Карабашлиев: Писането, транжорството, ремонтната дейност ме направиха това, което съм
Роман за българският преход ще бъде написан тогава, когато той свърши. А преходът е безконечен.
Това мнение изрази пред Клуб писателят Захари Карабашлиев. Той бе в Брюксел във връзка 24 май и се срещна с българи в Библиотека „ София “, в която има и български ъгъл.
Самият Карабашлиев има книга за прехода у нас – „ Хавра “.
Той написа още от 20-годишен, само че разгласява първата си книга едвам на 40-годишна възраст.
„ Просто дълго време не се осмелявах да предложа творбите си за издание. Възпитан съм, че нещо би трябвало да го направиш както би трябвало, и едвам тогава да го предложиш. Пък и имам възприятието, че съм бил прекомерно самокритичен, от една страна, от друга – ангажиран “, показа писателят.
Самият той обаче намира всичко това за доста положително за самия себе си.
Освен това Захари Карабашлиев е работил какво ли не през 90-те година на ХХ век. Бил е търговски представител на „ Кока Кола “, транжор в крайпътен ресторант, занимавал се е с ремонтна активност. И е уверен, че всяко едно от тези занимания го е направило това, което е в този момент.
Но по това време той просто пишел истории, без да ги разгласява. Може би тогава още не му било пристигнало времето, а може и да ги е считал за наивни. Сега писателят счита да си ги препрочете.
Захари Карабашлиев изясни и по какъв начин една книга може да излезе отвън националните граници:
„ Всяка книга би трябвало първо да се взре в личната си душа, душата на създателя си. Ако реализира там триумфи, в случай че докоснеш някого с искреността, гения и уменията си, прекомерно евентуално тази книга и тази история, преведена на различен език, ще допре хората. “
Примерите в това отношение са много.
„ Колко от нас се интересуват от живота на дъблинчаните при започване на ХХ век? Но Джеймс Джойс ги прави жители на целия свят. Той не се е питал дали не се е взрял в пъпа си. Същото е с кой ли не от огромните създатели. Кой си е мислил дали Чехов ще задава този въпрос, когато написа тези дребни истории за дребните съветски губернии, които се случват в такива дребни съветски селца и провинции? “, посочи създателят на „ 18% сиво “.
Неизбежно се стигна и до Георги Господинов и до получилия премията „ Букър “ негов разказ „ Времеубежище “.
„ Жоро не се пробва, той отваря българската литература към света - сподели Захари Карабашлиев. - Той в никакъв случай не е бил втрещен във вътрешността. Това, което се случва, е естествено разследване от един дълъг креативен път “, счита Карабашлиев.
Попитахме писателя и какво мисли за изказванието на Георги Марков, че няма огромен актуален български разказ, който да надскочи границите на страната ни. То се съдържа в есе в „ Нови задочни репортажи за България “.
„ Надскочи ги самият Георги Марков с неговите репортажи, които, в случай че съберем двете книги („ Задочни репортажи от България “ и „ Нови задочни репортажи от България “ – б.р.), вършат най-големия български разказ по това време. А самият Марков с „ Жените на Варшава “, „ Портрет на мой двойник “ и разказите си демонстрира капацитета, който е имал като голям европейски създател. Никога не съм мислил за него като за по-малък от Милан Кундера. Той е нашият същински Кундера “, счита Захари Карабашлиев.
И добави, че е наш ангажимент да създадем по този начин, че Марков да бъде прочут по света като публицист, а не просто като „ убития с чадър “. Това по думите му е и задачата на издателство „ Сиела “, на което той е основен редактор. То е запомчнало да преиздава по нужния метод Георги Марков.
„ Неговите есета са фундаментални за разбирането на тоталитарния строй и режим. Вече има задоволително български романи, които вървят в тази посока. И този на Жоро Господинов е един от тях “, приключи Карабашлиев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това мнение изрази пред Клуб писателят Захари Карабашлиев. Той бе в Брюксел във връзка 24 май и се срещна с българи в Библиотека „ София “, в която има и български ъгъл.
Самият Карабашлиев има книга за прехода у нас – „ Хавра “.
Той написа още от 20-годишен, само че разгласява първата си книга едвам на 40-годишна възраст.
„ Просто дълго време не се осмелявах да предложа творбите си за издание. Възпитан съм, че нещо би трябвало да го направиш както би трябвало, и едвам тогава да го предложиш. Пък и имам възприятието, че съм бил прекомерно самокритичен, от една страна, от друга – ангажиран “, показа писателят.
Самият той обаче намира всичко това за доста положително за самия себе си.
Освен това Захари Карабашлиев е работил какво ли не през 90-те година на ХХ век. Бил е търговски представител на „ Кока Кола “, транжор в крайпътен ресторант, занимавал се е с ремонтна активност. И е уверен, че всяко едно от тези занимания го е направило това, което е в този момент.
Но по това време той просто пишел истории, без да ги разгласява. Може би тогава още не му било пристигнало времето, а може и да ги е считал за наивни. Сега писателят счита да си ги препрочете.
Захари Карабашлиев изясни и по какъв начин една книга може да излезе отвън националните граници:
„ Всяка книга би трябвало първо да се взре в личната си душа, душата на създателя си. Ако реализира там триумфи, в случай че докоснеш някого с искреността, гения и уменията си, прекомерно евентуално тази книга и тази история, преведена на различен език, ще допре хората. “
Примерите в това отношение са много.
„ Колко от нас се интересуват от живота на дъблинчаните при започване на ХХ век? Но Джеймс Джойс ги прави жители на целия свят. Той не се е питал дали не се е взрял в пъпа си. Същото е с кой ли не от огромните създатели. Кой си е мислил дали Чехов ще задава този въпрос, когато написа тези дребни истории за дребните съветски губернии, които се случват в такива дребни съветски селца и провинции? “, посочи създателят на „ 18% сиво “.
Неизбежно се стигна и до Георги Господинов и до получилия премията „ Букър “ негов разказ „ Времеубежище “.
„ Жоро не се пробва, той отваря българската литература към света - сподели Захари Карабашлиев. - Той в никакъв случай не е бил втрещен във вътрешността. Това, което се случва, е естествено разследване от един дълъг креативен път “, счита Карабашлиев.
Попитахме писателя и какво мисли за изказванието на Георги Марков, че няма огромен актуален български разказ, който да надскочи границите на страната ни. То се съдържа в есе в „ Нови задочни репортажи за България “.
„ Надскочи ги самият Георги Марков с неговите репортажи, които, в случай че съберем двете книги („ Задочни репортажи от България “ и „ Нови задочни репортажи от България “ – б.р.), вършат най-големия български разказ по това време. А самият Марков с „ Жените на Варшава “, „ Портрет на мой двойник “ и разказите си демонстрира капацитета, който е имал като голям европейски създател. Никога не съм мислил за него като за по-малък от Милан Кундера. Той е нашият същински Кундера “, счита Захари Карабашлиев.
И добави, че е наш ангажимент да създадем по този начин, че Марков да бъде прочут по света като публицист, а не просто като „ убития с чадър “. Това по думите му е и задачата на издателство „ Сиела “, на което той е основен редактор. То е запомчнало да преиздава по нужния метод Георги Марков.
„ Неговите есета са фундаментални за разбирането на тоталитарния строй и режим. Вече има задоволително български романи, които вървят в тази посока. И този на Жоро Господинов е един от тях “, приключи Карабашлиев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ