9 октомври – 84 години от рождението на Джон Ленън
Роден в смутните времена в навечерието на Втората международна война и трагично убит при странни условия през 1980 година, Джон Ленън прави необикновен пробив с групата The Beatles. Неговото име не се свързва единствено с музиката на великата група. Ленън се издига като соло реализатор, публицист, артист и политически деятел.
Джон Ленън е роден на 9 октомври през 1940 година в Ливърпул, Англия. Името му е обвързвано колкото с музиката, толкоз и с световната идея за мир на планетата.
Извън рамките на бийтълсите, през 1964 година Ленън издава поредно два сборника съчинения, наречени " In His Own Write " и " Spaniard In The Works ". Междувременно взе участие и в комедията на Дик Лестър " Как завоювах война ". Все още британецът е напълно отдаден на музиката на The Beatles.
Джон Ленън стартира независима музикална кариера едвам през 1968 година, когато излиза Unfinished Music, No 1: Two Virgins With His New Lover, Avant-garde Artist Yoko Ono. Нестандартното създание предизвика мощни брожения, поради обложката, на която Джон и Йоко Оно са снимани голи.
Джон и Йоко подписват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица политически демонстрации за мир. Малко по-късно излиза и втората част от незавършената музика на Ленън със странното заглавие Life With The Lions and The Wedding Album.
През есента на 1969 година Джон Ленън се завръща към лайв осъществяванията на сцената в Торонто. Заедно с него са всички от Plastic Ono Band – брачната половинка му Йоко Оно, китаристът Ерик Клептън, басистът Клаус Фоорман, и барабанистът Алън Уайт.
По същото време излиза сингълът " Cold Turkey ", в който Ленън разкрива сложната си битка с хероина. Редом с това той приканва за мир и стачкува против Британската интервенция в Биафра и Американската намеса във Виетнам.
Преди излизането на " Cold Turkey " Ленън замисля да напусне дефинитивно Бийтълсите, само че за момента се въздържа да оповести това обществено. Заедно с жена си Йоко Оно той се включва в следващата акция за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!).
През февруари 1970 година на фона на обтегнатите връзки сред Ленън и останалите от групата излиза известният сингъл на британеца " Instant Carma ". В същото време Пол Макартни обществено декларира, че The Beatles се разпадат.
Джон Ленън напуща Англия при започване на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Малко преди този момент на музикалния пазар е още една от песните на митинга – " Power To The People ". В Съединените щати Джон издава албума си " Imagine ", който бързо става хитов и обикаля света.
Ленън и брачната половинка му не обръщат тил на политическия активизъм и идващия двоен албум " Sometime In New York City " е напоен от вълната на митинга. Тавата излиза през лятото на 1972 година под мощните удари на музикалната рецензия.
Спорната политическа активност на Джон Ленън окуражи американските имиграционни управляващи, които отхвърлят да издадат зелена карта на артиста. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата за владеене на марихуана от 1968 година.
По-късно, през 1973 година, Джон Ленън даже е свикан да напусне страната. Слага се началото на дълга обществена война с формалните управляващи, резултатът от която е албумът " Mind Games ".
Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и британецът отлита за Лос Анжелиз, където е в компанията на звезди като Дейвид Бауи, Елтън Джон, Хари Нилсън и Ринго Стар. По това време е публикуван албумът " Walls and Bridges ", от който шлагер сингъл става песента, написана дружно с Елтън Джон, " Whatever Gets You Trough The Night ".
Именно Елтън Джон съумява да събере още веднъж Йоко Оно и Джон Ленън. Последното осъществяване онлайн на Джон Ленън преди трагичната му крах е в концерт на английския артист.
Пролетта на 1975 година Джон Ленън издава сбирка от остарели рок части под името " Rock&Roll ". С излизането на албума Ленън отпразнува и края на войната си с американските имиграционни управляващи. Върховният апелационен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта.
Краят на музикалната кариера на Джон Ленън идва с присъединяване му като текстописец в парчето на Дейвид Бауи " Young Americans ". След това измореният татко и брачен партньор взема решение да се отдаде единствено и напълно на своето семейство, в чийто състав се появява и дребният Шон.
Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към музиката през 1980 година, когато подписва контракт с компанията Geffen Records. Албумът " Doubl Fantasy " излиза през ноември същата година с помощта на напъните на Ленън и брачната половинка му. От него е и сингълът " Just like Starting Over ".
Джон Ленън е погубен от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната крах предизвика всеобщи митинги и безмълвни демонстрации по целия свят.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1582 година — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1701 година — Основан е Йейлският университет.
1740 година — Начало на Батавското кръвопролитие.
1824 година — В Коста Рика е неразрешено робството.
1849 година — В Цариград е осветлен българският параклис, на чието място по-късно е издигната по този начин наречената Желязна черква.
1878 година — Русия поема ръководството на Южна Бесарабия, където живеят към 103 000 българи.
1912 година — Балканската война: Черна гора афишира война на Турция, с което стартира войната.
1934 година — Югославският крал Александър I е убит в Марсилия при атентат, осъществен от члена на Вътрешна македонска революционна организация Владо Черноземски, а френския външен министър Луи Барту почива разследване от раните си получени при атентата.
1944 година — Втората международна война: В Москва се организира среща на Уинстън Чърчил и Сталин, на която е разисквано разпределянето на Балканите на сфери на въздействие.
1962 година — Уганда става самостоятелна от Англия страна.
1962 година — Френската певица Едит Пиаф се омъжва за Тео Сарапо.
1963 година — Около 2 000 души умират в Северна Италия от свлачище.
1963 година — Състои се първият полет с съветския вертолет Ми-8.
1967 година — Ден откакто е хванат, Че Гевара е екзекутиран за опит да провокира гражданска война в Боливия.
1969 година — В Токио се организира Конгрес на Всемирния пощенски съюз.
1970 година — Камбоджа е оповестена за Кхмерска република.
1973 година — Елвис и Пресила Пресли се развеждат след шест години взаимен брак.
1975 година — В Пловдив се организира Първият фестивал на българския късометражен филм.
1981 година — Официално е анулирано смъртното наказване във Франция.
1997 година — Българският президент Петър Стоянов подписва в Страсбург Рамкова спогодба за националните малцинства.
2001 година — България е определена за променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за интервала от 2002 година до 2003 година
2001 година — В Египет влиза в деяние най-високият в света провесен мост.
2002 година — Европейската комисия признава България за страна с функционираща пазарна стопанска система.
2004 година — На първите демократични избори в Афганистан за президент е определен Хамид Карзай.
2006 година — Северна Корея организира своя първи нуклеарен опит с дребна мощ, който е жигосан от доста страни и от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
2008 година — Република Македония и Черна гора признават независимостта на Косово.
Родени
1757 година — Шарл X, крал на Франция († 1836 г.)
1777 година — Никита Бичурин, съветски китаист († 1853 г.)
1834 година — Захарий Доспевски, български иконописец и стенописец († 1889 г.)
1835 година — Камий Сен-Санс, френски композитор († 1921 г.)
1846 година — Юлиус Маги, швейцарски бизнесмен и фабрикант († 1912 г.)
1879 година — Макс декор Лауе, немски физик, Нобелов лауреат († 1960 г.)
1891 година — Курт декор Типелскирх, немски военачалник († 1957 г.)
1857 година — Иво Войнович, хърватски драматург († 1929 г.)
1859 година — Алфред Дрейфус, френски офицер, съден за измяна († 1935 г.)
1873 година — Карл Шварцшилд, немски физик († 1916 г.)
1874 година — Николай Рьорих, съветски публицист, художник и мъдрец († 1947 г.)
1888 година — Николай Бухарин, руски политик и общественик († 1938 г.)
1892 година — Иво Андрич, босненски стихотворец, Нобелов лауреат през 1961 година († 1975 г.)
1892 година — Марина Цветаева, съветска поетеса († 1941 г.)
1904 година — Микола Бажан, украински стихотворец († 1983 г.)
1906 година — Леопол Седар Сенгор, сенегалски стихотворец († 2001 г.)
1907 година — Хорст Весел, немски стихотворец, политически деятел († (1930 г.)
1908 година — Жак Тати, френски режисьор († 1982 г.)
1911 година — Петър Василев, български артист († 2009 г.)
1921 година — Азаря Поликаров, български мъдрец († 2000 г.)
1931 година — Николай Черних, съветски астроном († 2004 г.)
1934 година — Георги Стоянов, български артист († 1995 г.)
1937 година — Мария Стефанова, българска актриса
1938 година — Хайнц Фишер, президент на Австрия
1949 година — Отавия Пиколо, италианска актриса
1950 година — Джоди Уилямс, американска общественичка, Нобелов лауреат за 1997
1951 година — Святослав Логинов, съветски публицист
1952 година — Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 година († 1919 г.)
1953 година — Златомир Златанов, български публицист
1959 година — Борис Немцов, съветски предприемач и политик
1963 година — Калин Пехливански, български футболист
1964 година — Еманюел Кюо, френска кинорежисьорка
1966 година — Боян Илчев, български дисководещ († 1993 г.)
1970 година — Пенко Господинов, български артист
1983 година — Спенсър Грамър, американска актриса
Починали
1802 година — Фердинанд I Пармски, херцог на Парма (* 1715 г.)
1841 година — Карл Фридрих Шинкел, немски проектант (* 1781 г.)
1860 година — Димитър Зограф, български иконописец (* 1796 г.)
1867 година — Георги Раковски, български бунтовник (* 1821 г.)
1900 година — Найден Геров, български публицист (* 1823 г.)
1923 година — Иван Илиев, български бунтовник (* 1885 г.)
1924 година — Валерий Брюсов, съветски публицист (* 1873 г.)
1926 година — Василий Абашидзе, грузински артист († 1854 г.)
1934 година — Александър I, крал на Югославия (* 1888 г.)
1934 година — Луи Барту, министър-председател на Франция (* 1862 г.)
1937 година — Иван Урумов, български ботаник (* 1856 г.)
1939 година — Никола Грънчаров, български преподавател (* 1879 г.)
1941 година — Аврам Гачев, български държавник (* 1871 г.)
1942 година — Алберт Питър Лоу, канадски геолог (* 1861 г.)
1943 година — Андре Антоан, френски актьор (* 1858 г.)
1943 година — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1865 г.)
1956 година — Тодор Хаджиев, български диригент (* 1881 г.)
1958 година — Пий XII, римски папа (* 1876 г.)
1967 година — Че Гевара, кубински бунтовник (* 1928 г.)
1974 година — Оскар Шиндлер, немски фабрикант (* 1908 г.)
1978 година — Жак Брел, белгийски артист (* 1929 г.)
1982 година — Ана Фройд, немски психоаналитик (* 1895 г.)
1987 година — Уилям Мърфи, американски доктор, Нобелов лауреат (* 1892 г.)
1992 година — Веселин Бешевлиев, български историк (* 1900 г.)
1994 година — Николай Соколов, български стихотворец (* 1927 г.)
2006 година — Пол Хънтър, британски снукър състезател (* 1978 г.)
2006 година — Седат Алп, турски археолог (* 1913 г.)
2007 година — Николай Кънчев, български стихотворец (* 2007 г.)
2010 година — Закария Ситчин, азербайджански публицист (* 1920 г.)
2012 година — Червенко Крумов, български стихотворец (* 1955 г.)
2013 година — Вилфрид Мартенс, фламандски политик (* 1936 г.)
Празници
Организация на обединените нации — Световен ден на пощата
Ден на Античната Култура
Азербайджан — Ден на армията и на военния флот
Румъния — Ден в памет на жертвите на Холокоста в Румъния
Уганда — Ден на независимостта (от Англия, 1962 година, народен празник)
Южна Корея — Ден на корейската писменост Хангул (по мотив публикуването на писмеността на същия ден през 1446 г.; в Северна Корея празникът е на 15 януари)
Джон Ленън е роден на 9 октомври през 1940 година в Ливърпул, Англия. Името му е обвързвано колкото с музиката, толкоз и с световната идея за мир на планетата.
Извън рамките на бийтълсите, през 1964 година Ленън издава поредно два сборника съчинения, наречени " In His Own Write " и " Spaniard In The Works ". Междувременно взе участие и в комедията на Дик Лестър " Как завоювах война ". Все още британецът е напълно отдаден на музиката на The Beatles.
Джон Ленън стартира независима музикална кариера едвам през 1968 година, когато излиза Unfinished Music, No 1: Two Virgins With His New Lover, Avant-garde Artist Yoko Ono. Нестандартното създание предизвика мощни брожения, поради обложката, на която Джон и Йоко Оно са снимани голи.
Джон и Йоко подписват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица политически демонстрации за мир. Малко по-късно излиза и втората част от незавършената музика на Ленън със странното заглавие Life With The Lions and The Wedding Album.
През есента на 1969 година Джон Ленън се завръща към лайв осъществяванията на сцената в Торонто. Заедно с него са всички от Plastic Ono Band – брачната половинка му Йоко Оно, китаристът Ерик Клептън, басистът Клаус Фоорман, и барабанистът Алън Уайт.
По същото време излиза сингълът " Cold Turkey ", в който Ленън разкрива сложната си битка с хероина. Редом с това той приканва за мир и стачкува против Британската интервенция в Биафра и Американската намеса във Виетнам.
Преди излизането на " Cold Turkey " Ленън замисля да напусне дефинитивно Бийтълсите, само че за момента се въздържа да оповести това обществено. Заедно с жена си Йоко Оно той се включва в следващата акция за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!).
През февруари 1970 година на фона на обтегнатите връзки сред Ленън и останалите от групата излиза известният сингъл на британеца " Instant Carma ". В същото време Пол Макартни обществено декларира, че The Beatles се разпадат.
Джон Ленън напуща Англия при започване на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Малко преди този момент на музикалния пазар е още една от песните на митинга – " Power To The People ". В Съединените щати Джон издава албума си " Imagine ", който бързо става хитов и обикаля света.
Ленън и брачната половинка му не обръщат тил на политическия активизъм и идващия двоен албум " Sometime In New York City " е напоен от вълната на митинга. Тавата излиза през лятото на 1972 година под мощните удари на музикалната рецензия.
Спорната политическа активност на Джон Ленън окуражи американските имиграционни управляващи, които отхвърлят да издадат зелена карта на артиста. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата за владеене на марихуана от 1968 година.
По-късно, през 1973 година, Джон Ленън даже е свикан да напусне страната. Слага се началото на дълга обществена война с формалните управляващи, резултатът от която е албумът " Mind Games ".
Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и британецът отлита за Лос Анжелиз, където е в компанията на звезди като Дейвид Бауи, Елтън Джон, Хари Нилсън и Ринго Стар. По това време е публикуван албумът " Walls and Bridges ", от който шлагер сингъл става песента, написана дружно с Елтън Джон, " Whatever Gets You Trough The Night ".
Именно Елтън Джон съумява да събере още веднъж Йоко Оно и Джон Ленън. Последното осъществяване онлайн на Джон Ленън преди трагичната му крах е в концерт на английския артист.
Пролетта на 1975 година Джон Ленън издава сбирка от остарели рок части под името " Rock&Roll ". С излизането на албума Ленън отпразнува и края на войната си с американските имиграционни управляващи. Върховният апелационен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта.
Краят на музикалната кариера на Джон Ленън идва с присъединяване му като текстописец в парчето на Дейвид Бауи " Young Americans ". След това измореният татко и брачен партньор взема решение да се отдаде единствено и напълно на своето семейство, в чийто състав се появява и дребният Шон.
Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към музиката през 1980 година, когато подписва контракт с компанията Geffen Records. Албумът " Doubl Fantasy " излиза през ноември същата година с помощта на напъните на Ленън и брачната половинка му. От него е и сингълът " Just like Starting Over ".
Джон Ленън е погубен от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната крах предизвика всеобщи митинги и безмълвни демонстрации по целия свят.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1582 година — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1701 година — Основан е Йейлският университет.
1740 година — Начало на Батавското кръвопролитие.
1824 година — В Коста Рика е неразрешено робството.
1849 година — В Цариград е осветлен българският параклис, на чието място по-късно е издигната по този начин наречената Желязна черква.
1878 година — Русия поема ръководството на Южна Бесарабия, където живеят към 103 000 българи.
1912 година — Балканската война: Черна гора афишира война на Турция, с което стартира войната.
1934 година — Югославският крал Александър I е убит в Марсилия при атентат, осъществен от члена на Вътрешна македонска революционна организация Владо Черноземски, а френския външен министър Луи Барту почива разследване от раните си получени при атентата.
1944 година — Втората международна война: В Москва се организира среща на Уинстън Чърчил и Сталин, на която е разисквано разпределянето на Балканите на сфери на въздействие.
1962 година — Уганда става самостоятелна от Англия страна.
1962 година — Френската певица Едит Пиаф се омъжва за Тео Сарапо.
1963 година — Около 2 000 души умират в Северна Италия от свлачище.
1963 година — Състои се първият полет с съветския вертолет Ми-8.
1967 година — Ден откакто е хванат, Че Гевара е екзекутиран за опит да провокира гражданска война в Боливия.
1969 година — В Токио се организира Конгрес на Всемирния пощенски съюз.
1970 година — Камбоджа е оповестена за Кхмерска република.
1973 година — Елвис и Пресила Пресли се развеждат след шест години взаимен брак.
1975 година — В Пловдив се организира Първият фестивал на българския късометражен филм.
1981 година — Официално е анулирано смъртното наказване във Франция.
1997 година — Българският президент Петър Стоянов подписва в Страсбург Рамкова спогодба за националните малцинства.
2001 година — България е определена за променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за интервала от 2002 година до 2003 година
2001 година — В Египет влиза в деяние най-високият в света провесен мост.
2002 година — Европейската комисия признава България за страна с функционираща пазарна стопанска система.
2004 година — На първите демократични избори в Афганистан за президент е определен Хамид Карзай.
2006 година — Северна Корея организира своя първи нуклеарен опит с дребна мощ, който е жигосан от доста страни и от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
2008 година — Република Македония и Черна гора признават независимостта на Косово.
Родени
1757 година — Шарл X, крал на Франция († 1836 г.)
1777 година — Никита Бичурин, съветски китаист († 1853 г.)
1834 година — Захарий Доспевски, български иконописец и стенописец († 1889 г.)
1835 година — Камий Сен-Санс, френски композитор († 1921 г.)
1846 година — Юлиус Маги, швейцарски бизнесмен и фабрикант († 1912 г.)
1879 година — Макс декор Лауе, немски физик, Нобелов лауреат († 1960 г.)
1891 година — Курт декор Типелскирх, немски военачалник († 1957 г.)
1857 година — Иво Войнович, хърватски драматург († 1929 г.)
1859 година — Алфред Дрейфус, френски офицер, съден за измяна († 1935 г.)
1873 година — Карл Шварцшилд, немски физик († 1916 г.)
1874 година — Николай Рьорих, съветски публицист, художник и мъдрец († 1947 г.)
1888 година — Николай Бухарин, руски политик и общественик († 1938 г.)
1892 година — Иво Андрич, босненски стихотворец, Нобелов лауреат през 1961 година († 1975 г.)
1892 година — Марина Цветаева, съветска поетеса († 1941 г.)
1904 година — Микола Бажан, украински стихотворец († 1983 г.)
1906 година — Леопол Седар Сенгор, сенегалски стихотворец († 2001 г.)
1907 година — Хорст Весел, немски стихотворец, политически деятел († (1930 г.)
1908 година — Жак Тати, френски режисьор († 1982 г.)
1911 година — Петър Василев, български артист († 2009 г.)
1921 година — Азаря Поликаров, български мъдрец († 2000 г.)
1931 година — Николай Черних, съветски астроном († 2004 г.)
1934 година — Георги Стоянов, български артист († 1995 г.)
1937 година — Мария Стефанова, българска актриса
1938 година — Хайнц Фишер, президент на Австрия
1949 година — Отавия Пиколо, италианска актриса
1950 година — Джоди Уилямс, американска общественичка, Нобелов лауреат за 1997
1951 година — Святослав Логинов, съветски публицист
1952 година — Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 година († 1919 г.)
1953 година — Златомир Златанов, български публицист
1959 година — Борис Немцов, съветски предприемач и политик
1963 година — Калин Пехливански, български футболист
1964 година — Еманюел Кюо, френска кинорежисьорка
1966 година — Боян Илчев, български дисководещ († 1993 г.)
1970 година — Пенко Господинов, български артист
1983 година — Спенсър Грамър, американска актриса
Починали
1802 година — Фердинанд I Пармски, херцог на Парма (* 1715 г.)
1841 година — Карл Фридрих Шинкел, немски проектант (* 1781 г.)
1860 година — Димитър Зограф, български иконописец (* 1796 г.)
1867 година — Георги Раковски, български бунтовник (* 1821 г.)
1900 година — Найден Геров, български публицист (* 1823 г.)
1923 година — Иван Илиев, български бунтовник (* 1885 г.)
1924 година — Валерий Брюсов, съветски публицист (* 1873 г.)
1926 година — Василий Абашидзе, грузински артист († 1854 г.)
1934 година — Александър I, крал на Югославия (* 1888 г.)
1934 година — Луи Барту, министър-председател на Франция (* 1862 г.)
1937 година — Иван Урумов, български ботаник (* 1856 г.)
1939 година — Никола Грънчаров, български преподавател (* 1879 г.)
1941 година — Аврам Гачев, български държавник (* 1871 г.)
1942 година — Алберт Питър Лоу, канадски геолог (* 1861 г.)
1943 година — Андре Антоан, френски актьор (* 1858 г.)
1943 година — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1865 г.)
1956 година — Тодор Хаджиев, български диригент (* 1881 г.)
1958 година — Пий XII, римски папа (* 1876 г.)
1967 година — Че Гевара, кубински бунтовник (* 1928 г.)
1974 година — Оскар Шиндлер, немски фабрикант (* 1908 г.)
1978 година — Жак Брел, белгийски артист (* 1929 г.)
1982 година — Ана Фройд, немски психоаналитик (* 1895 г.)
1987 година — Уилям Мърфи, американски доктор, Нобелов лауреат (* 1892 г.)
1992 година — Веселин Бешевлиев, български историк (* 1900 г.)
1994 година — Николай Соколов, български стихотворец (* 1927 г.)
2006 година — Пол Хънтър, британски снукър състезател (* 1978 г.)
2006 година — Седат Алп, турски археолог (* 1913 г.)
2007 година — Николай Кънчев, български стихотворец (* 2007 г.)
2010 година — Закария Ситчин, азербайджански публицист (* 1920 г.)
2012 година — Червенко Крумов, български стихотворец (* 1955 г.)
2013 година — Вилфрид Мартенс, фламандски политик (* 1936 г.)
Празници
Организация на обединените нации — Световен ден на пощата
Ден на Античната Култура
Азербайджан — Ден на армията и на военния флот
Румъния — Ден в памет на жертвите на Холокоста в Румъния
Уганда — Ден на независимостта (от Англия, 1962 година, народен празник)
Южна Корея — Ден на корейската писменост Хангул (по мотив публикуването на писмеността на същия ден през 1446 г.; в Северна Корея празникът е на 15 януари)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ