Христо Шопов пред Tribune.bg за изминалата година, успешните проекти и новият му документален филм
Роднинството изчезва незабавно в процеса на работа, това не е нещо, което е определящо, споделя огромният български артист за тандема със своята сестра Лиза Шопова
В навечерието на едни от най-светлите християнски празници един от най-обичаните ни и сполучливи артисти Христо Шопов описа в изявление за Tribune.bg за миналата година, театралните постановки и филми, в които е взел присъединяване през 2021 година, за първия си моноспектакъл и предизвикването пред артиста да застане самичък на сцената, за сполучливия тандем, който сътвори през последните години със своята сестра Лиза Шопова, за концепциите и бъдещите планове, които желае да осъществя. Той разкри пред нашата медия още на кого е кръстен и насочи своите пожелания към всички българи.
- Г-н Шопов, каква е персоналната Ви равносметка за миналата тежка година, която още веднъж мина под знака на COVID-19, какво въздействие оказа това на културния живот в България?
- Това е втора година, в която всичко се преценява с тази пандемия. Не беше по никакъв начин елементарно. Паднаха доста спектакли, доста други планове се провалиха или отложиха. Това е за всички. Не може да кажем, че се е отразило единствено на киното или театъра. Отразява се на всички специалности, които не могат да работят онлайн.
- След 8-годишна пауза се завърнахте тази година на снимачната площадка на българските сериали и то с основна роля в хитовия сериал „ Братя “, с какво ви притегли обликът на Филип, по какъв начин се чувствахте в този екип, разкажете ни освен това за работата си в тази продукция?
Имах среща с продуцента Краси Ванков, който ме срещна с плана, прочетох по този начин наречената „ Библия “, която споделя историята с по-малко думи. Допадна ми това, което той предложи. Много одобрявам актьорите, с които работим в плана, страхотни са сътрудниците, изобщо целият екип е доста добър. Чувствах се идеално по време на фотосите.
- Удовлетворен ли сте от облика, който изградихте във кино лентата?
- Аз в никакъв случай не съм удовлетворен до дъно, постоянно може да бъде направено и още нещо и да стане по-добре, само че толкоз, колкото е могло, се е случило!
- През последните години за огромна наслада Ви срещаме постоянно и на сцената на театъра, неотдавна направихте и своя моноспектакъл „ Не е за телефон “, който е по текст на Елин Рахнев, само че доколкото знам и Вашата сестра Лиза Шопова има огромна заслуга?
- Точно по този начин, те двамата са създатели, а Лиза е също по този начин и режисьор на спектакъла. Работим с нея към този момент за четвърти път, несъмнено няма да бъде и за последно.
- Разкрийте ни малко повече по какъв начин породи концепцията, какъв е героят Ви и какво е възприятието всичко на сцената да е в твоите ръце?
- Идеята е на Елин Рахнев, с който се познаваме от доста години и станахме положителни другари. Сближихме се около един различен план отново по негов текст, става въпрос за спектакъла „ Тест “ (б.р. В „ Тест “ Христо Шопов си партнира със своя племенник Асен Мутафчиев, който е наследник на Христо Мутафчиев). Лиза беше още веднъж режисьор. В този интервал общувахме много интензивно и той ме попита дали съм си мислил за моноспектакъл. Истината е, че през последните години много текстове ми минаха през ръцете, само че нито един не ми хареса до дъно. След доста диалози с Елин и насоки - мен какво би ме занимавало, се появи този текст. След това Лиза се намеси много интензивно, по тази причина и двамата са създатели. Усещането да си самичък на сцената е доста изключително, в действителност. Аз мисля, че всеки артист би трябвало да направи тази крачка, когато се почувства подготвен. Различно е, просто е друго!
- Какво се изисква от един артист в моноспектакъл с изключение на неоспорим гений, с цел да грабне вниманието на публиката, по какъв начин се приготвя актьорът чисто психически за тази интимна среща с хората?
- Не се разграничава изключително от друга театрална изява, с изключение на с това, че в действителност си самичък и самичък би трябвало да се оправяш с всичко на сцената. Макар че в моя случай по различен метод стоят нещата, само че не желая да приказвам за сюжета, за героя, тъй като избирам всеки, който прояви интерес, да пристигна и да види спектакъла, и да не знае какво го чака! В последните може би повече от 10 години има една наклонност, че феновете отиват на спектакъл, с цел да се забавляват и това е нещо, с което продуцентите, актьорите и режисьорите няма по какъв начин да не се съобразят. Така че, значимото е да бъде занимателно, а в случай че има и още нещо към това, съгласно мен е плюс.
- В този ред на мисли по какъв начин се посреща „ Не е за телефон “ от публиката, оправдава ли упованията ви, какви са отзивите?
- В някаква степен съгласно мен оправдава упованията ни. Като че ли отвън столицата публиката е по-отворена, тук в София хората са някак по-подозрителни. Това ми прави усещане от последните представления, които играх в „ Сълза и смях “ и навън в Борисовата градина. Но в последна сметка артистът може да има едно чувство, феновете могат да излизат с друго. Много е субективно!
- През последните няколко години фактически направихте един отличен тандем с Вашата сестра Лиза Шопова, участвала съм на Ваши представления и дръзвам да настоявам, че публиката в действителност е очарована от крайния резултат. Как се случва тази симбиоза сред брат и сестра?
- В началото беше мъчно. Когато работихме по първия сценичен план „ Всичко или нищо “ беше по-трудно, в сравнение с чаках. Роднинството или другарството, то изчезва незабавно в процеса на работа, това не е нещо, което е определящо. Когато някой създател напише някакъв текст и по-късно го режисира, той е доста сензитивен към всяка една смяна, която артистът може да изиска, всяка една дума, която желае. Това е обикновено, всеки си е ревностен към текста, който е написал. Не беше елементарно, дори сме си казвали, че може би в никакъв случай още веднъж няма да работим дружно, с цел да си запазим взаимоотношенията. Но по този начин се случи, че по-късно имаме още две представления и в този момент този моноспектакъл. Става все по-лесно и все по-приятно да работим дружно. Няма да е последният ни план сигурно. Аз даже имам някаква концепция, която към момента не съм й споделил, само че ще я осведомявам скоро (б.р. смее се).
- Предстои премиерата на българския филм „ В сърцето на машината “, която е оповестена за 28 януари 2022 година. В него също изпълнявате една от основните функции, защо се споделя?
- Това е един извънреден сюжет, може би най-хубавото българско нещо, което съм чувал изобщо. Това е една мъжка история. Действието се развива в един затвор, където се случват много изненадващи събития. Филмът към този момент жъне своите триумфи по фестивали и чакам премиерата му в София. Надявам се да има този триумф, който заслужава!
- Какви планове Ви предстоят през новата 2022 година, имате ли предложения от чужбина?
- Нищо съответно няма на този стадий от чужбина. Това с проектите, изключително през последните две години, е сложна работа. Глупаво е човек да прави проекти, тъй като не знае какво ще се случи идната седмица. Очаквам да се случат някакви неща въпреки всичко, аз самият имам някои планове, един от тях е за документален филм, с който завоювах сесия в Националния кино център, в този момент чакам финансови комисии и се надявам да го осъществявам следващата година. Очаквам и някои други неща да се случат, следва да забележим.
- На каква тематика е документалният филм?
- Става въпрос за българското овчарско куче. Аз съм имал такова куче. Имам другари, които се занимават с пастирски кучета съвсем от основаването на тази порода в България. Имам доста контакти и доста персонални наблюдения, и считам че това е една история, която би била забавна и в България, и на открито.
- На 25 декември, Рождество Христово, празнувате своя имен ден. Разкрийте ни на кого сте кръстен, гордеете ли се с Вашето име?
- О, да, несъмнено, че се гордея. Кръстен съм на дядо си, който не съм виждал. Гордея се с рода си, както от страна на татко ми, по този начин и от страна на майка ми. Всъщност то е Коледа и именият ми ден е нещо, което минава около това. Не е нещо, на което отстранявам особено внимание.
- Имате ли си някаква фамилна традиция, обвързвана с имения ден въпреки всичко?
- Не е това, което е било преди години. Нормално е, традициите се трансформират. В момента, в който не стоиш на една маса с майка си и татко си, нещата към този момент стават разнообразни.
- Името Христо въпреки всичко е и знаково, всички знаем, че Исуус Христос е Божият наследник, нашият избавител, централна историческа персона в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история, вие самият набожен ли сте?
- Не мога да кажа, че съм набожен. Уважавам всяка една вяра. В някаква степен съм набожен.
- Какво ще си пожелаете на Вас и Вашите близки, както и на всички българи в навечерието на едни от най-светлите християнски празници?
- Да бъдем здрави и да имаме опция да работим, в случай че имаме и малко шанс, ще бъде отлично!
***
Христо Шопов е един от най-успелите и уважавани български артисти. Той е един от дребното българи, който съумява да пробие в Холивуд. През 2004 година прави възторг с ролята си на Пилат Понтийски в номинирания за три награди „ Оскар “ филм „ Страстите Христови “ на Мел Гибсън. Сред другите му знакови функции са в обичаните на генерации българи филми „ Вчера “, „ Любовното лято на един безделник “, „ Маргарит и Маргарита “. Христо Шопов е наследник на легендите Наум Шопов и Невена Симеонова. Още като възпитаник артистичният му гений е оценен и той получава основна роля в първия си игрален филм „ Дишай, дребосъче! “.
Завършва ВИТИЗ със компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл “ през 1987 г.
В навечерието на едни от най-светлите християнски празници един от най-обичаните ни и сполучливи артисти Христо Шопов описа в изявление за Tribune.bg за миналата година, театралните постановки и филми, в които е взел присъединяване през 2021 година, за първия си моноспектакъл и предизвикването пред артиста да застане самичък на сцената, за сполучливия тандем, който сътвори през последните години със своята сестра Лиза Шопова, за концепциите и бъдещите планове, които желае да осъществя. Той разкри пред нашата медия още на кого е кръстен и насочи своите пожелания към всички българи.
- Г-н Шопов, каква е персоналната Ви равносметка за миналата тежка година, която още веднъж мина под знака на COVID-19, какво въздействие оказа това на културния живот в България?
- Това е втора година, в която всичко се преценява с тази пандемия. Не беше по никакъв начин елементарно. Паднаха доста спектакли, доста други планове се провалиха или отложиха. Това е за всички. Не може да кажем, че се е отразило единствено на киното или театъра. Отразява се на всички специалности, които не могат да работят онлайн.
- След 8-годишна пауза се завърнахте тази година на снимачната площадка на българските сериали и то с основна роля в хитовия сериал „ Братя “, с какво ви притегли обликът на Филип, по какъв начин се чувствахте в този екип, разкажете ни освен това за работата си в тази продукция?
Имах среща с продуцента Краси Ванков, който ме срещна с плана, прочетох по този начин наречената „ Библия “, която споделя историята с по-малко думи. Допадна ми това, което той предложи. Много одобрявам актьорите, с които работим в плана, страхотни са сътрудниците, изобщо целият екип е доста добър. Чувствах се идеално по време на фотосите.
- Удовлетворен ли сте от облика, който изградихте във кино лентата?
- Аз в никакъв случай не съм удовлетворен до дъно, постоянно може да бъде направено и още нещо и да стане по-добре, само че толкоз, колкото е могло, се е случило!
- През последните години за огромна наслада Ви срещаме постоянно и на сцената на театъра, неотдавна направихте и своя моноспектакъл „ Не е за телефон “, който е по текст на Елин Рахнев, само че доколкото знам и Вашата сестра Лиза Шопова има огромна заслуга?
- Точно по този начин, те двамата са създатели, а Лиза е също по този начин и режисьор на спектакъла. Работим с нея към този момент за четвърти път, несъмнено няма да бъде и за последно.
- Разкрийте ни малко повече по какъв начин породи концепцията, какъв е героят Ви и какво е възприятието всичко на сцената да е в твоите ръце?
- Идеята е на Елин Рахнев, с който се познаваме от доста години и станахме положителни другари. Сближихме се около един различен план отново по негов текст, става въпрос за спектакъла „ Тест “ (б.р. В „ Тест “ Христо Шопов си партнира със своя племенник Асен Мутафчиев, който е наследник на Христо Мутафчиев). Лиза беше още веднъж режисьор. В този интервал общувахме много интензивно и той ме попита дали съм си мислил за моноспектакъл. Истината е, че през последните години много текстове ми минаха през ръцете, само че нито един не ми хареса до дъно. След доста диалози с Елин и насоки - мен какво би ме занимавало, се появи този текст. След това Лиза се намеси много интензивно, по тази причина и двамата са създатели. Усещането да си самичък на сцената е доста изключително, в действителност. Аз мисля, че всеки артист би трябвало да направи тази крачка, когато се почувства подготвен. Различно е, просто е друго!
- Какво се изисква от един артист в моноспектакъл с изключение на неоспорим гений, с цел да грабне вниманието на публиката, по какъв начин се приготвя актьорът чисто психически за тази интимна среща с хората?
- Не се разграничава изключително от друга театрална изява, с изключение на с това, че в действителност си самичък и самичък би трябвало да се оправяш с всичко на сцената. Макар че в моя случай по различен метод стоят нещата, само че не желая да приказвам за сюжета, за героя, тъй като избирам всеки, който прояви интерес, да пристигна и да види спектакъла, и да не знае какво го чака! В последните може би повече от 10 години има една наклонност, че феновете отиват на спектакъл, с цел да се забавляват и това е нещо, с което продуцентите, актьорите и режисьорите няма по какъв начин да не се съобразят. Така че, значимото е да бъде занимателно, а в случай че има и още нещо към това, съгласно мен е плюс.
- В този ред на мисли по какъв начин се посреща „ Не е за телефон “ от публиката, оправдава ли упованията ви, какви са отзивите?
- В някаква степен съгласно мен оправдава упованията ни. Като че ли отвън столицата публиката е по-отворена, тук в София хората са някак по-подозрителни. Това ми прави усещане от последните представления, които играх в „ Сълза и смях “ и навън в Борисовата градина. Но в последна сметка артистът може да има едно чувство, феновете могат да излизат с друго. Много е субективно!
- През последните няколко години фактически направихте един отличен тандем с Вашата сестра Лиза Шопова, участвала съм на Ваши представления и дръзвам да настоявам, че публиката в действителност е очарована от крайния резултат. Как се случва тази симбиоза сред брат и сестра?
- В началото беше мъчно. Когато работихме по първия сценичен план „ Всичко или нищо “ беше по-трудно, в сравнение с чаках. Роднинството или другарството, то изчезва незабавно в процеса на работа, това не е нещо, което е определящо. Когато някой създател напише някакъв текст и по-късно го режисира, той е доста сензитивен към всяка една смяна, която артистът може да изиска, всяка една дума, която желае. Това е обикновено, всеки си е ревностен към текста, който е написал. Не беше елементарно, дори сме си казвали, че може би в никакъв случай още веднъж няма да работим дружно, с цел да си запазим взаимоотношенията. Но по този начин се случи, че по-късно имаме още две представления и в този момент този моноспектакъл. Става все по-лесно и все по-приятно да работим дружно. Няма да е последният ни план сигурно. Аз даже имам някаква концепция, която към момента не съм й споделил, само че ще я осведомявам скоро (б.р. смее се).
- Предстои премиерата на българския филм „ В сърцето на машината “, която е оповестена за 28 януари 2022 година. В него също изпълнявате една от основните функции, защо се споделя?
- Това е един извънреден сюжет, може би най-хубавото българско нещо, което съм чувал изобщо. Това е една мъжка история. Действието се развива в един затвор, където се случват много изненадващи събития. Филмът към този момент жъне своите триумфи по фестивали и чакам премиерата му в София. Надявам се да има този триумф, който заслужава!
- Какви планове Ви предстоят през новата 2022 година, имате ли предложения от чужбина?
- Нищо съответно няма на този стадий от чужбина. Това с проектите, изключително през последните две години, е сложна работа. Глупаво е човек да прави проекти, тъй като не знае какво ще се случи идната седмица. Очаквам да се случат някакви неща въпреки всичко, аз самият имам някои планове, един от тях е за документален филм, с който завоювах сесия в Националния кино център, в този момент чакам финансови комисии и се надявам да го осъществявам следващата година. Очаквам и някои други неща да се случат, следва да забележим.
- На каква тематика е документалният филм?
- Става въпрос за българското овчарско куче. Аз съм имал такова куче. Имам другари, които се занимават с пастирски кучета съвсем от основаването на тази порода в България. Имам доста контакти и доста персонални наблюдения, и считам че това е една история, която би била забавна и в България, и на открито.
- На 25 декември, Рождество Христово, празнувате своя имен ден. Разкрийте ни на кого сте кръстен, гордеете ли се с Вашето име?
- О, да, несъмнено, че се гордея. Кръстен съм на дядо си, който не съм виждал. Гордея се с рода си, както от страна на татко ми, по този начин и от страна на майка ми. Всъщност то е Коледа и именият ми ден е нещо, което минава около това. Не е нещо, на което отстранявам особено внимание.
- Имате ли си някаква фамилна традиция, обвързвана с имения ден въпреки всичко?
- Не е това, което е било преди години. Нормално е, традициите се трансформират. В момента, в който не стоиш на една маса с майка си и татко си, нещата към този момент стават разнообразни.
- Името Христо въпреки всичко е и знаково, всички знаем, че Исуус Христос е Божият наследник, нашият избавител, централна историческа персона в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история, вие самият набожен ли сте?
- Не мога да кажа, че съм набожен. Уважавам всяка една вяра. В някаква степен съм набожен.
- Какво ще си пожелаете на Вас и Вашите близки, както и на всички българи в навечерието на едни от най-светлите християнски празници?
- Да бъдем здрави и да имаме опция да работим, в случай че имаме и малко шанс, ще бъде отлично!
***
Христо Шопов е един от най-успелите и уважавани български артисти. Той е един от дребното българи, който съумява да пробие в Холивуд. През 2004 година прави възторг с ролята си на Пилат Понтийски в номинирания за три награди „ Оскар “ филм „ Страстите Христови “ на Мел Гибсън. Сред другите му знакови функции са в обичаните на генерации българи филми „ Вчера “, „ Любовното лято на един безделник “, „ Маргарит и Маргарита “. Христо Шопов е наследник на легендите Наум Шопов и Невена Симеонова. Още като възпитаник артистичният му гений е оценен и той получава основна роля в първия си игрален филм „ Дишай, дребосъче! “.
Завършва ВИТИЗ със компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл “ през 1987 г.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ