роля в това ново триполярно състезание.
Така че американските стратези не трябва да отписват китайско-руската кандидатура за непрекъснато наличие на Луната единствено поради голямата трудност на плана. Ако има съюз, който може да реализира такива високи геополитически цели, това е Китай, с съветска поддръжка.
Ако американците решат да пренебрегват провокациите на новата галактическа конкуренция, ще би трябвало да упрекват единствено себе си.
Брандън Уайхерт е старши редактор по национална сигурност в The National Interest, старши помощник в Центъра за народен интерес и помощник на Popular Mechanics. Той постоянно съветва по геополитически въпроси разнообразни държавни организации и частни организации. Негови публикации са оповестени в голям брой издания, в това число The Washington Times, The National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и доста други. Той е създател на няколко книги.
Докато всички погледи бяха ориентирани към президента Доналд Тръмп и последните му покупко-продажби в Близкия изток, Русия направи в действителност фантастично известие. Москва подписа меморандум за съгласие с Китайската национална република за разполагане на атомна електроцентрала на Луната, като част от по-голям проект за определяне на непрекъснато китайско-руско наличие на Луната до 2036 година, заяви съветското държавно управление.
В същото време водещата американска галактическа организация, Националната администрация по аеронавтика и проучване на космоса (НАСА), редуцира проектите си за връщане на американците на Луната.
Повече за Международната научна лунна станция
Руски нуклеарен реактор ще бъде основен за Международната лунна научна станция (ILS). Китайският прогрес в региона на изкуствения разсъдък (ИИ) и роботиката нормално е в заглавията, само че руснаците също са развили основни благоприятни условия в тези области.
Пекин и Москва възнамеряват дружно да разположат роботизирани строителни единици на повърхността на Луната (вероятно на южния ѝ полюс), които ще изградят инфраструктура без никаква човешка интервенция.
Пекин и Москва към този момент са привлекли 17 страни към тази смела стратегия, в това число Египет, Пакистан, Венецуела, Тайланд и Южна Африка. През 2028 година Пекин има намерение да изстреля своя лунен модул Чанъъ-8, което ще означи началото на проучването на Луната.
Чанъъ 8 ще изпрати първите тайконавти на Китай на Луната. Това ще бъде първата стъпка в опита на Китай да се утвърди като водеща лунна мощ – привличайки Русия и други страни на своя страна. И за разлика от американците, които стигнаха първи до Луната, Пекин има намерение да остане там за дълго време.
Оборудването за основаване на автоматизирана база на Луната ще бъде трансферирано от пет свръхтежки ракети, чието изстрелване е планувано за 2030-35 година
Какви роботи ще изпрати Китай?
В допълнение към другите технологии, се счита, че Китай възнамерява да употребява роботизиран каменоделец за строителството.
Този самостоятелен робот, дело на Университета за просвета и технологии Хуаджун, е планиран да строи лунни структури, употребявайки тухли, направени от реголит, лунната почва. Роботът ще работи като зидар и ще поставя тухли. Използвайки 3D щемпел и лазерна обработка на лунния реголит, машината ще построи самата основа. Роботът зидар ще работи самостоятелно.
Според графика на MNLS, направен от Пекин и Москва, сред 2030 и 2036 година ще бъде ситуиран флотилия от роувъри и „ умни “ скачащи роботи, с цел да изследват повърхността и да поддържат строителството. Роувърите ще правят наблюдения, ще събират проби и ще транспортират материали. Те също по този начин ще приготвят строителната площадка – да вземем за пример посредством равнене на терена или снабдяване на реголит.
Скачащите роботи са проектирани да обезпечават висока подвижност в среда с ниска гравитация на Луната. Тези системи ще се движат по неравномерен терен и ще обезпечават достъп до труднодостъпни региони, в това число за изследване и оценка на терена за склонност за създаване или разполагане на усъвършенствани датчици. Роувърите и скачащите роботи ще оказват помощ за установяване на местоположението на база на южния полюс на Луната и ще тестват технологии за безвредно кацане.
Друг значим детайл на MNLS са роботите за продупчване на тунели. Те са предопределени за изкопаване и обработка на реголит за строителни цели. Лунните ровери ще построяват подземни структури и ще почистват материал за основи на повърхността.
Те евентуално ще могат да добиват запаси, като да вземем за пример воден лед или минерали, което е главният фокус на MNLS. Тунелите ще бъдат от решаващо значение за отбраната на непрекъснато населяваната база от радиация и микрометеорити, а също по този начин ще обезпечат достъп до дълбините на Луната.
Руски и китайски инженери също по този начин имат намерение да употребяват роботизирани системи за самостоятелната доставка, монтаж и употреба на нуклеарен реактор, който ще зарежда Международната научна лунна станция.
Роботи ще транспортират съставените елементи на реактора и ще го сглобяват непосредствено на лунната повърхнина. Предложеният от Русия „ галактически влекач “ - товарен транспортен съд с нуклеарен мотор, евентуално ще помогне. Тези системи са проектирани да работят самостоятелно без човешка интервенция заради рисковете от работа с нуклеарни материали.
Как ще бъдат разпределени отговорностите в китайско-руската лунна задача?
Китай и Русия възнамеряват да си поделят работното натоварване. Китай ще изпрати своите задачи „ Чанъе-6 “, „ Чанъе-7 “ и „ Чанъе-8 “, с цел да тестват строителни технологии и да събират данни за южния полюс на Луната. Освен това, като втората по величина стопанска система в света по Брутният вътрешен продукт, Китай ще обезпечи по-голямата част от финансовата поддръжка за този упорит план.
Междувременно руснаците ще дават своето нуклеарно ноу-хау (особено за реактора), употребявайки богатия си опит в галактическата нуклеарна енергетика. Москва също по този начин има намерение да способства за плана MNLS посредством разследващите и снабдителни задачи „ Луна-26 “ и „ Луна-28 “.
Разбира се, тези проекти не са без своите провокации. Някои от тези оферти се създават от десетилетие или повече. На всеки няколко години както руснаците, по този начин и китайците афишират нова връзка в MNLS, всяка от които наподобява извънредно неправдоподобна. Но проектите им не трябва да се подценяват, поради геополитическите последствия от триумфа. Но многото движещи се елементи на този интернационален механизъм и фактът, че аерокосмическият бюджет на Кремъл се изчерпва от по-належащи потребности на Земята, карат човек да се запита какъв ще бъде в последна сметка приносът на Москва към тази в действителност титанична задача.
НАСА се нуждае от лични проекти за Луната
Основният извод, който се обрисува, е, че светът е разграничен. Съперничеството сред великите сили – Съединени американски щати, Китай и Русия – единствено ще се ускори през идващото десетилетие. Високите технологии и галактическите проучвания ще играят основна роля в това ново триполярно състезание.
Така че американските стратези не трябва да отписват китайско-руската кандидатура за непрекъснато наличие на Луната единствено поради голямата трудност на плана. Ако има съюз, който може да реализира такива високи геополитически цели, това е Китай, с съветска поддръжка.
Ако американците решат да пренебрегват провокациите на новата галактическа конкуренция, ще би трябвало да упрекват единствено себе си.
Брандън Уайхерт е старши редактор по национална сигурност в The National Interest, старши помощник в Центъра за народен интерес и помощник на Popular Mechanics. Той постоянно съветва по геополитически въпроси разнообразни държавни организации и частни организации. Негови публикации са оповестени в голям брой издания, в това число The Washington Times, The National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и доста други. Той е създател на няколко книги.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ